Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на девети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
Членове:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Георги
Манолов, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 405 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.С.К.
***, против решение № 260078/18.09.2020 г., постановено по АНД № 398/2020 г. по
описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1085-002201/27.08.2019
г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С наказателното
постановление, на основание чл.179, ал.2 вр.ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП и чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушения съответно по чл.44, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3,
б.“а“ от същия закон, на касатора са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 200 лева, респ. „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В касационната жалба се развиват
оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Като касационни основания се
сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон и
съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата. Иска се
отмяната на решението и решаване на делото по същество чрез отмяна на
наказателното постановление, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на районния съд.
Ответникът по касационната жалба – сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмено възражение, в което излага аргументи за нейната
неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила
обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Във въззивното производство не са допуснати
посочените от касатора процесуални нарушения. Обжалваното решение има
изискуемото от закона съдържание като в него е даден подробен отговор на
аргументите на страните – чл.339, ал.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН. В съдебния акт
е извършен подробен анализ на събраните доказателства в тяхната цялост като
съдът е посочил на кои от тях дава вяра и кои не кредитира, както изискват
разпоредбите на чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Обоснован се явява и направения извод,
че извършеното от касатора осъществява състава на нарушенията, за които
последният е бил наказан. Напълно се споделят изложените съображения за превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства при индивидуализацията на
наказанията „лишаване от право да управлява МПС“ и „глоба“, предвидени в
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за административното нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б.“а“ от ЗДвП. Правилно е преценено, че в случая липсва основание нарушенията да
бъдат квалифицирани като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал процесуални нарушения във връзка с оценката на
доказателствата и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3
и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ответникът по касация има право на юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство, което съдът определя в размер на 100
лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д.
№ 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260078/18.09.2020 г., постановено по АНД
№ 398 по описа за 2020 г. на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА
В.С.К., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора Т.А.А.,
сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: