№ 2284
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Райна Мартинова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100509562 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20116268 от 14.05.2021г., постановено по гр.дело №52033/2020г. по описа
на СРС, ГО, 53 с-в, ответникът ЗАД„Д.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК**** е осъден да заплати на
„ДЗИ-О.З.“ЕАД с ЕИК**** сумата от 456,93лв. на основание чл.411 КЗ- непогасена част от
изплатено по застраховка “каско” обезщетение по щета №44012131933556, ведно със
законна лихва от 26.10.2020г. до окончателното изплащане, както и 350лв. разноски.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ответника ЗАД„Д.: Ж. и З.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че според СТЕ
уврежданията на преден десен калник, предна дясна врата и десен праг не могат да бъдат
получени от процесното ПТП, като в същото време са описани от ищеца в представените
към исковата молба документи в рамките на претендираната сума от общо 3164,58 лева. Ето
защо моли решение да бъде отменено, а предявеният иск- отхвърлен изцяло.
Ответникът по жалбата „ДЗИ-О.З.“ЕАД не е депозирал в срок писмен отговор на
въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
1
Предявени са за разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната му част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Между страните не се спори, че ответникът е заплатил преди подаване на исковата
молба сумата от 2707,65 лева по процесната щета. Съгласно т.4 от неоспореното от страните
заключение на вещото лице по СТЕ (л.83 от делото) необходимата сума за възстановяване
на застрахования при ищеца лек автомобил „Мазда 2“, без уврежданията по предна дясна
врата, преден десен калник и десен праг, по средни пазарни цени към датата на ПТП е
3310,63 лева. Разликата между тази сума и заплатената от ответника преди завеждане на
исковата молба е 602,98 лева. При спазване на диспозитивното начало правилно искът за
сумата от 456,93 лева е уважен изцяло.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от
ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20116268 от 14.05.2021г., постановено по гр.дело
№52033/2020г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД„Д.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК**** да заплати на „ДЗИ-О.З.“ЕАД с ЕИК****,
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3