РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Смолян, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Административно наказателно
дело № 20235440200071 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Производството по делото е образувано по жалба на А. А. Д. срещу заповед за
задържане на лице №1862зз-8/24.01.2023г., издадена от ст.полицай при РУ- Смолян.
С горепосочената заповед на основание чл.72,ал.1, т.1 от ЗМВР жалбоподателят бил
задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ - Смолян за
това, че в помещение в *****, е държал наркотични вещества -чл.354а,ал.3,пр.2 от НК.
Счита същата за необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществени
процесуални нарушения и непълнота на доказателствата поради което иска да бъде
отменена.
Невярно е посоченото в заповедта, че е държал наркотици. Такива държала
съпругата миу Д. В. С.-Д., с която е в процес на развод и по исковата му молба е
образувано гр.д. № 1263/2022г. на РС Смолян,в исковата молба по което е посочил
като една от причините да иска развод, това че Д. употребява наркотични вещества. За
това, че съпругата му пушела марихуана и държи наркотици на 23.01.2023г. на тел.
112 уведомил полицейските органи, които обаче вместо да задържат нея, задържали
него и то въпреки че на 08.12.2022г. тя била тествана за наркотици и теста й бил
положителен, като в нея били открити наркотични вещества, за което била образувана
пр.пр. № 3191/2022г. на РП -Смолян и БП 469/2022г. на РУ - Смолян, както и НЧД №
554/2022г. за претърсване на РС Смолян. Че не е държал наркотици е видно от това, че
на 25.01.2023г. в лаборатория „**" ООД си направил тест за наркотици и той е
отрицателен, а който държи наркотици ги и употребява. В обжалваната заповед е
посочено със съответна правна квалификация основанието на издаването, а именно:
"чл. 72, ал. 1, т. 1от ЗМВР - държи наркотични вещества-чл.354 а,ал.3,пр.2 НК, с което
не се изпълнява изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2, предложение първо от ЗМВР за
1
излагане на фактическите основания за задържане. Словесното отразяване на
фактическото основание за задържане се състои в следното: " държи наркотични
вещества в помещение в****, за какво помещение става въпрос не е ясно, нито къде в
това помещение са открити наркотици. От този начин на отразяване на фактическите
основания за издаване на оспорваната заповед за задържане не става ясно въз основа на
какви факти административният орган е направил своето обосновано предположение
за евентуалната му съпричастност в извършване на конкретно престъпление и за
необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка - задържането
за срок от 24 часа. Въведената в мотивационната част освен цифровото изписване на
конкретните разпоредби фактическа формулировка се съдържа в диспозицията на
правната норма на чл. 354а ,ал.3,пр.2 НК, но липсва фактическа аргументация,
обосноваваща издаването на обжалваната заповед, доколкото не са изложени по ясен и
недвусмислен начин фактите и обстоятелства, въз основа на които би могло да се
направи извод за съотнасянето на действия, осъществени от него, спрямо цитираната
правна норма, т.е в заповедта не се съдържат фактически основания и описание на
относимите факти и доказателства. Не са налице данни жалбоподателят да е имал
поведение, с което да е създал пречки или затруднения за разследването.
Действително в ЗМВР е предвидено, че при данни за извършено престъпление е
допустимо задържането на лице, като при това не съществува изискване тези данни да
бъдат достатъчно и с такава пълнота и убедителност каквито следва да бъдат тези
данни, за да бъде привлечено едно лице в процесуално качество на обвиняем във
водено срещу него наказателно производство. Същевременно в процесната заповед за
задържане не са посочени като словесно описание конкретните данни за извършено
престъпление от жалбоподателя , което по недопустим начин препятства правото му
на защита да разбера защо по отношение на него се прилага ограничаваща свободата
му принудителна административна мярка. Необективирането на твърдения за наличие
на някой от релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското
задържане, прави заповедта немотивирана и препятства възможността му като
задържано лице да се запознае с мотивите на акта и да ангажира доказателства за
оборване на твърденията, довели до задържането.
Изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР е проявление на установеното в разпоредбата
на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е
лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на
престъплението. Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и
обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да
упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и
същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК,
като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Целта на принудителната
административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго
престъпление чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или
лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат
категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател
на акта. Издаването на оспорваната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с
която е разпоредено задържането на жалбоподателя, не допринася за постигане на
посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху него чрез
лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и
предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им
определение в чл. 22 от ЗАНН.
Предвид изложеното, счита, че заповедта е постановена при съществени нарушения
2
на административно производствените правила и е материално незаконосъобразна. С
издаването на оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на мотиви и фактически условия, въз основа на които е
ограничено правото му на свобода -основно човешко право, защитено от
Конституцията на РБ и редица международноправни актове. По този начин, издавайки
процесната заповед, в този вид, за жалбоподателя остават неразбираеми причините, по
които е бил задържан, а това е недопустимо при ограничаване на основното човешко
право на свобода и свободно придвижване.
В съдебно заседание жалбоподателят А. Д. се явява лично и с адв.М., чрез която
поддържа жалбата.
Съдът след като се запозна с изложеното в жалбата, становищата в съдебно
заседание и материалите по делото, намира жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в
срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество жалбата се явява е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление. Предпоставка за прилагането е достатъчно данни, от които може да се
направи предположение, че лицето, срещу което се прилага мярката, е извършило
престъпно деяние.
В заповедта са посочени фактически обстоятелства, че жалбоподателят е
заподозрян в извършено престъпление по чл. 354а ал. 3 НК – държане на наркотични
вещества.
От събраните и представени по настоящото дело по преписката №469/2023г.
по описа на РУ- Смолян материали се установява, че действително в дома, обитаван
от жалбоподателя и съпругата му, находящ се на ул.“***“ №* в** помещение са
открити наркотични вещества, като видно с Определение №11/24.01.2023г. по НЧД
№46/2023г. по описа на РС- Смолян е одобрен протокол от 24.01.2023г., изготвен от
разследващ полицай при РУ- Смолян за претърсване в приземен етаж от къща на
посочениая адрес в гр.Смолян, на ул.“***“ №*, ***обитаван от Д. В. С. – Д. и А.
А. Д., и иззета чанта, съдържаща зелено- кафяво на цвят вещество, което при
извършения полеви наркотест реагирало на канабис.
За прилагането на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е необходимо да има данни,
които да сочат на вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастен към него, като тези данни следва да са налични преди задържането.
3
Понятието „данни“ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не се припокрива с понятието
"достатъчно данни" по смисъла на разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при
налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно тези данни да сочат на вероятност лицето да е
извършител на престъплението. В този смисъл, за да упражни правомощията си, не е
наложително органът, издал обжалваната заповед за задържане, да има категорични
данни, че именно задържаното лице е извършител. Издаването на заповедта е чрез
фактическо задържане на лицето да се съдейства за разкриване на извършено
престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя.
Така изложените фактически основания в обжалваната заповед обаче, не дават
отговор защо органът е приел, че именно жалбоподателят е следвало да бъде задържан.
В тази връзка, както се посочи и по- горе няма предварително установени данни, че
намереното наркотично вещество е на А. Д.. Още повече, че именно същият е подал
сигнал за проверка, посочил е наличието на намерения пакет, поради което съдът
счита, че в настоящия случай не са събрани каквито и да е доказателства, че именно А.
Д. държи наркотичните вещества.
В горния смисъл и свидетелят К. обяснява пред съда, че били извикани по сигнал
за семеен скандал и когато пристигнали на място жалбоподателят А. Д. твърдял, че
имат спор със съпругата му и показал пакет с тревиста маса, като твърдял, че е на
съпругата му. Сочи също, че съпругата не била задържана, тъй като нямало кой да
гледа децата. Тревистата маса не била открита от полицейските органи, а всъщност
жалбоподателят Д. я дал.
При така установеното, съдът намира, че издадената заповед за задържане не е
съобразена и с целта на закона. Съгласно принципа на съразмерност, регламентиран в
чл. 6, ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Целта на издаване на заповедта за задържане на процесното основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е чрез фактическо задържане на заподозряното лице да се да се
даде възможност на органите на МВР да се разкрие евентуално престъплението, да се
съдейства за последното и да се осуети възможността за укриване на извършителя. А в
случая, явно е, че целта на жалбоподателя не е била да се укрива.
Поради изложеното, съдът намира, че налагането на принудителната
административна мярка "задържане за срок от 24 часа" по отношение на
жалбоподателя А. Д. в случая не е било оправдано и в тази връзка съдът приема за
основателни изложените в жалбата доводи и възражения.
С оглед горното съдът намира, че издадената заповед за задържане е
незаконосъобразна, и същата подлежи на отмяна.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в тежест на ответника
4
следва да бъдат присъдени разноските. На жалбоподателя следва да се присъдят
направените съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева , за което е приложен договор за правна защита и съдействие по делото от
02.02.2023г.
Съдът следва да се произнесе и за присъждане на държавната такса в размер на
10,00 лева, дължима по сметка на РС- Смолян.
По горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Панагюрски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №1862зз-8/24.01.2023г., издадена от ст.
полицай при РУ- Смолян, с която е задържан А. А. Д., ЕГН**********, за срок от 24
часа.
ОСЪЖДА РУ – Смолян към ОД на МВР Смолян да заплати на А. А. Д.,
ЕГН**********, с адрес гр.С., кв.****, ул.“****“ №* **съдебни разноски по делото в
размер на 400,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА РУ – Смолян към ОД на МВР Смолян да заплати по сметка на РС-
Смолян държавна такса в размер на 10,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5