Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 13.05.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, първо гражданско отделение,                     І-6 състав

в публичното заседание на тринадесети април

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА       

при секретаря Антоанета С.                                и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 11606 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от СД „ХИК-91-П. с-ие“ против „И.“ ЕООД, И.П.С. и И.Л.С., с която предявява пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.440 от ГПК.

Ищецът твърди, че с Решение № 22/28.04.2017 година, постановено по търговско дело № 23 по описа на Окръжен съд - Хасково за 2017 година, е обявена неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на “М..И14” ЕООД и е открито производство по несъстоятелност спрямо това дружество. С Решение № 46/01.08.2017 година, постановено по същото дело по несъстоятелност, “М..И14” ЕООД, е обявено в несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на имуществото на Дружеството, включено в масата на несъстоятелността, както и разпределение на осребреното имущество. Ищецът твърди, че на основание редовно проведена продажба на недвижими имоти по реда на чл. 717 и сл. от Търговския закон в цитираното по-горе производство по несъстоятелност и влязло в законна сила Постановление за възлагане на недвижими имоти, издадено от Хасковския окръжен съд на 26.09.2017 г. по т.дело № 23/2017 г., надлежно вписано в Службата по вписванията в град София на 12.10.2017 г. с вх. peг. № 293170, 293171, акт № 8, том CLII, имотна страница 66883, е придобил изключителната собственост върху следните недвижими имоти:

- СГРАДА с идентификатор 68134.4084.1594.33, находяща се в град София, СО, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: град София, СО, Район “Младост”, квартал “Горубляне"; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4084.1594 и има застроена площ от 2644 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор - 68134.4084.1594.29, номер по предходен план - няма, която масивна едноетажна сграда представлява по документ за собственост Цех “Селенови копирни барабани” (Ксероксни барабани) и е със застроена площ от 2592 кв.м., респ. разгъната застроена площ от 3672 кв.м., заедно с подземен етаж със застроена площ от 1296 кв.м.,

- СГРАДА с идентификатор 68134,4084.1594.32, находяща се в град София, СО, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 година на Изпълнителен Директор на АГКК, адрес на сградата - град София, СО, Район “Младост”, квартал “Горубляне”, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4084.1594 и е със застроена площ от 667 квадратни метра, брой етажи - 1, предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор - 68134.4084.1594.29, номер по предходен план - няма, която масивна едноетажна сграда, представлява по документ за собственост пристройка към описаната в предходната точка масивна едноетажна сграда и представлява по предходен документ за собственост Цех “Селенови копирни барабани" със застроена площ на пристройката от 675 кв.м., която сграда се намира в поземлен имот с идентификатор 68134.4084.1594 в град София, СО, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК и има административен адрес град София, СО, район “Младост”, квартал “Горубляне”, бул. “**********, с площ на поземления имот по документ за собственост от 85640 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - имот с планоснимачен № 1594, квартал 4, при граници: поземлен имот 68134.4048.1335, поземлен имот 68134.4084.1460, поземлен имот 68134.4084.1382, поземлен имот 68134.4084.1310, поземлен имот 68134.4084.274, поземлен имот 68134.4084.1342, поземлен имот 68134.4084.1742, поземлен имот 68134.4085.5920, поземлен имот 68134.4084.3721, поземлен имот 68134.4085.409, поземлен имот 68134.4092.627, поземлен имот 68134.4092.685,

- ПРАВОТО НА СТРОЕЖ за описаните две сгради върху определения към тях прилежащ терен, съставляващ имот с планоснимачен № 1248 и нанесен в кадастрален лист 692 по плана на град София, местност “Горубляне” и представляващ обособена част, находяща се в град София, подрайон "Горубляне”, квартал 4, планоснимачен № 32 и разположена в източната половина на производствената площадка на “Интеркварц” ЕАД - град София, между сградите на Цеха “За прибори на акустични вълни” и задния двор на “Интеркварц” ЕАД, при граници по предходен документ за собственост: поземлени имоти с планоснимачни №№29, 30, 31, 37 и 33.

Поддържа се, че по молба на ответниците И.П.С. и И.Л.С. срещу “И.” ЕООД, е било образувано изпълнително дело и съответно са били предприети принудителни изпълнителни действия. На 09.03.2018 г. ЧСИ № 921 С.П.е извършил опис на собствените на ищеца имоти, описани по-горе, за задължение на “И.” ЕООД, което е предмет на образуваното изпълнително производство. Описът е бил извършен въпреки изричното противопоставяне на собственика на имотите СД “ХИК-91 - П. с-ие”.

Поддържа се, че ищецът е трето лице, което притежава самостоятелни и изключителни права върху имота, предмет на изпълнението, и противопоставя тези си права на страните в изпълнителното производство - взискателите и длъжника “И.” ЕООД. Процесиите недвижими имоти не принадлежат на длъжника “И.” ЕООД, а са изключителна собственост на ищеца СД “ХИК-91-П. с-ие”.

Поддържа се, че няма основание който и да е от ответниците да насочва принудително изпълнение спрямо процесиите имоти, но независимо от това със съобщение изх. № 13785/15.06.2018 г., ищецът е бил уведомен, че по цитираното изпълнително дело е насрочена публична продан на първи и два частични административни етажа от сграда 33. Проданта се е провела за периода от 20.06.2018 г. до 20.07.2018 г.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците, че имотите срещу които е насочено изпълнение по изпълнително дело № 20179210403369 по описа на ЧСИ № 921 С..П.-първи и два частични административни етажа от сграда с идентификатор 68134.4084.1594.33, находяща се в град София, СО, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: град София, СО, Район “Младост”, квартал “Горубляне"; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4084.1594 и има застроена площ от 2644 кв.м., не принадлежат на длъжника „И.“ ЕООД и взискателите И.П.С. и И.Л.С. нямат право на принудително удовлетворение от стойността на възбранения в тяхна полза имот за вземането срещу „И.“ ЕООД, обезпечено по т.д. № 1357/2013 г. по описа на СГС, ТО, VІ-15 състав.

В срока по чл.131 от ГПК всички ответници са депозирали отговор.

Ответникът „И.“ ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат М., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора, счита исковете за допустими.

Заявява възражение за местна неподсъдност на делото. Поддържа, че тъй като седалището на дружеството е в гр.Пловдив, то и делото е подсъдно на Окръжен съд-Пловдив.

Възражението като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. В случая е приложима специалната подсъдност на чл.109 от ГПК, тъй като спорът е за вещно право върху недвижим, имот, който се намира в гр. София, следователно искът е предявим пред съда по местонахождението на недвижимия имот-в случая Софийски градски съд.

По основателността поддържа, че е продал собствените си имоти, предмет на настоящото производство на дружеството „М.К.“ ЕООД още през 2013 г. по силата на валидно сключен договор за покупко-продажба. Твърди се, че тази сделка е валидна и е породила за страните целените с нея правни последици.

Отговор е депозирала и ответницата И.Л.С. чрез процесуалния си представител адвокат К.М., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

Моли съда да остави исковата молба без уважение като неоснователна и напълно недоказана. Поддържа се, че в полза на ответницата С. не само е издадена обезпечителна заповед, но е налице и надлежно вписана възбрана на 08.08.2013 г. Въз основа на тази възбрана ответницата като взискател по изпълнително дело насочва изпълнението върху имот на ищеца, който към датата на налагане на възбраната е бил собственост на ответника „И.“ ЕООД. Поддържа се, че към датата на налагане на възбраната, ищцовото дружество нито е било във владение на имота, нито по какъвто и да е начин може да противопостави свои права на ответницата. Поддържа се, че ищецът злоупотребява с права, тъй като макар и формално да се легитимира като собственик на възбранения имот, се опитва чрез предявяване на шиканьозни искове да забави започналото принудително изпълнение. Поддържа се, че всички разпоредителни сделки, извършени от „И.“ ЕООД след 08.08.2013 г., са непротивопоставими на взискателите в изпълнителното производство с оглед вписаната възбрана. Поддържа се, че продажбата по реда на чл.717 ТЗ представлява деривативен способ за придобиване на права върху недвижим имот, а правата които  ответницата притежава по силата на вписаната на 08.08.2013 г. възбрана, могат да се противопоставят на длъжника в несъстоятелността, защото той е придобил имота на 27.08.2014 г.-след вписване на възбраната.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Отговор е депозирала и ответницата И.П.С. чрез процесуалния си представител адвокат К.М., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

Аргументите, с които тази ответница оспорва предявения срещу нея иск са идентични с тези на ответницата И.Л.С..

Освен, че спорът е правен, по фактите са спорни следните въпроси: с обезпечителната заповед от 26.07.2013 г., вписана на 08.08.2013 г. върху кой или кои имоти е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана и за какъв размер на вземането, като ищецът и ответникът „И.“ твърдят, че към този момент обезпечението чрез налагане на възбрана не е допуснато върху имотите на ищеца, които е придобил или поне при наличните обезпечителни заповеди не може да се определи върху кои имоти или част от имота е допусната възбраната, както и че възбраната е допусната като обезпечение не на цялото вземане на двете ответници, а на част от него в размер на 400 000 лв.

Ответниците И.Л.С. и И.П.С. твърдят, че обезпечението на 26.07.2013 г. е допуснато върху имота така както е описан в неговата цялост в самата обезпечителна заповед и с него е обезпечено вземане на ответниците в размер на 600 000 лв.

Ищецът и ответникът „И.“ ЕООД оспорват това твърдение на двете ответници, като поддържат своето твърдение, че вземане в размер на 600 000 лв. на ответниците не съществува, както и че в обезпечителното производство първоначално е допуснато обезпечение на вземане в размер на 100 000 лв., чрез други обезпечителни мерки, не чрез възбрана. Допуснато е обезпечение чрез възбрана за разликата от 100 000 лв. до 500000 лв., т.е. за 400 000 лв.

         Ищецът поддържа в съдебно заседание предявения иск чрез процесуалния си представител. Съображения излага в представена по делото защита. Претендира разноски. Заявява възражение за прекомерност на разноските с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК.

         Ответникът „И.“ ЕООД в съдебно заседание чрез процесуалния си представител претендира разноски. Заявява възражение за прекомерност на разноските с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК.      

Ответниците И.Л.С. и И.П.С. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват предявените искове по съображения подробно изложени в писмени бележки по делото. Претендират разноски, за което представят списъци по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за извършени такива.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното към доказателствата по делото т.д.№ 1357/2013 г. по описа на СГС, ТО, VІ-15 състав, се установява, че същото е образувано по искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ предявени от И.П.С. и И.Л.С. против „И.“ ООД, първоначално предявени частично в размер на по 50 000 лв. от общо претендирания размер от по около 1 250 000 лв.

С исковата молба е предявено и искане с правно основание чл.389 от ГПК за обезпечение на предявените искове, чрез посочени обезпечителни мерки запор върху банкови сметки и възбрана върху описаните недвижими имоти.

С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 15.03.2013 г. Съдът е допуснал обезпечение на така предявените активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове, частично предявени за сумата от общо 100 000 лв., чрез налагане на запор върху посочените в определението банкови сметки на „И.“ ООД. С това определение съдът е оставил без уважение искането за налагане на обезпечителна мярка-възбрана върху описаните в исковата молба недвижими имоти.

С молба от 20.03.2013 г. ищците са заявили искане за увеличение на предявените частични претенции по 50 000 лв. на 100 000 лв., т.е. общо в размер на 200 000 лв., като са заявили искане с правно основание чл.389 ГПК за обезпечение на така увеличените искови претенции, чрез налагане на обезпечителни мерки възбрана върху недвижими имоти и запор върху движими вещи, собственост на ответника „И.“ ООД. С определение от 21.03.2013 г. съдът е допуснал поисканото увеличение и е оставил без уважение искането по реда на чл.389 ГПК.

С молба от 05.04.2013 г. ищците отново заявили искане за увеличение на предявените частични претенции от по 100 000 лв. на 250 000 лв., т.е. общо в размер на 500 000 лв. С втора молба от същата дата отново са заявили искане по реда на чл.389 ГПК за обезпечение на така увеличените искови претенции чрез налагане на обезпечителни мерки възбрана върху недвижими имоти и запор върху движими вещи, собственост на ответника „И.“ ООД. Поддържали си, че предвид увеличения размер на осъдителните претенции, допуснатото от съда обезпечение чрез запор на банкови сметки не е достатъчно. Поддържали си, че наличните суми по банковите сметки не са достатъчни да обезпечат исковите претенции.

С определение № 3742 от 31.05.2013 г. съдът е приел, че към момента на постановяване на определението е допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника до размера на първоначално предявените искове /преди изменението на размера, допуснато на 21.03.2013 г./. Съдът е приел, че не са представени никакви доказателства, че така наложената обезпечителна мярка не е в състояние да защити обезпечения интерес на ищците, отделно от това не е поискана замяна на допуснатата от съда обезпечителна мярка. Приел, че заявеното с молбите от 05.04.2013 г. и 20.03.2013 г. искане за обезпечаване на исковете за разликата между обезпечения размер от общо 100 000 лв. и увеличеният размер от 500 000 лв., чрез предложените в молбите обезпечителни мерки, е частично основателно, поради което и на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснал исканото увеличение до 500 000 лв. общо за двете ищци, а на основание чл.389 от ГПК е допуснал обезпечение на предявените от И.П.С. и И.Л.С. срещу „И.“ ООД обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.125, ал.3, вр. с чл.129, ал.1 от ТЗ за разликата между обезпечения с определението от 15.03.2013 г. размер от общо 100 000 лв. и увеличения размер от 500 000 лв., чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот-собственост на „И.“ ООД, а именно: цех за ксероксни барабани с площ от 2592 кв.м., находящ се в поземлен имот пл.№ 32 от КК на гр.София, кв. Горубляне, ул. „**********, със стара имотна партида № 43811, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВ-София при АВ като акт № 20, т.003, книга Договорни ипотеки от дата 16.04.1999 г. и съгласно констативен нотариален акт № 046, т.І, рег. № 6208, дело № 159, т.018, книга констативни актове и актове по обстоятелствени проверки от дата 21.12.2008 г., при представяне на гаранция в размер на 124 000 лв. Определението в частта, с която е допуснато обезпечение, при условие на внасяне на парична гаранция, е отменено от въззивната инстанция.

На 26.07.2013 г. е издадена обезпечителна заповед, която е вписана в СВ на 08.08.2013 г., том ХVІІІ, № 36, вх.рег.№ 38576.

С молба от 08.11.2013 г. ищците отново са поискали и съдът е допуснал увеличение на исковите претенции в общ размер за двете ищци 600 000 лв., или по 300 000 лв. за всяка. За така увеличената част от исковете в общ размер на 100 000 лв. не е заявявано искане за допускане на обезпечение, съответно съдът не е допускал такова.

         Производството по т.д. № 1357/2013 г. по описа на СГС, ТО, VІ-15 състав е приключило с влязло в сила на 29.08.2017 г. Решение № 810/05.05.2016 г., с което частичните претенции на двете ищци са уважени изцяло, като ответникът „И.” ЕООД е осъден да им заплати на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ сумите от по 300 000 лв., представляващи част от стойността на дружествения дял на П.С.С.от капитала на „И.” ООД с ЕИК *******, придобита по наследствено правоприемство след смъртта на П.С.С., настъпила на 28.02.2013 г., ведно със законната лихва от 08.03.2013 г. до изплащането на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите от по 33 924,50 лв.- разноски за съдебното производство.

         Въз основа на невлязлото в сила въззивно решение № 2149 от 15.11.2016 г., в.т.д. № 3890/2016 г. на САС, на 17.11.2016 г. в полза на двете ищци е издаден изпълнителен лист за присъдените им главници, ведно със законната лихва, а след окончателното влизане на решението в сила, на 18.09.2017 г. и на 29.09.2017 г. на ищците са издадени и изпълнителни листа за присъдените им съдебни разноски в рамките на цялото производство.

         За принудителното събиране на сумите по трите изпълнителни листа И.П.С. и И.Л.С. подали молба пред ЧСИ С..П., който на 14.11.2017 г. е образувал изпълнително дело № 20179210403369. Като изпълнителен способ взискателите посочили: опис и изнасяне на публична продан на възбранения по т.д. № 1357/2013 г. на 15 състав на СГС недвижим имот, за което е представена и издадената обезпечителна заповед.

         Между страните не е спорно, а и с представените писмени доказателства се установява, че с Решение № 22/28.04.2017 година, постановено по т.дело № 23 по описа на Окръжен съд - Хасково за 2017 г., е обявена неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на “М..И14” ЕООД и е открито производство по несъстоятелност спрямо това дружество. С Решение № 46/01.08.2017 година, постановено по същото дело по несъстоятелност, “М..И14” ЕООД, е обявено в несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на имуществото на Дружеството, включено в масата на несъстоятелността, както и разпределение на осребреното имущество. На основание проведена продажба на недвижими имоти по реда на чл. 717 и сл. от Търговския закон в производството по несъстоятелност и влязло в законна сила Постановление за възлагане на недвижими имоти, издадено от Хасковския окръжен съд на 26.09.2017 г. по т.дело № 23/2017 г., надлежно вписано в Службата по вписванията в град София на 12.10.2017 г. с вх. peг. № 293170, 293171, акт № 8, том CLII, имотна страница 66883, ищцовото дружество СД „ХИК-91-П. с-ие“ е придобило изключителната собственост върху следните недвижими имоти:

- СГРАДА с идентификатор 68134.4084.1594.33, находяща се в град София, СО, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: град София, СО, Район “Младост”, квартал “Горубляне"; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4084.1594 и има застроена площ от 2644 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор - 68134.4084.1594.29, номер по предходен план - няма, която масивна едноетажна сграда представлява по документ за собственост Цех “Селенови копирни барабани” (Ксероксни барабани) и е със застроена площ от 2592 кв.м., респ. разгъната застроена площ от 3672 кв.м., заедно с подземен етаж със застроена площ от 1296 кв.м.,

- СГРАДА с идентификатор 68134,4084.1594.32, находяща се в град София, СО, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 година на Изпълнителен Директор на АГКК, адрес на сградата - град София, СО, Район “Младост”, квартал “Горубляне”, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4084.1594 и е със застроена площ от 667 квадратни метра, брой етажи - 1, предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор - 68134.4084.1594.29, номер по предходен план - няма, която масивна едноетажна сграда, представлява по документ за собственост пристройка към описаната в предходната точка масивна едноетажна сграда и представлява по предходен документ за собственост Цех “Селенови копирни барабани" със застроена площ на пристройката от 675 кв.м., която сграда се намира в поземлен имот с идентификатор 68134.4084.1594 в град София, СО, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК и има административен адрес град София, СО, район “Младост”, квартал “Горубляне”, бул. “**********, с площ на поземления имот по документ за собственост от 85640 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - имот с планоснимачен № 1594, квартал 4, при граници: поземлен имот 68134.4048.1335, поземлен имот 68134.4084.1460, поземлен имот 68134.4084.1382, поземлен имот 68134.4084.1310, поземлен имот 68134.4084.274, поземлен имот 68134.4084.1342, поземлен имот 68134.4084.1742, поземлен имот 68134.4085.5920, поземлен имот 68134.4084.3721, поземлен имот 68134.4085.409, поземлен имот 68134.4092.627, поземлен имот 68134.4092.685,

- ПРАВОТО НА СТРОЕЖ за описаните две сгради върху определения към тях прилежащ терен, съставляващ имот с планоснимачен № 1248 и нанесен в кадастрален лист 692 по плана на град София, местност “Горубляне” и представляващ обособена част, находяща се в град София, подрайон "Горубляне”, квартал 4, планоснимачен № 32 и разположена в източната половина на производствената площадка на “Интеркварц” ЕАД - град София, между сградите на Цеха “За прибори на акустични вълни” и задния двор на “Интеркварц” ЕАД, при граници по предходен документ за собственост: поземлени имоти с планоснимачни №№29, 30, 31, 37 и 33.

         На 09.03.2018 г. е извършен опис от съдебния изпълнител, който е приел идентичност между възбраненият имот по обезпечителната заповед и придобитите от ищеца имоти по Постановлението за възлагане.

         В периода 20.06.2018 г.-20.07.2018 г. е проведена публична продан, която е обявена от съдебния изпълнител за нестанала. Видно от заключението на СТЕ, публичната продан е насрочена само за сградата с нов идентификатор 68134.4084.9439.33.

         С допуснато от съда обезпечение, за което е издадена обезпечителна заповед от 09.08.2018 г. изпълнителното производство е спряно.

         От писмо изх.№ 20-4991-01.02.2021 г. на АГКК се установява, че сгради с идентификатори 68134.4084.1594.33 и 68134.4084.1594.32 са нанесени в КККР след изменението на сградата с идентификатор 68134.4084.1594.29. Новообразуваните сгради са отразени на основание подадено заявление вх. № 99-62404 от 29.10.2013 г. от „И.“ ЕООД, придружено с изработен проект от правоспособно лице по ЗКИР. Към настоящия момент идентификаторите на сградите са променени, следствие на промяна на КК на имота, в който те се намират, като новите идентификатори на сградите са: 68134.4084.9439.33 и 68134.4084.9439.32. Установява се, че в сграда с 68134.4084.1594.33 са отразени два самостоятелни обекта с идентификатори 68134.4084.1594.33.1 и 68134.4084.1594.33.2.

След разделяне на сградата и на 12.11.2013 г. длъжникът „И.“ ЕООД се е разпоредил с правото си на собственост в полза на третото лице „М.К.“ ЕООД, което от своя страна и на 27.08.2014 г. е отчуждило възбранения имот в полза на „М..И14“ ЕООД. Последното дружество е обявено в несъстоятелност на 01.08.2017 г. От своя страна и чрез продажба по реда на чл.717 и сл. от ТЗ, ищецът е придобил процесния имот, както е посочено по-горе.

         От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че предмет на нотариалния акт от 1998 г. са сгради, които сгради са идентични със сгради с идентификатори 68134.4084.9439.33 и 68134.4084.9439.32, както и със сграда със стар идентификатор 68134.4084.1594.29. Имотите описани в констативен нотариален акт от 1998 г. съответстват на описаните в т.1 и т.2 от АДС, който имот 1 съответства на сграда с идентификатор 68134.4084.9439.32. Обезпечителната заповед от 2013 г. е за имот /сградата/ по т.1 от АДС, която по КК е нанесена с идентификатор 68134.4084.9439.33.

С оглед описаната подробно по-горе в настоящите мотиви фактическа обстановка и по спорните между страните факти, съдът приема за доказани следните твърдения:

С определение № 3742 от 31.05.2013 г., постановено по т.д. № 1357/2013 г., СГС, ТО, VІ-15 състав е допуснал обезпечение само върху увеличената част от исковите претенции, съответно с молби от 20.03.2013 г. и 05.04.2013 г., с които ищците последователно са увеличили исковите си претенции, първоначално със сумите от по 50 000 лв., т.е. общо 100 000 лв., а с втората молба със сумите от по 150 000 лв., или общо 300 000 лв., т.е. общият размер на обезпеченото вземане на двете ищци-ответници в настоящото производство възлиза на сумата от 400 000 лв. За първоначално предявените частични претенции от по 100 000 лв. съдът е допуснал обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка-запор върху банкови сметки на „И.“ ООД, а за увеличените с молбата от 08.11.2013 г. исковите претенции в размер на по 50 000 лв. за всяка една от ищците, или общо 100 000 лв., не е искано, съответно не е допускано обезпечение.

Следователно не е вярно твърдението на ответниците И.П. и И.Л., че с определението от 31.05.2013 г., съдът е допуснал обезпечение на цялото предявено частично вземане от 600 000 лв., още повече, че към тази дата, такова вземане и в такъв размер не е предявявано.

По въпроса върху кой или кои имоти съдът е допуснал обезпечение, съдът и съобразно приетите доказателства и заключението на СТЕ, приема, че с процесното определение съдът е допуснал обезпечение чрез възбрана върху притежавания към този момент от „И.“ ООД недвижим имот, така както е описан в нотариален акт № 046, том І, , рег. № 6208, дело І 046/1998 г. и който имот е идентичен с имот с идентификатор 68134.4084.9439.33., представляващ едноетажна сграда със застроена площ от 2643 кв.м., с два самостоятелни обекти с идентификатори 68134.4084.9439.33.1 с брой нива 1 и площ 2592 кв.м. и обект с идентификатор 68134.4084.9439.33.2, който е на етаж -1, за склад, брой нива-1 с площ по документ 1296 кв.м.

         Безспорно се установява, че сгради с идентификатори 68134.4084.9439.33 и 68134.4084.9439.32, са образувани след 29.10.2013 г. /на тази дата е подадено заявлението от „И.“ ЕООД и макар по делото да липсват доказателства за датата, на която е издадена заповедта, с която е одобрено изменението, то това безспорно е станало след 26.10.2013 г., не по-рано, т.е. след вписване на възбраната върху имота/ и след изменение на сграда с идентификатор 68134.4084.1594.29, чрез нейното разделяне.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК.

Както е посочено в Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица.

         Безспорен е правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, съобразно приетото със задължителното за съда Тълкувателно решение  Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че по изпълнително дело № 20179210403369 по описа на ЧСИ С.П.е започнало принудително изпълнение за парично вземане на ответниците И.П. и И.Л. и са предприети изпълнителните действия върху недвижим имот, собственост на ищеца по силата на Постановление за възлагане на недвижими имоти, издадено от Хасковския окръжен съд на 26.09.2017 г. по т.дело № 23/2017 г.

Безспорно това изпълнение засяга права на ищеца, който отрича правата на длъжника „И.“ ЕООД върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Безспорно се установява, че принудителното изпълнение върху вещта не е приключило.

Както е прието с Решение № 133/07.01.2020 г., постановено по гр.дело № 3439/2018 г. по описа на ВКС, Второ отделение на гражданска колегия, което се споделя от настоящия съдебен състав, целта и смисълът на иска по чл. 440 ГПК не е само „ищецът да се осуети принудителното изпълнение върху имот, върху който е придобил право на собственост„ но и да защити (в случая се касае до трето лице, закупило имота след вписана възбрана) придобитото право на собственост като отрече възможността на кредитор на парводателя му да насочи и реализиза индивидулано принудително изпълнение по отношение на възбранен, при евентуални нарушение на императивни правила на закона касаещи самото вписването на възбраната като ограничително производство, недвижим имот.

         По същество обаче предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

         От доказателствата по делото безспорно се установява, че в полза на ответниците по настоящото дело И.П. и И.Л. с определение на съда от 31.05.2013 г. е допуснато обезпечение на предявените от тях частични осъдителни искове за сумата от общо 400 000 лв. срещу „И.“ ЕООД, чрез налагане на обезпечителна мярка-възбрана върху недвижим имот, собственост на „И.“ ЕООД, която възбрана е вписана по надлежния ред в СВ-София, АВ на 08.08.2013 г. Безспорно се установява, че след вписване на възбраната, на 29.10.2013 г. длъжникът „И.“ ЕООД е предприел действия по изменения на сградата, предмет на констативния нотариален акт от 1998 г., с който се легитимира като собственик, чрез нейното разделяне на две отделни сгради, след което се е разпоредил с правото си на собственост-на 12.11.2013 г. в полза на третото лице „М.К.“ ЕООД, което от своя страна и на 27.08.2014 г. е отчуждило възбранения имот в полза на „М..И14“ ЕООД. Последното дружество е обявено в несъстоятелност на 01.08.2017 г. От своя страна и чрез продажба по реда на чл.717 и сл. от ТЗ, ищецът е придобил процесния имот.

         При прехвърляне обаче на недвижим имот от длъжник на трето лице, след като върху имота вече е наложена възбрана от кредитор, независимо дали във висящо изпълнително производство или като обезпечителна мярка, сделката е относително недействителна спрямо този кредитор.

Безспорно ответниците И.П. и И.Л. са кредитори с възбрана наложена в обезпечително производство и извършените след 08.08.2013 г. разпореждания с възбранения имот спрямо тях са относително недействителни и не могат да им бъдат противопоставени.

Съдът не споделя ищцовото виждане, че казусът се вписва в хипотезата на чл.717н ТЗ.

В Търговския закон законодателят прави разграничение между кредиторите на несъстоятелния длъжник и трети лица, които не са негови кредитори, но имат вписани права върху недвижимия имот, който е придобит от търговеца, за разлика от уредбата в ГПК. Не е налице разпоредба подобна на чл. 459, ал.1 ГПК, която да урежда статута на кредитори с вписани възбрани върху имота, предмет на изпълнение, в производството по несъстоятелност. Нормата на чл.717н ТЗ се отнася само до продажба на ипотекирано или заложено имущество от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог. В ТЗ няма изрична законодателна уредба за случаите, когато несъстоятелният длъжник е придобил недвижими имоти обременени с възбрани, както е в настоящия случай.

Възбраната не създава привилегия, а само подготвя имота за принудително изпълнение. Тъй като ипотеката и залогът създават привилегия, законодателят е уредил възможност и лица, които не са кредитори на несъстоятелния длъжник, но в тяхна полза са вписани ипотеки или залози, да се удовлетворят от цената на имота в производството по несъстоятелност-чл. 717 н ТЗ. Всички останали трети лица, които не са кредитори на несъстоятелния длъжник, но имат вписани права върху имота, различни от ипотека и залог, остават извън разпределението.

Предвид разпоредбата на чл.621 ТЗ, която предвижда, че доколкото в частта относно общите положения на производството по несъстоятелност не е уредено друго, се прилагат разпоредбите на ГПК, т.е. прилагането на разпоредбите на ГПК не касае фазата по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник, е недопустимо да се прилага по аналогия или препращане разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК в производството по несъстоятелност. Систематичното място на чл. 621 ТЗ изключва подобен подход, като същата разпоредба касае единствено неуредени въпроси свързани с общите положения при откриването на производството по несъстоятелност.

В подкрепа на горния извод е и чл. 638, ал.4 ТЗ, в който е предвидено, че „наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността”, т.е. лицата, които не са кредитори на несъстоятелния длъжник, но имат вписани възбрани върху имота, предмет на публична продан от синдика,  не могат да ги противопоставят на кредиторите по несъстоятелността, независимо кога са вписани.

Продажбата в производството по несъстоятелност, насочена към осребряване имуществото на длъжника, е деривативен способ за придобиване на права върху продавания имот и купувачът не може да придобие повече права отколкото има длъжника. Съгласно чл.717з, ал.2, изр.2 ТЗ, правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че макар ищецът да е собственик на процесния недвижим имот, то с оглед последиците на относителната недействителност на сделката, от която той черпи своите права, същият ще трябва да търпи принудително изпълнение върху имуществото си от кредитор на праводателя на праводателя на неговия праводател, който се ползва от последиците на недействителността.

В отношенията между страните по разпоредителните сделки, договорите пораждат действие, но това действие не може да се противопостави на взискателите-ответниците И.П. и И.Л., които имат качеството на обезпечени кредитори и спрямо тях се счита, че собствеността върху имота продължава да е на техния длъжник „И.“ ЕООД.

По тези съображения предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

         По разноските в процеса:

При този изход на делото и при заявено своевременно искане от ответниците И.П. и И.Л. за присъждане на разноски и съобразно представените от тях доказателства за извършени такива, на същите на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат направените от тях разноски в производството.

С представения договор за правна помощ от 14.07.2020 г., който има и характер на разписка, се установява, че ответницата И.П.С. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. с ДДС. Същата ответница е заплатила и депозита за вещото лице в размер на 600 лв., поради което разноските в общ размер на 6600 лв. й се дължат в пълен размер.

Видно от представения договор за правна помощ 607003 от 09.03.2020 г., адвокат К.М.М. е осъществявал безплатна правна помощ на ответницата И.Л.С., при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия закон, ищецът ще следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат М. в размер определен на основание чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

На основание чл.69, ал.1, т.2 от ГПК размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота, т.е. 1 414 346,80 лв. При този материален интерес, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 25 673,47 лв., поради което и безспорно възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от другата ответница адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. с ДДС се явява неоснователно.

Ответникът „И.“ ЕООД също заявява искане за присъждане на разноски, но до приключване на устните състезания по делото, не е представил доказателства, удостоверяващи извършването на разноски, включително за адвокатско възнаграждение (по делото е представено само пълномощно, не и договор за правна защита и съдействие, който да установява уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение), поради което такива не му се присъждат.

Водим от горното Софийски градски съд, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователен предявеният иск с правно основание чл.440 от ГПК от СД „ХИК-91-П. С-ИЕ“, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор, със съдебен адрес:***, адвокат Н.Г. против „И.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ателие 3, И.П.С., ЕГН **********,*** и И.Л.С., ЕГН **********,***, и двете със съдебен адрес:***, адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“, с който се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че имотите срещу които е насочено изпълнение по изпълнително дело № 20179210403369 по описа на ЧСИ № 921 С..П.-първи и два частични административни етажа от сграда с идентификатор 68134.4084.1594.33, находяща се в град София, СО, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: град София, СО, Район “Младост”, квартал “Горубляне"; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4084.1594 и има застроена площ от 2644 кв.м., не принадлежат на длъжника „И.“ ЕООД.

ОСЪЖДА СД „ХИК-91-П. С-ИЕ“, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор, със съдебен адрес:***, адвокат Н.Г. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на И.П.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“ сумата от 6 600 лв. /шест хиляди и шестстотин лв./ разноски направени от тази ответница.

ОСЪЖДА СД „ХИК-91-П. С-ИЕ“, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор, със съдебен адрес:***, адвокат Н.Г. да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат К.М.М., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 25 673,47 лв. /двадесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и три и 0,47 лв./

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.                  

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: