Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 23.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№196 по описа
за 2021г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че на
02.05.2017г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Г.Т.С. бил
сключен Договор за кредит с №CREX-14758810. Кредитът по Договора бил прадназначен за закупуването на стоки
или услуги на изплащане за срок от 6 месеца, считано от 02.05.2017г. до
20.11.2017г., съгласно погасителен план. Сумата по договора била преведена по
сметка на упълномощения търговски партньор, като по този начин задължението на
кредитора било изпълнено. От своя страна кредитополучателят бил задължен да
заплати на ищеца 6 месечни погасителни вноски всяка в размер на 56,23 лева.
Месечната погасително вноска включвала част от главницата по кредита и
надбавка, представляваща печалба на кредитора. Наред с това, в Договора било
предвидено, че при забава на една или повече месечни вноски длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на
20.06.2017г., като към тази дата не бил погасил нито една от вноските. Съгласно
Договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
20.07.2017г. За настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на длъжника
било изпратено от страна на кредитора изрично уведомление на 12.12.2017г.
На 27.10.2020г. ищецът депозирал
в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против ответника-длъжник за сумите дължими по горепосочения договор.
Образувано било ч.гр.д.№1279/2020г., по което на 29.10.2020г. съдът издал
Заповед №260163 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със
същата заповед на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 302 лева– главница по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги CREX -14758810
от 02.05.2017г., възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.11.2017г.
в размер на 35,38 лева, мораторна лихва за периода от 20.07.2017г. до
16.10.2020г. в размер на 95,68 лева, законна лихва върху главницата, считано от
26.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни
разноски, от които сумата от 25 лева платена
държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. Така
издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на ищеца било указано, че може да предяви иск
за установяване на вземането си, съобразно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите посочени в горепосочената
заповед за изпълнение. Претендира присъждане на направените в заповедното и
настоящото производство деловодни разноски.
При условията на евентуалност, в
случай, че така предявения установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, иска съдът да приеме, че е
предявен осъдителен иск, както и че същия има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия
на ответника.
Ответникът Г.Т.С., чрез своя
особен представител адв.А.Х., депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Счита предявения иск
за недопустим, тъй като липсвала активна процесуална и материална легитимация
на ищеца. Исковата молба била предявена от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж
рег.№********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като липсвали доказателства за
представителната власт по отношение на процесния договор за кредит. Иска съдът
да приеме, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж рег.№********* чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ не е надлежна страна по делото, като производството по същото следвало да
бъде прекратено.
На следващо място намира
предявения иск за неоснователен, като оспорва твърдението на ищеца за
усвояването на търсената от него сума- главница по кредита. Счита, че по делото
нямало доказателства, че сума в този размер е реално преведена по сметка на
упълномощения търговски партньор на ищеца, както и че ответника е получил стоката
по договора. Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на остатъка от кредита
поради липса на валидно връчване на изрично уведомление, получено от ответника.
Оспорва основателността и размера на претендираните от ищеца договорна и
наказателна лихва. Прави възражение за нищожност на клаузите в договора, които
дават възможност за един и същи период от време да се начислява върху
главницата едновременно и договорна и наказателна лихва, като неравноправни по
смисъла на ЗЗП. На следващо място прави възражение за прихващане при наличие на
плащане от страна на ответника или трето лице, предназначено за погасяване на
задължението на Г.С. с последващи вноски. Позовава се на изтекла 3 –годишна
погасителна давност по отношение на претендираните възнаградителна и мораторна
лихва. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 14758810 от 02.05.2017г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и Г.Т.С. на ответника е бил
предоставен кредит за закупуване на стока – смартфон „Леново к5“ на стойност
289 лева. Освен тази сума, кредиторът поел и задължението на кредитополучателя
да заплати за услугата „Сигурност на плащанията“ по Групова полица №5/2008,
премия в размер на 13 лева. Така общия размер на отпуснатия на ответника кредит
бил 302 лева. Той трябвало да върне същия на 6 месечни вноски, всяка от които в
размер на 56,23 лева. Освен дължимата главница във вноската била включена и
възнаградителна лихва, като общия размер на задължението, което С. трябвало да
заплати на кредитора е 337,38 лева. В Договора е определен ГПР от 38,74%, както
и Лихвен процент от 33,19%. Наред с това, ответникът изрично декларирал, че с
подписването на Договора в качеството на кредитополучател, той удостоверява, че
е получил стоката, описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и тя му е била
предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор,
както и че е получил опосредствен чрез стока кредит за сума, посочена в поле
„Размер на кредита“ и платима от кредитополучателя на търговските партньори при
получаване на вещта. Към Договора е бил приложен и Погасителен план, съгласно
който първата погасителна вноска е била дължима от ответника на 20.06.2017г., а
последната на 20.11.2017г.
Поради неизпълнение
на задълженията по Договора от страна на ответника към неговия кредитор, на
26.10.2020г. последният подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка било образувано
ч.гр.д.№1279/2020г., по което на 29.10.2020г. съдът издал Заповед №260163 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея на ответника-длъжник Г.Т.С.
било разпоредено да заплати на заявителя-ищец сумата от 302
лева – главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX -14758810 от 02.05.2017г.,
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.11.2017г. в размер на 35,38
лева, мораторна лихва за периода от 20.07.2017г. до 16.10.2020г. в размер на 95,68
лева, законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и деловодни разноски, от които сумата от 25 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което възникнали предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК
за предявяване на настоящия установителен иск от страна на ищеца.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото, съдът назначи и прие заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на тази експертиза, по потребителски
кредит с № CREX -14758810
от 02.05.2017г. за финансиране на покупка на смартфон „Леново“ е усвоен
на 02.05.2017г. в размер на 302 лева чрез превод по сметка на търговеца, от
който Г.Т.С. е закупил стоката. Към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда /27.10.2020г./ няма извършено нито едно плащане по кредита, като
непогасената част е в размер на общо 337,38 лева, от които 302 лева главница и
35,38 лева лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.11.2017г. Задълженията по
кредита към 12.10.2021г.-датата на изготвяне на заключението на експертизата,
не са променени.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№260163/29.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1279/2020г.
Между страните не
се спори, че на 02.05.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и Г.Т.С. са
сключили Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 14758810 от 02.05.2017г. Безспорно се установи, че по
този договор на ответника е била предоставена в кредит парична сума, която той
е трябвало да върне на 6 месечни вноски, през периода от 20.06.2017г. до 20.11.2017г.,
като общо дължимата сума на кредитора е в размер на 337,38 лева. Няма спор по
делото и че в срока на договора ответника не е платил нито една от уговорените
погасителни вноски.
Спорно по делото е
била ли е преведена уговорената в договора за кредит парична сума; налице ли са
били основания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и прекратяване
на договора; уведомен ли е бил ответника надлежно за прекратяването на договора
и настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.
На първо място
съдът намира възражението на особения представител на ответника за
недопустимост на предявения иск поради липса на активна процесуална и
материална легитимация на ищеца за неоснователно. Както заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и исковата молба са били
подадени от името на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс
С.А.“, с адрес на управление във Франция, Париж, ул.“Осман“ №1, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с адрес в
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д..
Действително процесния Договор е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД, който считано от 24.04.2018г. в Търговския регистър е със статут
на „Заличен търговец“. Същевременно от приложените към заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и исковата молба Извлечение от основно вписване в
търговския и фирмен регистър към 13.03.2018г., Нотификация за презгранично
сливане и писмо от канцелария на Търговския съд в Париж от 27.03.2018г. се
установява, че дружеството е преобразувано чрез трансгранично вливане в
едноличния собственик на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.-Франция
с номер в Търговски и фирмен регистър *********, като съгласно чл.265о ал.2 от ТЗ с вписването на преобразуването се прекратява преобразуващото дружество,
като правата и задълженията му преминават върху приемащото дружество. Предвид
това, съдът счита, че ищеца е активно процесуално легитимиран, както да
депозира в съда заявлението за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, така и настоящата искова молба.
На следващо място,
неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че по
делото нямало доказателства, че уговорената в договора сума е реално преведена
по сметка на упълномощения търговски партньор на ищеца, както и че Г.С. е
получил стоката по договора. Приетия като доказателство по делото Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX- 14758810 от 02.05.2017г. е подписан от ответника, като положения срещу
името му подпис не е оспорен от страна на особения представител. На стр.5 от
този Договор е налице изявление на Г.С., че с подписа си като кредитополучател
той удостоверява, че е получил стоката, описана в група „Финансирани стоки и
услуги“ и тя му е била предадена в добро функционално състояние от
упълномощения търговски партньор, както и че е получил опосредствен чрез стока
кредит за сума, посочена в поле „Размер на кредита“ и платима от
кредитополучателя на търговските партньори при получаване на вещта. Предвид
това и с оглед подписването на Договора от ответника, съдът счита, че същият е
заявил изрично, че е получил реално стоката смартфон „Леново к5“, като това
обстоятелство не би било възможно в случай, че ищеца не беше заплатил на
търговеца стойността й в размер на 289 лева.
Видно от
съдържанието на процесния Договор е, че задължението по него е трябвало да бъде
платено от страна на ответника разсрочено на общо 6 месечни вноски, всяка в
размер от 56,23 лева. Първата от тези вноски е била дължима на 20.06.2017г., а
последната на 20.11.2017г. по делото не бяха представени доказателства относно
това, че Г.С. е заплатил изцяло или частично задължението си по Договора.
Въпреки това, по делото не се установява ищецът, на основание чл.3 от Договора,
да е обявявал пред ответника вземането си за изцяло предсрочно изискуемо,
считано от падежа на втората непогасена месечна вноска, а именно тази дължима
на 20.07.2020г. Същевременно, към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда- 26.10.2020г., вече е
бил настъпил падежа и на последната месечна вноска /на 20.11.2017г./, поради
което цялото вземане по договора за кредит вече е било изискуемо без да е
необходимо това да бъде обявявано изрично на длъжника. В този смисъл,
неоснователно се явява възражението на особения представител на ответника, че
поради липса на валидно връчване на уведомление на Г.С., не била настъпила
предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно процесния Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX- 14758810 от 02.05.2017г. за закупуване на смартфон „Леново к5“, Г.С. е
получил кредит от ищеца в размер на 289 лева. Освен тази сума, кредиторът поел
и задължението на кредитополучателя да заплати за услугата „Сигурност на
плащанията“ по Групова полица №5/2008, премия в размер на 13 лева. Така общия
размер на отпуснатия на ответника кредит бил 302 лева. Във всяка една от шестте
погасителни вноски, които той трябвало да върне на кредитора била включена и
възнаградителна лихва, като общия размер на задължението, което С. трябвало да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е 337,38 лева. В този смисъл, освен
главница в размер на 302 лева, ответникът дължал за периода от 20.06. до
20.11.2017г. и възнаградителна лихва в размер на общо 35,38 лева, съгласно
представения по делото Погасителен план /стр.13/.
Доколкото по делото не бяха
представени доказателства от страна на ответника, че същия е платил изцяло или
частично задълженията си по процесния договор, съдът намира, че същия дължи на
първо място сумата от 289 лева, представляваща цена на стоката, за закупуването
на която е получил кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД.
На следващо място, съдът счита,
че в хода на производството по делото не се събраха доказателства за наличието
на застрахователен договор или групова полица, във връзка с които на ответника
да е начислена за плащане сумата от 13 лева- „сигурност на плащанията“. По
делото не бяха представени каквито и да е доказателства, от които да се
установи, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е страна по застрахователно
правоотношение, възникнало във връзка със сигурността на плащанията по
процесния договор, сключен с Г.С.. Предвид това, съдът счита ,че не е налице
основание ответника да дължи плащане на сумата от 13 лева, доколкото не се
доказва извършването на такъв разход от страна на кредитора.
Съгласно сключения Договор между страните,
освен предоставения му кредит в размер на 289 лева, ответникът дължи на ищеца и
надбавка, представляваща печалба на кредитора /възнаградителна лихва/, която
той следва да заплаща разсрочено на месечни вноски, част от уговорените вноски
за дължима главница за периода от 20.06.2017г. до 20.11.2017г. Доколкото по
делото не се установи Г.С. да е плащал каквато и да е част от уговорените
погасителни вноски, то същия дължи на ищеца начислената му съгласно Договора
възнаградителна лихва в размер на общо 35,38 лева. Същевременно с отговора на
исковата молба особения представител на ответника прави възражение за изтекла
погасителна давност за част от вноските за тази възнаградителна лихва. По
отношение на тази лихва съдът намира, че е приложима кратката тригодишна
погасителна давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД. В настоящият случай тази давност е
била прекратена с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК в съда на 26.10.2020г.
Видно от представения по делото Погасителен план, който е неразделна част от
процесния договор, на 20.06.2017г. ответникът е дължал възнаградителна лихва от
13,48 лева, на 20.07.2017г. – 7,17 лева, на 20.08.2017г.- 5,81 лева, на
20.09.2017г.- 4,42 лева, на 20.10.2017г.- 2,99 лева и на 20.11.2017г. – 1,51
лева. С оглед на това, че погасителната давност за вземането за възнаградителна
лихва е 3 години, като същата е била прекъсната на 26.10.2020г., то претенцията
на ищеца за плащане на тази лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.10.2017г. е
била погасена по давност за въпросните 5бр.месечни вноски на обща стойност
33,87 лева. Предвид изложеното ,съдът счита, че иска за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца възнаградителна лихва следва да бъде уважен
единствено за сумата от 1,51 лева, с падеж на 20.11.2017г., като за периода от
20.06.2017г. до 20.10.2017г. и за сумата от 33,87 лева иска се явява
неоснователен, като погасен по давност.
На последно място, ищецът
претендира, че ответника му дължи по процесния договор обезщетение за забава за
периода от 20.07.2017г. до 16.10.2020г. в размер на 95,69 лева. Налице е
направено от страна на особения представител на ответника възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията за тази лихва. По отношение на същата отново е приложима
кратката тригодишна погасителна давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД, която е
започнала да тече от датата на падежа на всяка неплатена вноска до 26.10.2020г.,
когато е била прекъсната с депозиране в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Предвид това, че вземането по
процесният договор не е било обявено за изцяло предсрочно изискуемо с изрично
писмено изявление на кредитора, връчено на ответника, то мораторната лихва не
следва да се начислява върху цялата главница, считано от 20.07.2017г., а
отделно за всяка вноска от датата на падежа й. С оглед на това, че
погасителната давност за вземането за мораторна лихва е 3 години, като същата е
била прекъсната на 26.10.2020г., то претенцията на ищеца за плащане на тази
лихва за периода от 20.07.2017г. до 26.10.2017г. е била погасена по давност,
като през този период е настъпил падежа на общо 5 вноски за главница на обща
стойност 247,28 лева, съгласно представения Погасителен план. С помощта на
калкулатор за изчисляване на законна лихва от сайта на НАП съдът изчисли дължимата
мораторна лихва за горепосочената главница за периода от 26.10.2017г. до
16.10.2020г. /крайна дата посочена в исковата молба/, като установи, че тя е в
размер на 74,67 лева. Последната от шестте погасителни вноски е дължима на
20.11.2017г. и е в размер на 54,72 лева, като след неплащането й лихвата за
забава за периода от 20.11.2017г. до 16.10.2020г. е в размер на 16,14 лева.
Общият размер на лихвата за забава за периода от 26.10.2017г. до 16.10.2020г. е
90,81 лева. Предвид изложеното съдът намира предявения иск за мораторна лихва
за основателен и доказан за периода от 26.10.2017г. до 16.10.2020г. и за сумата
от 90,81 лева, като в останалата му част за периода от 20.07.2017г. до
25.10.2017г. и за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 95,68
лева иска следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Поради частичното
уважаване на предявения основен установителен иск, съдът не следва да се
произнася по предявения евентуален осъдителен иск от страна на ищеца още
повече, че същия не е конкретизиран по размер и основание.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски във връзка с предявения от него иск за платени държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, особен представител на ответника и юрисконсулт, съразмерно с уважената му част, а именно- 594,35
лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по
ч.гр.д.№1279/2020г. по описа на РС-Димитровград в размер на 66,04 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г.Т.С., с ЕГН **********,***,
че дължи на "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, със седалище и адрес на
управление във Франция, гр.Париж,бул.“Осман“ №1, представлявано от ***, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с ЕИК: *********, гр.София
район „Младост” ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д. сумата от 289 /двеста
осемдесет и девет/ лева –
главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 14758810 от 02.05.2017г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, възнаградителна
лихва от 20.11.2017г. до 20.11.2017г. в размер на 1,51 лева /един
лев и петдесет и една стотинки/, мораторна лихва за периода от 26.10.2017г. до 16.10.2020г. в размер на 90,81
лева /деветдесет лева и осемдесет и една стотинки/,
законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е
издадена Заповед №260163/29.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1279/2020г. по описа на РС-Димитровград, като иска за
главница над 289 лева до пълния предявен размер от 302 лева, за възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.10.2017г. за сумата над 1,51 лева до
пълния предявен размер от 35,38 лева и за мораторна лихва над 90,81 лева до
пълния предявен размер 95,68 лева за периода от 20.07.2017г. до 25.10.2017г.,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Т.С.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, със седалище и адрес на управление във Франция,
гр.Париж,бул.“Осман“ №1, представлявано от ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, с ЕИК: *********, гр.София район „Младост” ж.к.”Младост” 4, Бизнес
Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д., сумата от 594,35 лева /петстотин деветдесет и четири
лева и тридесет и пет стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело, както и
такива по ч.гр.д.№1279/2020г. по описа на РС-Димитровград в размер на 66,04
лева /шестдесет и шест лева и четири стотинки/.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: