Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15.08.2019г. гр.Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на петнадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Валентина Г.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 651 по описа за 2019г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр.София, представляван от управителя Р.М.Т., твърди в депозираната
искова молба, че на 21.12.2012г. в гр.Хасково бил сключен Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение между „Обединена Българска Банка” АД, в
качеството на кредитор, и ответника, в качеството на кредитополучател. По силата
на този договор кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на
2 200 лева за покриване на потребителски нужди. Разрешеният кредит бил преведен
по сметка в банката на името на кредитополучателя. Същият се задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора.
В чл.4 ал.1 било договорено, че усвоената редовна главница по кредита се олихвява
с годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент на „Обединена Българска
Банка“ АД за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата и договорна надбавка от 0.5 пункта. Към момента на сключване на договора
базовият лихвен процент на „Обединена Българска Банка“ АД за потребителски кредити
в лева бил в размер на 7 %. Олихвяването се извършвало ежемесечно. Годишният процент
на разходите към датата на отпускане на кредита бил 8.3 %.
Погасителните вноски за издължаване на
кредита се заплащали ежемесечно на 20-то число на месеца, като ответникът се задължил
да погаси задължението си общо на 96 месечни анюитетни вноски, в размер на
33.73 лв. с краен срок на погасяване на кредита до 20.12.2020г. Всяка вноска включвала
в себе си три компонента - част от главницата, възнаградителна лихва и съответната
месечна застрахователна премия.
На 31.01.2018г. бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания(цесия) между „Обединена Българска Банка” АД и
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, по силата на който задължението на кредитополучателя, произтичащо
от процесния договор, било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби
на чл.99 от ЗЗД, длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното
парично вземане е „ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът бил изрично
упълномощен от цедента - „Обединена Българска Банка” АД, да извършва уведомяване
от името и за сметка на цедента. Уведомлението за цесия било изпратено на
12.09.2018г. на постоянния адрес на ответника, който съвпадал с този, посочен в
договора за кредит. Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка
било отбелязано „непотърсено“.
В тази връзка се представя уведомление,
изходящо от цедента, като приложение към исковата молба, което е връчено лично
на ответника, ведно с исковата молба и останалите й приложения.
Ищецът пристъпил към принудително събиране
на част от вземането по договора в размер на 1 214.28 лв., от които главница
– 941.23 лв. и договорна лихва – 273.05 лв., дължими за периода от 20.01.2016г.
до 20.12.2018г.(падежирали вноски), чрез подаване на заявление до Районен съд -
Димитровград на 07.01.2019г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
като било образувано ч.гр.д.№ 41/2019г. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът
подал възражение, че не дължи изпълнение.
С оглед на така изложеното ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 214.28 лв., от които: главница
– 941.23 лв. и договорна лихва – 273.05 лв., дължими за периода от 20.01.2016г.
до 20.12.2018г., представляващи неизплатено задължение по усвоения кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, както и да му
бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело.
ОТВЕТНИКЪТ – Г.А.Т. *** в законоустановения едномесечен срок депозира
писмен отговор, в който посочва, че предявеният иск е процесуално допустим, но
неоснователен и недоказан по основание и размер.
Заявява, че
е налице изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане. В
случая кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от страна на банката, от
която дата започнала да тече погасителната давност и към датата на предявяване
на исковата молба същата вече изтекла.
Искът бил
неоснователен, тъй като ищцовото дружество не
конкретизирало за какъв период и как бил определен периодът от време, за
който се претендира сумата от 941.23 лв. - главница и 273.05 лв. - договорна
лихва. Не ставало ясно как е определен периодът на падежиралите вноски, нито
дали и кога е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, нито в какъв размер
е извършвал плащания ответникът, нито кога била направена последната вноска по
кредита. Не можело да се установи от кой момент банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем и дали това е стигнало до знанието на кредитополучателя.
Ответникът
оспорва и договора за кредит, като заявява, че е сключен от лице без надлежно
учредена представителна власт.
Същият
оспорва и размера на претендираното задължение. Заявява, че претендираната
лихва е несъразмерно висока и моли същата да бъде намалена. Освен това липсвала
яснота относно приложената методика за изчисляване на лихвения процент.
Ответникът
прави и възражение за нижощност на клаузи от сключения между страните договор –
чл.4, ал.1, 2, 4, 5, чл.5, ал.1, 2 и 3, чл.6, ал.1, 2, 3, чл.7, чл.10, чл.20 и
чл.21. Касаело се за частична нищожност на договора за кредит на основание
чл.143 от ЗЗП - клаузите, уреждащи лихвения процент и ГПР, били неравноправни,
не било ясно как се формират и били във вреда на длъжника. Договорът за
потребителски кредит от 21.12.2012г. бил недействителен поради противоречието
му с чл.11, ал.1, т.9, 9а, 10, 11, и 12 и 20 от ЗПК. Договорът бил невалиден
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1 т.9 и
т.10 от Закона за потребителския кредит – същият не съдържал ясно посочване на
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, съответния индекс или
референтен лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент. Не било спазено и императивното изискване на чл.10
ал.4 от ЗПК - не били ясно и точно определени видът, размерът и действията, за
които се събират такси и комисионни.
Невалиден
бил и представеният договор за цесия, тъй като бил нарушен чл.99 ал.3 от ЗЗД -
прехвърлянето не било съобщено на кредитополучателя. Цесията не била породила
своето прехвърлително действие, тъй като цедентът не изпълнил задълженията си
по чл.99, ал.3 от ЗЗД - от една страна, да потвърди писмено на цесионера
станалото прехвърляне, и, от друга страна, да уведоми ответника - длъжник за
станалото прехвърляне. Освен това договорът за кредит не бил достатъчно ясно и
безпротиворечиво индивидуализиран в самия договор за цесия. Ето защо,
прехвърлянето на процесното вземане с описания договор за цесия не обвързвало
длъжника и ищецът не бил материалноправно легитимиран да получи изпълнение на
неизпълнените парични задължения по договора за потребителски кредит.
Моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 20.12.2012г. в гр.Хасково между „Обединена Българска Банка“ АД, в
качеството на кредитор, и отв.Г.А.Т., в качеството на кредитополучател, е
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. По
силата на така сключения договор банката е предоставила на ответника кредит в
размер от 2 200 лв. за покриване на потребителски нужди. Уговорено е, че
кредитът се усвоява по посочената в договора банкова сметка ***.12.2012г., като
от тази дата започва олихвяването. В чл.4 от договора е предвидено, че
редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на
базовия лихвен процент на „Обединена Българска банка“ АД за потребителски
кредити в лева(БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна
надбавка от 0.5 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за
потребителски кредити в лева е в размер на 7 %, съответно лихвеният процент към
датата на сключване на договора е в размер на 7.5 % годишно, като олихвяването
се извършва ежемесечно. В чл.4.4. са уговорени условията, при които лихвеният
процент се променя. В чл.5.2 е посочено, че общата дължима сума от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит при
параметрите, залегнали в договора, е в размер на 3 238.38 лв. Посочени са
параметрите на годишния процент на разходите(ГПР), както и дължимите такси и
комисионни. В чл.7.1. е предвидено, че при забава на плащането на главницата по
кредита от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост,
банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия
лихвен процент, съгласно договореното в чл.4 за редовна главница и наказателна
надбавка в размер на 5 пункта, но не повече от размера на законната лихва. Към
момента на сключване на договора лихвеният процент, който се прилага при забава
на главницата и при предсрочна изискуемост е в размер на 12.5 %. В чл.10 е
уговорено, че кредитът се издължава на 96 месечни анюитетни вноски, включващи
главница, лихва и съответната част от годишната такса управление и обслужване,
в размер на 31.05 лв., считано от 20.01.2013г. на 20-то число на месеца. В
случаите, когато е сключена застраховка „живот“, месечният размер на вноската е
33.73 лв. Крайният срок за издължаване на кредита е 20.12.2020г. В чл.24 е
уговорено, че банката предлага на кредитополучателя да сключи застраховка живот
за своя сметка в полза на банката в посочено в договора застрахователно
дружество, като застрахователните премии се заплащат от кредитополучателя по сметката,
обслужваща кредита, съгласно уговореното в чл.10, а именно ведно с месечните
вноски по кредита. Налице е изрично писмено изявление на кредитополучателя, че
е получил застрахователна полица, което потвърждава твърдението за сключен
застрахователен договор.
На 31.01.2018г. между „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството на
цедент, и ищцовото дружество, в качеството на цесионер, е сключен договор за
цесия, като видно от приложенията към договора е, че вземанията по процесния
договор за кредит са прехвърлени на цесионера. В Приложение № 1 към договора
под № 36901 е описан процесният договор за кредит(под № LD1236211229), като са отразени единният граждански номер и трите имена на
кредитополучателя, както и датата на сключване на договора. Посочено е, че към
26.01.2018г. се дължат следните суми, а именно: 1 925.11 лв. - главница,
582.57 лв. - лихва и 295.91 лв. - такси и разноски. На същата дата е подписано
между представители на цедента и цесионера потвърждение на договора за цесия от
31.01.2018г. – Приложение № 3.
От приетото по делото, като доказателство пълномощно с упълномощител –
„Обединена българска Банка“ АД, се установява, че цесионерът, както и
процесуалният представител – адвокатско дружество „Иванов и Денев“ са надлежно
упълномощени да уведомят съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД физическите лица – длъжници
по договори за потребителски кредит за прехвърлянето към дружеството на
вземанията на банката. По силата на така дадените пълномощия от адвокатското
дружество на 12.09.2018г. е изготвено уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД до
ответника на адреса му в с.Каснаково, като същото е върнато като непотърсено.
От депозираното по делото заключение на назначената съдебно–счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно, всестранно и компетентно
дадено, се установява, че по договор за потребителски кредит без обезпечение от
21.12.2012г., отразен в счетоводната система на банката под идентичен номер с
този, фигуриращ в цитираното приложение към договор за цесия(съгласно
уточнението, направеното от вещото лице в съдебно заседание), банката е
предоставила на ответника банков кредит за текущи нужди в размер на 2 200
лв. Кредитът бил усвоен еднократно по сметка на кредитополучателя на
27.12.2012г. От страна на кредитополучателя – ответник по делото в периода от
27.12.2012г. до 26.06.2014г. били внесени общо 522 лева, като след посочената
втора дата нямало внасяни суми. Нямало плащания и след датата на цесията.
Размерът на непогасената главница по кредита възлизал на 1 925.11 лева, а
вноските по падежиралата главница за периода от 20.01.2016г. до 20.12.2018г.
възлизали на 844.75 лева. Към тази сума били прибавени вноските по застраховка
в размер на 96.48 лева(36 вноски по 2.68 лева), с което общата сума по частично
претендираната главница възлизала на 941.23 лева. Вноските по падежиралата
лихва за периода от 20.01.2016г. до 20.12.2018г. възлизали на 273.05 лева. Вещото
лице посочва още, че олихвяването на заемните средства от страна на банката е
започнало от 20.01.2013г., като ГЛП възлизал на 7.96 % и ГПР – 8.26 %. По време
на действие на договора нямало начислявани никакви такси и комсионни, като
основният лихвен процент не бил променян.
Въз основа на подадено на
07.01.2019г. заявление от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр.София в РС – Димитровград е образувано ч.гр.дело № 41/2019г. по описа на съда. По същото на 08.01.2019г. е издадена
Заповед № 23 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С тази заповед е
разпоредено длъжникът Г.А.Т. *** да
заплати на кредитора-заявител претендираните в заявлението суми, а именно: сумата от 941.23 лева – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 21.12.2012г., сключен с „ОББ“ АД, сумата в размер на 273.05 лева
– договорна лихва за периода от 20.01.2016г. до 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.01.2019г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 25 лева - разноски по делото.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК срещу тази заповед
е подадено писмено възражение от длъжника по нея.
Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Уважаването
на предявения в настоящото производство иск предполага ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване фактите, обуславящи исковата му
претенция, а именно: наличието на
сключен договор за банков кредит, изпълнение на договорните задължения от
страна на кредитодателя за предоставяне на заемната сума, възникнало за
ответника задължение за нейното връщане, наличието на валидно прехвърляне на
вземанията по този договор, както и уведомяването на длъжника за така
осъщественото прехвърляне. Ищецът следва да докаже, както по основание, така и
по размер дължимостта на процесното частично вземане, както и да установи
настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на
предвидената в закона погасителна давност. В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване, както и да установи наведените в отговора твърдения и
възражения.
В тази
връзка от събраните по делото
доказателства безспорно бе установено възникването и съществуването на
твърдяната облигационна връзка, по
силата на която между ответника, като кредитополучател, и „Обединена
Българска Банка“ АД, в качеството на кредитор, е сключен договор за кредит. С подписа си, положен в представените
по делото документи,
ответникът е изразил воля и съгласие за сключване на договора при описаните
условия, като е приел и Общите условия на банката.
Изправността на кредитора досежно задължението му за предоставяне на съответната сума на кредитополучателя
се установява от изготвената по
делото съдебно–счетоводна експертиза, като в тази връзка не са наведени
конкретни възражения и от страна на процесуалния представител на ответника.
Не бяха наведени твърдения, нито ангажирани
доказателства, че в тази облигационна връзка кредитополучателят е изправна
страна – не са налице данни, че същият е изпълнявал точно задълженията си по
договора, погасявайки редовно – в срок и в уговорения размер, дължимите
погасителни вноски. Напротив, бе установена липсата на точно изпълнение, като в
тази насока е неоспореното от страните заключение на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Що касае наведените от ответната страна възражения за нищожност и неравноправност на клаузи от договора за кредит, съдът намира същите за неоснователни. В процесния договор са били уредени ясни и конкретни условия, свързани с определянето на лихвения процент, като не се установява да е налице незаконосъобразно и в разрез със закона едностранно повишаване на лихвите по договора. Всъщност не се установява въобще да е налице увеличаване на уговорения лихвен процент или начисляване на такси и комисионни. Не бе установена и неравноправност на цитираните в отговора на исковата молба от процесуалния представител на ответника клаузи от договора. Същите не противоречат на добрите нрави и не представляват уговорка във вреда на потребителя. В тази връзка съдът приема, че не бе установено твърдяното наличие на клаузи, които да не отговарят на изискването за добросъвестност или да водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно
чл.18 от договора за кредит е предоставено право на кредитора да прехвърля
вземанията си по този договор. В случая такава цесия е осъществена, като е
налице потвърждение за извършването й, както и пълномощно, по силата на което
адвокатското дружество е надлежно упълномощено от цедента и от цесионера да
връчва уведомления по чл.99 ал.3 от ЗЗД, както и други документи, свързани с
прехвърлените вземания. В съответното приложение към договора за цесия е описан
и процесният договор за кредит, като е отразена датата на сключването му, трите
имена и единният граждански номер на длъжника. Доколкото липсват твърдения и
доказателства ответникът да има и друг сключен с банката договор за кредит от
същата дата и предвид изложеното от вещото лице по отношение на посочения в
приложението номер, съдът приема, че е налице валидно прехвърляне на вземанията
по процесния договор за кредит. В тази връзка следва да се има предвид, че
цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от
цедента – чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съгласно утвърдената съдебна практика,
изходящото от упълномощения цесионер уведомление, приложено към исковата молба
и достигнало до длъжника с нея, каквото е осъщесвено в случая, съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4
от ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва в случая да бъде съобразено
от съда по силата на чл.235 ал.3 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че
елементите от фактическия състав на претенцията – валидно договорно
правоотношение по сключения договор за кредит, неизпълнение на договора от
страна на длъжника, прехвърлянето на вземанията по договора за кредит на ищеца,
бяха доказани в хода на производството. Съответно от приетото по делото
заключение на съдебно–счетоводната експертиза се установява и размерът на
дължимите суми.
Предвид
установяване основателността на претенциите,
следва да се пристъпи към разглеждане на направеното от ответника
възражение за погасяването им по давност.
Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая не се
твърди да е настъпила предсрочна изискуемост, като предмет на исковата
претенция са единствено вноски по главница и възнаградителна лихва, чийто падеж
за плащане е настъпил преди датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. По този повод следва да се има предвид, че при договора
за банков кредит отделните плащания по главницата са начин за разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части, поради което същите нямат
самостоятелен характер, съответно приложима е общата петгодишната погасителна
давност, съгласно чл.110 от ЗЗД.
В случая
към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, от който момент се счита предявена и исковата
молба – 04.01.2019г., не е изтекъл нито общият петгодишен давностен срок по
чл.110 ЗЗД по отношение на вземанията за главница, нито краткият тригодишен
давностен срок по отношение на вземанията за възнаградителна лихва за периода
от 20.01.2016г. до 20.12.2018г., какъвто е предметът на исковата претенция. Ето
защо съдът счита, че възраженията на ответника за погасяване по давност на
исковите претенции се явяват неоснователни.
Предвид така изложеното съдът счита, че
предявените искове се явяват основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца присъдените със Заповед
№ 23/08.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 41/2019г. по описа на РС – Димитровград суми.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съобразно заявеното в представения по делото списък на
претендираните разноски. В заповедното производство са направени разноски в
размер на 25 лева, а в исковото такова – 75 лева държавна такса и 150 лева
депозит за вещо лице.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.А.Т. с ЕГН : **********
***, че дължи на “ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК : *********, седалище
и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”,
ул.”Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., присъдените
със Заповед № 23/08.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 41/2019г. по
описа на РС – Димитровград, сума в размер
на 941.23 лева(деветстотин
четиридесет и един лева и 23 ст.) –
главница за периода от 20.01.2016г. до 20.12.2018г., по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 21.12.2012г., сключен с
„ОББ“ АД, сумата от 273.05 лв.(двеста
седемдесет и три лева и 05 ст.) – договорна лихва за периода от
20.01.2016г. до 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.01.2019г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.А.Т. с ЕГН : ********** ***, да заплати на “ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК : *********, седалище
и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”,
ул.”Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., разноски по
ч.гр.д.№ 41/2019г. по описа на РС – Димитровград в размер на 25 лв.(двадесет и пет лева) и разноски
в настоящото производство в размер на 225
лв.(двеста двадесет и пет лева).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: