Решение по дело №10414/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 316
Дата: 9 септември 2021 г. (в сила от 9 септември 2021 г.)
Съдия: Рени Коджабашева
Дело: 20211100510414
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. София , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е в закрито заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова

Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100510414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод подадена от П. Х. В. и „Ф.“ ЕООД- гр. София- длъжници
в изпълнително производство, жалба срещу отказ на ЧСИ да намали поради
прекомерност претендирани от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 3
200 лв., постановен на 11.06.2021 г. по изп. дело № 20218380406062 на ЧСИ М.Б. с рег.
№ 838 на КЧСИ и район на действие- СГС, и срещу постановлението за разноски, с
което на длъжниците е определена за плащане несъответна пропорционална такса по
т.26 ТТРЗЧСИ. С доводи, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и
правна сложност, като освен това е спряно, жалбоподателите молят да бъде
постановена отмяна на обжалвания отказ и да бъде постановено намаляване на
посоченото възнаграждение до размер на сумата 200 лв. и намаляване на несъответно
определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело- В.С.И.- чрез адв. Х.Г. оспорва жалбата на
длъжниците по изпълнението и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й
като неоснователна.
Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по
обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, съдържащи
съображения за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбо-подателите и взе
1
предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
Изпълнителното производство по изп. дело № 20218380406062 на ЧСИ М. Б. е
образувано по молба на взискателя В.С.И.- чрез адв. Х.Г., подадена на 14.05.2021 г., с
приложен към нея Изпълнителен лист от 1.04.2021 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 16903/ 2021 г. на СРС, 81 състав, с която е
разпоредено длъжниците П. Х. В. и „Ф.“ ЕООД- гр. София /жалбоподателите/ да
заплатят солидарно на кредитора В.С.И. сумата 117 349.80 лв.- задължение по запис на
заповед от 10.11.2019 г., ведно със законната лихва от 25.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 4 847 лв.- разноски за заповедното производство. Към молбата са
приложени небланково пълномощно на името на адв. Х.Г. и небланков договор за
правна защита и съдействие от 14.05.2021 г., съдържащ уговорка за плащането на
адвокатско възнаграждение от 3 200 лв., за което е посочено, че е заплатено в брой на
адвоката при подписване на договора.
На 27.05.2021 г. на длъжниците П. Х. В. и „Ф.“ ЕООД, представлявано от
Управител П. Х. В., са връчени покани за доброволно изпълнение, съдържащи покана
за плащане на сумата 117 349.80 лв.- главница, ведно със законната лихва от
25.03.2021 г., възлизаща до датата на поканата на 2 057.70 лв., сумата 4847 лв.-
разноски за заповедното производство, както и разноските по изпълнението, вкл.
адвокатско възнаграждение от 3 200 лв. и 6 949.88 лв.- такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
На 27.05.2021 г. от страна на длъжниците е подадено уведомление до ЧСИ, че са
подали възражения по чл.414 ГПК срещу издадената по гр.д.№ 16903/ 2021 г. на СРС,
81 състав, заповед за незабавно изпълнение, поради което и следва да бъде
констатирано спиране на изпълнителното производство при условията на чл.420, ал.1
вр. чл.417, т.9 ГПК.
С разпореждане от същата дата- 27.05.2021 г., ЧСИ Б. е постановил спиране на
изпълнителното производство на основание чл.420, ал.1 ГПК.
На 31.05.2021 г., в срока по чл.428, ал.1 ГПК по изпълнителното дело е
постъпило възражение от длъжниците за прекомерност на претендираните от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, както и за несъответно определена
от ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
С Постановление на ЧСИ от 11.06.2021 г. възражението на длъжниците срещу
постановлението за разноските е оставено без уважение.
Това постановление на ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд, е
2
неправилно и следва да бъде отменено.
По същество възражението на длъжниците по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност
на претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, е
основателно.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК,
като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство.
В случая изпълнителното дело, за което са заплатени спорните разноски, на този
етап от производството не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, като
наред с това с разпореждане на ЧСИ от 27.05.2021 г. същото е спряно на основание
чл.420, ал.1 ГПК. Освен подаване на молбата за принудително изпълнение, към датата
на изпращане на поканите за доброволно изпълнение на длъжниците, съдържащи
покана за плащане и на спорните разноски от 3 200 лв.- за адвокатско възнаграждение,
а също и към датата на издаване на обжалваното постановление на 11.06.2021 г. от
адвокат- пълномощника на взискателя не са били предприети други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради което и
необосновано се явява определянето /възлагането/ на разноски в претендирания по
изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от адв.- пълномощника на
взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело /чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г./, поради което и
направеното от страна на длъжниците възражение по чл.78, ал.5 ГПК като основателно
следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя от 3 200 лева следва да бъдат намалени до минималния
посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а именно до размер на
сумата 200 лв.
При тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ Б., с което е
отказано намаление на спорните разноски по възражението на длъжниците по чл.78,
ал.5 ГПК, следва да бъде отменено като неправилно, като дължимите на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 200
лева.
Основателна е жалбата на длъжниците по изпълнението и в останалата й част-
относно определената от ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Определеният от ЧСИ размер на дължимата пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ е 6 949.88 лв., видно от връчените на длъжниците покани за доброволно
изпълнение.
Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума. В случая паричното вземане, което ЧСИ
е следвало да събере от длъжниците П. Х. В. и „Ф.“ ЕООД, е в размер на 124 254.50
лв., която сума включва присъдените по гр.д.№ 16903/ 2021 г. на СРС, 81 състав суми,
за които е издаден цитираният по- горе изпълнителен лист, включая сумата 2 057.70
лв.- законна лихва върху главницата, считано от 25.03.2021 г. до 27.05.2021 г. /дата на
ПДИ/. Поради това и дължимата от последните пропорционална такса по т.26, б.“е“
3
ТТРЗЧСИ е в размер на 5 705.09 лв. /без ДДС/, която именно сума следва да бъде
заплатена на ЧСИ, а за разликата до определения от ЧСИ размер обжалваното
постановление за разноски следва да бъде отменено, тъй като начисляването й се явява
незаконосъобразно. Начисляването от ЧСИ на ДДС върху таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е
извън обхвата на осъществявания по реда на чл.435 ГПК контрол за законосъобразност
на извършените от ЧСИ действия, поради което и настоящият съд не дължи
произнасяне относно неговата дължимост от жалбоподателите- длъжници по
изпълнението.
При тези съображения обжалваното от длъжниците постановление на ЧСИ по
определянето и начисляването на такси и разноски по изпълнението следва да бъде
отменено като неправилно в частта за разликата над сумата 200 лв.- разноски за
дължимо на взискателя адв. възнаграждение, и над сумата 5 705.09 лв. /без ДДС/-
такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на П. Х. В. и „Ф.“ ЕООД- гр. София /длъжници по
изпълнението/ Постановление от 11.06.2021 г. по изп. дело № 20218380406062 на ЧСИ
М.Б. с рег.№ 838 на КЧСИ и район на действие- СГС, с което е отказано намаляване на
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от
взискателя В.С.И. /ЕГН **********/ и дължимо от длъжниците П. Х. В. /ЕГН
**********/ и „Ф.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *********/ по изп. дело № 20218380406062
на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 на КЧСИ и район на действие- СГС, адвокатско
възнаграждение от 3 200 лева на 200 лева /двеста лева/.
ОТМЕНЯ по жалбата на П. Х. В. и „Ф.“ ЕООД- гр. София /длъжници по
изпълнението/ издаденото по изп. дело № 20218380406062 на ЧСИ М. Б. с рег.№ 838
на КЧСИ, постановление за разноските в частта му относно определената
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, дължима от длъжниците П. Х. В. и „Ф.“
ЕООДАД, над сумата 5 705.09 лв. /без включен ДДС/ до начисления от ЧСИ размер.
Решението не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5