№ 6799
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100504567 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД срещу решение № 372 от 08.01.2024г., постановено по гр. д. №
63018/2022г. на СРС, 155 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е отхвърлил предявените
искови претенции от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”,
ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А. С.А.,
против А. Б. Ц., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „*******, за
установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 506,86
лв. /петстотин и шест лева и осемдесет и шест стотинки/ –главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „*******, абонатен № ******* за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г., сумата от 84,09 лв.
/осемдесет и четири лева и девет стотинки/ - лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 03.08.2022 г., сумата от 19,58 лв. /деветнадесет лева и петдесет
и осем стотинки/ - главница за дялово разпределение за периода от месец
август 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 3,96 лв. /три лева и деветдесет
и шест стотинки/ - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2019 г. до 03.08.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 17.08.2022 г. до изплащане на вземането.
1
Решението се обжалва и в частта, в която СРС е отхвърлил претенциите
срещу ответницата Р. В. Ц. за главница за сумата над 862,50 лв. до
първоначално претендирания размер от 1 013,71 лв. /хиляда и тринадесет лева
и седемдесет и една стотинки/, както и за лихва за забава за сумата над 84,09
лв. до първоначално претендирания размер от 168,19 лв. /сто шестдесет и осем
лева и деветнадесет стотинки/.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и исковете да бъдат уважени като основателни и доказани.
Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемите не са депозирали отговор на
въззивната жалба.
Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало
отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.
Единственото оплакване във въззивната жалба е, че СРС не е отчел
запазеното вещно право на ползване върху съответните идеални части, поради
което неправилно е отхвърлил исковете в посочената по – горе част.
Видно от нотариален акт № 180/2017г. на нотариус Д.Т., Б.А. Ц. и Р. В.
Ц. са продали топлоснабдения имот на трето за настоящия спор лице - А. А.
Ц.. Със същия нотариален акт са учредили в полза на ответника А. Б. Ц.
2
вещното право на пожизнено и безсрочно ползване на 1/3 ид. ч. от имота, като
те самите са си запазили пожизненото право на ползване, заедно и поотделно,
върху останалите 2/3 от имота.
Видно от изисканата справка пред СРС, Б. Ц. е починал на 10.11.2018г.,
като действително не е представено удостоверение за наследници на същия.
Това обаче не променя обстоятелството, че А. Б. Ц. е вещен ползвател на 1/3
ид. ч. от имота, съгласно учреденото му вещно право на пожизнено и
безсрочно ползване с нотариален акт № 180/2017г. Отговорността на същия не
може да бъде ангажирана в качеството му на наследник на Б. Ц. /поради липса
на удостоверение за наследници/ относно учреденото в полза на Б. Ц. право на
ползване за периода след неговата смърт и за неговите идеални части. Нещо
повече, в исковата молба не се твърди отговорността на А. Ц. да се търси в
качеството му на наследник на Б. Ц.. Това обаче не променя качеството му на
вещен ползвател относно 1/3 ид. ч. от имота, съгласно цитирания нотариален
акт.
Основателни са и оплакванията във въззивната жалба по отношение на
другия ответник – Р. Ц.. Видно от представения нотариален акт № 180/2017г.
Б.А. Ц. и Р. В. Ц. са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване, заедно и поотделно, върху 2/3 ид. ч. от имота. Ето защо, дори и след
смъртта на Б. Ц., Р. Ц. е продължила да бъде вещен ползвател на 2/3 ид. ч. от
имота.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
При наличието на вещни ползватели върху имота, съдът счита, че
сумите за потребена топлинна енергия следва да бъдат заплащани от тях,
респективно от техните наследници след смъртта им, а не от собственика на
имота. Идеята на законодателя е дължимите суми да се заплащат от лицата,
действително потребяващи топлинна енергия, като при наличието на вещни
ползватели именно те са лицата, дължащи заплащане на топлинната енергия.
Това е така, тъй като с учредяване на правото на ползване върху вещта,
собственикът се лишава от правомощията си да упражнява фактическа власт
върху нея. Ето защо и собственикът в такъв случай не може да бъде определен
като потребител на топлинна енергия.
СРС е приел, че потребената ТЕ в имота възлиза общо на 2587.51лв., а
мораторната лихва 862.50 лв. С оглед на изложеното, А. Б. Ц. отговаря за 1/3
или за сумата от 862.50лв. главница и 84.09 лв. лихва, а Р. Ц. за 2/3 от размера
3
на задълженията относно топлоснабдения имот или за сумата от 1725 лв.
главница и 168.19 лв. мораторна лихва. Ищецът е претендирал по – малка
сума за главниците, поради което исковете следва да бъдат уважени до
заявените размери, с оглед диспозитивното начало.
Решението по отношение на Р. Ц. не се обжалва в частта, в която са
отхвърлени исковете относно дяловото разпределение и мораторната лихва
върху нея.
В частта срещу А. Ц., решението се обжалва изцяло, но не са изложени
никакви конкретни оплаквания относно исковете за дяловото разпределение и
мораторната лихва върху нея. Жалбата е бланкетна в тази част. За пълнота на
изложението, следва да се отбележи, че съдът споделя мотивите на СРС за
неоснователността на тези претенции поради липса на доказателства за
извършвано дялово разпределение от третото лице помагач, конституирано по
делото, поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция:
На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, въззиваемите следва да
бъдат осъдени да заплатят разноски на жалбоподателя за въззивното
производство в размер общо на 200 лв., от които 100 лв. държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 372 от 08.01.2024г., постановено по гр. д. №
63018/2022г. на СРС, 155 с-в в частта, в която са отхвърлени предявените
искови претенции от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”,
ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А. С.А.,
против Р. В. Ц., с ЕГН ********** за главница за сумата над 862,50 лв. до
първоначално претендирания размер от 1 013,71 лв. /хиляда и тринадесет лева
и седемдесет и една стотинки/, както и за лихва за забава за сумата над 84,09
лв. до първоначално претендирания размер от 168,19 лв. /сто шестдесет и осем
лева и деветнадесет стотинки/, както и в частта, в която са отхвърлени
предявените искови претенции от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно
4
село”, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.
С.А., против А. Б. Ц., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „*******, за
установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 506,86
лв. /петстотин и шест лева и осемдесет и шест стотинки/ –главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „*******, абонатен № ******* за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, дължима от 17.08.2022 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 84,09 лв. /осемдесет и четири лева и девет стотинки/ - лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2022 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Красно село”, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор А. С.А., против Р. В. Ц., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
*******, искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. В. Ц. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от още 151.21 лв. /разликата над
уважения от СРС размер от 862,50 лв. до първоначално претендирания размер
от 1 013,71 лв./, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „*******,
абонатен № ******* за периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, дължима от 17.08.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от още 84.10 лв. /разликата над
уважения от СРС размер от 84,09 лв. до първоначално претендирания размер
от 168,19 лв./ - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Красно село”, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор А. С.А., против А. Б. Ц., с ЕГН **********, от гр. София, ул.
„******* искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Б. Ц. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 506,86 лв. /петстотин и шест лева и
осемдесет и шест стотинки/ – главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес:
5
гр. София, ж.к. „*******, абонатен № ******* за периода от месец май 2018 г.
до месец април 2021г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима
от 17.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 84,09 лв.
/осемдесет и четири лева и девет стотинки/ - лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 03.08.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 372 от 08.01.2024г., постановено по гр. д.
№ 63018/2022г. на СРС, 155 с-в в останалата обжалвана част, в която са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, против А. Б. Ц.
искове за сумата от 19,58 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
месец август 2019 г. до месец април 2021 г., както и за сумата от 3,96 лв. -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 03.08.2022 г.
Решението в частта, в която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София” ЕАД против Р. В. Ц. искове за сумата от 39,16 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от месец август 2019 г. до месец
април 2021 г., както и за сумата от 7,93 лв. - лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 03.08.2022 г., е влязло в
сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА Р. В. Ц., с ЕГН ********** и А. Б. Ц., с ЕГН ********** да
заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.
273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 200 лв., представляваща направените
във въззивното производство разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6