Р Е Ш Е Н И Е
Номер 412 17.07
Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско
отделение, ХІХ състав
На двадесети юни, Година 2018
В открито заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА
като
разгледа докладваното от Съдията дело номер 403 по описа за 2017 година намери
за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.124 от ГПК,
както и насрещни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ОБЩИНА МАДАН, с адрес: гр. Мадан 4900, Област Смолян, ул. „Обединение“
№ 14 моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „КЛИНЪР“ ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4000, ЖК Тракия, ул. „Освобождение“
№ 32, ет.3, ап. 1, ЕИК ********* да му заплати сумата от 347 396,10
лв. (триста четиридесет и седем хиляди триста деветдесет и шест лева и десет
стотинки), представляваща платена без основание сума, през периода от
28.03.2012 г. до 19.12.2017 г., която сума е получена от ответника над размера
на действително полагащото му се възнаграждение по Договор за обществена
поръчка № 11-ДУ-15 от 26.03.2009 г. за извършени от последния през периода от
01.09.2011 г. до 31.12.2016 г. услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и
поддържане чистотата на обществените места на територията на ОБЩИНА МАДАН, и
която обща недължима сума от 347 396,10 лв. ищецът е платил по банков път на „КЛИНЪР“
ООД на дати, в размери в български лева и по издадени от търговеца фактури,
подробно посочени в исковата молба и в молба по чл. 214, ал.1 от ГПК (л. 898). Претендира
се присъждане и на законната лихва върху
главницата от 347 396,10 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в
съда (07.07.2017 г.) до окончателното ѝ изплащане.
Предявен е и втори обективно кумулативно съединен иск от ОБЩИНА МАДАН против
„КЛИНЪР“ ООД, по който се претендира да се признае за установено по отношение
на ответника, че ищецът не му дължи общата сума от 13 615,91лв. (тринадесет хиляди шестстотин и петнадесет лв. и
деветдесет и една ст.) - начислена и претендирана от ответника без основание
сума, над размера на действително полагащото му се възнаграждение, като
изпълнител по договор за обществена поръчка № 11-ДУ-15 от 26.03.2009 г., за извършени от
дружеството през месец март 2016 г., април 2016 г. и октомври 2016 г., услуги
по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на територията на
обществените места на територията на ОБЩИНА МАДАН, за която обща недължима сума
от 13615,91лв. търговецът „КЛИНЪР“ ООД е издал посочените в исковата молба и
молба по чл. 214, ал.1 ГПК (л. 898) фактури.
Ищецът твърди, че на 26.03.2009 г. между него, в качеството му на възложител,
от една страна, и ответника „КЛИНЪР“ ООД (с предходна фирма на търговеца „Титан -
клинър“ до 16.07.2014 г.) като изпълнител, от друга, е сключен Договор за
възлагане на обществена поръчка с рег. № 11-ДУ-15/26.03.2009 г. с предмет:
„Сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистота на териториите за
обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на
ОБЩИНА МАДАН; зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в ОБЩИНА
МАДАН и уличната мрежа в град Мадан“. Договорът между страните е подписан след
проведена „открита процедура“ по реда на Закона за обществените поръчки (отм.),
открита с решение № 79 от 15.12.2008 г. на кмета на ОБЩИНА МАДАН, и влязло в
законна сила решение № 7 от 19.02.2009 г. на възложителя за класиране на
участниците във възлагателното производство, по силата на което ответникът е
определен за изпълнител на обществената поръчка.
Съгласно така посочения договор, „КЛИНЪР“ ООД се е задължило за срок от 15
години, считано от 01.04.2009 г. (чл. 7), да извършва качествено срещу
възнаграждение, със собствена или наета техника, на свой риск и отговорност,
услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване на територията на ОБЩИНА МАДАН (чл. 1). Ответното
дружество е следвало да изпълнява възложените му работи в съответствие с
приетите от него условия в процедурата по възлагане на обществената поръчка,
ценовата му оферта и предложените от него количествено-стойностни сметки и
анализни цени, представляващи неразделна част от договора.
В чл. 9, ал. 1 от Договора, страните са уговорили, че неговата стойност
съобразно приетата от възложителя оферта на изпълнителя, е в размер на
434589,51 лв. годишно без ДДС, което е 181078,96% от минималната работна
заплата без ДДС. По-нататък, в чл. 10, ал. 1 е предвидено, че заплащането на
извършените услуги се извършва ежемесечно, след приемане на същите от
възложителя, въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя
протокол за действително извършените видове и количества работи, като
разплащането се осъществява по единични фирмени цени, предложени от изпълнителя
в ценовата му оферта по процедурата. В тази връзка, ал. 4 на същата клауза
уточнява, че единичните фирмени цени за отделните видове работи са определените
такива в ценовата оферта на изпълнителя при участието му в процедурата за
възлагане на обществената поръчка, която е неразделна част от договора. Тези
цени са доказани с калкулации и не търпят промени за срока на валидност,
предложен от изпълнителя в офертата.
В ценовата оферта на „КЛИНЪР“ ООД (приложение образец № 6), представляваща
неразделна част от договора, на основание пар. 5 от заключителните му
разпоредби, изрично са посочени единичните цени на изпълнителя, по които следва
да се извършва остойностяването и заплащането на изпълнените от ответника и
приети от ищеца видове и количества работи съгласно чл. 10, ал. 1. Към офертата
на изпълнителя са приложени анализи на единичните цени, подробни калкулации,
както и годишни количествено-стойностни сметки за всяка дейност, изчислени на
база 240 лв. – стойността на минималната работна заплата за страната към датата
на сключване на договора за обществена поръчка.
От началото на действието на договора – 01.04.2009 г., до 31.08.2011 г.
включително, заплащането на изпълнените от ответника и приети от ищеца по
видове и количества работи е извършвано съгласно уговорените между страните
единични цени, посочени в офертата на „КЛИНЪР“ ООД, част от договора за
обществена поръчка.
Ищецът твърди, че считано от 01.09.2011 г., търговското дружество -изпълнител,
без наличие на договорно, законово или друго основание за това, е започнало
едностранно да остойностява видовете и количества работи, установени като
реално извършени с месечните приемно-предавателни протоколи, съставяни между
страните по силата на чл. 10, ал. 1 от договора, на по-високи от договорените
единични цени. Последните са увеличавани едностранно и неоснователно от „КЛИНЪР“
ООД за периода 2011 г. – 2016 г. спрямо промените в размера на минималната
работна заплата за страната, както следва: от 01.09.2011 г. до 31.04.2012 г. –
спрямо 270 лв.; от 01.05.2012 г. до 31.12.2012 г. – спрямо 290 лв.; от
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. – спрямо 310 лв.; от 01.01.2014 г. до 31.12.2014
г. – спрямо 340 лв. и от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. – спрямо 360 лв.
Ищецът счита, че по договора от 26.03.2009 г. не се съдържат уговорки,
съобразно които единичните цени на договорените видове работи да се обвързват с
размера на минималната работна заплата за страната.
Фактът, че „КЛИНЪР“ ООД е преценило при подаване на офертата си, освен
цената в лева за съответната дейност, да посочи същата в нейна равностойност
като процент от минималната работна заплата, не се счита от кредитора за факт,
по силата на който промяната на МРЗ автоматично изменя и уговорените единични
цени. Според твърденията на ищеца, причината еквивалентът на цената като
парична сума да се посочи и в процент от МРЗ в договора за обществена поръчка
се корени единствено в обстоятелството, че съгласно императивното правило на
ЗОП, договорът за обществена поръчка задължително включва всички предложения от
офертата на определения за изпълнител участник.
Следователно, според ищеца, остойностяването на извършените от изпълнителя
видове и количества работи на месечна база на единични цени, различни от
уговорените между страните, е неоснователно, а включените в съответните месечни
фактури суми, надвишаващи договореното за изпълнителя възнаграждение, са
начислени при изначална липса на каквото и да е основание за това.
При изпълнение на договорните си задължения за периода м. 09.2011 г. – м.
12.2016 г. включително, ответното дружество е издало 190 на брой фактури на
обща стойност 1 336 666,34 лв. с ДДС, всички от които са осчетоводени
както при ищеца, така и от ответника. Фактурите за извършваните през септември,
2011 г. – декември, 2016 г. работи са
издадени в периода от 12.10.2011 г. до 09.02.2017 г., което се обяснява от
факта, че осъществените от изпълнителя услуги през текущия месец са приемани от
възложителя през следващия месец, тоест приемно-предавателните протоколи и
издаваните въз основа на тях фактури следват месеца на изработването.
От така издадените 190 броя фактури, от 28.03.2012 г. до 26.05.2017 г. ОБЩИНА
МАДАН е заплатила по банкова сметка на ответника „КЛИНЪР“ ООД изцяло сумите по
178 от тях, а по 1 фактура е платено частично. Общият размер на извършените към
ответника плащания възлиза на 1 258 230,10 лв., като 924 499,33 лв. от тях
са дължимо и безспорно, договорено възнаграждение за ответното дружество за
действително извършените от него услуги за периода 01.09.2011 г. – 31.12.2016
г. по цени, съгласно договора за обществена поръчка. Разликата обаче над 924 499,33
лв. до пълния фактуриран от ответника и платен от ищеца за процесния период
размер 1 258 230,10 лв., представляваща сумата от 333 730,86 лв. и която
горница надхвърля размера на действителния и безспорен дълг по договора, е
получена от „КЛИНЪР“ ООД без основание.
Останалите 11 фактури, издадени от ответника в диапазона между 12.10.2011
г. и 09.02.2017 г. не са платени, но стоят като задължение за плащане в
счетоводните книги на ищеца. Същите са на обща стойност 78 436,15 лв. с ДДС,
като 51155,00 лв. от тях са дължимо и безспорно, договорено възнаграждение за
ответното дружество за действително извършените от него услуги през месец март
2016 г., април 2016 г., октомври 2016 г., ноември 2016 г. и декември 2016 г. по
цени, съгласно договора за обществена поръчка. Разликата обаче над 51155,00 лв.
до пълния фактуриран от ответника за този период размер от 78 436,15 лв.,
представляваща сумата от 27 281,15 лв. и която горница надхвърля размера на
дълга по договора, е начислена, фактурирана и се претендира от „КЛИНЪР“ ООД без
основание. Ето защо, за Община Мадан е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 27281,15 лв. -
задължения по издадените от ответника, но неплатени от ищеца 11 бр. фактури.
