№ 12096
гр. София, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110161006 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на ЗАД
„ОЗК- Застраховане“ АД сумата от 5876.60 лева (след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК изменение на размера на иска), представляваща регресно суброгационно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди
по лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Е 2442 МН вследствие на ПТП от 03.10.2018г.,
настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ 325Д“ с рег. № Е 9973 МА, чиято
деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата
на сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 26.10.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 1567.22 лева (след допуснато по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК изменение на размера на иска), представляваща обезщетение за забава върху
регресното вземане за периода от 11.03.2019г. до 25.10.2021г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 03.10.2018г., на автомагистрала „Струма“, в посока
„Кулата“, при км 58+800м , настъпил пътен инцидент между застрахования при него по
силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ лек автомобил „Ауди А3“ с рег. №
Е 2442 МН и лек автомобил „БМВ 325Д“ с рег. № Е 9973 МА, управляван от Б. К. И., чиято
гражданска (деликтна) отговорност в качеството му на водач на конкретното МПС била
обезпечена от ответника по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че водачът на лек автомобил „БМВ 325Д“ с
рег. № Е 9973 МА се движил с несъобразена скорост, в резултат на което изгубил контрол
над управляваното от него МПС и ударил отзад движещия се пред него лек автомобил
„Ауди А3“, който вследствие на удара се блъснал в пътната мантинела, намираща се отдясно
по посоката му на движение. В резултат по лек автомобил „Ауди А3“ били причинени
увреждания, които възпрепятствали движението му на собствен ход, поради което се
наложило да бъде транспортиран със специализиран за това транспорт, и които обосновали
преценката на застрахователя по застраховка „Каско“, че се касае за хипотеза на „тотална
1
щета“. С платежно нареждане от 18.01.2019г. ищецът заплатил в полза на правоимащото
лице определената действителна стойност на МПС, както и разходите за репатриране на
автомобила от мястото на ПТП, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „БМВ 325Д“ бил поканен
да заплати регресната претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на
обезщетението разноски, което не сторил. По изложените съображения в настоящия процес
ищецът претендира да му бъде възстановено изплатеното застрахователно обезщетение,
обезщетение за забава върху него, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че водачът на
лек автомобил „БМВ 325Д“ не е причинил процесното ПТП, доколкото от доказателствата
по делото не се установявало осъществено от него виновно и противоправно поведение.
Поддържа наред с това, че изключителна вина за инцидента има водачът на лек автомобил
„Ауди А3“, който управлявал автомобила си с твърде ниска скорост, като освен това рязко
намалил скоростта си на движение и с това станал изключителна причина за настъпване на
удара, като в условията на евентуалност това негово поведение се сочи като съпричиняващо
вредоносния резултат. При тези доводи ответникът оспорва описания от ищеца механизъм
на ПТП, както и доказателствената стойност на представения за установяването му протокол
за ПТП. Оспорва да е налице и причинна връзка между ПТП и обезщетените от ищеца
вреди, а в условията на евентуалност релевира доводи срещу размера на заплатеното
обезщетение, от което следвало да бъде приспадната стойността на запазените след
инцидента части от автомобила, която в случая възлизала на поне 30 %. Като самостоятелно
основание за недължимост на регресното вземане сочи обстоятелството, че по делото не са
представени доказателства за дерегистриране на сочения за увреден автомобил поради
тотална щета, а в част I от свидетелството за регистрация било отбелязано „прекратена
регистрация, частен имот, 07.11.2018г.“, което създавало съмнение дали автомобилът
действително е с прекратена регистарция, или е спрян от движение, в който случай
същестувал риск да бъде отремонтиран и регистриран отново. Така изложеният довод се
сочи в условията на евентуалност като такъв, обосноваващ неоснователност на претенцията
за обезщетение за забава, тъй като такова се дължало от застрахователя след представяне на
доказателства за прекратена регистрация поради настъпила тотална щета. Оспорват се и
разходите за пътна помощ. По изложените съображения ответникът счита, че не е налице
основание за ангажиране на гаранционно- обезпечителната му отговорност. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие вследствие на виновното противоправно
поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на
вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка
между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
2
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за
застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност
на водача на лек автомобил „БМВ 325Д“ с рег. № Е 9973 МА е била обезпечена по силата на
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка
„Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 5861.60 лева, като е сторил и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева. Тези факти с правно значение се
установяват и от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства: образуваната
при ищеца застрахователна преписка, застрахователна полица за застраховка „Каско“ №
0020020201800082, справка от интернет страницата на Гаранционния фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „БМВ“ с рег. № Е 9973 МА,
извлечение от банковата сметка на ищеца в „Общинска банка“ АД.
Спорните по делото въпроси касаят механизма на пътния инцидент, в частност
осъщественото от всеки от двамата водачи поведение и възможността същото да бъде
разгледано като допринесло за настъпване на вредоносния резултат, както и размера на
следващото се обезщетение с оглед на действително настъпилите в резултат от конкретния
пътен инцидент вреди и стойността на същите.
Съгласно съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № УРИ348р-
12680/17.10.2018г. по описа на РУП- Дупница на ОДМВР- Кюстендил процесният пътен
инцидент е настъпил на 03.10.2018г., около 20:45 часа, на автомагистрала „Струма“ при км
52+800 в посока „Кулата“, като лек автомобил „БМВ“ с рег. № Е 9973 МА се е движил с
несъобразена скорост с оглед релефната повърхност на пътя, поради което е загубил контрол
над автомобила и е застигнал и блъснал попътно движещия се лек автомобил „Ауди А3“ с
рег. № Е 2442 МН. Към протокола за ПТП е съставена и скица на произшествието,
изясняваща изложения в писмен вид механизъм, от която се установява, че след
първоначалното съприкосновение между двата леки автомобила лек автомобил „Ауди“ се е
ударил в дясната мантинела по поската си на движение, а МПС „БМВ“- в лявата, като след
това се е върнал в дясната част на пътя, където с предницата си отново е ударил напречно- в
страничната му дясна част, намиращия се с предницата си към дясната мантинела лек
автомобил „Ауди“.
Конкретните причини за настъпване на първоначалното съприкосновение между двата
автомобила на пътното платно, както и на последващите им маневри и движения по
дължината и широчината на същото се установяват въз основа на показанията на двамата
водачи.
Така, Б. К. И., управлявал при ПТП лек автомобил „БМВ“, твърди, че непосредствено
преди сблъсъка шофирал в крайната лява лента на АМ „Струма“ в посока към гр.
Благоевград, като карал с превишена скороск от около 180 км/час, когато „внезапно“ друг
автомобил- бяла „баничарка“, го засякъл, навлязъл в лявата лента за движение, поради което
и за да избегне удара в него, свидетелят се отклонил вдясно и навлязъл в дясната лента за
движение, където се намирал автомобилът, с който станал ударът. Преди удара, с цел да
предотврати същия, Б. И. се отклонил и навлязъл в аварийната лента, при което поради
превишената скорост колата му занесла и ударил движещия се в дясната пътна лента
автомобил. Свидетелят изяснява, че тъй като завоят му с цел преминаване от най- лявата към
дясната и аварийната пътни ленти бил много остър, той натиснал спирачката на своя
автомобил, при което колата му „занесла“, започнала да се върти, в резултат на което
„завлякла“ и движещото се в дясната пътна лента МПС.
Водачът на лек автомобил „Ауди А3“ М. Т., от своя страна, твърди, че непосредствено
3
преди сблъсъка се движил в дясната пътна лента на АМ „Струма“ в посока от гр. София
към гр. Благоевград, като, когато видял да го изпреварва микробус с румънска регистрация,
погледнал в дясното странично огледало на автомобила си и видял в аварийната лента
приближаващи фарове. След няколко секунди усетил удар отзад в дясната част на колата си,
който дошъл от автомобила, който видял в аварийната лента. Вследствие на удара лек
автомобил „Ауди“ се завъртял и се ударил фронтално в мантинелата вдясно от него, след
което получил още един удар от лек автомобил „БМВ“, но този път в странично- в дясната
част на МПС, при което двата автомобила били разположени във формата на буква „Т“ един
спрямо друг. Изяснява, че след първия удар между двете МПС лек автомобил „БМВ“ се
ударил в лявата мантинела по посоката им на движение, след което се върнал към дясната
част на платното за движение и ударил със своята предница десните врати на намиращия се
вече с предницата си към дясната мантинела лек автомобил „Ауди“. Свидетелят Т. допълва,
че непосредствено преди сблъсъка се движил със скорост от около 90-100 км/час.
Настоящият съдебен състав намира, че така възпроизведените писмени и гласни
доказателства по еднопосочен и изчерпателен начин изяснява механизма на ПТП, като както
между показанията на свидетелите помежду им, така и между показанията на който и да е от
двамата водачи, от една страна, и протокола за ПТП, в т.ч. съставената към него скица, от
друга, не се установяват противоречия. Напротив, показанията на свидетелите изясняват и
доуточняват точните маневри и разположение на превозните средства едно спрямо друго и
на пътното платно, а и се допълват взаимно, поради което и доколкото същите са
обстоятелствени, логични и вътрешно непротиворечиви, при преценката им по реда на чл.
172 ГПК за настоящия съдебен състав не възниква съмнение в тяхната правдоподобност. В
допълнение към това следва да се има предвид, че съществуващите на пръв поглед
противоречия между твърденията на свидетелите по въпроса за точното местоположение на
лек автомобил „БМВ“ преди инцидента по широчината на пътното платно се обясняват от
вещото лице- автотехник при изслушването му в проведеното на 05.04.2023г. открито
съдебно заседание. Експертът разяснява, че при движение със 180 км/час цялото движение
на лек автомобил „БМВ“ изисква голямо разстояние, което означава, че установените
маневри са се случили на голямо разстояние зад лек автомобил „Ауди“, поради което и
доколкото между двата леки автомобила е имало бус, ограничаващ видимостта помежду им,
е нормално водачът на МПС „Ауди“ да не забележи лек автомобил „БМВ“, преди
последният да навлезе в аварийната лента.
Въз основа на така възпроизведената доказателствена съвкупност съдът намира за
установено, че поведението на водача на лек автомобил „БМВ“, изразяващо се в
управляване на МПС с превишена, а и несъобразена с пътната обстановка скорост в
нарушение на нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, препятствала осъществяването на
достатъчен контрол върху превозното средство, е станало причина за настъпване на пътния
инцидент, а с това и за уврежданията по лек автомобил „Ауди“. Противно на поддържаното
от ответника с отговора на исковата молба, не се установява водачът на сочения за увреден
автомобил да се е движил твърде бавно или да е намалил рязко скоростта си на движение- по
делото не са наличини доказателства, установяващи пълно и главно това обстоятелство с
правно значение (а единствено предположения на свидетеля Б. И., че е възможно другият
водач да е намалил скоростта си), а още по- малко такива, доказващи евентуалното
намаляване на скоростта да се намира в пряка причинна връзка, тоест обективно да е
допринесло за настъпване на сблъсъка. Поради това необосновано е базираното на тези
твърдения възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил. С оглед на това
имуществената отговорност за репариране на вредите от произшествието следва да бъде
възложена на водача на лек автомобил „БМВ“, респ. на застраховалия гражданската
(деликтната) му отговорност ответник.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че без значение за обема на
4
отговорността на делинквента, респ. на функционалната отговорост на ответника е дали и
трето за процеса лице е допринесло за настъпване на ПТП. От една страна поведението на
последното по никакъв начин не е включено в предмета на спора, а от друга дори и да беше,
евентуалното противоправно поведение и на друг водач, различен от делинквента и от
водача на увреденото МПС, допринесло за настъпване на инцидента, не би могло да
изключи или намали отговорността на водача на „БМВ“, а с това и на застрахователя му
спрямо лицето, чието имущество е увредено, респ. застрахователя по имуществената
застраховака, тъй като на основание разпоредбата на чл. 53 ЗЗД двамата делинквенти, респ.
обезпечилите гражданската им отговорност застрахователи, отговарят солидарно спрямо
пострадалия, а при солидарността всеки солидарен длъжник дължи пълния размер на
задължението, а конкретният принос на всеки е от значение за вътрешните им отношения.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по МПС „Ауди АЗ“ се
установяват от съставените от ищеца описи- технически експертизи, като съгласно
неоспореното заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по
реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, от техническа гледна точка
посочените в описите вреди се намират в причинна връзка с възприетия механизъм на ПТП,
поради което и при липсата на доказателства, а и на твърдения за съществуване на тези
увреждания или на част от тях отпреди пътния инцидент следва да се приеме за доказано
правнорелевантното обстоятелство, че същите са резултат от процесното застрахователно
събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия причинител на вредата, респ. от
застрахователя на гражданската (деликтната) му отговорност.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението стойността,
необходима за възстановяване на увредения автомобил- т. нар. възстановителна стойност по
смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ, по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата
от 33 187.96 лева, а действителната стойност на автомобила към същия момент възлиза на
сумата от 7906.00 лева, поради което и на основание нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ, съгласно
която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност,
следва да се приеме, че в случая се касае за хипотеза на тотална щета.
Доколкото в хипотезата на имуществено застраховане предназначението на
застрахователното обезщетение е да доведе до възстановяване на имущественото състояние
на увредения отпреди увреждането, но не и да го надвиши, в хипотеза като настоящата, т. е.
при констатирана тотална щета, следва да се извърши компенсация между вредите и
ползите, причинени от един вредоносен факт, за да се получи стойността на дължимото
обезщетение. Ето защо при тотална щета , за да не се достигне до хипотеза на неоснователно
обогатяване, от размера на дължимото обезщетение следва да бъде приспадната остатъчната
стойност на автомобила, стойността на т. нар. запазени части от имуществото, останали
неувредени от произшествието.
Съгласно заключението на съдебно- оценителната експертиза стойността на запазените
части от автомобила възлиза на 25 % от действителната му стойност или на сумата от
1977.00 лева, като в таблицата на стр. 17 и 18 от заключението са посочени начинът на
формиране на този процент и делът на всеки от запазените детайли в него. Така, след
приспадане на тази сума от действителната стойност на имуществото, релевантна в
хипотезата на тотална щета, се получава стойността на дължимото застрахователно
обезщетение от 5929.00 лева. Към последното съобразно уговорката на чл. 19, ал. 9, т. 1 от
приложимите към процесната застраховка „Каско“ общи условия следва да бъде прибавена
заплатената от ищеца сума за репатриране на лек автомобил „Ауди А3“ от мястото на
произшествието, доколкото съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно-
автотехническата експертиза вследствие на уврежданията си от инцидента лекият автомобил
5
не е имал възможност да се придвижи на собствен ход, а заплатената от водача, а
впоследствие от застрахователя му стойност за преместването му е съобразно средните
пазарни цени за такава услуга, както и стойността на ликвидационните разноски, по чиито
дължимост и размер, както бе изяснено, не се спори. Получената в резултат сума от 6205.60
лева надвишава заплатеното и претендирано от ищеца обезщетение, поради което искът му
с правно основание чл. 411 КЗ след допуснатото изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК
следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение на главното парично
задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването
на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявил претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, с неоспорено писмо от
07.02.2019г., получено от ответника на 08.02.2019г., последният е поканен да заплати
процесната сума. След изтичане на 10.03.2019г. на срока за плащане, без в него да е
извършено цялостно плащане/погасяване на извънсъдебно предявената сума, считано от
11.03.2019г. ответникът е изпаднал в забава, продължила до края на исковия период-
25.10.2021г. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, размерът на законната мораторна лихва върху установения като дължим размер
на регресното вземане на ищеца за сочения от него период, чийто начален момент е именно
денят на настъпването на забавата, възлиза на претендираната сума от 1567.22 лева, поради
което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на цялостно уважаване.
Негодно да обоснове извод за неоснователност на главната и/или на акцесорната
претенция е възражението на ответника, че не е доказано увреденият лек автомобил да е с
прекратена поради тотална щета регистрация, доколкото последното съгласно трайно
установената съдебна практика- постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 44 от
02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на I т. о., решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1256/201 г. на II т. о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, ТК, І -
во т. о., не е част от фактическия състав, пораждащ материалното право на пострадалото
лице да бъде обезщетено за претърпените вреди, респ. регресното право на платилия
застраховател по имуществена застраховка срещу делинквента, респ. застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Дерегистрирането на МПС на посоченото основание
е предпоставка единствено за настъпване на забавата на застрахователя по застраховка
„Каско“, но в отношенията му със застрахованото лице, а забавата на ответника по
регресния иск, както бе изяснено, е предпоставена от отправянето на покана и липса на
изпълнение в законоустановения 30- дневен срок, които обстоятелства в случая са
безспорно осъществени. Още повече, че разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ урежда
възражение в полза на застрахователя по застраховка „Каско“ срещу застрахованото по
договора лице, на което трето за тези отношения лице, каквото се явява ответното
дружество, не би могло да се позове, след като ищецът е изплатил търсеното
застрахователно обезщетение.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 1897.75
лева, в т. ч. заплатени държавна такса, депозити за възнаграждения на вещото лице,
извършило съдебно- автотехническата експертиза, и свидетеля, както и възнаграждение за
6
един адвокат, за което по делото са представени доказателства, че е реално заплатено и
чийто размер, противно на поддържаното от ответника, не надвишава минималния
съобразно приложимите към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие редакции на релевантните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗАД „ОЗК- Застраховане“
АД, ЕИК *********, сумата от 5876.60 лева, представляваща регресно суброгационно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Е 2442 МН вследствие на ПТП
от 03.10.2018г., настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ 325Д“ с рег. № Е 9973
МА, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована
по силата на сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 26.10.2021г., до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1567.22 лева, представляваща
обезщетение за забава върху регресното вземане за периода от 11.03.2019г. до 25.10.2021г., а
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 1897.75 лева, представляваща разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7