Р Е Ш Е Н И Е №260388
15.10.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4145/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Калисто
- Мати“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Цар Борис III Обединител“ № 128, представлявано от управителя Г.М.Н., ЕГН: ********** против Наказателно постановление №
36-0000354/03.07.2020 г., издадено от Г. В. В. – *** на ***, с което на основание
чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 200 (двеста) лева за нарушение
по чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „б“, предл. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди да липсват данни за очевидец, който да е присъствал при
установяването на нарушението или при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН). Поддържа наказващият орган да е приложил
несъответна на извършеното деяние правна квалификация. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното
писмо с вх. № 40465 от 14.07.2020 г., с което изпраща жалбата и
административната преписка, изразява становище наказателното постановление да е
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на
нарушението да е установено по категоричен начин. В съдебно заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Калисто -
Мати“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно
от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 09.07.2020 г., установено от известието
за доставяне на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 10.07.2020 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, макар и на
различни от изложените в нея основания, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Калисто - Мати“
ЕООД бил превозвач, притежаващ лиценз № 09676/11.07.2013 г. за извършване на
обществен превоз на товари на територията на Република България.
На 24.06.2020 г. актосъставителят
Н.Г.Р. и свид. А.С.И. – *** в ***, след извършена проверка в базата данни на
отдел „Лицензи“ на Изпълнителна агенция „АА“ установили, че дружеството
жалбоподател не било доказало в срок до 17.06.2020 г. финансова стабилност,
като представи справка – приложение № 3 към чл.76, ал.8 от Наредба №
33/03.11.1999 г., заедно с договор за застраховка преди да е изтекъл срокът, за
който е сключена предходната застраховка.
На 24.06.2020 г. актосъставителят
Р. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. №
273198 против жалбоподателя, в присъствието на негов представител и на свид. И..
В акта като дата на извършване на нарушението била вписана „24.06.2020 г.“.
Препис от АУАН бил връчен на представителя на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения
АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното
в настоящото производство НП. В последното било посочено, че нарушението е
извършено на дата „18.06.2020 г.“.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. А.С.И.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка,
като свидетелят изяснява още, че превозвачите следва ежегодно да доказват
финансовата си стабилност, като за целта представят доказателство за сключен
договор за застраховка или банкова гаранция. Посочва, че конкретното нарушение
е установено след извършена проверка в база данни на отдел „Лицензи“ към ИА
„Автомобилна администрация“. Свидетелят заявява, че поддържа констатациите по
АУАН. Показанията на свид. И. се ценят като вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал и добросъвестно
дадени от незаинтересован по делото свидетел, поради което съдът им дава вяра.
От доклад с рег. №
11-54-4361/25.06.2020 г. от актосъставителя Н.Г.Р. се изяснява, че същият е
докладвал на началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“-Пловдив за допусната грешка
в АУАН с № 273198 от 24.06.2020 г. при посочване на датата на извършване на
нарушението.
От Заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се
установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лица, което е действало в
рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя
произтича пряко от разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 92, ал. 1 от
ЗАвП.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП от материално и териториално компетентен орган.
Въпреки това
настоящият съдебен състав приема,
че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя и
не могат да бъдат санирани едва във въззивното производство. Същите влекат
незаконосъобразност на НП и обосновават неговата отмяна. На първо място налице
е непреодолима непоследователност между твърденията на актосъставителя в АУАН и
фактическите изводи на наказващия орган в НП относно съставомерно
обстоятелство, а именно времето на извършване на нарушението. В АУАН е
посочено, че нарушението е извършено на 24.06.2020 г., докато в НП е прието
това да е станало на 18.06.2020 г.
Актът за установяване на
административно нарушение е актът, с който се очертава предметът на доказване в
процеса, изпълняващ аналогична функция на обвинителния акт в наказателното
производство. Всички факти, обуславящи отговорността на лицето – време, място,
начин на извършване и авторство на деянието, трябва да бъдат конкретно описани
и предявени на дееца още със съставянето на АУАН. Недопустимо е с НП административнонаказателно
отговорното лице да бъде санкционирано по нови и различни факти от тези, по
които се е защитавало дотогава в процеса. Следователно посоченото обстоятелство
относно датата на извършване на нарушението, за което се констатира
противоречие между АУАН и НП, е следвало още изначално да бъде доведено до
знанието на нарушителя, за да може да разбере какво нарушение се твърди да е
извършил и съответно още от този момент да може да упражнява в пълен обем
правото си на защита. Това е така, защото чрез противоречивите твърдения в АУАН
и НП са описани фактическите параметри от обективната страна на състава на
нарушението – в случая времето на извършването му. Изясняването на това
обстоятелство има значение: 1) за индивидуализирането на конкретното деяние,
което изисква посочване наред с мястото и начина, то и на времето на
извършването му, за да може наказаният да е наясно срещу обвинение за какво
деяние се защитава; 2) за преценката за спазване на давностните срокове по чл.
