№ 35979
гр. София, 07.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110135706 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за
възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и
т.3 от КТ. На основание чл.310, ал.2 ГПК, производство не следва да се движи по реда на
глава ХХV “Бързо производство” ГПК, тъй като с исковата молба ищецът е предявил
освен исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ и иск по чл.224, КТ,
както и иск по чл.26 ЗЗД, които не подлежат на разглеждане по реда на бързото
производство, а по общия исков ред.
Процедурата на чл.311 от ГПК е спазена. Исковата молба е редовна по смисъла на
чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, а предявените искове са допустими. Постъпил е отговор на
исковата молба.
Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следния ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявените искове са с правно основание чл.26 ЗЗД, чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 и иск
по чл.224 КТ.
В исковата си молба ищецът З. С. твърди, че по силата на трудов договор № ЕС-0755
от 08.09.2022 г., изменен с Допълнително споразумение № АС-1010/21.11.2023 г. работи на
длъжност „Служител – запитвания с чешки и английски език проект Servify“, с код по НКПД
42251001. Твърди, че първоначално бил назначен на длъжност „Оператор – контактен
център, с чешки и словашки език проект Honda“, с код по НКПД 42223002 с 6 – месечен
изпитателен срок в полза на работодателя. Поради масово съкращение при ответника и
поради интерес на ищеца да продължи да работи за ответника, като инвалид, за което
уведомил работодателя, било сключено допълнителното споразумение, с които бил
преназначен на длъжността „Служител – запитвания с чешки и английски език проект
Servify“, като работодателят отново предвидил 3-месечен срок за изпитване в своя полза. На
04.01.2024 г. бил прекратен трудовият му договор при ответника със Заповед № ТС-
0004/04.01.2024 г. на основание чл.71, ал.1 от КТ, преди изтичане на изпитателния срок.
Оспорва законосъобразността на уволнението, поради това, че обективираната в чл.2 от
Допълнителното споразумение клауза, с която е уговорен повторно срок за изпитване по
смисъла на чл.70, ал.1 КТ е нищожна, тъй като е въведена, за да заобиколи ограничението на
чл.70, ал.5 КТ. Счита, че уговорката за изпитателен срок е недействителна, тъй като е
1
постигната с работник работещ по безсрочен трудов договор за същата, от които
автоматично следва незаконосъобразност на уволнението. Възразява, че промяната на
длъжността е фиктивно и извършено при злоупотреба с право. При условията на
евентуалност, счита уволнителната заповед за нищожна, поради липса на валидно
формирана работодателска воля като оспорва наличието на работодателска власт у лицето,
издало заповедта. Твърди, че с Допълнителното споразумение ищецът изпълнявал
идентична трудова функция, свързана с обслужване на клиенти, поради което и
изискванията за двете процесни длъжности съвпадали. Пълно съвпадение имало и по
отношение на други съществени елементи от трудовото правоотношение, като работно
време и работна заплата. По изложените съображения от съда се иска прогласяване на
нищожност на чл.2 от Допълнително споразумение № АС-1010/21.11.2023 г. , отмяна на
Заповед № ТС-0004/04.01.2024 г. за прекратяване на трудовото и правоотношение на
основание чл.71, ал.1 КТ, с която на ищеца е прекратено на трудовото правоотношение,
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане на
ответника - работодател да заплати на ищеца обезщетение в размер на 19 918,80 лв. за
периода от 05.01.2024 г. до 05.07.2024 г. за оставането без работа, поради незаконността на
уволнението, както и заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползвания към
момента на уволнението платен годишен отпуск, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба. Претендира деловодни разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени документи /заверени за вярност
копия/, които следва да бъдат приети, като писмени доказателства по делото, поради тяхната
относимост към предмета на спора и допустимост по правилата на процеса. Моли да му
бъде допусната ССчЕ, относно размера на обезщетенията по чл.225, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ.
В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове
като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че трудовото правоотношение между
страните е възникнало по силата на трудов договор от 08.09.2022 г., изменен с Допълнително
споразумение № АС-1010/21.11.2023 г. Оспорва истиността и съдържанието на документи
№№ 12 и 13 към исковата молба, относно здравословното състояние на ищеца. Посочва, че
това не са официални документи, а закрилата по чл.333 КТ следвало да се установи по реда
на българското законодателство, което било приложимо по силата на чл.10, ал.1 КТ. Оспорва
ищецът да страда от каквито и да било заболявания и да се ползва със закрила по чл.333 КТ,
за което никога ни бил представял надлежни доказателства пред работодателя си. Оспорва
възражението за недействителност на клаузата за изпитване, като посочва че конкретните
задължения за двете отделни длъжности в двата отделни проекта са съществено различни.
Позовава се на различна йерархия при двете длъжности, провеждане на предварително
обучение поради наличие на разлики в двете длъжности, използване на различни
операционни системи софтуер. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
била издадена от ръководител човешки ресурси, която била надлежно упълномощена от
единия управител на ответника. При действителна клауза със срок на изпитване,
работодателят не дължи обяснение за причината за прекратяване на трудовото
правоотношение, като твърди, че доплънителното споразумение е свързано със съществени
изменения в трудовото правоотношение, свързани с характера на работата. Поради
неоснователност на главния иск, счита за неоснователни и акцесорните искове. Оспорва
ищецът да има право на обезщетение по чл.224 КТ, тъй като нямал неизползван платен
годишен отпуск за 2022 г., 2023 г. и 2024 г.От съда се иска отхвърляне на предявените
искове, като неоснователни. Претендира разноски.
По доказателствата и на основание чл.140, вр. с чл.312, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 01.10.2024 г. от 13:30
часа.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта, относно предявения иск по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като НЕРЕДОВНА.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването, да отстрани
нередовността, като
посочи колко дни неплатен отпуск твърди, че има и размер на претенцията по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ;
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неотстраняване на нередовността в срок,
исковата молба в тази част ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изключване на част от
писмените доказателства, представени от ищеца, тъй като посочените доводи, касаят
преценка по същество на писмените доказателства, която се извършва с крайния съдебен
акт.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
ДОПУСКА на ответника 3 свидетели при режим на довеждане, след уточнение на
фактите и обстоятелствата, за които се иска допускането им.
ОТЛАГА произнасянето си по искането за допускане на ССчЕ на ищеца за о.с.з., с
оглед изслушване на становището на страните дали тези въпроси са спорни по между им.
В ТЕЖЕСТ на ищеца е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението;
2. размера на дължимото обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
процесния период;
3. твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на
трудовото правоотношение (обстоятелства, оборващи презумпцията за добросъвестност по
чл. 8, ал. 2 КТ);
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение
на посочените в заповедта основания, а именно че уволнението е извършено в срока за
изпитване, както и че е налице промяна в длъжността на ищеца.
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3