Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 718
14.07.2020 г., град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански
състав
На 10.07.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Петя Цонкова
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 467 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на А.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***
и В.Х.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Ц.Т., против Решение № 3340 от 08.08.2019 г.
постановено по гр.д.№16778 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, с което
се разпределя ползването на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на незастроената площ
на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.512.81 по
КК и КР на гр. Пловдив, с площ от общо
514
кв.м.,
съобразно скица-проект „вариант втори“- лист 77 от делото, както следва:
на Б.А.Х. ЕГН **********, определя за
ползване дял първи, ограничен с букви А-Б-И-К-А в червен цвят;
на В.Х.Д., ЕГН **********, определя за
ползване дял втори, ограничен с букви Б-В-З-И-Б в син цвят;
на А.В.Г., ЕГН **********, определя за
ползване дял трети, ограничен с букви В-Г-Ж-З-В в жълт цвят;
на С.В.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН **********
определя за ползване дял четвърти, ограничен с букви О-П-Р-Н-О в кафяв цвят и площта ограничена с букви Г-Ж-Е и границата на
съществуващите сгради с идентификатори 56784.512.81.4 и 56784.512.81.3
по КК, в бял цвят;
определя за общо ползване на Б.А.Х. ЕГН **********,
А.В.Г., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН **********, С.В.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д.,
ЕГН ********** площта, означена с букви Л-К-И-З-Ж-Е-У-Т-С-Р-П-О-Н-М-Л
в зелен цвят, като Скица-проект „вариант втори“ за разпределение на ползване на поземлен имот с идентификатор 56784.512.81 по КК и КР
на гр. Пловдив от
заключението на приетата ДСТЕ- лист 77 от делото, подписана от съдията, се счита
неразделна част от решението;
Осъжда се Б.А.Х. ЕГН **********,
да заплати на А.В.Г., ЕГН ********** и В.Х.Д., ЕГН **********, сумата от 95.00
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството;
Осъжда се С.В.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д.,
ЕГН **********, да заплатят на А.В.Г., ЕГН **********
и В.Х.Д., ЕГН **********, сумата от 45.00 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски за производството.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, както и за постановяването му в нарушение на
процесуалния закон. Поддържа се, че при разпределяне на ползването на
незастроената площ между съсобствениците на парцела, заетата площ на
постройките, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици,
следва да се счита като пряко използвана от същите и да се съпостави на общо
основание към правата им от дворното място. Приема се, че неправилно е
разпределено ползването на съсобствения имот по вариант втори от заключението
на вещото лице, при което ответниците Д. получавали в дял 117, 70 кв.м.,
ответника Х. - дял от 106, 10 кв.м., а всеки от жалбоподателите по 82, 10
кв.м., при положение, че всички притежават по 1/4 ид.ч. от поземления имот.
Поддържа се, че възприетия от съда вариант втори не е най-целесъобразен, тъй
като така се обособявали три паркоместа и предвид близостта на жилищната
сграда, три автомобила не можели спокойно да маневрират. Също така се настоява,
че площта означена с букви ЯРУЮ по вариант втори се ползвала за градина. По
тези съображения моли за отмяната на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което разпределението на
ползването да бъде извършено по предложения от вещото лице вариант първи.
Претендират присъждането на разноските по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателите, чрез пълномощника адвокат Ц.Т., поддържат жалбата. Представя списък на
разноските и договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни С.В.Д.,
ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН **********, както и не е постъпил такъв от Б.А.Х.
ЕГН **********.
В съдебно заседание С.В.Д.
и Д.В.Д. оспорват жалбата и поддържат извършване на разпределението по вариант
втори от заключението на вещото лице.
Пловдивският окръжен
съд, след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при
служебна проверка от
въззивната инстанция за
допуснато при постановяването му
нарушение на императивни материалноправни норми.
Производството
е образувано по иск с правно основание чл.
32, ал.2 от ЗС от А.В.Г.
и В.Х.Д. срещу Б.А.Х., С.В.Д. и Д.В.Д.,
всички в качеството си на съсобственици на ПИ с
идентификатор 56784.512.81 по КК на гр. Пловдив.
От
фактическа страна няма спор и се установява от представените документи за
собственост, че всяка от страните, а С.Д. и Д.Д. в режим на СИО, притежават по ¼ ид.ч. от поземления имота и по
един етаж в построената в него жилищна сграда. Б.А.Х. също така е собственик на
гараж от 24 кв.м., разположен в северозападния ъгъл на имота, а С.В.Д. и Д.В.Д.
в режим на СИО притежават гараж от 18 кв.м. и стопанска сграда от 11 кв.м.
разположени в североизточния ъгъл на имота. При прехвърляне на собствеността на
ищците е било прехвърлено реалното ползване на площи от по 20 кв.м. за паркоместа,
съответно на А.В.Г. - реалното ползване на паркомясто
с площ от 20 кв.м. в северната част на описания имот, непосредствено западно от
построения в североизточния ъгъл на имота гараж, а на В.Х.Д. - реално ползване
на едно паркомясто с площ от 20 кв.м., непосредствено и от изток от построения
в северозападния ъгъл на имота гараж.
В първоинстанционното производство
са приети основно и допълнително заключения, изготвени от вещо лице В.К., с
които са предложени два варианта за разпределение на реалното ползване на
процесния поземлен имот. В първият
вариант вещото лице е включило в площта за разпределяне застроената част от
поземления имот с гаража от 24 кв.м., който е собственост на Б.А.Х., и гаража от 18 кв.м. и стопанска сграда от 11
кв.м., притежавани от С.В.Д. и Д.В.Д. в режим на СИО. В първият вариант вещото
лице е обособило четири дяла, всеки от които с площ от 32, 24 кв.м. и е предвидило
обща площ за ползване от 259, 04 кв.м. Във вариант втори вещото лице е
извършило разпределение само на незастроената площ от поземления имот, при
което е обособило четири дяла, всеки от които с площ от 20 кв.м. и обща площ за
ползване от 248, 40 кв.м. В табличен вид и след като е включило цялата
застроена площ на имота вещото лице е приело, че всяка от страните има за
ползване: А.Г. - 82, 10 кв.м., В.Д. -
82, 10 кв.м., Б.Х. - 106, 10 кв.м./предвид гаража му от 24 кв.м./ и С.Д. и Д.Д.
- 117, 70 кв.м. /предвид гаража им от 18 кв.м. и стопанска сграда от 11 кв.м./
С обжалваното
решение РС е приел за допустимо разпределението на ползването, доколкото в
имота има постройки, индивидуална собственост на съсобствениците на поземления
имот, при което същият не е загубил самостоятелното си предназначение.
Ползването на имота е разпределено по вариант втори, след като РС е достигнал
до извода, че теренът под постройките на
ответниците ( гаража от 24 кв.м., гаража от 18 кв.м. и
стопанската постройка от 11 кв.м) не
може да бъде предмет на разпределение между всички съсобственици, а предмет на
разпределение на ползването следва да е само незастроената част от съсобствения
ПИ. РС също така е приел, че прехвърленото в полза на
ищците право на реално ползване на паркоместа не може да бъде взето предвид,
тъй като същото не е самостоятелен обект на правото на собственост или
ограничено вещно право, както и че не се установява предходно разпределение
между всички съсобственици на ползването на местата за паркоместа, при което
договореното в нотариалните актове на ищците не могат да се противопоставят на
ответниците и не ги обвързват. Предвид
на това и след като е съобразил правата на страните, РС е приел за най -
целесъобразно извършването на разпределението по вариант втори от заключението
на СТЕ.
Въззивният съд намира
решението за правилно.
При предявен иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава правен спор, а замества
липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най-целесъобразното
ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично указание,
че такова мнозинство не може да се формира, като в тази насока е налице и
задължителна съдебна практика отразена в ТР № 13/2013 г. на ОСГК на ВКС. В
задължителните разяснения на посоченото ТР е прието, че реалното ползване следва да се
разпредели, като се вземат предвид правата на страните в съсобствеността и по
начин за най-целесъобразното използване на вещта.
По делото се
установява, че искането за разпределяне на ползването на процесния
недвижим имот е допустимо и основателно.
Извършеното
разпределение от РС се оспорва от въззивниците с довода, че при разпределяне
на ползването на незастроената площ между съсобствениците на парцела, заетата
площ на постройките, които са индивидуална собственост на отделните
съсобственици, следва да се счита като пряко използвана от същите и да се
съпостави на общо основание към правата им от дворното място. Намират, че така
няма да се засегнат правата на всички съсобственици и ответниците няма да получат по-големи дялове, при което
настояват за извършване на разпределението по първият вариант на вещото лице.
Въззивният съд намира за неоснователно това възражение. В решение
№ 2 от 18.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2015 г., I г. о., ГК и решение № 252 от 25.11.2014
г. по гр. д. № 933/2014 г. на ВКС, I г. о. се приема, че при наличието на
сграда, изградена от един от съсобствениците въз основа на учредено право на
строеж, теренът под сградата не следва да се разпределя по чл. 32, ал. 2 ЗС,
тъй като на разпределяне по този ред подлежи ползването на незастроената част
от съсобствения терен извън усвоената за законно построената сграда. На
приспадане подлежи площта, заета от постройки, изградени и ползвани само от
някой от съсобствениците, без в негова полза да е учредено право на строеж -
решение № 94 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 897/12 г. на ВКС, II г. о., решение №
51 от 7.05.2013 г. по гр. д. № 764/12 г. на ВКС, II г. о., решение № 99 от
23.05.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г. на II г. о. и др.
Тази практика се споделя от
настоящия състав. Правомощието на съсобственика, изградил сграда в общия имот
въз основа на надлежно учредено право на строеж, да ползва застроената част, е
елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза вещно право, което на
собствено основание поражда за суперфициара правомощие да владее и да ползва
застроената част - чл. 64 ЗС. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази
част не може да бъде предмет на разпределение по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като
правото на строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл. 31,
ал. 1 ЗС правомощие на останалите съсобствениците да си служат с нея. По
отношение на частта от съсобствения имот, извън усвоената за законното
строителство, на общо основание са приложими правилата на съсобствеността.
Ползването на тази част подлежи на разпределение между съсобствениците
съобразно техните права.
Ето защо, тъй като
притежаваните от ответниците постройки, индвидуална собственост, са законно
изградени, не е налице основание за приспадане на тяхната площ от незастроената
площ при разпределяне на ползването на поземления имот. Не е налице неравенство
в дяловете, тъй като теренът на законните постройки, индивидуална собственост
на ответниците не се включва в разпределението при образуване на дяловете .
Не се доказва твърдението на въззивниците, че площта
означена с букви ЯРУЮ по вариант втори се ползвала като градина. Доказателства
за това не са събрани по делото, а и въззивниците не се позовават на такива в
жалбата. Няма и доказателства относно за невъзможността за маневриране на
автомобилите при паркиране.
При
самостоятелна преценка на доказателствата по делото, въззивният съд намира
разпределението по втория вариант за
най-целесъобразно, тъй като е съобразен с правото на собственост на страните
върху имота и сградите, които са индивидуална собственост. В този вариант не се
разпределя застроената площ на сградите, които са законно изградени и са индивидуална
собственост, което съдът намира за правилно. В тази връзка
въззивният съд намира за правилни мотивите на първостепенния съд, поради което
на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях и така същите стават част от съжденията в
настоящия съдебен акт.
Предвид горното
обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение.
С
оглед изхода на спора, неоснователно е искането на въззвниците за присъждане на
разноските по делото, а въззиваемите страни не претендират такива, поради което
с решението няма да се присъдят разноски.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3340 от
08.08.2019 г. постановено по гр.д.№16778 по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.