Р Е Ш Е Н И Е
№398
гр. Пловдив, 22.02.
2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.
дело № 3196 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД – гр.Карлово, ЕИК *********, против
Решение № 373/ 25.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което са оставена без уважение жалба вх. № РД-16-4480/
11.11.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив и жалба вх. № РД-16-4622/ 24.11.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив.
В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът
чрез процесуален представител оспорва
жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от
обжалването, но разгледана по същество е неоснователна.
Жалбодателят е
направил две искания за издаване на разпореждане за временно разрешение за
неотложни плащания, като по първото е формиран частичен мълчалив отказ /по
отношение заявените т.3 -т.8 от искането/, а по второто е формиран мълчалив
отказ. С обща жалба са оспорени и двата мълчаливи отказа, а с оспореното
решение жалбата е оставена без уважение.
По
отношение първото искане е дадено исканото разрешение по отношение заявените с
т.1 и т.2, а именно неотложни плащания за заплати и осигуровки за м.септември,
2020 г. За останалите искания е формиран
мълчалив отказ. За да остави жалбата без уважение горестоящият
административен орган е посочил, че към
представените фактури не са представени договори,
свързани с основната дейност на жалбодателя, сключени
с конкретни доставчици, както изисква законът, а представеният договор за
правна помощ е свързан с обжалване на РД и неиздаден РА, при което същият не е
свързан с основната му дейност. По отношение
второто искане е посочено, че не са представени доказателства, нито дори има
твърдения, че задълженията за заплати и осигуровки за месеците юли и август
2020 г. не са изплатени , са представени документи единствено за м.септември
2020 г., но за този месец вече било дадено разрешение по предходното искане.
Решението
е законосъобразно. Съгласно чл.229, ал.2 от ДОПК „Преценката от органа по ал. 1
/дали да се издаде исканото разрешение по чл.229/ се извършва въз основа на
писмена молба от длъжника с приложени
към нея доказателства. При липсата на други доказателства представените фактури и договорът за
правна помощ /който освен това не е свързан с основната дейност на дружеството,
както правилно е посочено в оспореното
решение/, дори и да носят информация за
задължения на дружеството, не са достатъчни да бъде направен извод, че е налице
някоя от хипотезите на чл.223, ал.3 от ДОПК, при наличието на които може да
бъде дадено исканото разрешение. Доказателствената
тежест за това, че е налице хипотеза на неотложно плащане, е за лицето което
иска даването на разрешение, при което направеният извод за законосъобразност
на първият мълчалив отказ /частичен/ е законосъобразен.
Що се
отнася до вторият мълчалив отказ, към представеното искане по чл.229 от ДОПК
също не са приложени доказателства, от които да бъде направен извод, че е
налице хипотеза на неотложно плащане. Представените платежни нареждания за постъпили по сметката на лицето суми по
мярката „60/40“ и заявлението за кандидатстване за изплащане на средства по
тази мярка не представляват доказателства, от които да може да бъде направен
какъвто и да е извод в тази насока, а изложените съображения за несеквестируемост на тези суми е извън предмета на
производството по чл.229 от ДОПК, съответно извън предмета на настоящото
производство. Както вече се каза доказателствената
тежест за това, че е налице хипотеза на неотложно плащане, е за лицето което
иска даването на разрешение, при което при наличните доказателства направеният
извод за законосъобразност на втория
мълчалив отказ също е законосъобразен.
Поради
изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на делото и съобразно направеното искане следва да бъде осъден жалбодателят да заплати на НАП – гр.София разноски в размер
на 100 лв.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД – гр.Карлово, ЕИК *********, против Решение № 373/ 25.11.2020 г. на
Директора на ТД на НАП - Пловдив, с
което са оставена без уважение жалба вх.
№ РД-16-4480/ 11.11.2020 г. по регистъра на ТД на НАП
– Пловдив и жалба вх. № РД-16-4622/ 24.11.2020 г. по регистъра на ТД на НАП –
Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“
АД – гр.Карлово, ЕИК *********, да заплати на НАП – гр.София разноски в размер на 100 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: