РЕШЕНИЕ
№ 1286
гр. Пловдив, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300501627 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ №89Б, ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото адв.
Г. Я., против Решение №1184 от 17.03.2023г., постановено по гр.д.
№13187/2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, 4-ти гр.с., с което са
били отхвърлени исковете на дружеството против Агенция „Пътна
инфрастуктура“ за заплащане на сумата от 275,23 лв., представляващи
регресно вземане за заплатено обезщетение по договор за застраховка
„Каско“, полица №*** за произшествие, настъпило на 16.04.2021г. на
Околовръстен път на гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба- 15.06.2022г. до окончателното й
заплащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението,
като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.
Ответната страна по въззивната жалба- Агенция „Пътна
инфрастуктура“, в писмен отговор чрез пълномощника си юрк. М.А.,
1
оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи, както и
при служебна проверка за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.410, ал.1 от КЗ, като ищецът „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД иска
постановяване на решение, с което ответната Агенция „Пътна
инфрастуктура“ да бъде осъдена да му заплати сумата от 275,23 лв.,
представляващи регресно вземане за заплатено обезщетение и
ликвидационни разноски по договор за застраховка „Каско“, полица
№*** за застрахователно събитие с лек автомобил „БМВ“ с рег. №***,
управляван от Н.Н.Р., настъпило на 16.04.2021г. на Околовръстен път на
гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба- 15.06.2022г. до окончателното й заплащане.
С отговора на исковата молба ответната Агенция „Пътна
инфрастуктура“ е направила възражение, че към датата на твърдяното
застрахователно събитие- 16.04.2021г. процесният участък от
Околовръстен път на гр. ***, където се твърди да е настъпило последното,
е бил затворен за ремонт. Като доказателства за това по делото е
представена заповед от 09.03.2021г. на директора на Областно пътно
управление- ***, с която е наредено да се прекъсне движението на МПС
2
по път II-86 от км.6+945 до км.12+540 за изпълнение на СМР в периода
15.03.2021г.-15.05.2021г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
процесният автомобил „БМВ“ с рег. №*** е собственост на Н.Н.Р., като
за същия е бил сключен договор за застраховка „Каско“ с ищцовото
дружество „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД със срок от 09.03.2021г. до
08.03.2022г. На 19.04.2021г. в ищцовото дружество е било подадено
уведомление от застрахования Н.Н.Р. за щета по автомобила, в което е
посочено, че на 16.04.2021г. при движение по Околовръстен път на гр. ***
приблизителни координата Google Maps 42.091818, 24.704847 в участък в
ремонт, но отворен за движение, е попаднал в дупка на платното и
предна лява гума на автомобила се е спукала. По така подаденото
уведомление е била образувана преписка по щетата, като след
извършения оглед и оценка на щетите на собственика му е било
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 260,23 лв.
В показанията си, дадени пред първоинстанционния съд, св. Н.Р.,
заявява, че не си спомня за инцидента, нито дали пътят е бил в
ремонт.
От заключението на приетата по делото авто- техническа експертиза
се установява, че при посочения по делото механизъм на ПТП, а именно-
преминаване на автомобила през дупка, от техническа гледна точка е
възможно да бъдат увредени посочените в застрахователната преписка
детайли в съответната степен. Стойността на ремонта за възстановяване на
автомобила е в размер на 272,84 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ/ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. Претенцията на ищцовото
дружество се основава на твърденията му за наличието на необезопасена
и необозначена дупка на Околовръстен път на гр. ***, през която на
16.04.2021г. е преминал лекият автомобил „БМВ“ с рег. №***,
управляван от Н.Н.Р., в резултат на което е била спукана предна лява
гума. За да бъде уважен предявеният иск, така изложените твърдения
следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
3
не се установява по несъмнен начин, че вредите по застрахованото
МПС са настъпили по описания в исковата молба механизъм. В
показанията си по делото като свидетел водачът на автомобила Н.Р.
заявява, че не си спомня случая, нито дали пътят, по който се е движил
е бил затворен. От друга страна, от представената от ответната агенция
заповед се установява, че към 16.04.2021г. Околовръстен път на гр. *** в
процесния участък, където се твърди да е настъпило събитието, е бил
затворен за ремонт в двете посоки. При така събраните доказателства
следва да се приеме, че твърденията на ответната агенция, че
инцидентът е настъпил в участък от пътя, затворен за ремонт, са доказани
и не се опровергават от показанията на водача на лекия автомобил.
Действително в подаденото от него уведомление за щетата до
застрахователя той е посочил, че пътят, по който се е движил е бил
отворен, но тези твърдения не са потвърдени по категоричен начин при
разпита му по делото в качеството на свидетел. След като преминаването
по пътя не е било разрешено, то агенцията не следва да носи
отговорност за евентуалните вреди по автомобили, нарушили забраната.
Предвид горното се налага изводът, че по делото не се установяват
основания за ангажиране на отговорността на ответната агенция за
причинените на автомобила вреди, поради което предявените искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите му.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.78,
ал.8 от ГПК в полза на Агенция „Пътна инфрастуктура“ следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1184 от 17.03.2023г., постановено по
4
гр.д. №13187/2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, 4-ти гр.с.
ОСЪЖДА ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, ЕИК *********, да заплати
на Агенция „Пътна инфрастуктура“ сумата от 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5