Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3105 19.11.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав
На
четвърти ноември две хиляди и деветнайсета година
В публично заседание, в следния
състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Недялка Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия Кирякова
гражданско
дело номер 9257 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от И.Х., роден на *** г. в гр. Л., У.,
Булстат ***, чрез адвокат Т.И.П. ***, с адрес на кантората: град Б., ***,
e-mail:***; тел: ***, срещу Т.И.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, С.И.К.,
с ЕГН **********, с адрес *** и „Булгарплодекспорт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, гр. София 1113, район
Изгрев, ул. Тинтява № 86, представлявано от управителя В.М.Г., с която моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответниците, първите двама в качеството им на взискатели по изпълнително дело №
*** на ЧСИ Г.М., с район на действие Окръжен съд-Бургас, а третия длъжник по
изпълнителното дело, че е собственик на недвижимия имот, върху който е насочено
принудителното изпълнение, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор №07079.610.295.1.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изп.
директор на АГКК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.610.295, с административен адрес: град Б., ***, ОБЕКТ **, с
предназначение: за офис, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 13,35
кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 07079.610.295.1.16 и
07079.610.295.1.14, под обекта 07079.610.295.1.5, над обекта:
07079.610.295.1.25, както и 1,703 % идеални части равняващи се на 5,99 кв. м.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота и 0,154 %
ид.части от общото помещение в партера- фотоателие, равняващи се на 1,21 кв. м.
Ангажира
доказателства.
Петиторният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1, вр.
чл. 524 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/ и е процесуално допустим.
Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, против надлежни ответници,
като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от ГПК. Неоснователни
са възраженията на ответницата Т.П. по допустимостта на производството по
делото, защото обстоятелството, че в производство по чл. 31, ал. 2 от ЗС
процесният имот е бил възложен на другата ответница по делото-С.К. и другото,
че при упражняването на собствеността си не е засегнала идеални части на ищеца И.Х.
са по съществото си материалноправни по характер и следователно по съществото
на спора, по които съдът се произнася с решението по делото. Неоснователни са и
възраженията на ответницата С.К. по допустимостта на производството, защото
доводът че е собственик на отделен обект и идеални части от общите части на
сградата, с които не засяга правото на собственост на собственост на ищеца И.Х.
е само в предмета на доказване по делото, касае също съществото на спора.
Ответникът „Булгарплодекспорт“ ЕООД не представя по
делото отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Ответницата Т.П., своевременно с отговора
на исковата молба, навежда доводи за неоснователност на иска, като твърди, че
ищецът И.Х. не е доказал право си на собственост върху поземления имот, защото не
е участвал в извършена делба за имота/такава никога не е била извършвана/. На
второ место, твърди, че върху цялата сграда е била наложена възбрана, с
обезпечителна заповед от 02.12.1999 г. в нейна полза и в полза на другата
ответница по делото-С.К., надлежно вписана на 27.07.2000 г., която и
понастоящем не е вдигната, което препятства придобиването на имота от момента
на вписването, от трети лица, както и че ползва само частта от имота, която й е
предоставена в производство по чл. 31, ал. 2 от ЗС, по което дело страна е било
и „Булгарплодекспорт“ ООД. Позовава се на заключението на геодезическата
експертиза от това производство. Оспорва изцяло доводът от исковата молба за
изтекла в полза на ищеца И.Х. кратка придобивна давност. Претендира направените
по делото разноски. Ангажира доказателства.
Ответницата С.К., своевременно с
отговора на исковата молба, навежда доводи за неоснователност на иска като
твърди, че ищецът И.Х. не е доказал по делото право си на собственост, също се
позовава на проведеното по отношение на процесния имот производство по чл. 31,
ал. 2 от ЗС и заключението на геодезическата експертиза по него, както и на
горепосочената възбрана върху имота, във връзка със задължения на
„Булгарплодекспорт“ ООД. Твърди, че ищецът И.Х. е придобил имота от публична
продан, което е деривативен способ, по смисъла на чл. 496, ал. 2 от ГПК и тъй
като изнесеният на продан недвижим имот не е бил собствен на длъжника от
изпълнителното производство тази публична продан не може валидно да й се
противопостави. Твърди, че ищецът И.Х. е бил наясно, че в производство по чл.
