Решение по дело №790/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор (и ответник по касация по касационната жалба на насрещната страна) е БГ Фест 22 ЕООД, ЕИК:*********, с адрес [населено място], [жк], [адрес], със съдебен адрес [населено място] 1000, [улица], ет.5. В производството касаторът участва чрез пълномощник – адвокат В. С. от АК София.

Касатор (и ответник по касация по касационната жалба на насрещната страна) е и началник отдел Оперативни дейности Бургас към дирекция ОД към ГДФК на НАП София. Този касатор взема участие в касационното производство чрез пълномощник – юрисконсулт К. С..

Касационните жалби са насочени срещу решение № 188/14.03.2025г. по АНД № 90/2025г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № 793145-[рег. номер]/28.10.2024г., издадено от началник отдел Оперативни дейности Бургас към дирекция ОД към ГДФК на НАП София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция 6200лв. за извършено административно нарушение по чл.185 ал.2 изр.1 от ЗДДС, вр. с чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. С решението си съдът е преквалифицирал нарушението по чл.185 ал.2 изр.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ и е намалил имуществената санкция [рег. номер]. [рег. номер].

Привлеченото към отговорност лице с касационната си жалба и в съдебно заседание счита, че съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства и не е изяснил действителната фактическа обстановка. Не обсъдил доводите на дружеството, че при констатираната дейност то не е приемало плащания от свое име и за своя сметка. В тази връзка подробно се описва схемата на работа и се сочат събраните доказателства в тази насока. Сочат се и допуснати процесуални нарушения по чл.40 и чл.43 ал.4 от ЗАНН, като се правят доводи, че същите са съществени. Правят се и доводи, че са налице предпоставки за прилагане на правилото на чл.28 от ЗАНН. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства. Оспорва се касационната жалба на другата страна.

Административнонаказващият орган с касационната си жалба и в съдебно заседание оспорва първоинстанционното решение, като изразява несъгласие с изводите за неправилна квалификация и съответно основанията за намаляване размера на имуществената санкция. Счита, че неотразяването на приходи следва да се приеме за установено, след като в търговския обект не е имало фискално устройство. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Оспорва касационната жалба на другата страна и доводите в нея.

Участващият в производството прокурор излага становище по същество за основателност на касационната жалба на административнонаказващия орган. Счита, че не са налице основания за преквалификацията, направена от първоинстанционния съд. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Не сочи нови доказателства.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.211 от АПК, от страни, за които решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което са допустими.

По същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на първоинстанционното съдебно решение касационната инстанция се произнася съобразно чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон - и служебно.

Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства.

От приложения протокол № 0172061 се потвърждават констатациите на първоинстанционния съд, че на 03.08.2024г. инспектори по приходите извършили проверка на търговски обект – бар „ляво 12“ (временен обект), намиращ се в [населено място], пристанище Бургас, Морска гара, в рамките на С. М. Ф., в периода от 02.08.2024г. до 03.08.2024г., стопанисван от БГ Фест 22 ЕООД. При извършената проверка инспекторите направили контролна покупка в 20.57 часа на две безалкохолни напитки на стойност 10лв., заплатени чрез собствена банкова карта на ПОС терминално устройство. За покупката не била издадена касова бележка, при което инспекторите установили, че в обекта няма инсталирано и работещо фискално устройство.

Пред първоинстанционния съд са представени и приети като доказателства допълнителни такива, свързани със защитната теза на привлеченото към отговорност лице. Установява се, че С. М. Ф. е организиран от Ф. К. ЕООД и Културно-масова дейност – СМА ЕООД. За да стопанисва с логото си процесния търговски обект, а именно бар „ляво 12“ (временен обект), намиращ се в [населено място], пристанище Бургас, Морска гара, в рамките на С. М. Ф., в периода от 02.08.2024г. до 03.08.2024г., БГ Фест 22 ЕООД сключило договор с организатора Ф. К. ЕООД. Плащанията на бара били приемани от служители на БГ Фест 22 ЕООД, единствено чрез предоставено от организатора ПОС терминално устройство. Устройствата или предоставени на организатора от обслужващата банка за всеки търговски обект на фестивала, а постъпилите суми се набирали във временна сметка на банката. След приключването на събитието банката (след приспадане на дължими такси и др.) следвало да преведе на организатора реализирания приход, след което Ф. К. ЕООД следвало да преведе на БГ Фест 22 ЕООД отчетените чрез ПОС приходи от продажби. Горните обстоятелства не са били подробно обсъждани от първоинстанционния съд, което се сочи от жалбоподателя като съществено процесуално нарушение. Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, тъй като подробното обсъждане на обстоятелствата във връзка с усложнената организация на работа на участниците във фестивала и обслужващата банка не могат на обосноват крайни правни изводи, различни от изложените в първоинстанционното решение.

Приложима материалноправна норма в случая е тази на чл.185 ал.2 от ЗДДС, съгласно която на юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага предвидената имуществена санкция. В случая чрез посочения търговски обект жалбоподателят е продавал стоки, без за това да има инсталирано и работещо фискално устройство, т.е. в нарушение изискването на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Обектът е бил с логото на жалбоподателя и служителите са били негови, а не на организатора на събитието, т.е. дейността е извършвана от жалбоподателя. Характеристиката на дейността сочи жалбоподателя като лице по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ – дружеството е извършвало продажби от търговски обект.

В защитата си срещу търсената административнонаказателна отговорност жалбоподателят сочи, че по извършените продажби не е получавал плащания, а сумите са постъпвали по описания по-горе ред, директно по сметка на обслужващата банка. Затова за БГ Фест 22 ЕООД липсвало основание да регистрира и отчита чрез ФУ извършени продажби в този търговски обект.

Настоящата инстанция не приема доводите на жалбоподателя.

Съгласно правилото на чл.6 ал.1 от ЗДДС доставка на стока, съответно продажба на стока е прехвърлянето на собственост върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Предоставянето на клиенти на търговски щанд, срещу заплащане, на напитки за консумация, представлява прехвърляне на право на собственост върху стока, т.е. продажба по смисъла на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Задължението за въведено в експлоатация ФУ по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ произтича от факта на извършване на продажби, без нормативно установено значение към кое лице постъпват сумите от заплащането на стоката, тъй като качеството на лице по чл.3 ал.1 възниква по силата на факта на извършване на продажбата, т.е. продавач е този, който прехвърля собствеността по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС. След като жалбоподателят е имал качеството на продавач, той е имал и задължението на оборудва търговския си обект с въведено в експлоатация ФУ.

Допълнително следва да се отбележи и това, че съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД само в случаите, посочени в тази наредба, т.е. само в изрично предвидените изключения. Изключение за случай като процесния не е предвидено в наредбата, следователно, когато сумите по реализираните в търговския обект продажби постъпват по сметка на трето лице, продавачът не е освободен от общото задължение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.4 т.10 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, която в разглежданата там хипотеза изрично изключва мероприятията с развлекателен характер от кръга на случаите, при които лицето по чл.3 ал.1 е освободено от задължението по чл.7 ал.1.

Неоснователни са и оплакванията на АНО за неправилно приложен от първоинстанционния съд материален закон, чрез преквалифициране на нарушението по чл.185 ал.2 изр.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. За да приеме, че отговорността неправилно е търсена по по-тежкия състав на чл.185 ал.2 изр.1 от ЗДДС съдът е отбелязал, че част от състава на тази отговорност е резултат, изразил се в неотразяване на приходи. Този елемент от състава на административното нарушение се извежда от разпоредбата на изр.2 и следва да се отрази изрично от АНО като констатация в обстоятелствената част на наказателното постановление. Това обстоятелство не може да се предполага, както правилно е посочил съда. След като в процесното наказателно постановление липсва такава констатация, то квалификацията на нарушението е неправилна, поради което изводите на съда в тази насока се възприемат изцяло и от настоящата инстанция. В съответствие със закона нарушението е преквалифицирано като такова по чл.185 ал.2 изр.2, вр. с ал.1 от ЗДДС и размера на санкцията е намален към предвидения от закона минимум.

По изложените съображения изводите на първоинстанционния съд се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Касационните жалби са неоснователни, поради което първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл.221 ал.2 от АПК.

Предвид неоснователността на двете касационни жалби, претенциите на страните за присъждане на разноски се явяват неоснователни.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 188/14.03.2025г. по АНД № 90/2025г. на Районен съд Бургас.

ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните за присъждане на разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.