РЕШЕНИЕ
№ 6640
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110121313 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от
Е. Д. Д. срещу „А.Т.“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между
страните, че Е. Д. Д. не дължи на „А.Т.“ ЕООД сумата 1963,45 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
от 09.02.2022 г.
Ищецът твърди, че сключил с „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит
№*********/09.02.2022 г., а за обезпечение на същия и договор за предоставяне
на поръчителство от 09.02.2022 г. с ответното дружество. Твърди, че получил
уведомление от „А.Т.“ ЕООД, че просрочените суми по договора за кредит са
изцяло заплатени от ответника, както и че сумите, дължими по договора за
поръчителство възлизат на 1963,45 лв.-главница за възнаграждение, с 71,52 лв.
лихва за забава. Ищецът счита, че не дължи сумата 1963,45 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2022 г. по
съображения, че като договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по см. ЗПФУР не е спазена процедурата по сключването му, а
именно – не е предоставена преддоговорна информация, договора за кредит,
който да подпише, а с оглед на това не е дадено валидно съгласие и не е спазена
изискуемата форма на договора; евентуално, че е сключен в противоречие с
добрите нрави и в нарушение на чл. 143, т.19 от ЗЗП, във вр. с договора за
кредит, като поддържа, че възнаграждението за поръчителя не е включено в
ГПР, респ. е нарушен и чл. 19, ал.4 от ЗПК. В подкрепа на твърденията сочи, че
„К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са свързани лица, доколкото заемодателят е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество.
Ответникът не спори, че е сключил с ищеца договор за поръчителство,
както и с „К.“ ЕАД, предвид което след отправено искане от заемодателя, като
поръчител е платил всички просрочени по договора за кредит суми: 3318,10 лв. –
1
главница, с 967,49 лв. – договорна лихва, с 84,58 лв. – наказателна лихва, с 10,00
лв. – разноски за извънсъдебно събиране на вземането. По отношение на
предоставената услуга за поръчителство, предоставена на ищеца, във вр.
договора за кредит, ответникът поддържа, че се касае за индивидуално уговорена
услуга, доколкото кредитът може да се сключи и без обезпечение, поради което
няма основание възнаграждението по договора за поръчителство да се включва в
общия разход по кредита.
По реда на чл. 211 от ГПК „А.Т.“ ЕООД предявява срещу Е. Д. Д.
насрещен осъдителен иск по чл. 143, вр. чл. 146 от ЗЗД за заплащане на сумата
2224,00 лв., част от парично вземане в общ размер 3318,10 лв. – главница,
заплатена от „А.Т.“ ЕООД като поръчител по Договор за потребителски кредит
№*********/09.02.2022 г., ведно със законна лихва от 29.06.2023 г. до
окончателното й изплащане; и евентуален иск по чл. 74 от ЗЗД. Поддържа, че
ответникът е бил в неизпълнение по договора за кредит, с предмет заемна сума
3600 лв., която е усвоена и дължима в срок до 20.02.2023 г. Страните са
сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ищецът
е поел задължението да обезпечава дълга на ответника по кредитното
правоотношение, в изпълнение на който ищецът е сключил със заемодателят
договор за поръчителство. Сочи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а
поръчителят-ищец е получил от заемодателя уведомление да заплати дълга за
3318,10 лв. – главница, с 967,49 лв. – договорна лихва, с 84,58 лв. – наказателна
лихва, с 10,00 лв. – разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Поръчителят е изпълнил задължението на длъжника, с оглед на което встъпва в
правата на удовлетворения кредитор и предявява обратен иск за платеното за
главница; вкл. при условията на чл. 74 от ГПК с довод, че ищецът е имал интерес
да изпълни вместо длъжника, доколкото към датата на плащането е налице
валиден договор за поръчителство. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът по насрещен иск оспорва претенцията по съображения, че
ищецът не установява да е изпълнил задължението му към заемодателя. Твърди,
че договорът за кредит е недействителен, на осн. чл.22, вр. чл. 11, ал.1, т. 9,10,11
от ЗПК, вкл. се заобикаля изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Поддържа, че
възнаграждението по договора за поръчителство е общ разход по кредита по см.
на пар. 1, т.1 от ЗПК и счита, че уговореното, че е задължително сключването на
договор за поръчителство. Намира, че с договора за поръчителство не се цели
реално обезпечаване на договора за кредит, предвид че заемодателят и
поръчителят са свързани лица.