31, ал. 2 от ЗС съдът го е лишил от ползването на процесния имот. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира, че установителният
иск е неоснователен, поради следното:
Не се спори по делото, че по отношение на процесния имот, представляващ
офис, със застроена площ от 13,35 кв. м., самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.610.295.1.15 по кадастралната карта на град Бургас, разположена
в поземлен имот с идентификатор 07079.610.295, с административен адрес: град Б.,
***, има издадено постановление за възлагане на недвижим имот
от 11.12.2012 год. на ЧСИ Т. М., с № *** в КЧСИ, район на действие Окръжен съд-Бургас,
по изпълнително дело № ***, влязло в сила на 27.12.2012 г., вписано в СВ Бургас
под №*, том **, вх. peг. №*** на 20.12.2013 г. Изпълнителният лист, по който е
било образувано изпълнителното дело, е издаден на 19.03.2012 г. от Районен съд-
София, по ч. гр. д. № 2360 от 2011 г. по описа на съда, по молба на „Сити
Пропъртис“ ЕООД срещу длъжника „Булгарплодекспорт“ ООД, което дружество от 26.09.2019
г. 11:00:35, е с промяна на формата, като еднолично дружество с ограничена
отговорност, видно от вписванията в търговския регистър.
Ответниците по делото Т.И.П. и С.И.К. се легитимират като собственици по реституция
на идеални части от цялата процесна административна сграда, находяща се в гр. Б.,
***, с площ от 225 кв.м., изградена в имот № 2204, в кв. 10, по плана на гр. Б.,
по реда на чл . 6 , ап . 6 , изр . последно от ЗОСОИ. С
решение от по адм.д. № 989/1998 г. на БОС е признато правото им на
обезщетяване за отчуждения имот, като наследниците
на И.Д.Й., б. ж. на гр. Б.,
за одържавения от него недвижим имот: северозападен апартамент от
жилищна сграда, състоящ се от три спални,
салон и кухня, както и партер , включващ три дюкяна, две
кухни и тоалетна, ведно с
припадащите се ид. части от дворното място, находящ се в гр. Б., ***,
чрез собственост в новопостроената в терена сграда и е
определено обезщетение от по 7.10 % идеални части за всяка от двете наследници от сградата. С решение на ВКС №
6/16.03.2011 г. по гражданско дело № 925/2011 г. по описа на съда, е
разпределено реалното ползване на този съсобствен имот, по реда на чл. 31, ал. 2
от ЗС. По издадения от това производство изпълнителен лист от Районен
съд-Бургас № 2437 от 01.03.2017 г. е образувано изпълнителното дело при ЧСИ Г.М.,
сочено като правен интерес за настоящото дело/. В последно посоченото решение като
съсобственост на двете наследници от ВКС са отчетени 11.085 % ид. части от
правото на собственост върху цялата сграда. Не се спори по делото, че по
отношение на процесната пететажна административна сграда няма извършена делба и
следователно двете ответници-физически лиза са съсобственици на съответните
идеални части и от процесния офис/ателие, предмет на постановлението за
възлагане от 11.12.2012 год. на ЧСИ Т. М.. На следваща место, длъжникът по
изпълнителното дело и ответник по настоящото „Булгарплодекспорт“ ЕООД не се
легитимира като собственик на имота. От заключението на допуснатата по делото,
изслушана и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза съдът
установява, че в архива на Областна
администрация-Бургас се съдържа досието по съставяне на акт за частна държавна
собственост № 2783 от 09 декември 2002
година/лист 91 от делото/, с който на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, като
държавна собственост е актувана част от масивна пететажна административна
сграда, цялата застроена на 225 кв.м., съобразно приетия като доказателство по настоящото
дело акт за завземане на недвижим имот за държавен № 6091/07.04.1981 г./лист 92
от делото/, относно цялата пет етажна административна сграда, застроена на 265
кв. м., с 42 стаи, партер и сутерен. С влизането в сила на новата кадастрална
карта на град Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на
АГКК, сградата в която е разположен процесния имот е отразена с идентификатор
07079.610.295.1, вид собственост: съсобственост, функц. предн.- административна,
делова сграда, брой етажи-4, брой самост. обекти-44, застроена площ 224 кв.м. Самостоятелните
обекти в сградата са получили идентификатори, поредни за сградата, като
процесният имот е получил идентификатор 07079.610.295.1.15. Няма информация в кадастъра за извършвани промени по отношение на сградата
до настоящия момент. Вероятно, в някакъв период от време процесният имот е бил
в оперативно управление на длъжника по изпълнителното дело на ЧСИ Т. М.
„Булгарплодекспорт“ ООД, но няма доказателства за придобиването на
собствеността върху него от дружеството. Липсва отбелязване в
акта за държавна собственост за отписване/деактуване/ в полза на
„Булгарплодекспорт“ ООД на процесния имот.
Предвид изложеното от фактическа и правна странна, съдът приема, че
положителният установителен иск за собственост на ищеца И.Х. е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Не се доказва по делото
твърдението му от исковата молба, че е във владение на имота от края на месец
декември 2012 г. Въпреки предоставената от съда възможност, няма събрани по
делото свидетелски показания. Посоченото постановлението на ЧСИ Т. М. не го
легитимира като собственик на имота, защото продажбата, въпреки, че е под
формата на публична продан, по реда на чл. 485-501 от ГПК, по правната си
същност е транслативна сукцесия. Следователно, за да настъпи нейният
трансланивен ефект следва праводателят да е собственик на имота, каквото
доказване по делото няма годно проведено по делото. Никой не може да даде това,
което сам не притежава/Nemo dat, quod non habet./.
С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца Х. следва да бъде
възложено заплащането на направените от ответниците Т.П. и С.К. разноски по
делото, съобразно събраните по делото доказателства, в размер на 600.00 лева за
ответницата С.К., от който 100.00 лева-възнаграждение на експерта, за
поставения от нейна страна въпрос към експертизата и 500.00 лева-адвокатско
възнаграждение и 500.00 лева за ответницата Т.П., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Х., роден на *** г. в
гр. Л., У., Булстат ***, със съдебен адресат адвокат Т.И.П. ***, с адрес на
кантората: град Б., ***, срещу Т.И.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, С.И.К.,
с ЕГН **********, с адрес *** и „Булгарплодекспорт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
София (столица), община Столична, гр. София 1113, район Изгрев, ул. Тинтява №
86, първите двама в качеството им на взискатели по изпълнително дело № *** на
ЧСИ Г.М., с район на действие Окръжен съд-Бургас, а третия длъжник по
изпълнителното дело, за приемане за установено, че е собственик на недвижимия
имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №07079.610.295.1.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрена със
заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.295, с административен
адрес: град Б., ***, ОБЕКТ **, с предназначение: за офис, брой нива на обекта:
1, със застроена площ от 13,35 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: 07079.610.295.1.16 и 07079.610.295.1.14, под обекта
07079.610.295.1.5, над обекта: 07079.610.295.1.25, както и 1,703 % идеални
части равняващи се на 5,99 кв. м. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху имота и 0,154 % ид.части от общото помещение в партера-
фотоателие, равняващи се на 1,21 кв. м.
ОСЪЖДА И.Х.,
роден на *** г. в гр. Л., У., Булстат ***, със съдебен адресат адвокат Т.И.П. ***,
с адрес на кантората: град Б., ***, да
заплати на С.И.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, направените по делото разноски, в размер на 600.00(шестстотин) лева.
ОСЪЖДА И.Х., роден на *** г. в гр. Л., У.,
Булстат ***, със съдебен адресат адвокат Т.И.П. ***, с адрес на кантората: град
Б., ***, да заплати на Т.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски, в
размер на 500.00(петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД