№ 358
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231100602245 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 08.12.2022г. по НЧХД № 5066/2020г., СРС, НО, 1 състав е признал
подсъдимата П. М. Ж. за невиновна в това, че в открито съдебно заседание, проведено на
10.10.2019 г. по гр. дело № 2346/2018 г. по описа на СТС, ГО, 2-ри брачен състав, в
град София, в сградата на Съдебната палата на бул. Витоша № 2, на въпроси на съда,
подсъдимата Ж., в качеството й на въззивница, разгласила позорни неверни обстоятелства за
частния тъжител Д. Д., както следва: „аз имам множество жалби, подавани в съда, водено е
следствие. ... Една стая, която беше цялата, полята с отработено моторно масло и изписана с
черни кръстове. ... Канализацията беше напълнена с полиуретанова пяна. Апартаментът
беше унищожен. Събраните към момента доказателства са видеозапис на влизащото лице,
отключващо с ключа си. В същия ден е доказано, че господин Д. е бил в село Лозенец. И се
надявам, че след възбуждането на въпросното дело и поредната технологична експертиза,
ще бъде доказано, неговото участие. В себе си аз знам кой е, защото съм гледала
видеоматериала на влизането в жилището и кой ми причини това. Всеки път, когато тръгвах
с детето на почивка или на село, или да пътувам, имаше рязане на гуми на колата, дране на
колата, чупене на прозорците, изкъртване на огледалата“, като клеветата е нанесена
публично - пред състав на Софийски градски съд, съдебен секретар, процесуалните
представители на двете страни, както и находящи се в залата други лица, като публика -
поради което и на основание чл. 304 от НПК, е оправдана по обвинението да е извършила
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Съдът на основание чл. 190 НПК е осъдил частния тъжител Д. М. Д. да заплати в
полза на П. М. Ж. сумата от 400 лв., представляващи сторените от подсъдимата разноски по
делото, както и 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда са депозирани въззивна жалба и допълнение към
нея от частния тъжител Д. Д. чрез повереника му, с които се иска отмяна на присъдата като
неправилна- постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Изложени са
съображения за съставомерността на инкриминираното деяние от обективна и субективна
1
страна, които се твърди, че не са били правилно оценени от районния съд.Прави се искане за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена
по повдигнатото й обвинение, алтернативно се прави искане за връщате на делото за
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и за присъждане на направените от
тъжителя разноски за адвокатски хонорар и държавна такса.
Постъпило е и възражение срещу жалбата от подс. П. Ж. чрез защитника й, в което се
поддържа, че атакуваният съдебен акт е правилен, а въззивната жалба е неоснователна.
Излагат се подробни съображения, че СРС правилно е приел от правна страна въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, че подсъдимата не е извършила
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК нито от обективна,
нито от субективна страна.
В разпоредително заседание на 18.04.2023г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание повереника на ЧТ Д. Д. – адв. Г. И. поддържа жалбата
по изложените в нея съображения.Прави искане от съда да отмени първоинстанционната
присъда.
Защитникът на подс. П. Ж. – адв. К. прави искане от съда въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и да се потвърди първоинстанционната присъда. Посочва че първият
съд е извършил анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които се
установява, че не са налице елементите от състава на престъплението по чл. 148 от НК както
от обективна така и от субективна страна. Претендират се направените разноски пред
настоящата инстанция.
Подсъдимата П. Ж. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция и в
даденото й право на последна дума от съда моли да се потвърди първоинстанционната
присъда.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички
достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: чрез обясненията на
подсъдимата П. Ж. (л. 74-75 от делото); показанията на свидетелите Т.П. (л. 60-62 от делото)
и А.Д. (л. 62-65 от делото), както и всички приобщени на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно
не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани
и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери
за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите.
Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от
районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с
приетата от контролиращия съд, и която е следната:
Подсъдимата П. М. Ж. е родена на **** г. в с. Полски градец, общ. Раднево, обл.
Стара Загора, българка, български гражданин, живуща в гр. София, кв. ****, висше
образование, работеща, разведена, с две деца, от които по-малкото под 18 години,
2
неосъждана, с ЕГН **********.
ЧТ Д. Д. и подсъдимата П. Ж. били семейство, със сключен граждански брак, от
който през 2011 г. се родил синът им М.Д. Д.. През 2016 г. двамата съпрузи се разделили, а
по-късно било заведено и дело за развод. След раздялата със съпруга си на подсъдимата
започнали да й се случват редица неприятни неща- многократно й били рязани гумите на
колата, която управлявала, били й чупени стъклата, колата била заливана с различни
течности, боята й била драскана, били запушвани ключалките на жилището, в което
живеела, с различни предмети, което налагало непрекъснато тяхната подмяна и ползването
на услугите на ключар. Освен това, след раздялата им, съседи на подсъдимата често са
забелязвали ЧТ да стои около автомобила на подсъдимата. И тъй като подсъдимата П. Ж.
нямала влошени отношения с никого, нямало причина някой да й причинява тези инциденти,
а и такива не й се били случвали преди раздялата си с Д. Д., тя започнала да се съмнява, че
зад тези инциденти стои ЧТ Д. Д..
Подсъдимата имала жилище в с. Лозенец, което обичайно се ползвало през летните
месеци от семейството като ваканционен имот. Ключ от това жилище имала, както
подсъдимата, така и ЧТ Д. Д.. През месец март 2017 г. в жилището в с. Лозенец, неизвестен
човек влязъл в него и залял с отработено моторно масло стените и мебелите, намиращи се
вътре, а също така всички канали в жилището били запушени с полуретанова пяна. Във
връзка с това, подсъдимата подала жалбата до прокуратурата в гр. Царево, като при
проведеното разследване било установено, че в периода от време, в който е било извършено
посегателството бил засечен мобилния телефон на ЧТ в с. Лозенец, а също така бил иззет
видеозапис от охранителна камера от входната на врата на жилището. На подсъдимата била
дадена възможност да разгледа видеозаписа, на който се виждал човека, който прониква в
жилището й, и макар че не се виждало неговото лице, подсъдимата успяла да разпознае по
телосложението, по фигурата, по начина по който се движи този- човек, че това е нейния
бивш съпруг - ЧТ Д. Д..
През 2018 г. в Софийски градски съд било образувано въззивно гр. дело № 2346/2018
г. по описа на СГС, ГО, 2-ри въззивен брачен състав. На 10.10.2019г. било проведено
открито съдебно заседание по въззивното гражданско дело (л. 6-13 от делото), като страните
в производството били изслушани на основание чл. 59, ал. 6 от СК, във връзка с решаване на
въпроса за родителските права и по-конкретно режима на личните отношения между детето
и родителите, поради което П. Ж. заявила (л. 8 гръб - л. 10 гръб от делото), че родителските
права следва да останат тя да ги упражнява, като за това имала съответния родителски
капацитет, че е възпитавала детето си да има нормално отношение и към двамата родители.
Заявила е още, че е необходимо бащата да посети програма за овладяване на гнева, защото е
била притеснена от доклада, който била прочела, не били провеждали медиация, но тя била
неприложима в техния случай. След това, подсъдимата заявила конкретно следното:
„Аз имам множество жалби, подавани в съда, водено е следствие. Апартаментът все
още е собственост на банката, но аз съм ипотекар. Жилището съм го купила чрез ипотека, на
морето, жилището е една стая. Една стая, която беше цялата полята с отработено масло и
изписана с черни кръстове. Снимките и всички материали по делото са приложени.
Канализацията беше напълнена с полиуретанова пяна. Апартаментът беше унищожен.
Събраните до момента доказателства са видеозапис на влизащото лице, отключващо с ключа
си. В същия ден е доказано, че господин Д. е бил в село Лозенец. И се надявам, че след
възбуждането на въпросното дело и поредната технологична експертиза, ще бъде доказано
неговото участие. В себе си, аз знам кой е, защото съм гледала видеоматериала на влизането
в жилището и кой ми причини това. Всеки път, когато тръгвах с детето на почивка или на
село, или да пътувам имаше рязане на гуми на колата, дране на колата, чупене на
прозорците, изкъртване на огледалата. Ключалките на вратата на жилището, в което живеех,
го знаеше г-н Д.. Те се пълнеха с каноколит. Бях „абонирана“ за смяна на ключалки.
Моля Ви, с оглед на всичко което споделих, да не съобщавам адреса си по делото. Д
„СП“ - Красно село е компетентната да изготви социален доклад. Само искам да кажа, че ние
все още сме обект на наблюдение. Почти всеки ден заварвам бащата в училището. Аз лично
мисля, че това създава едно допълнително напрежение в детето.“
След нея бил изслушан и ЧТ Д. Д., който заявил, че майката препятства личните му
контакти с детето, че всичко това, за разказаните от нея инциденти били неоснователни
3
обвинения, които според него били част от една огромна стратегия за да очернят името му
като баща, като заявил, че П. Ж. се била заклела, че ще очерни живота му, че го съсипе
психически, ще го вкара в затвора за да станел той същата развалина, като нейния първи
съпруг. Според него майката страдала от ревност, че детето му го обичало, а освен това, тя
нямала необходимите битови условия за да отглежда детето.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации
на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от
въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от тъжбата рамки,
е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на
фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.
Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на
вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и
средствата за тяхното установяване.Настоящият въззивен състав отчете, че установената от
СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй
като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се
явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/2012г. на
ВКС,Iн.о.; решение № 372/2012г. на ВКС,II н.о.; решение № 513/2013г. на ВКС,I .о. и
решение № 371/2016г. на ВКС, III н.о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящата съдебна инстанция намира
за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността
на присъдата в цялост, да посочи следното:
При установяване на относимите факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подс. П. Ж., първоинстанционният съд е анализирал подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са обясненията на подсъдимата,
писмените доказателства и показанията на свидетелите Т.П. и А.Д., които са еднопосочни,
логически, съответни и взаимодопълващи се.
При извършване на собствения си доказателствен анализ въззивният съд като втори
съд по фактите на свой ред кредитира писмените доказателства, приобщени по делото –
копия от протокол от съдебно заседание от 10.10.2019. по гр.д. № 2346/2018г. по описа на
СГС, ГО, 84 състав, насрещна искова молба, депозирана от П. Ж. по гр. Д. № 42482/2016г.,
по описа на СРС, III ГО, 84 състав, постановление за спиране на наказателно производство
от 31.07.2017г.- гр. Царево, удостоверение от 03.04.2017г. на областна дирекция на МВР
Бургас-районно управление гр. Царево, от които се изяснява съдържанието на изложеното в
изявленията на подсъдимата и тъжителката в инкриминираното по делото въззивно гр. дело
№ 2346/2018 г. по описа на СГС, ГО, 2-ри въззивен брачен състав и по точно изложеното от
нея в открито съдебно заседание на 10.10.2019 г. Фактът, че подсъдимата е направила
инкриминираните изявления в разпит пред съдебен състав, не се оспорват от страните.
Изхождайки от това принципно разбиране, въззивният съд след самостоятелен анализ
на обясненията на подс. П. Ж. прие, че няма основание за тяхното дискредитиране.
Обясненията на подсъдимата са консистентни, последователни и намират подкрепа както в
гласните доказателствени средства, отнасящи се до същите обстоятелства, така и в
писмените доказателства, събрани и проверени по делото. Поради това правилно районният
съд е извел въз основа на обясненията на подсъдимата повода за изложеното от нея в
откритото съдебно заседание на 10.10.2019г.по въззивно гр. дело № 2346/2018 г. по описа на
СГС, ГО, 2-ри въззивен брачен, които са отбелязани в неговото съдържание.В обясненията
си подс. Ж. посочва източниците и фактите, от които е получила информацията, изложени
4
по време на откритото съдебно заседание по цитираното възивно гр. дело, отнасящи се до
частният тъжител Д. Д., и нейният разказ кореспондира с приетите писмени доказателства
за това, че тя и ЧТ Д. Д. са били семейство; че са имали дете и че през 2016 г. са се
разделили, като на подсъдимата започнали да й се случват различни неприятни инциденти, с
посегателства върху нейно имущество или върху имущество, което тя ползвала. От тези
доказателствени източници се установява, че подсъдимата имала имот в с. Лозенец, в който
неустановено лице било влязло и повредило жилището и намиращите се в него вещи, тъй
като всичко било залято с отработено моторно масло, а каналите в жилището били
запушени с полиуретанова пяна. Наред с това, обясненията на подсъдимата намират
подкрепа и в показанията от свидетелите Т.П. и А.Д.. В настоящия случай въззивният съд
констатира, че показанията на свидетелите кореспондират помежду си и с обясненията на
подсъдимата, като същевременно съдържанието им не показва вътрешни противоречия и
неясноти. Внимателният анализ на така събраните гласни доказателствени средства сочи, че
същите са еднопосочни, взаимодопълващи се, необорени от останалите, събрани по делото,
доказателствени източници. Поради това следва да се приеме, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно и като такива следва да бъдат кредитирани.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в
нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата
да формират еднозначни изводи по фактите, и изцяло споделя направеният в мотивите към
присъдата анализ на наличните доказателствени материали.
Предвид всичко посочено, първоинстанционният съд е направил правилни правни
изводи, досежно несъставомерността, от обективна страна, на поведението на подс. Ж. по
вменения му престъпен състав.
За да бъде осъществен съставът на престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147,
ал. от НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че субектът на
престъплението по този законов текст е разгласил неистинско позорно обстоятелство за
пострадало физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.
Престъплението, уредено в цитирания законов текст е резултатно, като за
довършеността му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл да са
доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на
посегателството. За съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо
деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.
От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с
пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава
позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписано
деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е
извършил приписаното му престъпление ( решение № 745/1991г. на III н.о. на ВС).
По делото безспорно се установява, че в открито съдебно заседание, проведено на
10.10.2019 г. по гр. дело № 2346/2018 г. по описа на СГС, ГО, 2-ри брачен състав, в град
София, в сградата на Съдебната палата на бул. Витоша № 2, на въпроси на съда,
подсъдимата Ж., в качеството й на въззивница, разгласила позорни неверни обстоятелства за
частния тъжител Д. Д., както следва: „аз имам множество жалби, подавани в съда, водено е
следствие. ... Една стая, която беше цялата, полята с отработено моторно масло и изписана с
черни кръстове. ... Канализацията беше напълнена с полиуретанова пяна. Апартаментът
беше унищожен. Събраните към момента доказателства са видеозапис на влизащото лице,
отключващо с ключа си. В същия ден е доказано, че господин Д. е бил в село Лозенец. И се
надявам, че след възбуждането на въпросното дело и поредната технологична експертиза,
ще бъде доказано, неговото участие. В себе си аз знам кой е, защото съм гледала
видеоматериала на влизането в жилището и кой ми причини това. Всеки път, когато тръгвах
с детето на почивка или на село, или да пътувам, имаше рязане на гуми на колата, дране на
колата, чупене на прозорците, изкъртване на огледалата“
Употребените от подсъдимата изявления и изложеното от нея в качеството й на
въззивница по по гр. дело № 2346/2018 г. по описа на СГС, ГО, 2-ри брачен състав, относно
изложеното по отношение за ЧТ не се явяват клеветнически, както правилно е приел и
първият съд. Същите не съдържат твърдение за съществуването на определени факти,
5
свързани с личността на пострадалия- относно негово минало или настояще поведение,
укоримо от гледна точка на господстващия морал прояви от лични му живот, негови
служебни или обществени изяви или отрицателни качества, които са от една страна неверни,
несъответни на обективната действителност, а от друга – са от естество да накърнят доброто
му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия.
Подсъдимата не е изнесла определена информация за ЧТ, която да е невярна и да се явява
позоряща го, а е изпълнявала на първо място задължението си в качеството си на свидетел
пред съд и е отговаряла на поставените й въпроси, от които действия не могат да се
квалифицират като израз на клеветнически твърдения.
И настоящият въззивен съдебен състав счита, че с оглед контекста, в който са
употребени инкриминираните заявления за увреждането на жилището й в с. Лозенец, както
и че след раздялата й с ЧТ на подсъдимата са започнали да й се случват различни
инциденти с посегателства над нейното имущество или на такова ползвано от нея, то това е
лично нейно виждане, предположение и възприятие на възникналите инциденти, и извода за
това, кой би могъл да ги извърши.Нещо повече, ясно е отразено,че като свидетел на
поставените въпроси, същата е дала разяснения. Следва да се обърне внимание, че Ж. е
разпитвана в качеството на възивница/ въззиваема страна/ по посоченото производство пред
СГС и именно по реда на чл.59, ал.6 от СК от страна на съда, Ж. е дала отговорите си. В
този смисъл правилно първата инстанция е посочила, че по делото не може да се приеме, че
е бил налице умисъл у подсъдимата за оклеветяване на ЧТ- в нито един етап от разпита като
свидетел, подсъдимата Ж. не е нарекла и изрекла инкриминираните изявления по
отношение на Д. Д., чрез разгласяване на неверни и позорящи го твърдения. Ето защо се
явяват в тази връзка и възраженията на ЧТ за неоснователни.
Несъставомерността на деянието от обективна страна обуславя и невъзможността за
осъществяването на признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради
което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимото лице се явява безпредметно.
Доколкото за съставомерността на едно деяние е необходимо то да отговаря изцяло
на всички визирани от законодателя обективни и субективни признаци на състава на даден
вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент от противното,
неосъществяването на който и да е от признаците на състава на престъплението, означава,
че не е извършено престъпление по този законов текст от конкретния подсъдим, с оглед на
което и подадената от частният тъжител жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно, на основание
чл.190, НПК е възложил в тежест на ЧТ Д. Д. направените по делото разноски.
Пред настоящата инстанция от страна на защитата на подсъдимата Ж. е направено
искане за присъждане на направените от страна на същата разноски , като същото следва да
се отправи пред СРС за произнасяне , с оглед възможността за упражняване на
инстанционен съдебен контрол , който би бил невъзможен при произнасяне от въззивния
съд .
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.12.2022 г., постановена по НЧХД № 5066/2020
г., по описа на СРС, НО,1-ви състав.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7