РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Силистра, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря ДА.ила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243400500495 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е, както следва:
1/ По въззивна жалба на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Стефан Караджа” №2, чрез юк Нели К. срещу
Решение №483/25.07.2024г. по гр.д.№1345/2024г. по описа на РС – Силистра,
В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове за осъждането на Г. К.
С., ЕГН ********** и Б. К.С., ЕГН ********** да заплатят на ищеца сумата
от по 2732.67лв. за всеки, представляваща по 1/5 /погрешно посочено във
въззивната жалба 1/6/ от заплатено застрахователно обезщетение в размер на
13663.37лв. по щета №13018030107664 за т.а. „БМВ X5” с ДК №В 6430 ВН,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението и
2/ По въззивна жалба вх. №7200/12.08.24г. от Ш. К. Р., , С. К. М., и А. А.
Р., срещу Решение №483/25.07.2024г. по гр.д.№1345/2024г. по описа на РС –
Силистра, в осъдителната част.
В жалбата на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД се излага, че решението на РС- Силистра, в обжалвА.та част е
неправилно и необосновано. Конкретно се сочи, че ответниците, спрямо които
се обжалва съдебното решение предлагат в защита на тезата си само и
1
единствено твърдения като не посочват никакви фактически и правни
действия относно неприемането на наследството на К. С.. В тази връзка
приема твърденията за голословни. Излага, че чл.52 ЗН позволява на
наследниците да се откажат от наследството на своя наследодател чрез
формален акт, вписан в книгата по чл.49, ал.1 ЗН, което ако представлява
тяхно трайно решение следва да се оформи съгласно закона. Настоява се за
отмяна на решението в обжалвА.та част и постановяване на друго, с което се
уважат предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите страни Г. К. С. и Б. К.С.
депозират писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба. Излага се, че
въпреки разпределената от първа инстанция доказателствена тежест ищецът
не е проявил активност и не е доказал приемане на наследството от тяхна
стрА., поради което правилно исковата претенция е отхвърлена. Моли за
потвърждаване на решението, в обжалвА.та част.
В жалбата на Ш. К. Р., С. К. М., и А. А. Р. се излага, че решението на РС
- Силистра, в осъдителната част е недопустимо, в евентуалност същото е
неправилно, необосновано, постановено в отклонение на материалния закон и
при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че въпреки
че еднозначно и ясно в с.з. от 29.05.2024г. са заявили, че поддържат наред с
другите си възражения и такива за липса на пасивна легитимация, тъй като
наследството не е приемано, съдът им е „предписал” процесуално поведение,
приемайки, че „неформално” са приели наследството, което е недопустим
процесуален подход. По същество моли за обезсилване на решението, в
евентуалност за отмяна на първоинстанционното решение в обжалвА.та част.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата стрА. „ЗАД АРМЕЕЦ” АД не
депозира отговор.
В о.с.з. въззивникът ЗАД „Армеец”, редовно призован, не се
представлява. Депозирано е становище вх. №423/29.01.2025г.
В о.с.з. въззивниците Ш. К. Р., С. К. М. и А. А. Р., чрез процесуален
представител – адв. Б., поддържат позицията по спора.
В о.с.з. въззиваемите страни Г. К. С. и Билен Камелов С. се
представляват от назначения по делото особен представител адв. П., който
поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба.
Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна стрА., следното:
Производството пред РС – Силистра е образувано по предявени от
„ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Стефан Караджа” №2 срещу А. А. Р., Г. К. С., Г. К. С., Ш. К.
Р., Б. К. С., и С. К. М., обективно кумулативно и субективно съединени
искове с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.60 ЗН, за осъждане
на ответниците, в качеството им на наследници на К. С. Р., да заплатят на
ищеца сумата от 13 673.37лв. /тринадесет хиляди шестстотин седемдесет и
три лева и тридесет и седем ст./, представляваща регресно вземане за
2
изплатено на 07.02.2019г. застрахователно обезщетение в размер на
13663.37лв. по застраховка „Каско на МПС” за автомобил „БМВ Х5”, с ДК
№В 6430 ВН във връзка с което е заведена ликвидационна преписка по щета
№13018030107664 и 10лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба до окончателното
изплащане, при квоти от по 1/6, представляваща сумата от по 2278.90лв. за
всеки ответник /уточнена с молба вх. №4429/16.05.2024г./.
Със същата уточнителна молба вх. № 4429/16.05.2024г. освен
изложеното в отговор на дадените от съда указания с определението по чл.140
ГПК да посочи конкретни факти, от които извежда по-голяма квота за
ответницата А. Р., ищецът е формулирал нов петитум, в случай че при
постановяване на съдебното решение съдът прецени, че отказът на наследство
на Г. К. С. е действителен да разпредели нейния дял от общото задължение на
остА.лите ответници, съобразно квотите им.
С протоколно определение от 29.05.2024г. РС – Силистра е допуснал
изменение на исковата претенция, освен чрез увеличаване, респ. намаляване
на претендираните суми /без яснота дали е налице отказ или оттегляне от иска
и прекратяване на производството в съответната част/, така и чрез заявено в
условие на евентуалност увеличение на исковете по отношение на А. Р., Г. С.,
Ш. Р., Б. С., С. М., в случай че съдът отхвърли иска срещу Г. С., поради
направен от нейна стрА. отказ от наследство, а именно при квоти от по 1/5,
представляваща сума от по 2734.67лв., от които заплатено застрахователно
обезщетение от 2732.67лв. и 2лв. ликвидационни разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 06.10.2018г. около 15.30ч. в
гр.Силистра, при движение по ул. „Цар Шишман” в посока ул. „Добруджа”, на
кръстовището с ул. „Генерал Скобелев”, при наличието на пътен знак „Б-2”
/Стоп/, мотопед „Пиаджо” – нерегистриран, управляван от К. С.Р. не спира и
не пропуска движещия се по посока на старата автогара товарен автомобил
„БМВ Х5” с ДК №В 6430 ВН. При удара са нанесени значителни материални
вреди на лекия автомобил по капак, предна броня, фарове, парктроник, калник
и др. Сочи, че причината за ПТП е на водача К. Р., който е управлявал МПС,
без свидетелство за управление. От органите на КАТ е съставен КП за ПТП с
пострадали лица от 06.10.2018г. и е издадено и влязло в сила НП № 18-1099-
000773/24.10.2018г. от ОДМВР – Силистра. Във връзка с подадено
уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” с искане за
обезщетяване на нанесените вреди на собственика на застрахования по
застрахова „Каско” автомобил „БМВ Х5” с ДК №В 6430 ВН, в ищцовото
дружество е заведена ликвидационна преписка по щета № 13018030107664 и
изплатено обезщетение на 07.02.2019г. в размер на 13 663.37лв. на
автомобилен сервиз „М Кар Варна” ООД, извършил ремонта. Посочва, че
сторените ликвидационни разноски са в размер на 10лв. Моли се за уважаване
на предявените искове поради изложените аргументи. Претендира разноски.
В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът Г. К. С. заявява, че е
направил отказ от наследството, в евентуалност признава исковата претенция.
3
В срока по чл.131 от ГПК Ш. К. Р. и С. К. М., двамата чрез адв. Б.
депозират идентични отговори на искова молба, в които оспорват исковете по
основание. Навеждат, че в обстоятелствената част на исковата молба, не са
изведени всички правопораждащи юридически факти, на които ищецът
основава претенциите си. Оспорва наличието на деликт, както и наличие на
покА.. Възразява за погасителна давност, предвид изтичане на повече от пет
години от датата на ПТП.
В срока по чл.131 от ГПК Б. К. С., Г. К. С., чрез особен представител адв.
П., е депозиран отговор, с който се оспорва исковата молба като
неоснователна. Сочи, че съгласно чл.48 от ЗН наследството се придобива с
приемането му, което произвежда действие от откриването му. Приемането
може да стане с писмено заявление до районния съдия или с конклудентни
действия, тоест действия, които несъмнено предполагат намерение на
наследника да приеме наследството /чл.49 ЗН/. Навежда, че ищеца не твърди,
а и не представя доказателства в тази насока, поради което ответниците не
следва да отговарят за задълженията, оставени като пасив в наследството на
наследодателя.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение №711/21.11.2024г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e решението, с което
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно
основание чл.410 КЗ вр. чл.60 ЗН, с които е отхвърлил иска срещу Г. С. и Б. С.
за заплащане на сумата от 2732.67лв., представляваща по 1/5 от заплатено
застрахователното обезщетение, както и решението, в частта, в която А. Р., Ш.
Р. и С. М. са осъдени да заплатят сумата от по 2732.67лв., представляваща по
1/5 от застрахователното обезщетение в размер на 13 663.37лв. В остА.лата
част решението не е обжалвано, в това число и за ликвидационните разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвА.та
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което
се явява валидно. Произнасянето на РС съответства на заявената за
разглеждане осъдителна претенция, поради което решението се явява и
допустимо в обжалвА.та част.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По допустимостта на производството:
За да прецени допустимостта на производството настоящият съдебен
състав, съобразява наведените и поддържани в хода на процеса твърдения от
стрА. на ищеца. Процесуалната легитимация се извежда от правното
твърдение на ищеца в исковата молба. Тя зависи от заявената от ищеца
4
принадлежност на спорното материално право така, както същото е
индивидуализирано в основанието и петитума на исковата молба. Без значение
е какво е действителното правно положение /т.е. материалноправната
легитимация/, тъй като към деня на предявяване на иска то е неизвестно. Дали
действителното правно положение съвпада с правното твърдение /т.е. дали
искът е основателен/ ще се реши със съдебното решение, с оглед събраните по
делото доказателства. Така процесуалната легитимация обуславя
допустимостта на иска, а материалноправната – неговата основателност.
Доколкото ищецът е твърдял наличието на наследствено
правоприемство, позовавайки се на бездействието на ответниците да направят
изричен отказ от наследство и хипотетичното му приемане с конклудентни
действия, то това е въпрос, по който съдът дължи произнасяне по същество.
По оплакванията във въззивната жалба:
За основателността на предявения иск ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на валидно облигационно
отношение по застраховка "Каско МПС", настъпване на застрахователно
събитие по време, място и начин, посочени в исковата молба, причинени
имуществени щети по вина на наследодателя на ответниците, пряката
причинноследствена връзка между ПТП и щетите, изплащане на
застрахователно обезщетение, отправяне на регресна покА., наличието на
наследствено правоприемство между ответниците и делинквента.
В тежест на ответниците е да докажат направените правоизключващи
възражения.
Не е било предмет на спор между страните наличието на облигационно
правоотношение към датата на ПТП по силата на застраховка „Пълно каско”
за т.а. „БМВ Х5”, с рег. № В 6430 ВН, наличие на заведена щета
№13018030107664, във връзка с което на „М Кар Варна” ООД е възложен
ремонта на МПС и е изплатено възнаграждение в размер на 13 663.37лв. с
ДДС.
Спорно между страните е било наличието на наследствено
правоприемство и това дали са осъществени всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, които да дават основание ангажиране
отговорността на наследодателя, респективно на наследниците му.
Спорът пред въззивната инстанция е концентриран по отношение
въпроса дали е налице наследствено правоприемство между ответниците и
деленквента.
За да се отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:
С влизането в сила на ЗН от 1949г. е възприет принципът на приемане.
Това означава, че докато наследникът не е изявил воля да придобие
наследството, наследственото правоприемство се смята за ненастъпило.
Съгласно чл. 48 ЗН приемането има ретроактивно действие – поражда
действие от откриване на наследството. Така, с откриване на наследството,
за призованите наследници възниква само правото да придобият
наследството или да се откажат от него.
5
Законът допуска наследството да се приеме направо, което може да
стане с изрично изявление или с конкулдентни действия, когато наследникът
извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да
приеме наследството. Наследството може да се приеме и по опис, за да се
ограничи отговорността на универсалните наследници за задължения на
наследодателя.
За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за
негови задължения е необходимо те да са приели наследството. Съгласно
правилата на разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес ищецът следва да проведе пълно и главно доказване в същото
производство на твърдения положителен факт за извършени от ответника
действия по приемане на наследството.
Въззивният състав приема, че данните по делото не водят до убедителни
изводи за приемане на наследството от А. Ангелова Р., Г. К. С., Ш. К. Р., Б. К.
С. и С. К. М.. Не се установяват действия на ответниците, които водят до
категоричен извод за мълчаливо приемане на наследството, и които се
разграничават от действията на обикновено управление или временно
управление на чуждо имущество. Процесуални действия, които не
предполагат по несъмнен начин намерение за приемане на наследството, са
например някои перемпторни възражения – за изтекла погасителна давност, за
погасяване чрез изпълнение от наследодателя, за недължимост на престацията
поради нищожност на договора и т.н., или най-общо такива, с които не се
извършва действие на разпореждане с наследствения актив /например
възражение за прихващане с насрещно вземане на наследодателя/.
В тази връзка без значение е дали ответниците с право на наследяване
оспорват изрично легитимацията си или се защитават по съществото на спора,
оспорвайки наличието на деликт.
Следва да се има предвид в случая, че призованите към наследяване
наследници са овластени по силата на чл.58 от ЗН да управляват
наследствените имущества и преди приемане на наследството, като целта е
запазването на тези имущества в интерес на тези наследници, които ще
приемат наследството.
Състоянието на неопределеност на откритото наследство е възможно да
продължи безкрайно дълго време. Призованите наследници могат да отлагат
вземането на решение дали да приемат наследството или не.
За гарантиране интересите на кредиторите и други лица, които са
заинтересовани да настъпи определеност на титулярството на наследственото
имущество, законодателят от една стрА. е уредил производството по чл. 51 ЗН,
целящо да изясни кои от призованите към наследяване приемат наследството,
а от друга стрА. - фигурата „управител на наследството” в чл. 59 ЗН за частта
на тези лица, които са призовани към наследяване, но не е ясно дали ще стА.т
наследници чрез приемането му.
Съгласно чл.51, ал.1 ЗН, по искане на всеки заинтересуван районният
съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя
6
срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има
заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който
разглежда делото.
Настоящият състав споделя съдебната практика, съгласно която съдът
няма служебно задължение да определя срок на наследниците, в който същите
да заявят дали приемат наследството или се отказват от него, ако не е
направено искане от заинтересовА. стрА. /така Решение №101/08.10.2019г. по
дело №2260/2018г. на ВКС, IV г.о., Определение № 286/25.05.2009г. на ВКС по
ч.гр.д. №210/2009г., I г.о. на ВКС/.
В случая именно ищецът е имал интерес да се установи безспорно кои са
приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или
спрямо които иска да установи правата си. Неупражняването на това право е
пречка да се ангажира отговорността на ответниците за задължения, включени
в наследството на техния наследодател.
Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на исковите
претенции и като такива подлежат на отхвърляне. Поради това обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено, в частта, в която се
осъждат ответниците А. Р., Ш. Р. и С. М. и като правилно да бъде потвърдено,
в частта, в която е отхвърлен иска срещу Б. К. С. и Г. К. С..
По разноските:
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на
разноски за въззивниците Ш.Р., С. М. и А. Р. и представените доказателства,
същите следва да бъдат възложени в тежест на "ЗАД Армеец" АД в размер на
500лв. за платено адвокатско възнаграждение за въззивна интанция и 165лв. за
държавни такси за въззивно обжалване.
Своевременно е направено искане за присъждане на разноски от стрА.
на адв. Б. в първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от
ЗА при оказА. безплатна адвокатска помощ и съдействие в исково
производство, на основание някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА,
насрещната стрА. по делото се осъжда да заплати възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ. Възнаграждението следва да
бъде присъдено в полза на адвоката, оказал правната помощ, а не на стрА.та,
която представлява, като съдът го определя на 500лв. за първа инстанция.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №483/25.07.2024г. по гр.д.№1345/2024г. по описа на
РС – Силистра, В ЧАСТТА, в която Ш. К. Р., С. К. М., и А. А. Р., са осъдени
да заплатят на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Стефан Караджа” №2 сумата от по 2732.67лв. всеки,
представляваща по 1/5 от заплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Пълно каско” в размер на 13663.37лв. по щета №13018030107664
7
за т.а. „БМВ X5” с ДК №В 6430 ВН, ведно със законната лихва от 21.11.2023г.
до окончателното изплащане на задължението, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Стефан Караджа” №2, чрез юк Нели К. искове
срещу Ш. К. Р., С. К. М., и А. А. Р., за осъждане ответниците да заплатят на
ищеца сумата от по 2732.67лв. /две хиляди седемстотин тридесет и два лева
и шестдесет и седем ст./ представляваща по 1/5 от заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Пълно каско” в размер на 13663.37лв. по щета
№13018030107664 за т.а. „БМВ X5” с ДК №В 6430 ВН, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.410 КЗ вр. чл.60 ЗН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №483/25.07.2024г. по гр.д.№1345/2024г. по
описа на РС – Силистра, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Стефан
Караджа” №2 иск за осъждането на Г. К. С., и Б. К. С., да заплатят на ищеца
сумата от по 2732.67лв. за всеки, представляваща по 1/5 регресно вземане от
заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каско” в
размер на 13663.37лв. по щета №13018030107664 за МПС „БМВ X5” с ДК №В
6430 ВН, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.410 КЗ вр.
чл.60 ЗН.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Стефан Караджа” №2 ДА ЗАПЛАТИ на Ш. К. Р., С. К. М., и
А. А. Р., сумата от 665лв. /шестстотин шестдесет и пет лева/,
представляващи разноски за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Стефан Караджа” №2 ДА ЗАПЛАТИ на АДВ. А. С. Б. с личен
№**********, с адре гр.Силистра, ул. „Илия Блъсков“ №1 сумата от 500лв.
/петстотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за първа
инстанция, на основание чл.38 ЗА.
В остА.лата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент на чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9