Третото лице-помагач на страна на ищеца по насрещен иск - „К.“ ЕАД,
намира предявените искове по реда на чл. 211 от ГПК за основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че ответникът
е получил на 07.04.2023 г. на електронна поща от „А.Т.“ ЕООД уведомление във
връзка с просрочени задължения по договор за кредит с „К.“ ЕАД. Видно от
предметнотo съдържание ответното дружество отправя покана за доброволно
изпълнение на парични задължения на Е. Д., произтичащи от сключен между
страните Договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2022 г.,
обезпечаващ задълженията й по Договор за потребителски кредит
№*********/09.02.2022 г., сключен между нея и „К.“ ЕАД; на 07.04.2023 г.
„А.Т.“ ЕООД е получило искане за плащане просрочените суми по договора за
кредит, които до 5 работни дни ще плати вместо длъжника; както и че към
07.04.2023 г. Е. Д. дължи по Договор за предоставяне на поръчителство от
2
09.02.2022 г. неплатено възнаграждение 1963,45 лв., с 71,52 лв. –лихва за забава.
С уведомление от 19.04.2023 г. „А.Т.“ ЕООД съобщава на длъжника, че е
платило сумите по кредита, както и че остава непогасено възнаграждението за
предоставяне на поръчителство с лихвата за забава.
От Договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2022 г. се
изяснява, че е сключен между ответното „А.Т.“ ЕООД, като поръчител, и Е. Д.
Д., като потребител, във връзка с подадено от последната заявление за
потребителски кредит до „К.“ ЕАД и подписан договор за потребителски кредит
при ОУ. Страните потвърждават, че по силата на договора за кредит
кредитодателят се задължава да предостави на потребителя заемни средства от
3600,00 лева със срок за погасяване -20.02.2024 г., след предоставяне на
обезпечение за задълженията на потребителя по договора за потребителски
кредит под формата на поръчителство, под условие, че подаденото от
потребителя заявление е одобрено от кредитодателя; поръчителят е получил
предложение от кредитодателя да сключи договор за поръчителство по
отношение на потребителя; потребителят е избрал да сключи договор с „К.“ ЕАД
при условията на договор с предоставено от поръчителя поръчителство. Според
р. I, чл. 1, ал. 1 от договора, поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К.“ ЕАД
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали от договора за кредит – главница от 3600,00 лв., лихви, разноски,
както и за всички последици от неизпълнението. Потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя от 3222,42 лв., платимо на месечни вноски,
съответни тези по договора за кредит. Приет е договор за поръчителство от
09.02.2022 г., сключен между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД.
От Договор за потребителски кредит №*********/09.02.2022 г. се
установява, че „К.“ ЕАД, като кредитодател, предоставя на Е. Д. Д., заемни
средства от 3600,00 лв., със срок на връщане 24 м, с първа падежна дата-
20.03.2022 г. и последна -20.02.2024 г., с лихвен процент по кредита 39,63 %;
годишен процент на разходите 47,68 %.
От обявените и общоизвестни вписани обстоятелства в Търговския
регистър на Република България по справки от 04.09.2023 г. се установява, че
към датата на сключване на договорите едноличен собственик на капитала на
„А.Т.“ ЕООД е кредитодателя „К.“ ЕАД, поради което се считат за свързани
лица, на осн. § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че
търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете
дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и ползи,
и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в управлението им,
респ. представителство, досежно търговските дела на другото дружество.
Изложеното се потвърждава от предвиденото в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство, а именно: според ал. 4 плащането на
възнаграждението е възможно по два начина – по банкова сметка на „А.Т.“
ЕООД, но която не е посочена в договора, или по изрично посочената банкова
сметка на „К.“ ЕАД; ал. 5- „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо „А.Т.“ ЕООД
плащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.
Очевидно е, че потребителят е поставен в невъзможност да избира на кого да
плати, доколкото не му е предоставена банкова сметка на поръчителя, но това е
формален аргумент за наличието на съгласувана практика между двете
търговски дружества относно техните икономически интереси и повлияване на
потребителя да договоря при съществено неизгодни условия, чрез които се
заобикаля установената правна регулация на правоотношенията по сключени
потребителски кредити.Тази свързаност налага извода, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, и последният
3
може да получи като одобри за поръчител. Следователно, договорът за заем и
договорът за предоставяне на поръчителство се счита за сключен от потребителя
с един и същ търговец, от една страна, а от друга – договорът за предоставяне на
поръчителство представлява допълнителна уговорка между потребителя и
заемодателя, сключена в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Това е така, защото
договорът няма самостоятелен характер, неговия предмет и уговорените права и
задължения могат да бъдат предоставени във връзка с усвояване и управление на
договора за кредит; условията и възнаграждението по него зависят изцяло от
главното задължение по заема. Договорът за потребителски кредит се явява
правопораждащият факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за
предоставяне на поръчителство. Обвързаността между двете съглашения се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без
всякаква друга възможна изпълнима алтернатива, освен чрез сключване на
договор за предоставяне на поръчителство; сключването на договора e в деня, в
който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на поръчителя с основното задължение по
кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на
поръчителството не е предвиден. Също така, според чл. 8, ал. 5 от процесния
договор, при забавено изпълнение по договора за заем, се погасяват с приоритет
задълженията към поръчителя, което е друг формален аргумент за това, че
задължението за заплащане възнаграждение на поръчителя се счита част от
дълга по кредитното правоотношение. Не може да се приеме, че сключването на
договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за
обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да
се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а
именно да предостави обезпечение, при условия- обективно неизпълними за
посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови услуги,
които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед необходимостта
да одобри представеното обезпечение. Кредиторът е прехвърлил своята
отговорност за дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на
потребителя. Възнаграждението на поръчителя обезпечава не изпълнението на
длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка
за кредитиране. Тъй като са свързани лица двете дружества и сключването на
договора за предоставяне на поръчителство се явява единственото изпълнимо
условие следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати
по договора за предоставяне на гаранция за пряко свързани с основната му
престация по договора за заем – плащане на лихва за ползването на заемните
средства; и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, поради което следва да бъде обявен в общия му размер. Има
характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и
следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като разход пряко
свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят трябва да
заплати. Ето защо в конкретния случай съдът приема, че договорът за паричен
заем е сключен в нарушение на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като не е посочен
действителния размер на разходите по кредита, който включва всички лихви и
такси, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Не може да се приеме, че между страните
има уговорка за допълнителни услуги, доколкото анализът и преценка на
условията по повод и при които е сключен договора за кредит и договора за
предоставяне на поръчителство сочат еднозначно за конструкция, предназначена
да прикрие действителните разходи по кредита (вж. в този смисъл Решение от
21.03.2024 г. по д. № C‑714/22 на СЕС). Договорът само формално покрива
изискването за посочване на ГПР, но реалната му стойност не съответства на
заявеното от кредитора. Това поведение кореспондира и с търговска практика,
от страна на търговеца към потребителя, която е заблуждаваща, тъй като
4
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност, и съдържа невярна информация, която възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител да вземе
информирано решение за стойността на кредита и дали да договаря с този
кредитор – арг. от чл.68д от ЗПП. Обстоятелството, че в договора за заем не е
посочен действителния размер на ГПР е равнозначно на неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК и води до нищожност на целия
договор за паричен заем, на осн. чл.22 от ЗПК. Недействителността на това
съглашение лишава от валидно правно основание възникването на
правоотношението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен
между „А.Т.“ ЕООД и потребителят; както и договора за поръчителство,
сключен между „А.Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД. Поръчителството е акцесорен договор
и може да съществува само за действително задължение - чл.138, ал.2 от ЗЗД.
Ето защо съдът приема, че ответното дружество претендира от ищеца
неоснователно заплащане на сумата 1963,45 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2022 г.,
предвид че между страните не е възникнало валидно правоотношение по този
договор. При това положение съдът намира, че главният иск е изцяло
основателен. Налага се правен извод и за неоснователност на насрещния
осъдителен иск, предявен от „А.Т.“ ЕООД, като поръчител, на осн. чл. 143, ал. 1,
вр. чл. 146 от ЗЗД.
В изпълнение на указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК, ищецът по насрещния
иск „А.Т.“ ЕООД за установяване извършеното плащане на паричните
задължения на отв. Д., е поискал допускане на съдебна-счетоводна експертиза,
по която вещото лице, след проверка в счетоводството на ищеца и третото лице-
помагач, да посочи кога и по какъв начин са погасени дължимите от поръчителя
суми и в какъв размер. От съдебна счетоводна експертиза, ценено от съда по
реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че по договорът за потребителски кредит
дълга на длъжника се формира от главница - 3600,00 лв., възнаградителна лихва
- 1712,04 лв.; а по договора за поръчителство, сключен между длъжника и
поръчителя – възнаграждение за сумата 3222,42 лв. Според счетоводните
записвания на „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД общо платената сума от Е. Д. по двата
договора е сумата 1376,00 лв., от които 1276,00 лв. на 02.06.2022 г. и 100,00 лв.
на 20.09.2022 г. С извършените плащания са погасени следните парични
вземания: главница – 281,90 лв., 347,62 лв. – възнаградителна лихва; 12,80 лв. –
наказателна лихва за забава; 140,00 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
просрочени вземания; и 593,68 лв. – възнаграждение за поръчителство. Към
07.04.2023 г. неплатени са задълженията по договора за кредит за 3318,10 лв. –
главница; 967,49 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.06.2022-07.04.2023
г.; 84,58 лв. – наказателна лихва; 10,00 лв. – административни разноски, или
общо 4380,17 лв.; а по договора за поръчителство 1963,45 лв. за възнаграждение
за периода 20.06.2022-07.04.2023 г., с 71,52 лв. лихва за забава. Вещото лице
установява, че „А.Т.“ ЕООД е погасило, като поръчител дължимите суми по
договора за кредит чрез прихващане по споразумение за насрещно прихващане
от 11.04.2023 г., сключено между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД. Това писмено
съглашение ищецът „А.Т.“ ЕООД не е представил по делото до края на съдебно
дирене. Поради естеството на установения начин на погасяване на
задълженията – чрез прихващане, което е правно действие, а не фактическо,
респ. реална престация, то представянето на документа и изясняване на
предметното му съдържание, вкл. с какво вземане прихваща поръчителя със свое
или с това на длъжника, е съществено за преценката на съда дали действително е
настъпил ефектът на прихващането. Поради това съдът счита, че изводите на
вещото лице по отношение на правнорелевантния факт на плащане/погасяване в
конкретния случай не могат да бъдат надеждна опора за изводите на съда,
5
поради което се приема, че ищецът „А.Т.‘ ЕООД не установи пълно и главно, че
е изпълнил задължението по договора за кредит на потребителя. Това определя
предявеният под евентуалност насрещен осъдителен иск по чл. 74 от ЗЗД като
недоказан и неоснователен. При условията на трето лице изпълнило чужд дълг,
не се установява твърдяното имуществено разместване, но и като се отчете, че
„А.Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД са свързани лица, които действат при общи
икономически интереси и ползи, и легитимен правен интерес като трето лице да
плати вместо длъжника, което изискване е предвидено в чл. 74 от ЗЗД, за да
встъпи в правата на кредитора.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът Е. Д.
има право на съдебни разноски за платена държавна такса – сумата 78,54 лв.
Процесуалният представител на ищеца – адв. М. М., претендира адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. Ответникът в срок твърди, че не са налице предпоставките за предоставяне
на безплатна правна помощ, тъй като ищцата не е материално затруднено лице.
Ангажира писмени доказателства, неоспорени от страните, а именно справки за
осигурителен доход за 2023г., вкл. за периода 01.03.2023 -30.04.2023 г. е сумата
2002,60 и 1665,40 лв., и че ищцата е получавала регулярно трудово
възнаграждение. Съдът определя като необходима и разумна разноска за правна
помощ по главния иск сумата 400 лв., по насрещните искове – сумата 500 лв.
Съдът намира, че възражението на ответника е обосновано и приема, че ищцата
е имала материална възможност да осигури възнаграждението на адвоката,
доколкото не се събраха други, в т.ч. насрещни доказателства, че имущественото
й състояние е в такава степен утежнено, че да е пречка да покрие разноската за
правна помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Д. Д., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, не дължи на „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес
на управление: ***********, сумата 1963,45 лева, представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2022 г.,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: *************, срещу Е. Д. Д., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, насрещен осъдителен иск по чл. 143, вр.
чл. 146 от ЗЗД, за заплащане на сумата 2224,00 лева, част от парично вземане в
общ размер 3318,10 лева – главница, заплатена от „А.Т.“ ЕООД като поръчител
по Договор за потребителски кредит №*********/09.02.2022 г., ведно със
законна лихва от 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане; и при условията
на евентуалност насрещен осъдителен иск по чл. 74 от ЗЗД за заплащане на
сумата 2224,00 лева, част от платена в общ размер сума 3318,10 лева за
задължение на Е. Д. Д. по Договор за потребителски кредит №*********/09.02.2022
г., на „К.“ ЕАД, с ЕИК: ***********, ведно със законна лихва от 29.06.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: **********, да заплати на Е. Д. Д., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 78,54 лева – съдебни
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „К.“ ЕАД,
с ЕИК: *********, на страната на „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК:**********.
6
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7