№ 5673
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110111024 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „************,със седалище и адрес на управление
гр.************,представлявано от ************ А.,против В. В. И.,ЕГН
**********,с адрес гр.София,ж.к.“************,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 1323,41 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. до м.04.2020 г.,177,32 лева мораторна лихва за периода
15.08.2018 г. до 08.01.2021 г.,38,41 лева сума за дялово разпределение за
периода м.12.2017 г. до м.04.2020 г.,6,32 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение за периода 31.01.2018 г. до 08.01.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в ж.к.“************,при което ответницата като клиент
на топлинна енергия е задължена да заплаща цената на същата в срока по
общите условия. Сочи се,че за процесния период ответницата не е
изпълнявала договорните си задължения и незаплатената цена възлиза на
1323,41 лева. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в
срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 177,32 лева. С исковата
молба са заявени и искови претенции за заплащане на сума за дялово
разпределение в размер от 38,41 лева и на мораторна лихва върху сумата за
дялово разпределение в размер от 6,32 лева. Исковата претенция се основава
на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК е налице интерес от предявяване на установителния иск.
1
Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответницата В. И. чрез назначения особен представител със становище за
допустимост,но неоснователност на предявените искове – твърди се,че не е
доказано доставеното количество топлинна енергия,твърди се,че не са
приспадани технологичните разходи,не е доказана изправността на топломера
и на общия водомер в абонатната станция,сочи се,че договорът между
етажните собственици и дружеството,което реализира дялово разпределение е
с изтекъл срок. Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач ************ не изразява становище по
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ************ претендира
издаването на заповед за изпълнение против В. В. И. за сумата от 1323,41
лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020
г.,177,32 лева мораторна лихва за периода 15.08.2018 г. до 08.01.2021 г.,38,41
лева сума за дялово разпределение за периода 01.12.2017 г. до 30.04.2020
г.,6,32 лева мораторна лихва за периода 31.01.2018 г. до 08.01.2021 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 2938/2022 г. по описа на СРС,42
състав.
С нотариален акт от 21.05.2014 г. В. В. И. е дарила апартамент
************ на ж.к************ на синовете си като е запазила вещно
право на ползване върху имота,докато е жива.
Представени са съобщения към фактури от 30.06.2018 г.,31.07.2019
г.,31.07.2020 г. с издател ************ и получател В. В. И..
Видно от договор от 14.03.2012 г.,сключен между ************ и
************,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,съгласно което ************ приема да реализира дейност
по дялово разпределение,а ************ се съгласява да заплаща
възнаграждение.
Приети са общи условия на ************ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
От протоколи за отчет на уреди се установява,че отразяват показанията
на щранг-лира и водомер и носят подпис за абонат.
Представени са протоколи за периодична метрологична проверка на
топломер със заключение за съответствие.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че
общият топломер се отчита по електронен път на първо число от месеца,след
което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на
доставчика,топломерът е преминавал периодична проверка със заключение за
съответствие,дяловото разпределение е реализирано при спазване на
2
нормативната уредба,а главницата за процесния период възлиза на 1433,02
лева.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза към
21.02.2022 г. са погасени задължения за топлинна енергия в размер от 119,75
лева,като са заплатени задълженията за периода м.05.2017 г. до м.07.2017
г.,няма други плащания,непогасената главница възлиза на 1313,26 лева,а
сумата за дялово разпределение – 38,41 лева,мораторната лихва е в размер от
180,49 лева върху главницата за топлинна енергия и 6,79 лева върху сума за
дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,за който е издадена заповедта за изпълнение. Регламентирането на
иска като положителен установителен иск налага извода,че е възложено в
тежест на ищеца доказването наличието на материалноправни предпоставки
за уважаване на иска. Законът регламентира фикция,че искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за иск,т.е.
искът е предявен на 20.01.2021 г.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен несъмнен извод,че
между страните съществува договорно правоотношение – дружеството ищец
реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответницата
И. се явява клиент на топлинна енергия като носител на вещно право на
ползване върху недвижимия имот. Разпоредбата на чл.153,ал. 1 от ЗЕ
предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху имота,а когато върху имота има учредено
вещно право на ползване,именно ползвателят е пасивно легитимиран да
заплаща стойността на доставена топлинна енергия,защото разполага с
правомощието да ползва имота. В настоящия случай ответницата И.
притежава вещно право на ползване,което означава,че има правото да
реализира фактическа власт върху имота,респективно е задължена да заплаща
цената на доставена в имота топлинна енергия. Законът не предвижда
изискване за наличието на договор,сключен в писмена форма по отношение
на имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ,а
договорното правоотношение възниква с оглед притежаваното право на
собственост или вещно право на ползване. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата
и задълженията на страните по договорното правоотношение се уреждат
според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са
уговорени индивидуални условия,което означава,че приложение намират
именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане цена на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че
3
цената е заплатена в срока по общите условия. Софийският районен съд
счита,че от съвкупния анализ на доказателствата може да бъде направен
извод,че искът за заплащане цена на топлинна енергия е доказан по
основание. Страните не спорят,а и от събраните в хода на производството
доказателства се установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият
имот е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия,което
означава,че собственикът на индивидуален обект заплаща стойността на
доставена топлинна енергия,определена от дялово разпределение.
Действително представеният като доказателство към исковата молба договор
е с изтекъл срок,но съдът счита,че с оглед наличието на документи за главен
отчет,подписани за абонат,клиентът на топлинна енергия признава наличието
на основание за реализиране на дялово разпределение на топлинна енергия.
Наличието на документи за главен отчет,отразяващи показанията на
водомера,изравнителните сметки и заключението по съдебно-техническата
експертиза,според което дяловото разпределение е реализирано при спазване
на нормативната уредба,позволяват на съда да приеме,че искът за заплащане
главница за топлинна енергия подлежи на уважаване. В настоящия случай с
оглед това,че в имота е потребявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване,стойността на топлинна енергия е определяна при
съобразяване количеството топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване и за топлинна енергия от сградна инсталация,каквато
заплащат всички клиенти на топлинна енергия. Съдът приема,че искът за
главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 1313,26
лева при съобразяване заключението по съдебно-техническата
експертиза,което определя дължимата главница за процесния период,без да
има задължения извън този период,както и при отчитане наличието на
частично плащане според заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
Софийският районен съд намира,че и искът за заплащане сума за дялово
разпределение в размер от 38,41 лева подлежи на уважаване,съобразявайки
клаузата на чл.36,ал.2 от общите условия,както и предвид заключението по
съдебно-счетоводната експертиза,според което тази парична сума не е
заплатена.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато
изпълнението на задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от
датата,следваща падежната дата или датата,следваща последния ден от срока
длъжникът изпада в забава,а ако за изпълнението на задължението няма
срок,за да бъде поставен в забава длъжникът,кредиторът следва да е отправил
покана. Съдът намира,че исковата претенция за мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 177,32
лева,за която е предявен искът. Съгласно чл.33 от общите условия на
дружеството доставчик срокът за плащане цената на топлинна енергия е 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката. Наличието на срок за плащане
означава,че при липсата на изпълнение в този срок,с изтичането му клиентът
на топлинна енергия изпада в забава и отговаря за заплащане на мораторна
лихва,считано от първия ден,следващ срока до окончателното изплащане. С
оглед това,че плащането не е реализирано в срок,а същевременно за
периода,за който ищецът претендира мораторна лихва,задължението за
4
заплащане на топлинна енергия е падежирало,искът за мораторна лихва
подлежи на уважаване. Софийският районен съд приема,че искът за
заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение е
неоснователен,защото за задължението за заплащане на сума за дялово
разпределение няма уговорен срок,а същевременно ищецът не доказва да е
отправил покана.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 80,10 лева за заповедното производство и
в размер от 1298,90 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на В. В. И.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ж.к.“************,че съществува вземане на „************,със
седалище и адрес на управление гр.************,представлявано от
************ А.,в размер от 1313,26 лева ( хиляда триста и тринадесет лева
двадесет и шест стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.08.2017 г. до м.04.2020 г.,177,32 лева ( сто седемдесет и седем лева тридесет
и две стотинки ) мораторна лихва за периода 15.08.2018 г. до 08.01.2021
г.,38,41 лева ( тридесет и осем лева четиридесет и една стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.12.2017 г. до м.04.2020 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
20.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,относно което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 2938/2021 г. по описа на
СРС,42 състав, като отхвърля иска,предявен от ************ против В. В. И.
в частта за разликата над 1313,26 лева до пълния претендиран размер от
1323,41 лева,както и за сумата от 6,32 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение за периода 31.01.2018 г. до 08.01.2021 г.
ОСЪЖДА В. В. И.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ж.к.“************ да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „************,със седалище и адрес на
управление гр.************,представлявано от ************ А.,сумата от
80,10 лева ( осемдесет лева и десет стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в
размер от 1298,90 лева ( хиляда двеста деветдесет и осем лева и деветдесет
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
************.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6