34 от ЗАНН и 3) за формирането на сила на пресъдено нещо, която се разпростира
именно върху фактите, описани в НП, за да не може лицето да бъде повторно
санкционирано за същото деяние в друго производство. В процесния случай едва с
НП за пръв път на наказания се
предявяват нови факти, по които дотогава той не се е защитавал. Съдебната
практика е трайна и безпротиворечива, че по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не
могат да се изправят пороци, засягащи описание на фактическите обстоятелства,
при които е извършено нарушението – датата, мястото и начина на извършването му
(така Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по
к.а.н.д. № 1863/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. №
3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение №
443 от 17.02.2020 г. по к.а.н.д. № 3579/2019 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2362 от 31.10.2012
г. по к.а.н.д. № 2840/2012 г. на Административен съд – Пловдив). Да се
приеме противното би обезсмислило напълно съставянето на АУАН, след като в НП
наказващият орган произволно би могъл да наказва нарушителя за всякакви факти.
Изискването за припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и
НП е установено, тъй като наказващият орган е инстанция по същество, която
следва да анализира събраните доказателства и да прецени дали е налице виновно
извършено нарушение. Това предполага лицето, срещу което е съставен АУАН, да е
могло да се защитава още пред тази първа инстанция по предявените му факти, тъй
като в противен случай производството губи състезателния си характер. Именно до
това се е достигнало, като жалбоподателят е бил санкциониран по факти, за пръв
път доведени до знанието му чрез обжалваното НП.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1
от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен
срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне
относно наличието или липсата на посоченото за извършено в АУАН административно
нарушение - с дадените му в същия акт фактическо описание и правна
квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се
повдига обвинение за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този
момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му
нарушение. В този смисъл е недопустимо макар и при същата правна квалификация с
НП лицето да бъде наказано за административно нарушение с дата на извършване на
нарушението, различна от посочената в АУАН.
Не може да се сподели становището,
че в случая се касае за допусната очевидна фактическа грешка. На първо място
съдът обръща внимание, че отстраняване на констатираното несъответствие не е
допустимо посредством установените способи за отстраняване на очевидна
фактическа грешка и неточности в административния акт и в съдебното решение
/чл. 62, ал. 2, чл. 175 АПК/. Кодексът е предвидил обжалваемост на решението за
поправка, гарантирайки правата на страните, каквито способи в ЗАНН не са
установени. С оглед регулираните със ЗАНН отношения не следва да бъде допускано
разширително тълкуване на нормите. От процесуален аспект следва да се
съобразява и последицата на всеки способ за отстраняване пропуски, допуснати от
страните в производството. АПК предвижда оспорване на решението за отстраняване
на ОФГ, следователно правата на страните не се ограничават. ЗАНН не допуска
подобна процесуална възможност, поради което посоченият ред е неприложим – в
този изричен смисъл Решение № 2447 от
26.11.2019 г. по к.а.н.д. № 3038/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 961 от 30.04.2018 г. по к.а.н.д. №
951/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Все в тази връзка в Решение № 519 от 10.03.2016 г. по к.а.н.д. №
3354/2015 г. на Административен съд – Пловдив е изяснено, че тъй като
административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки,
водещи до ограничаване на определени права или вменяване на определени
задължения по повод неправомерно поведение на определено лице, то законодателят
е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на
административнонаказателната отговорност и е недопустимо тяхното разширително
тълкуване. Всяко нарушение на изискванията за индивидуализацията на извършеното
нарушение (описание, дата, място, нарушени разпоредби) има за последица
неяснота относно вмененото нарушение и води до незаконосъобразност на
издаденото наказателното постановление. Както в наказателния, така и в административнонаказателния
процес не е уреден институт на явната фактическа грешка.
Правната конструкция на вмененото
на жалбоподателя нарушение сочи, че до определен момент – указан чрез посочване
на датата на извършване на нарушението, жалбоподателят е трябвало да изпълни
свое нормативно предвидено задължение, като докаже, че отговаря на изискванията
за финансова стабилност. Съгласно обвинението, по което първоначално се е
бранил, т.е. след съставянето на АУАН, нарушението е извършено на 24.06.2020
г., поради което времето преди тази дата изрично е изключено от предмета на
доказване, като е прието, че поведението жалбоподателя дотогава е било
правомерно, респ. едва от тази дата е престанал да отговаря на необходимите
изисквания. Така, ако в НП нарушението беше отнесено към дата, следваща
24.06.2020 г., би могло да се приеме, че все пак съгласно и първоначалното
обвинение за тази последваща дата се е твърдяло жалбоподателят вече да е в
нарушение. Вместо това обаче с НП е прието нарушението да е извършено в по-ранен
момент спрямо обвинението по АУАН, а именно на 18.06.2020 г. Следователно до
издаването на НП жалбоподателят се е защитавал по обвинение, съгласно което на
18.06.2020 г. дейността му все още е отговаряла на изискванията на Наредба №
33/03.11.1999 г. С издаването на НП той е бил наказан за съвсем различно деяние
от това, срещу което се е защитавал до този момент – извършено на по-ранна
дата. Така административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, защото вместо да се произнесе по законосъобразността и
обосноваността на АУАН, с който е сезиран, е наказал жалбоподателя за деяние с
различни фактически параметри от това, за което се е водило производството.
Допуснатият порок влече незаконосъобразност на НП и обуславя неговата отмяна (така
Решение № 1099 от 14.05.2012 г. по
к.а.н.д. № 325/2012 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 339 от 15.02.2012 г. по к.а.н.д. №
3220/2011 г. на Административен съд – Пловдив).
На следващо място съществено са
нарушени и изискванията по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за
описание на нарушението. Този реквизит следва да гарантира, че лицето ще бъде
надлежно уведомено за какво свое поведение (действие или бездействие) му се
повдига административно обвинение и евентуално се налага наказание.
Изпълнението на изискването за описание на нарушението не се изчерпва с
преписване на текста на съответната приета за нарушена разпоредба. Действително
в случая са посочени време и място на извършване на нарушението, както и
неговото авторство. Досежно изпълнителното деяние обаче липсват надлежно
индивидуализирани твърдения с какво конкретно свое поведение жалбоподателят е
осъществил нарушението. Вместо това е пресъздаден правният извод, че не е
доказал финансова стабилност. Съгласно чл. 76, ал. 8 от Наредба № 33/03.11.1999
г. финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка по приложение
№ 3 към Наредбата с приложени към нея годишен финансов отчет, заверен от регистриран
одитор, банкова гаранция, договор за застраховка. Следователно от фактическа
страна именно чрез това свое бездействие жалбоподателят би могъл да осъществи
нарушението, за което е санкциониран. Преценката дали е доказал финансова
стабилност представлява готов правен извод, който се прави въз основа на
определени факти от обективната действителност. Посочи се кои са релевантните в
случая обстоятелства за тази преценка. Нито в АУАН, нито в НП обаче се сочи
дали жалбоподателят е подавал справката по чл. 76, ал. 8 от Наредба №
3/03.11.1999 г. заедно с приложенията към нея. Тези обстоятелства изначално са
останали извън предмета на доказване по делото. По този начин отново е
допуснато съществено процесуално нарушение, което на самостоятелно основание
обуславя отмяна на НП.
Нито в АУАН, нито в НП е посочено
и кога е изтекъл срокът по предходно сключения договор за застраховка. Така
досежно и това обстоятелство отново изначално е препятстван съдебният контрол,
като вместо това директно е посочен правният извод, но без да са описани
фактите, от които той е направен. В случая датата 17.06.2020 г. е посочена като
момент, до който превозвачът не е доказал финансовата си стабилност. Никъде
обаче не се твърди, че тогава е изтекъл и срокът на сключения преди това
договор за застраховка.
Всички констатирани от съда
пороци съществено са опорочили съдържанието на наказателното постановление до
степен на неговата незаконосъобразност, което е довело и до неправомерно
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Така жалбата се
явява основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, а наказателното
постановление като незаконосъобразно трябва да бъде отменено.
Страните не са направили искания
за присъждането на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000354/03.07.2020
г., издадено от Г. В. В. – *** на ***, с което на „КАЛИСТО - МАТИ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ №
128, представлявано от управителя Г.М.Н., ЕГН: ********** на основание чл. 105,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „б“,
предл. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