Р Е
Ш Е Н
И Е №
640
16.05.2019 год.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
въззивно гражданско отделение, VІІ
с-в, в закрито заседание на шестнадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като
разгледа докладваното от съдия Куршумова въззивно гр.д. № 610 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от „ЯНА 62 К“ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Шипка, община Казанлък, ул.“Мильо Мишев“ № 28,
представлявано от управителя Я.Я. П., чрез пълномощника адвокат В. Д. -
взискател по изп. д. № 20185320400013 на Държавен съдебен изпълнител при
Районен съд - гр.Карлово, подадена против разпореждане от 30.01.2019г. по
посоченото изпълнително дело, с което съдебният изпълнител е отказал изпълнение
срещу 1/2 ид.ч. от недвижим имот - Сграда да обществено хранене с идентификатор
36498.504.369.1, в парцел III, площ от 198 кв.м. в гр.К., ул.“***“ 24, представляващ Магазин -
супермаркет, както и Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 36498.504.369 с площ от
297 кв.м. в в гр.К., ул.“***“.
В жалбата се излагат съображения за неправилност
на разпореждането като се възразява, че от представените по изпълнителното дело
документи не може да се изведе категоричен извод, че недвижимия имот и
съответно изградения в него обект е закупен / построен със средства, придобити
от търговската дейност на съпруга - недлъжник в качеството му на едноличен
търговец и не представлява СИО. Оспорва се извода на ДСИ, че длъжникът не е
собственик на 1/2 ид.ч. от посоченият недвижим имот и сграда за обществено
хранене. Позовава се на представена към жалбата справка от служба ИКАР и молба
за подновяване на ипотека като твърди,
че на длъжника и на съпруга- недлъжника са отпускани банкови кредити за
недвижимия имот от 2002 г. до настоящия момент, които се твърди, че се изплащат
и към момента и настоява, че следва да се докаже заплащането на същите със
суми, придобити в резултат на търговската дейност. Приема, че след като
длъжникът е страна по кредитните/нотариални сделки в качеството си на длъжник
/видно от справката в ИКАР/, то следва да се приеме, че имотът е СИО - закупен, пострен и изплащан по време на
брака със средства, които не са от упражняване на търговската дейност на ЕТ -
недлъжник по изп.дело. Искането към съда е да отмени обжалваното разпореждане
като незаконосъобразно, неправилно и недопустимо и да върне изп.дело за
продължаване на изпълнителните действия. Представя като доказателства съобщение
по изпълнителното дело за обжалваното разпореждане от 30.01.2019 г., молба за
подновяване на договорна ипотека и справка от ИКАР. Прави доказателствено искане за задължаване на ЕТ „ЕЛДАС – Д. Я.“ да
представи счетоводни и/или други документи, удостоверяващи произхода на
средствата, с които е закупил/построил процесната сграда за обществено хранене,
както и поземления имот; документи, удостоверяващи, че именно ЕТ е изплатил
всички вноски по представените кредити; фактури и други документи, доказващи
закупуване/плащане на материали и други за изграждането на магазина -
супермаркет. Не се претендира разноски.
Ответникът по жалбата -
длъжникът Я.Х.Я., ЕГН:********** ***, е подал възражение против жалбата, с
което оспорва същата като неоснователна. Излага доводи, че процесния поземлен
имот и сграда са собственост на ЕТ и не са СИО. Оспорва като неотносими доказателствените
искания в жалбата. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди
обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, както и да се оставят
без уважение доказателствените искания в жалбата. Представя писмени
доказателства - амортизационен план и аналитични салда на ЕТ „ЕЛЛАС – Д. Я.“.
Не претендира разноски.
В
мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК Държавен съдебен изпълнител при Районен съд -
гр.Карлово излага подробни доводи срещу твърденията на жалбоподателя като счита
жалбата за допустима, но за неоснователна.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка
на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за
установено следното:
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид доводите в жалбата и данните
по делото, намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано да
обжалва лице /взискател по изпълнението/ срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 1, т.1 от ГПК /отказ на съдебния
изпълнител да извърши искано от взискателя
изпълнително действие/.
Искането
на жалбоподателя да се задължи ЕТ
„ЕЛЛАС – Д. Я.“ да представи посочените в жалбата документи следва да се
остави без уважение, тъй като делото е изяснено от фактическа страна от
документите в приложеното копие от изпълнителното дело и от представените от
страните доказателства, поради което съдът намира, че не е необходимо представянето
на исканите документи.
По
същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното
производство по изп. д. № 20185320400013
на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр.Карлово е образувано за
изпълнение на задължението на длъжника Я.Х.Я. към взискателя „ЯНА 62 К“ЕООД за
заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща липсваща част от общата
сума на оборота за периода 01.06.2015 г. - 30.06.2015 г. в обект на дружеството
- магазин в гр.К., ул.“***“ № 24, както и за заплащане на разноски от 950 лв. и
610 лв. - съгласно Изпълнителен лист от 11.01.2018 г. издаден по гр.д.№
621/2016 г. по описа на Районен съд - Карлово.
По изпълнителното дело е
депозирана молба вх.№ 1013 от 29.01.2019 г. от взискателя по изпълнението „ЯНА
62 К“ЕООД с искане за изискване на справка и установяване датата на сключване
на брака на между длъжника Я.Х.Я. съпруга - недлъжник Д. Я., регистриран като
ЕТ „ЕЛДАС – Д. Я.“ и собственик на имот, посочен в приложена по делото молба за
подновяване на ипотека. Със същата молба взискателят е направил искане за
налагането на възбрана върху притежаваната от длъжника идеална част от
процесния обект магазин - супермаркет, както и от УПИ, подробно опис в молбата
за подновяване на договорна ипотека. С молбата са представени Договор за
продажба на общински парцел от 27.08.2001г. и Удостоверение № 8/24.10.2003 г. за въвеждане в експлоатация
на строеж.
С обжалваното
разпореждане от 30.01.2019 г. съдебният изпълнител е постановил отказ за
изпълнение върху 1/2 ид.ч. част от процесната сграда и недвижим имот с довода,
че не са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като
поземленият имот е закупен от съпруга - недлъжник Д. Я. в качеството му на
ЕТ“Елас – Д. Я.“ с ЕИК:*********, както и издаденото удостоверение от Община
Карлово за въвеждане на търговския обект в експлоатация е на ЕТ“Елас – Д. Я.“. За да постанови обжалвания
отказ съдебният изпълнител се е позовал на Тълкувателно решение № 2/2001 г.,
според което презумпцията за съвместен
принос се изключва за придобитото по време на брака имущество от ЕТ, когато то
е в резултат от търговската дейност. ДСИ е приел е, че вещите, придобити по
време на брака в резултат на осъществяване дейността на ЕТ не са СИО, когато са
включени в търговското предприятие.
Настоящият съдебен
състав на ПОС намира за неоснователна жалбата на взискателя против обжалваното разпореждане
на съдебния изпълнител.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г.,
ОСГК "презумпцията за съвместен принос по чл.
19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от
упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете,
придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са
съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие".
В
съдебната практика изрично се приема, че презумпцията за съвместен принос е изключена за придобитото по време на
брака имущество от съпруга-едноличен търговец, когато то е резултат от
търговската му дейност. Предпоставките са: съпругът да е регистриран като ЕТ, в
това му качество по време на брака, да е придобил възмездно вещни права, те да
са предназначени за упражняване на търговската му дейност към момента на
придобиването и имуществото да е включено в предприятието. Предходното
предназначение и последваща промяна на предназначението не променят правото на
собственост. Предназначението на вещта за упражняване на професия към момента
на придобиване е определящо за вещния й статут, съгласно чл. 22, ал. 2 и ал. 3 СК. Такава вещ по разпореждането на закона е лична собственост на съпруга,
упражняващ професия чрез нея. Без значение е стойността й, защото законът не
въвежда такъв критерий. Последната предпоставка, за да се приеме, че определено
вещно право е лична собственост на съпруга ЕТ е то да е включено в имуществото
на предприятието. Законът не изисква това да е станало в някаква специална
форма, а следва да се отбележи, че предвид това, че съпружеската общност е
бездялова е невъзможно и включването чрез сделка между двамата съпрузи. Придобиването
на лично имущество от ЕТ не е поставено в зависимост от волята на другия
съпруг. Дали вещните права са включени в имуществото на предприятието се
определя и от това дали това имущество е отразено като придобиване в
счетоводните книги на ЕТ, респективно дали ако се касае за реализиране на
строителство, след приемане на сградата тя е заприходена и се начисляват
амортизационни отчисления, данък сгради и т.н. Произходът на средствата,
вложени в придобиването на вещи, включени в търговското предприятие и
обслужващи дейността му, не е определящ за вещния статут на тези вещи. / Решение № 90 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 571/2012 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/.
В случая по делото не се спори, че длъжникът Я.Х.Я. има сключен граждански брак с Д.Я. Я. от
26.04.1998 г., съгласно справка по изп.дело на л.27.
Не се оспорва и
обстоятелството, че съпругът -недлъжник Д. Я. Я. е регистриран като ЕТ с фирма
“ЕЛЛАС – Д. Я.“ ЕИК:*********, което обстоятелство се констатира и от настоящия
съдебен състав след справка по партидата на едноличния търговец в Търговския
регистър и регистър на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията.
По делото се установява от представения в изпълнителното
производство Договор за продажба на
общински парцел от 27.08.2001г., че ЕТ“ЕЛЛАС – Д. Я.“ е придобил от Община
Карлово чрез търг с явно наддаване - правото на собственост на Парцел III, кв.133 - дворно място от 315 кв.м. със
застроена площ на бъдеще постройка от 120 кв.м.
Представено е и Удостоверение
№ 8 от 24.10.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Сграда с обслужващо
предназначение - магазин - супермаркет“ изд. от Община Карлово, от което се
установява изпълнението на посочения строеж в УПИ № III - магазин, квартал
133 по плана на гр.Карлово с административен адрес: гр.К., ул.“***“ № 24 с
възложител ЕТ“ЕЛЛАС – Д. Я.“,
съгласно Договор за продажба на общински
УПИ III квартал 133 в
гр.К., нот.заверен № 1432/28.08.2001 г. на Карловския районен съд.
Видно
от представените от длъжника в настоящото производство Аналитични салда за
периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 и Амортизационен план за периода 01.01.2019
г. - 31.12.2019г. на ЕТ“ЕЛЛАС – Д. Я.“, в
същите са включени сграда - Супермаркет в гр.К., ул.“***“ № 24 и заведение за
обществено хранене - кафе - аперитив.
С
оглед на така представените доказателства е безспорен факта, че съпругът -
недлъжник е регистриран като едноличен търговец и в това си качество е придобил
процесния поземлен имот, както и е изпълнил строителството на намиращата се в
имота сграда, за която на ЕТ“ЕЛЛАС
– Д. Я.“ е издадено удостоверението за въвеждане в експлоатация. Придобиването
на имота и на сградата от съпруга - недлъжник в качеството му на едноличен
търговец обосновава и извода, че същите са предназначени за упражняваната от
него дейност към момента на придобиването им. Видно от справка в търговския
регистър, регистрираната от едноличния търговец дейност по занятие е
производство и търговия със стоки и същия има основна икономическа дейност -
търговия на дребно в неспециализирани магазини, от което се е извода, че едноличният търговец е придобил поземления
имот и сграда за упражняване на търговската си дейност. В съответствие на
последното от предствените от длъжника доказателства се установява, че
постройката е заприходена в имуществото на едноличния търговец и за същата се
отчисляват амортизационни отчисления.
Имайки
предвид изложеното взискателят неоснователно настоява, че процесният поземлен
имот и сграда са придобити в режим на съпружеска имуществена собственост от
длъжника по време на брака му със съпруга - недлъжник. Неоснователно се
настоява за изследване на произхода на средствата, с които същите са придобити,
тъй като произходът на средствата, вложени в придобиването на вещи, включени в търговското
предприятие и обслужващи дейността му, не е определящ за вещния статут на тези
вещи.
/ Решение № 90 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
571/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечев/
Произходът на средства, вложени за погасяване на
задължение по договор за банков кредит, обезпечено с учредена ипотека върху
имота и сградата на ЕТ, също не обосновава придобиването на имуществото в режим
на съпружеска имуществена собственост. Същевременно от представената по делото молба
от „Райфайзенбанк /България/“ЕАД за подновяване на вписана договорна ипотека не
се установява, съпругата -длъжник да е ипотекарен длъжник по учредената в полза
на банката ипотека. От молбата на банката за подновяване на ипотеката единствено
се установява, че е учредена ипотека върху процесния имот и сграда за
обезпечаване на кредити, предоставени от банката на ЕТ“ЕЛЛАС – Д. Я.“. В справката от Службата по
вписвания - Карлово относно ипотеката е отбелязано, че Я.Х.Я. е ипотекарен
длъжник, но дори и това да е така това й качество не би могло да обоснове
собствеността й върху процесния имот и сграда, предвид гореизложените изводи на
съда за изключването на презумпцията за съвместен принос при тяхното
придобиване по време на брака
от съпруга - едноличен търговец.
Ето защо, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В настоящото
производство не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива
с решението.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от „ЯНА
62 К“ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Шипка, община
Казанлък, ул.“Мильо Мишев“ № 28, представлявано от управителя Я.Я. П., чрез
пълномощника адвокат В. Д. - взискател по изп. д. № 20185320400013 на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд - гр.Карлово, подадена против разпореждане
от 30.01.2019г. по посоченото изпълнително дело, с което съдебният изпълнител е
отказал изпълнение срещу 1/2 ид.ч. от недвижим имот - Сграда да обществено
хранене с идентификатор 36498.504.369.1, в парцел III, площ от 198 кв.м. в гр.К., ул.“***“ 24,
представляващ Магазин - супермаркет, както и Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
36498.504.369 с площ от 297 кв.м. в в гр.Карлово, ул.“***“, както и
направените в жалбата
доказателствени искания.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: