Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 337/30.06.2020г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №90 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Г.Д.У.
*** против Решение №244/28.11.2019г., постановено по АНД №475/2019г. на РС
Димитровград. Сочи се, че решението било неправилно и незаконосъобразно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, както и не било
обосновано. НП било незаконосъобразен акт, издаден при груби и съществени
нарушения на процесуалния закон, които накърнявали правото на защита на
жалбоподателя. Нарушението не можело да бъде вменено на жалбоподателя, тъй като
съгласно чл.11 от Наредба №11/2001г. и чл.15, ал.3 от същата наредба,
отговорността била собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата,
които извършвали превозите. Водачът на ППС не бил нито собственик, нито
превозвач, което било безспорен факт, а този факт не бил възприет от районния
съд. Жалбоподателят управлявал процесното ППС в изпълнение на възложените
трудови функции от работодателя си. Като извършвал превоз, той бил
предварително уведомен, че били налични всички документи и разрешителни. , в
това число и тези от ответната пътна администрация. Уверен бил от прекия си
ръководител, че били заплатени всички такси. Освен това извънгабаритните ППС
можели да се движат с разрешително, а съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП
движението на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата било забранено без
разрешение, издадено при условията и реда на чл.18, ал.3 от ЗП и съгласно чл.8,
ал.3 от Наредба №11/2001г. В чл.14, ал.3 от наредбата било предвидено, че ППС с
определени габаритни размери можело да се движат само след заплащане на
съответна такса без да е необходимо издаване на разрешение. Прави се извод, че
в случая за движение на процесното ППС не било необходимо разрешение, а се
налагало изключение във вр. с чл.14, ал.3 от Наредбата. За процесното ППС било
необходимо и достатъчно условие за придвижване само и единствено заплащането на
определена такса. Прави се извод, че в този смисъл не можело да бъде
квалифицирано нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП, тъй като се въвеждала
забрана за движение без разрешение, а не без платена такса. Според санкционната
разпоредба на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП субекти на отговорността – физически лица,
не били водачите на ППС, тъй като за тях била предвидена отделна отговорност с
разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.139, ал.1,
т.2 от същия закон. Не можело да се дублира отговорност за едно и също деяние
на основание ЗДвП и на ЗП, тъй като за едно нарушение не можели да бъдат
налагани санкции на различни нормативни основания. Налице била несъставомерност
на деянието с оглед на неговия субект, а и установените факти обуславяли
приложението на ЗДвП. Ако въобще можело да се говори за неправомерно деяние, то
следвало да се наложи санкция не за липса на разрешение, а за липса на платена
такса. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като бъде отменено
изцяло обжалваното наказателно постановление №6271/05.08.2019г. на Началник на
Отдел Контрол по републиканската пътна мрежа, Дирекция Анализ на риска и
оперативен контрол, Агенция Пътна инфраструктура - София.
Ответникът Агенция Пътна инфраструктура – София, в
оговор на касационната жалба взема становище и оспорва основателността ѝ.
Сочат, че няма допуснати нарушения при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, а първоинстанционното съдебно решение било
правилно и законосъобразно
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Димитровград
потвърждава наказателно
постановление №6271/05.08.2019г. на Началник на Отдел Контрол по
републиканската пътна мрежа, Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол,
Агенция Пътна инфраструктура – София, съставено въз основа на АУАН №6804/09.07.2019г. С
наказателното постановление на Г.Д.У. на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е
наложена глоба в размер на 1000,00 лева – за извършено нарушение по чл.26,
ал.2, т.1, б.А от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ. Не са установени от съда допуснати процесуални нарушения, а санкционираното
деяние било безспорно установено и доказано. Съдът приел е, че на 09.07.2019г.
водачът-жалбоподателят У., на път І-5, км.279, на изхода на гр.Димитровград в
посока Стара Загора - Хасково, е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС със седем оси –
МПС с трие оси марка МАН, модел ТГС, рег.№ СВ 28 65 АК и полуремарке с четири
оси с рег.№ РВ 10 36 ЕВ, като при направеното измерване било установено, че са
надвишени нормите на Наредба №11/03.07.2001г. – измерената
широчина на ППС е 3,30м при максимално допустимо 2,55м съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.А от Наредбата; при измерена дължина на ППС 17,60 м. при максимално допустимо 16,50 съгласно чл.5, ал.1, т.3, б.В от Наредбата. Прието е
още, че установеното относно надвишаване
на нормите на ППС обосновава движение на извънгабаритно ППС по смисъла на пар.1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, респ.
извънгабаритно по чл.2 от Наредбата. Съдът е счел, че НП било законосъобразно и
правлино издадено, като няма нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП,
а и тези актове били издадени от компетентни органи в
административнонаказателното производство, видно от представените заповеди.
Измерването на параметрите на ППС било извършено с надлежно техническо
средство, а и нямало спор по делото, че ППС е извънгабаритно. Подробно е
посочено, че в съдебната практика съществува становище, че водачът не е
отговорен за установеното като нарушение, но че съдът не я споделя.
Аргументирано въззивната инстанция сочи, че водачът е субект на вмененото нарушение.,
независимо от обстоятелството, че не е собственик или превозвач по смисъла на
чл.11 от наредбата. Изложен е и довод, че извънгабаритния това е във сферата,
която следва да бъде стриктно контролирана от водача, тъй като ППС в тези
случаи става трудно управляемо като маневреност, спиране, изпреварване и т.н.,
поради което и било логично и житейски обосновано и водачът да носи отговорност
при превишение на габаритите и то при условията на формирана вина под формата
на непредпазливост. Съдът отчел, че правилно в тази връзка била приета за нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП, въвеждаща забрана без разрешение в обхвата на пътя да
се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС – дейност от специално ползване на пътищата по
смисъла на пар.1, т.8 от ДР на ЗП. Правилно била
определена според съда и санкционната разпоредба по чл.53, ал.1 от
ЗП.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му. Компетентността на административните органи
във връзка с издаването на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление се установява от представените по делото
заповеди.
Правилен е изводът на съда, че вмененото
на касатора нарушение е безспорно установено и доказано, а и няма спор относно
установената от районния съд фактическа обстановка. Безспорно е, че при
измерването широчината и дължината на ППС са над максимално допустимите в чл.5
от наредбата, като за тези параметри водачът не е представил валидно разрешение
/разрешително по чл.14, ал.1-2 от Наредба 11/03.07.2001г. или квитанция за
платени пътни такси – чл.14, ал.3 от наредбата, Раздел IV, Ред за издаване на
разрешителни, т.е извънгабаритните и тежки ППС следва да се движат при
условията на издадено по чл.14, ал.1 и 2, а категорията ППС с изрично посочени
превишения в чл.14, ал.3 следва да се движат след заплащане само на дължимата
такса. Правилно е бил наказан водачът, защото се установило, че именно той
извършва движение на ППС-то и товари без разрешение, като изрично следва да се
отбележи, че понятието „без разрешение” включва както случаите на движение на
извънгабаритни и тежки ППС без документ за заплатена дължима такса, когато
размерите им са в допустимите извънгабаритни норми по чл.14, ал.3 във вр. с чл.8, ал.5 от
Наредбата,
така и движението на извънгабаритни и тежки ППС без издадено разрешително в
останалите случаи. В случая няма спор между страните и относно факта, че в административнонаказателната
преписка не съществува разписка за изпълнение условията на чл.37, ал.3 на
Наредба №11/03.07.2001г., а и този факт е без правно значение при установяване
на процесното нарушение.
Правилно
въззивният съд е извел и извода относно ангажиране отговорността на наказаното
лице – като водач. Вменената като нарушена разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП не поставя изискване относно субекта, който следва да
се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено
забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез
движение на извънгабаритни и тежки ППС,
без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на
нарушението по чл. 26, ал.2, т.1, б.А от ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по
ползване на пътя, а в случая това е водачът на ППС Сидеров. Наред с това следва
да се има предвид и разширения кръг на задължени лица съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3
от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, а именно: собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в АПИ или
в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на
необходимото разрешително по образец. Последното се потвърждава и от
съдържанието на приложената санкционната норма на чл.53, ал.1 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни
категории физически лица, като това са: тези, които са нарушили разпоредбите на
чл.25, чл.26, ал.1, т.1, б.В-Г, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41; тези, които извършат
някои от изброените дейности, включително по т.2 – "движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя"; и тези, които наредят
да бъдат извършени някоя от изброените дейности. При безспорно установеното, че
наказаното лице - като водач на ППС, осъществява движение на извънгабаритно и
тежко пътно превозно средство без разрешение, то именно той попада в кръга на
субектите на нарушението и правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност за извършеното.
Аргументирано РС Димитровград
излага съображения и относно ангажиране на
административнонаказателната отговорност по реда на ЗП. В разпоредба на чл.177, ал.3 от ЗДвП също се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без
да спазват установения за това ред, като в случая обаче компетентността за
установяване на административните нарушения и санкционирането на нарушителите е
на лицата по чл.189, ал.1
и ал.12 от ЗДвП,
а не на длъжностните лица от администрацията, която управлява пътя - съгласно чл.19 от ЗП.
Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на
основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България, докато ЗДвП има за основно предназначение
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване
на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. При движение
на извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение по пътищата несъмнено се
нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от увреждане.
След като се нарушават негови правила, то логично и в съответствие със закона е
и отговорността да се търси на основание на същите, от органите, контролиращи
неговото изпълнение.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Димитровград е
потвърдил наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния
извод за неоснователност на касационната жалба следва да се уважи искането на
ответната страна относно направените в процеса разноски – 100,00 лева
юрк.възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №244/28.11.2019г., постановено по АНД №475 по описа на Районен съд
Димитровград за 2019 година.
ОСЪЖДА Г.Д.У.,
ЕГН **********,*** да заплати на Агенция Пътна инфраструктура – София, Булстат
*********, направените пред касационната инстанция разноски за
юрк.възнаграждение – 100 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.