Правния интерес се обосновава на първо място с факта, че ответникът претендира тези суми, счита ги
за свое вземане към общината, с оглед на което ги е осчетоводил, включил в
дневниците за продажбите за съответните периоди и в справките декларации по
ЗДДС. „КЛИНЪР“ ООД очаква плащане на процесната сума от 27 281,15 лв., като
счита, че същата е ликвидна и изискуема. На следващо място, самото съществуване
на тези твърдени задължения и липсата на надлежен акт, посредством който същите
да бъдат отписани като пасив, създава редица трудности пред ОБЩИНА МАДАН в
качеството й на първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, препятства
планирането и разходването на бюджетните средства по съответните направления,
както и необосновано влошава финансовите й показатели при приложението на
критериите за определяне на общини с финансови затруднения по чл. 2 и
следващите от Закона за публичните финанси. Освен това, правният интерес от
иска се изразява и в обстоятелството, че съгласно чл. 28 от договора за
обществена поръчка, всяка от страните може да поиска едностранно прекратяване
на договора при виновно неизпълнение от другата страна на поети с договора
основни задължения, а заплащането на цената е основното задължение на
възложителя. С факта на наличието на
издадени от ответника и осчетоводени от ищеца фактури, по които последният
отказва плащане поради това, че същите са на стойност, определена в
противоречие с договора за обществена поръчка, създава несигурност в
отношенията между страните по него, която следва да бъде преодоляна посредством
предоставената от закона искова защита.
В хода на производството е допуснато изменение на размерите на двата иска,
поради осъществено плащане от страна на ищеца след завеждане на исковата молба
по шест броя фактури, описани в молба на л. 898 от делото. Общият размер на
описаните плащания по шестте фактури възлиза на сумата от 39 373,20 лв.,
като частта от тях в размер на 13665,24 лв. ищецът счита за платена без
основание. Ето защо, за тази сума (13665,24 лв.) е поискано и допуснато
преминаване от установителен към осъдителен иск. Съобразно посочената промяна
общият размер на сумата по осъдителните искове е 347396,10 лв., а на
установителния - 13615,91лв.
ОТВЕТНИКЪТ изцяло оспорва исковете. Счита за неправилно тълкуването на
договора, изложено от ищеца, в частта му „Цени и начин на плащане” - раздел IV
от Договора.
Ответникът, в качеството си на изпълнител счита, че всяка икономическа
логика, съответно и търговски отношения, сключвани за дълги периоди от време,
както в случая - 15 години, следва да прогнозира икономическите фактори по
време на действие на договора. Ето защо плащанията по Договора от 26.03.2009г.
за възлагане на обществена поръчка, сключен между ОБЩИНА МАДАН и „Титан Клинър”
ООД, с предмет „сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистота на
териториите за обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на
територията на ОБЩИНА МАДАН; зимно поддържане и снегопочистване на общинската
пътна мрежа в ОБЩИНА МАДАН и уличната мрежа в град Мадан”, са обвързани с
минималната работна заплата (МЗР), видно от чл. 9 ал. 1, като е посочено, че
„Стойността на настоящия договор, в съответствие с приетата от възложителя
оферта на изпълнителя е 434 589, 51 лв., годишно без ДДС, което е 181 078, 96 %
от минималната работна заплата без ДДС, като страните по договора задължително
се съобразяват с промените в нормативната уредба и решенията на ОбС Мадан,
относно одобрените размер на такса смет и план-сметка за разходите по
дейностите за сметосъбиране, сметоизвозване, и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване”. Сумата от 434 589, 51 лв. представлява
сумата за 2009г. и представлява 181 078,96 % от МРЗ за 2009г.
Съгласно тогава действащия Правилник за прилагане на ЗОП - чл. 47а, ал. 1,
т. 3, цената е задължителен елемент за посочване от офертата на изпълнителя (и
ако не я посочи съответно няма да отговаря на законовите изисквания и ще бъде
отстранен от участие). Подобна разпоредба има и в сега действащия Правилник за
прилагане на ЗОП- чл. 69, т. 3, към която изрично препраща чл. 112 ал. 5 от
ЗОП.
Прозрачността и целта на ЗОП изискват да има посочена конкретна сума, за да
може комисията, и не само, лесно да направи сравнение между подадените оферти.
Посоченото в чл. 9 ал. 1 от Договора - „181 078, 96 % от МРЗ” не е своеобразно
изчисление, а има за цел да обвърже договора именно с минималната работна
заплата. Подвеждащо е и твърдението, че „тези цени са доказани с калкулации и
не търпят промени за срока на валидност, предложен от изпълнителя на офертата”,
посочено в исковата молба. В ценовата оферта - част II, т. 4 е посочено
„печалба - в размер на 10%”, която също е константна величина. Ясно е, че при
минимална работна заплата за 2009г. - 240 лв. и МРЗ през 2017г. - 460 лв.,
печалбата на фирмата няма как да остане същата, нещо повече - тя дори би
работила на сериозна загуба, като се приложи и повишаването на цените на всички
други консумативи - горива, гуми, авточасти и др. Изложеното в офертата следва
да се тълкува съвкупно, а не отделни изречения, цитирани от ищеца.
На второ място се посочва, че към всички извършени дейности по договора, са
подписвани и ежемесечни приемно-предавателни протоколи, които съдържат описание
на работите безспорно извършени от изпълнителя и безспорно приети от
възложителя - както обема така и тяхната себестойност. По-късно, същата
стойност е залегнала и в издадените фактури - осчетоводени и при двете страни,
с ползван данъчен кредит и не на последно място - платени. Всички тези действия
от страна на ищеца - приемане на работата без възражение години наред,
осчетоводяване на фактурите, сочат за приемане на качеството, количеството и
стойността на извършените работи.
На следващо място, ответникът се позовава на изтекла погасителна давност.
Счита, че са налице периодични плащания и следва да се приложи тригодишната
погасителна давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД, така че всички претенции на
ищеца преди 07.07.2014г. са погасени по давност. Алтернативно, в случай, че
съдът приеме, че не е налице тригодишна погасителна давност, се позовава на
петгодишната погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД и счита, че
претенцията на ищеца е погасена именно с изтичане на този срок.
Оспорва се и втория обективно съединен установителен иск по основание и по
размер, по изложените мотиви за първата претенция.
ОТВЕТНИКЪТ „КЛИНЪР“ ООД е предявил против ищеца и НАСРЕЩЕН ИСК, по който се
моли да се осъди ОБЩИНА МАДАН да заплати на „КЛИНЪР“ ООД сума в размер
134 187,67 лв., от която главница – 72 946,68 лв., представляваща
незаплатена цена по процесния договор за периода от юли 2015г. до края на
2016г., както и мораторна лихва в размер на 61 240,99 лв. за периодите, посочени
в обстоятелствената част на насрещната искова молба и молбата по чл. 214, ал.1
от ГПК (л.914), ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Евентуално, в
случай, че съдът прецени, че мораторна лихва в размер на 61240,99 лв. на
нефактурираната част не се дължи, моли да се осъди ОБЩИНА МАДАН да заплати на „КЛИНЪР“
ООД мораторна лихва само на реално фактурираните работи в размер 56 163,19
лв.
Изпълнителят твърди, че в раздела „Цени и начин на плащане” и по-конкретно
- чл. 9 ал. 1 на Договора, е посочено, че „Стойността на настоящия договор, в
съответствие с приетата от възложителя оферта на изпълнителя, е 434 589, 51 лв.
годишно без ДДС, което е 181 078, 96 % от минималната работна заплата ( МРЗ) без
ДДС, като страните по договора задължително се съобразяват с промените в
нормативната уредба и решенията на ОбС Мадан, относно одобрените размер на
такса смет и план-сметка за разходите по дейностите за сметосъбиране,
сметоизвозване, и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване”.
Като изрично е посочено в цитирания член, размерът на възнаграждението е
обвързано с минималната работна заплата. Видно и от приложената ценова оферта,
неразделна част от договора, цените за всяка една услуга са посочени в процент
от МРЗ.
От месец юли 2015г. МРЗ от 360 лв.
става 380 лв., а от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. - 420 лв. Посочените цени в
приемо-предавателните протоколи за
2015г. и 2016г. са
изчислени на база 360 лв. МРЗ, а не както е следвало да бъдат изчислени
съгласно договора - на база 380 лв. МРЗ от юли 2015г. до декември 2015г,
включително, а за цялата 2016г. - на база 420 лв. МРЗ. Следователно, е
настъпила грешка в остойностяването, в резултат на което за ОБЩИНА МАДАН е
настъпило обогатяване, а за „КЛИНЪР“ ООД - обедняване.
Относно претендираната главница се твърди, че за периода юли 2015г. -
декември 2015г. посоченото в приемно-предавателните
протоколи, фактурите за този период и платеното от ОБЩИНА МАДАН, основано на
МРЗ 360 лв., е следното: 124 454,45 лв. Твърдението е подробно описано в
Таблица № 3 - приложена към насрещната искова молба. Това, което е трябвало да
бъде платено, имайки предвид уговореното в чл. 9, ал. 1 от Договора от
26.03.2009г., МРЗ към този момент - юли 2015г. е била вече 380 лв. и
следователно ОБЩИНА МАДАН е следвало да плати на „КЛИНЪР“ ООД за посочения
период сумите, както следва: 131 368,65 лв. Твърдението е подробно посочено в
Таблица № 3, приложена към насрещната искова молба. Следователно, разликата между
платеното и дължимото възнаграждение за работа, извършена по Договор от
23.06.2009г. от „КЛИНЪР“ ООД, за период м. юли 2015г. - м. декември 2015г., е
както следва: 6 914,2 лв.
За периода януари 2016г. - декември 2016г. посоченото в приемно-
предавателните протоколи, фактурите за този период, и платеното от ОБЩИНА МАДАН,
основано на МРЗ 360 лв., е следното: 243
512, 68 лв. Твърдението е подробно посочено в Таблица № 5 приложена към насрещната
искова молба. Това, което е трябвало да бъде платено, имайки предвид
уговореното в чл. 9, ал. 1 от Договора от 26.03.2009г., МРЗ към този момент -
януари 2016г. - декември 2016г. е била вече 420 лв., и следователно ОБЩИНА МАДАН е следвало да плати на „КЛИНЪР“ ООД за посочения период сумите, както следва: 284101, 33 лв.
Твърдението е подробно описано в Таблица № 5 приложена към настоящата молба.
Следователно, разликата между платеното и дължимото възнаграждение за работа, извършена по Договор от 23.06.2009г. от „КЛИНЪР“ ООД за 2016г. е както
следва: 40 588,65 лв. Или общо се счита, че е дължима главница в размер на 47
502,85 лв. В последствие, с молба по чл. 214, ал.1 от ГПК, този иск е изменен
като претендираната главница е увеличена на сумата от 72 946,68 лв.
ОБЩИНА МАДАН оспорва насрещната искова молба както по основание, така и по
размер с аргументите, които е изложил ищеца по първоначалната искова молба.
Прави се също така изрично възражение за изтекла в полза на ОБЩИНА МАДАН погасителна
давност, тъй като акцесорната претенция на ищеца се основава на лихви за забавени
плащания, които на основание чл. 111, буква „в" от ЗЗД се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Насрещната искова молба е постъпила в съда на
29.08.2017 г., тоест всички твърдени вземания на ответника за лихви преди
29.08.2014 г. са погасени по давност.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното:
Безспорно е по делото сключването на Договор от 26.03.2009г. за възлагане
на обществена поръчка със страни ОБЩИНА МАДАН и „Титан Клинър” ООД, с предмет
„сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистота на териториите за
обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на
ОБЩИНА
МАДАН; зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна
мрежа в ОБЩИНА
МАДАН и уличната мрежа в град Мадан”. Договорът между страните
е подписан след проведена „открита процедура" по реда на Закона за
обществените поръчки (отм.), открита с решение № 79 от 15.12.2008 г. на кмета
на ОБЩИНА МАДАН, и влязло в законна сила решение № 7 от 19.02.2009 г. на
възложителя за класиране на участниците във възлагателното производство, по
силата на което ответникът е определен за изпълнител на обществената поръчка.
Съгласно договора от 26.03.2009 г., „КЛИНЪР“ ООД се е задължило за срок от 15
години, считано от 01.04.2009 г. (чл. 7), да извършва качествено срещу
възнаграждение, със собствена или наета техника, на свой риск и отговорност,
услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване на територията на ОБЩИНА МАДАН (чл. 1). Дружеството е
следвало да изпълнява възложените му работи в съответствие с приетите от него
условия в процедурата по възлагане на обществената поръчка, ценовата му оферта
и предложените от него количествено-стойностни сметки и анализни цени,
представляващи неразделна част от договора. През процесните периоди по
основните искове, както и по насрещните искове между
страните е безспорно, че ответникът е осъществявал дейностите по
сметоизвозване, сметосъбиране и поддържане на чистотата на местата за обществено
ползване на територията на ОБЩИНА МАДАН. Не са спорни видовете и количества
работи, които „КЛИНЪР“ ООД е осъществило в изпълнение на задълженията си по
договора, които констатации касателно обема реализирани дейности се съдържат в
приемно-предавателните протоколи, подписвани между страните през всеки
календарен месец - три на брой месечно, по един протокол за всяка дейност
(сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места).
Следователно безспорно се установява, че между страните са възникнали
валидно облигационни правоотношения във връзка със сключения след проведена
процедура по възлагане на обществена поръчка договор за изработка, подвид договор
за услуга, по отношение на който намират приложение разпоредбите на чл.258 и
сл. ЗЗД, специалните разпоредби на Търговския закон, с оглед търговското
качество на дружеството – ответник по делото, както и разпоредбите на Закона за
обществените поръчки, в частност на чл. 43 ЗОП. По делото е безспорно установено, че ответникът е изпълнил
задълженията си по договора, работата е приета от възложителя, при което на
изпълнителя се дължи уговореното в договора възнаграждение (чл.266, ал.1 ЗЗД).
Безспорно е и плащането на по-голямата част от издадените фактури, като ищецът
счита, че плащането им, в пълния фактуриран от изпълнителя размер е осъществено
при начална липса на основание, с оглед на което платеното „в повече“ подлежи
на връщане.
Следователно спорният по делото момент е единствено начинът, по който е извършвано
формирането на цената за осъществяваната услуга.
Договорките между страните относно ценообразуването се съдържат в раздел
„Цени и начин на плащане“ от Договора.
Съгласно регламентацията, съдържаща се в чл.9, ал.1 от посочения раздел, приетата
от възложителя оферта на изпълнителя е в размер на 434 589,51 лв. годишно
без ДДС, което е 181 078,96 % от минималната работна заплата (МРЗ) без
ДДС. На следващо място е уговорено ( чл. 10, ал. 1 от Договора), че заплащането
на извършените услуги се извършва ежемесечно, след приемане на същите от
възложителя, въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя
протокол за действително извършените видове и количества работи, като
разплащането се осъществява по единични фирмени цени, предложени от изпълнителя
в ценовата му оферта по процедурата. В тази връзка, ал. 4 на същата клауза
уточнява, че единичните фирмени цени за отделните видове работи са определените
такива в ценовата оферта на изпълнителя при участието му в процедурата за възлагане
на обществената поръчка, която е неразделна част от договора. Видно от ценовата
оферта на „КЛИНЪР“ ООД (приложение образец № 6, намиращо се на л. 115 от
делото), елементите на ценообразуването са изрично формирани като процент от
МРЗ. Отделно от това е посочено, че печалбата в проценти (10 %) е константна
величина и не подлежи на промяна през срока на изпълнение на договора.
Предвид посочените текстове на договорните клаузи, не би могло да се
подкрепи становището на общината, че посочването на дължимото възнаграждение като процент от МРЗ е въпрос единство на
преценка на изпълнителя при подаване на офертата си, освен цената в лева за
съответната дейност, да посочи същата в нейна равностойност като процент от
минималната работна заплата, без това да води до обвързване на възнаграждението
със съответните промени в МРЗ.
При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът
тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната
обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и
всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед конкретиката на
отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалният смисъл
на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се
тълкува отделната уговорка, предвид систематичното ѝ място в договора и
общия му смисъл; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между
страните по договора. При изясняване на действителната обща воля на страните,
съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договорът;
поведението на страните преди и след сключването му, как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му. Както се посочи, горецитираните
клаузи следват еднопосочна линия при механизма на изчисляване на дължимите
плащания, а именно, че цената на извършените работи е обвързана от МРЗ и
съответно следва да бъде съобразявана с промените на последната. Доколкото МРЗ
се променя на определени периоди от време, а с нея и планираните разходи и
приходи за изпълнителя, е логично, че посоченото в ценовата оферта възнаграждение
е съобразено с размера на МРЗ за годината, в която се сключва договора.
Очевидно е, че същото има прогнозен характер – офериращият няма как да бъде
наясно как ще се променя МРЗ за период 15 години напред (периода, за който е
сключен договора). Ето защо и цената е уговорена в проценти от МРЗ. Последното
би било алогично, в случай, че изначалната идея на офериращият е била МРЗ да
бъде заложена като константна величина, в размера ѝ, според момента на
отправяне на офертата. Такъв извод би обезсмислил напълно уговорките, че в
цената е заложена константна 10 %-ва печалба. Постигането ѝ би било
икономически невъзможно, в случай че не бъдат съобразявани увеличаването на
разходите на изпълнителя, произтичащи от промените в МРЗ за дълъг период от време, в какъвто е
предвидено изпълнение по договора. Друга
индиция за уговорения променлив характер на цената на услугата е съдържащото се
в чл. 9, ал. 1 от Договора задължение на страните да се съобразяват с промените в нормативната
уредба, част от която са и ЗДБРБ и
Постановленията на МС, с които се определя ежегодно МРЗ. Не на последно място, в
подкрепа на извода каква е била действителната воля на договарящите страни, е
поведението на Общината, в качеството ѝ на възложител, която с години е
изплащала без възражения фактурираните от изпълнителя суми, които безспорно са
били увеличавани, съобразно увеличаващият се размер на МРЗ.
Съгласно гореизложеното, съдът приема, че формирането на дължимото
възнаграждение на изпълнителя по процесния договор е обвързано от МРЗ, същото е
следвало да бъде актуализирано при всяка промяна на нормативно определената
минимална работна заплата, поради и което, възнаграждението е било дължимо в
размерите, в които е било фактурирано.
Във връзка с установяване на
дължимите размери на възнаграждението по делото е допусната и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира напълно като обоснована и
компетентно изготвена. Съгласно констатациите на вещото лице при направената
проверка на място в счетоводството и на двете страни, всички фактури за
извършените от изпълнителя за периода 01.09.2011 г. - 31.12.2016 г. услуги във връзка с процесния договор, са
намерили съответно счетоводно отразявяване. Цената с ДДС, по която ответникът е
калкулирал изпълнените услуги в периода 01.09.2011 до 31.12.2016 г. възлиза в
общ размер, посочен от вещото лице на 1 336 666,25лв., като цената е била
формирана спрямо съответните изменение в МРЗ, а именно от 01.09.2011 г. до
31.04.2012 г. – спрямо 270 лв.; от 01.05.2012 г. до 31.12.2012 г. – спрямо 290
лв.; от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. – спрямо 310 лв.; от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. – спрямо 340 лв. и от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. – спрямо 360
лв. Безспорно е между страните, че от общо издадени 190 броя фактури в период
от сключването на договора до завеждане на исковата молба, Община Мадан е
заплатила по банкова сметка *** „КЛИНЪР“ ООД изцяло сумите по 178 от тях, а по
1 фактура е платено частично, като общият размер на извършените към ответника
плащания възлиза на 1 258 230,10 лв. След завеждане на исковата молба са
извършени допълнителни плащания в общ размер от 39 373,20 лв., като от всички
осъществени плащания сумата 347 396,10 лв., представляваща горницата на това,
което е следвало да се плати, изчислено на база МРЗ – 240 лв., какъвто е бил
размерът на МРЗ при сключването на договора, се счита от ответника като платено
при начална липса на основание, доколкото според ищеца в договора не се
съдържат уговорки за промяна в цената, спрямо промените в МРЗ. Както обаче вече
бе изяснено, това становище на ищеца не се споделя от настоящия състав. Приема
се, че уговорките са били именно възнаграждението да бъде съобразявано с посочените промени. Ето
защо, платеното от общината е платено, съобразно постигнатите договорки между
страните, т.е. при наличие на основание – сключения договор, поради което няма
суми, които да подлежат на връщане. Ето защо, така предявеният иск за осъждане на ищеца да върне платените без
основание суми в размер на 347 396,10 лв. се явява неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне.
Със същите мотиви, съдът намира за неоснователен и установителния иск за
недължимост на осчетоводената сума в размер на 13 615,91лв. (тринадесет хиляди
шестстотин и петнадесет лв. и деветдесет и една ст.) - начислена и претендирана от ответника без
основание сума, над размера на действително полагащото му се възнаграждение
като изпълнител по договор за обществена поръчка № 11-ДУ-15 от 26.03.2009 г.,
за извършените от него през месец март 2016 г., април 2016 г. и октомври 2016
г., услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на
територията на обществените места на територията на ОБЩИНА МАДАН.
Посочените суми са по издадени от
ответника фактури с № № 9689/26.04.2016г., 9690/26.04.2016 г., 9692/26.04.2016г.,
9694/28.06.2016 г., 9695/28.06.2016 и 9954/19.12.2016 г. Доколкото няма спор, че работата е извършена
и приета без възражение, и доколкото няма спор, че размерът на дължимото
възнаграждение е определен от изпълнителя, съгласно МРЗ за 2016 г.(360 лв.),
съдът приема, че същото се дължи в пълния фактуриран размер. Ето защо, искът за
установяване недължимостта на възнаграждение в размер на 13 615,91лв. е
неоснователен и като такъв, следва да се отхвърли.
В настоящото производство са приети за разглеждане и три насрещни иска -
първият за осъждане на ОБЩИНА МАДАН да заплати на „КЛИНЪР“ ООД сума в размер на
72 946,68 лв., представляваща незаплатена цена по процесния договор за периода
от юли 2015г. до края на 2016г., представляваща разликата между платеното за
посочения период и това, което е следвало да бъде заплатено, съобразено
актуалната МРЗ за периода (съответно 380лв. и 420 лв.), ведно със законната
лихва върху посочената главница от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане; втори иск за
заплащане на мораторна лихва в размер на 61240,99 лв. за забавени плащания в
периода м. септември 2014 г. – м.
декември 2016 г., върху дължимото възнаграждение, изчислено предвид актуалните
размери за посочените години; както и евентуално съединен иск за заплащане на
мораторна лихва върху сумите по фактурите за същия период в размер на 56 163,19
лв.
Не е спорно между страните, че към момента на подаване на исковата молба,
Общината има неизплатено фактурирано задължение към „КЛИНЪР“ ООД в размер на 78
436,15 лв. по подробно описаните 12 фактури в исковата молба (л.120 от делото).
В хода на производството, Общината е платила сума в размер на 39 373,20
лв. по шест от тези фактури.
Следователно безспорно неплатеният остатък възлиза на сумата от 39 062,95
лв. Безспорно е на следващо място, че тази сума е фактурирана, като
изчисленията на дължимото възнаграждение по договора, са направени при МРЗ в
размер на 360 лв. Безспорно е и обстоятелството, че МРЗ за периода на
фактуриране е била с по-високи стойности от 360 лв., а именно - за юли 2015 г. до
декември 2015 г. – МРЗ е 380 лв., а за
периода януари 2016 г. – декември 2016 г. – 420 лв.
Определяне размера на дължимото възнаграждение, спрямо посочените стойности
на МРЗ за този период, е предмет на поставената задача по допусната и приета в с.з. допълнителна
съдено-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, стойността
на извършената работа за периода юли 2015г. – декември 2016 г., спрямо актуалната
МРЗ е: за 2015 г. – 131368,66 лв., а за
2016 г. – 278205,34 лв. Разликата между стойностите по фактурите и стойностите,
които реално се дължат, възлиза на сумата от 6 093,61 лв. за 2015 г. и
38 337,01 лв. за 2016 г., или общо - 44430,62 лв. Посочената сума, съобразно
мотивите на настоящото решение, се дължи, като отговаряща на действителната
воля на страните при сключването на договора. Същата не е фактурирана и
безспорно не е платена. Прибавена към
посочения по-горе като безспорен дълг по издадените фактури (39 062,95 лв.) дава
общият размер на дължими, но неплатени суми за периода юли 2015г. – декември 2016 г. – 83493,57 лв.
Доколкото обаче насрещният иск е предявен за по – малка сума, а именно 72
946,68 лв., искът следва да се уважи в предявения размер.
По насрещният иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 61240,99 лв.
за забавени плащания в периода м. август
2014 г. – м. декември 2016 г., съдът намира, следното.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Договора, дължимата сума се заплаща
ежемесечно, в лева по банковата сметка на изпълнителя посочена в
Договора, с платежно нареждане в 30-дневен срок след представяне на акта за
действително извършените работи за съответния месец и фактура от страна на
изпълнителя. Фактът на забава в осъществените плащания не се оспорва от ОБЩИНА
МАДАН. Въпреки че, фактурите са издавани на по-ниски стойности, от тези, които
съдът приема, че е следвало да отразяват, все пак забавата на изпълнителя за
плащане е настъпила относно сумите, които са му били фактурирани, и съответно
изискуеми към момента. Едва с предявяването на насрещна искова молба е
отправена претенцията за заплащане на коректно изчислено възнаграждение, поради
и което от този момент следва да се счита, че длъжникът – ОБЩИНА МАДАН е
изпаднала в забава и следва да носи последиците ѝ, включително да понесе
отговорността за заплащане на обезщетение за забавеното си парично задължение.
Ето защо, мораторна лихва, изчислена върху по-високи стойности на паричното
задължение на Общината от тези, които са ѝ били фактурирани, преди
предявяване на насрещните искове, не следва да се присъжда. Поради изложеното,
насрещният иск за осъждане на Общината да заплати на изпълнителя мораторната
лихва в размер на 61240,99 лв. – за забавени плащания за периода м. септември 2014 г. – м. декември 2016 г.,
върху дължимото за същия период възнаграждение,
изчислено предвид актуалните размер на МРЗ към момента, следва да се отхвърли.
С оглед на факта, че по същество
ответникът претендира заплащане на същите лихви за същия период, но върху друга
главница, по същество се достига до една и съща претенция, т.е. евентуално
съединения иск касае само разликата. Поради това и следва да се постанови отхвърлителен
диспозитив само за нея.
Поради това, че съдът намира главния иск за мораторна лихва за
неоснователен, то следва да се произнесе по евентуално съединения такъв, а
именно – мораторна лихва само върху реално фактурираните работи в размер 56
163,19 лв. за
периода м. септември 2014 г. – м.
декември 2016 г. Доколкото става въпрос за забавено изпълнение на парично
задължение (по делото фактът на неплащане на фактурите, издадени в този период
не се оспорва от Общината), искът на основание чл. 86 ЗЗД се явява основателен.
Както бе посочено по-горе, плащането е дължимо в 30 – дневен срок от издаване
на фактурите, следователно това е началният момент, от който следва да се
изчисли обезщетението за забава. За определяне размерът му е поставена задача
на вещото лице по допуснатата по делото ССЕ. Съгласно допълнителното
заключение, мораторната лихва за забава на фактурираното за периода август 2014
г. – декември 2016 г. възлиза на сумата от 60 637,05 лв., подробно описана
по периоди и размери в Таблица 4 от заключението.
Следователно искът е основателен, като същият следва да се уважи в предявения
размер от 56 163,19 лв.
Неоснователно е възражението на ОБЩИНА МАДАН за изтекла погасителна давност
на вземанията на ищеца по насрещния иск за обезщетение за забавени плащания, доколкото
тези претенции съгласно разпоредбата на чл. 111, буква „в" от ЗЗД се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Насрещната искова молба е депозирана в съда на
29.08.2017 г., претенциите са за дължими лихви за забава, считано от септември
2014 г., т.е. тригодишният давностен период не е изтекъл.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане от страна на
„КЛИНЪР“ ООД следва да му бъдат присъдени разноските в производството на осн.
чл. 78 ГПК, съобразно уважената част от исковете, в размер на 22 245,42 лв. На основание
чл. 78, ал.3 ГПК и предвид изричното искане на ответника по насрещните искове -
ОБЩИНА МАДАН, на последния следва да се присъдят доказаните разноски, съразмерно
с отхвърлената част от исковете, а именно – 204,34 лв.
Водим от изложените съображения, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на ОБЩИНА МАДАН, с адрес: гр. Мадан 4900, Област Смолян, ул.
„Обединение“ № 14 против „КЛИНЪР“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив 4000, ЖК Тракия, ул. „Освобождение“ № 32, ет.3, ап. 1, ЕИК ********* с
пр. основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 347 396,10 лв. (триста четиридесет и седем
хиляди триста деветдесет и шест лева и десет стотинки), представляваща платена
без основание сума, през периода от 28.03.2012 г. до 19.12.2017 г., която сума
е получена от изпълнителя над размера на действително полагащото му се
възнаграждение по Договор за обществена поръчка № 11-ДУ-15 от 26.03.2009 г. за
извършени от ответника през периода от 01.09.2011 г. до 31.12.2016 г. услуги по
сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места на
територията на ОБЩИНА МАДАН, ведно със законната лихва върху главницата от 347
396,10 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда (07.07.2017 г.)
до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124
от ГПК на ОБЩИНА МАДАН, с адрес: гр. Мадан 4900, Област Смолян, ул.
„Обединение“ № 14 против „КЛИНЪР“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив 4000, ЖК Тракия, ул. „Освобождение“ № 32, ет.3, ап. 1, ЕИК ********* за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника общата сума от 13 615,91лв.
(тринадесет хиляди шестстотин и петнадесет лв. и деветдесет и една ст.) - начислени
и претендирани от ответника без основание суми над размера на действително
полагащото му се възнаграждение, като изпълнител по договор за обществена
поръчка № 11-ДУ-15 от 26.03.2009 г., за
извършени от дружеството през месец март 2016 г., април 2016 г. и октомври 2016
г., услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на
територията на обществените места на територията на ОБЩИНА МАДАН, във връзка с
което са издадени фактури с № № 9689/26.04.2016г., 9690/26.04.2016 г.,
9692/26.04.2016г., 9694/28.06.2016 г., 9695/28.06.2016 и 9954/19.12.2016 г., като
неоснователен
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД ОБЩИНА
МАДАН, с адрес: гр. Мадан 4900, Област Смолян, ул. „Обединение“ № 14 да заплати на „КЛИНЪР“ ООД, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив 4000, ЖК Тракия, ул. „Освобождение“ № 32, ет.3, ап.
1, ЕИК ********* следните суми: 72 946,68 лв., представляваща незаплатена цена
по процесния договор за периода от юли 2015г. до края на 2016г., представляваща
разликата между платеното за посочения период и това, което е следвало да бъде
заплатено, съобразено актуалната МРЗ за периода (съответно 380лв. и 420 лв.),
ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане; 56 163,19 лв. - мораторна лихва за
дължими плащания в периода м. септември
2014 г. – м. декември 2016 г. за извършени от „КЛИНЪР“ ООД услуги по
сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места на
територията на ОБЩИНА МАДАН по Договор за обществена поръчка № 11-ДУ-15 от
26.03.2009 г., както и 22 245,42 лв. - разноски по делото по съразмерност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „КЛИНЪР“ ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив 4000, ЖК Тракия, ул. „Освобождение“ № 32,
ет.3, ап. 1, ЕИК ********* против ОБЩИНА МАДАН, с адрес: гр. Мадан 4900, Област
Смолян, ул. „Обединение“ № 14 за
заплащане на сумата от 5077,08 лв. - мораторна лихва за дължими плащания в
периода м. септември 2014 г. – м.
декември 2016 г. за извършени от „КЛИНЪР“ ООД услуги по сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места на територията на
ОБЩИНА МАДАН по Договор за обществена поръчка № 11-ДУ-15 от 26.03.2009 г., изчислени
предвид актуалните размер на МРЗ за същия период.
ОСЪЖДА „КЛИНЪР“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив 4000, ЖК Тракия, ул. „Освобождение“ № 32, ет.3, ап. 1, ЕИК ********* да
заплати на ОБЩИНА МАДАН, с адрес: гр. Мадан 4900, Област Смолян, ул.
„Обединение“ № 14 сумата от 204,34 лв. – разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалвано пред Апелативен съд
Пловдив, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :