№ 674
гр. Стара Загора, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя И.
при участието на секретаря Невена И.
като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20215530103437
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество ЕООД
„Водоснабдяване и канализация” – гр. Стара Загора, се било снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение № 260456/15.02.2021 г., по
ч.гр.д. № 759/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора, срещу С Р. И.. С
издадената заповед било разпоредено на длъжника да заплати на ЕООД
„Вооснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, сумите както следва:
3863,45 лева за главница;
133, 60 лева - лихва върху тази сума за периода от 15.01.2020г. до
03.02.2021г.;
законната лихва от 11.02.2021г. до окончателното заплащане на сумата
79,94 лева за заплатената държавна такса;
Предвид обстоятелството, че издадената заповед била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс,
Районен съд - Стара Загора бил дал на заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и
канализация” - гр. Стара Загора, указания да предяви иск относно вземането
1
си по реда на чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ЕПК.
Вземанията произтичали от следните обстоятелства:
Ответницата имала открита партида с № ************* в ЕООД
„Водоснабдяване и канализация” за адрес - *************, открита на нейно
име, като наемател на общинско жилище, съгласно заповед № *************
на Кмета на Община - Стара Загора. Сключен бил и договор за доставка на
вода от 30.11.2018г., по силата, на който ВиК оператора се задължавал да
доставя, отвежда и пречиства вода до водоснабдения имот на потребителя,
като той следвало да заплаща тези услуги. При закъснения се начислявали
лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи.
С Р. И.имала неизплатени в срок задължения към ищцовото дружество,
в размер на 3863, 45 лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги за
периода 02.12.2019г. до 09.12.2020г., за което били издадени фактури, както и
лихви за забавено плащане в размер на 133, 60 лева, за период от 15.01.2020г.
до 03.02.2021г.
За този период било извършвано ежемесечно начисляване на
потребените количества вода в имота на потребителя, находящ се в
*************. Отчитането на количествата доставена и отведена вода било
обективирано, чрез запис в електронен карнет за партидата на ответника и
ставало през текущия месец, като платежния документ - фактура за тях се
издавала до края на месеца, в който било ставало отчитането. С протокол за
констатирано нарушение № 312/14.09.2020г., съставен от служителите на ВиК
оператора, Н.Р.Ц. и Н.Д.Б. било установено, че водомера в имота, обитаван от
ответницата бил манипулиран, като върху него било осъществено физическо
въздействие, посредством, което часовниковия механизъм на същия е бил
отделен от корпуса му, с което се създавали предпоставки за манипулиране
на показанията му. Поради тази причина и консумацията на предоставени
ВиК услуги бил определен на основание чл. 37, вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба
№ 4/2004г., за период от шест месеца в размер на 3 322,60 лева. Периодът бил
така определен, тъй като видно от извлечението от ел. карнет по партидата на
ответницата през предходните шест месеца, преди съставяне на ПКН №
312/14.09.2020г. не бил осъществен реален отчет на водомера. Срокът за
2
заплащане на дължимата сума по издадените платежни документи бил 30 дни
от датата на издаване на всеки един от тях /задължение регламентирано в
общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал.
2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2 - стара редакция на ОУ в сила до
27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и
отведена вода за имота на потребителя били издадени 12 бр. квитанции,
сумите, по които не били заплатени.
Искането до съда е да признае за установено по отношение на ответника
С Р. И. ЕГН **********, *************, че дължи да заплати на ЕООД
“Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62,
представлявано от управителя инж. Румен Тенев Райков, сумата от 3863, 45
лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 02.12.2019г. до
09.12.2020г., за което били издадени фактури за дължимите суми за
предоставени ВиК услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 11.02.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, както и
лихви за забавено плащане в размер на 133,60 лева за период от 15.01.2020г.
до 03.02.2021г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на
приложен лихвен лист - извлечение от сметките и компютърни извлечения за
неплатени квитанции. Претендира направените по ч.гр.д. 759/2021г. по описа
на Районен съд - Стара Загора разноски, както и по настоящото такова.
Задължението можело да бъде заплатено по следната банкова сметка,
банка *************, *** *** *************.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, назначеният особен
представител на ответницата счита, че така предявения иск бил недопустим и
не следвало да бъде разглеждан от съда. Излага следните съображения:
Между основанието посочено в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (по повод на което било образувано ч.гр.дело №759/2021г.) и
основанието посочено в исковата молба по настоящото дело, имало
разминавания и несъответствие. Липсвало тъждественост между основанието
3
посочено по заповедното производство и основанието посочено в
установителния иск. Разминаването било както по отношение на основанието
за дължимостта на процесната сума, така и по отношения на съществени
елементи на твърдяното задължение - основание за възникване, документи от
които се установявало, период, размер и т.н. Затова считал иска за
недопустим и моли съда да прекрати производството по същия.
Именно поради всичко изложено по - горе считал, че така предявения
иск бил недопустим.
По същество излага следните съображения:
Спорен бил въпроса дали между страните били останали неизчистени и
неуредени задължения във връзка с предоставяните от ищеца услуги, за
периодите посочени в исковата молба или същите били уредени.
В исковата молба се твърдяло, че това твърдяно задължение на
ответницата към ищеца било възникнало вследствие на потребени от нея
количества вода, за посочения период, за който период било извършвано
ежемесечно начисляване на тези потребени количества вода, както и за
допълнително начислени суми за потребена вода съобразно разпоредбите на
чл.37 и чл.35 от Наредба №4 от 14.09.2004г.
Твърдяло се, че ответницата дължала на експлоатационното дружество
сума в размер на 3863.45 лева за потребени от нея количества вода за
посочения недвижим имот, като се твърди че консумацията на тези потребени
количества вода била осъществена в периода от 02.12.2019г. до 09.12.2020г.
Твърдяло се, че към 11.02.2021г. ответницата не била заплатила
задълженията за посочения период и поради това се претендира, и
обезщетение за забава /мораторна лихва/.
Счита, че в случая по отношение на твърденията на ищеца изложени в
исковата молба, не можело да бъде прието, че отговаряли на действителното
състояние на отношенията между страните по делото.
На първо място - по отношение на твърдението, че ответницата не била
изпълнила стриктно задълженията си вменени й с нормативните актове,
уреждащи материята по предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
От представените по делото доказателства не можело да се приеме за
вярно това твърдение на ищеца.
4
От една страна - от 2018г. ответницата се легитимирала като ползвател
на имота, който обаче бил собственост на трето лице - Община Стара Загора.
Имота се бил ползвал от ответницата като наемател, като ползването на имота
се осъществяло по силата на представената заповед на кмета на Община Стара
Загора. Не бил изяснен въпроса за времето, през което ответницата била
ползвала имота. Не били представени доказателства, че през целия период
посочен в исковата молба (от 02.12.2019г. до 09.12.2020г.) именно
ответницата била ползвала имота. Не било ясно дали през целия период или
през част от него имота не е бил ползван от собственика и/или друг
ползвател.
След като не били налице безспорни данни, че ползвател на
недвижимия имот, и съответно и на услугите на експлоатационното
дружество (за които следвало да се има предвид, че не били представени
каквито и да било доказателства, че били действително предоставени по вид
и количество) е била само и единствено ответницата, то не можело да бъде
прието за безспорно, че само и единствено ответницата била отговорна за
заплащане на сумите към ищцовото дружество.
От изложеното по - горе ставало ясно, че ответницата можело и да не е
била единствено ползвател на жилището в посочения период, и съответно
можело да не е била в състояние да ползва имота в този период и реално да не
била могла да потреби услугите предоставяни от ищеца за този имот в обема
и количествата посочени в исковата молба.
От друга страна в исковата молба се посочва ло, че ищецът бил издал
документи /фактура/ за процесната сума, и действително такива документи
били представени с исковата молба. Такива документи обаче не били
представени в заповедното производство по ч.гр.дело №759/2021г. на РС -
Стара Загора. Също не били представени и доказателства дали документите
свързани с отчитането на количествата потребена вода и определяне на
размера на задължението, които се твърдяло, че били издадени от ищеца,
били връчени на ответницата, както и че същата по някакъв начин ги била
получила. След като фактурите /квитанциите и другите документи не били
връчени на потребителя, то същия бил лишен от възможността да се запознае
със записите във фактурите/ квитанциите и останалите документи, касаещи
доставените количества, периодите и т.н. Това запознаване било от
5
съществено значение във връзка с евентуалните оспорвания на тези
записвания. Още повече, че след като потребителя не бил получил фактура,
то съответно и нямало как да установи дължимата сума, която следвало да
заплати на ВиК оператора.
В документите приложени към исковата молба се съдържа ло
информация за количества потребена вода, които не отговаряли на
действително потребената такава. От представените по делото фактури се
виждало, че било налице дублиране на периоди , за които има ло начислено
количество потребена вода. Имало издадена фактура за период от няколко
месеца, които месеци съвпадали с месеци, за които имало издадени отделни
фактури за потребено количество вода. Налице било допълнително
начисляване на потребени количества вода, което обаче не почива ло на
обективно измерване. Същото било направено въз основа на позоваване на
разпоредбите на чл.37 и чл.35 от Наредба №4 от 14.09.2004г.. Съпоставяйки
текста на посочените разпоредби с начина на начисляване използван от
ищеца, се установявало некоректно записване и изчисляване от страна на
ищцовото дружество.
От посоченото можело да се направи извода, че в конкретния случай
било налице некоректно и неправилно, и/или погрешно отчитане на
потребените количества вода за процесния период. Това отчитане обаче било
задължение на ищеца, и неточното изпълнение на това задължение
(извършено в несъответствие с предписаното от нормативните актове
регулиращи материята), не следвало да води до негативни последици за
потребителя.
Както било посочено по - горе, не били представени каквито и да било
доказателства във връзка с отчитането на количествата потребена вода и
определяне на размера на задължението.
Искането до съда е да прекрати производството поради недопустимост
на предявения иск, а при преценка за допустимост - да отхвърли предявения
срещу ответницата, иск като неоснователен и недоказан, ведно с всички
произтичащи от това последици.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, чрез процесуалния си представител заявява, че
поддържа исковете, като доразвива допълнителни доводи за основателност на
6
исковете.
В съдебно заседание назначеният по делото особен представител на
ответницата поддържа изложените в отговора възражения и моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 759/2021 год. по описа на Районен
съд – Стара Загора, съдът е издал в полза на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, гр. Стара Загора срещу С Р. И. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 3863, 45 лева – за
главница за доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода
02.12.2019г. до 09.12.2020г. по партида на длъжника № 11678, открита при
заявителя, ведно със законната лихва от 11.02.2021 г. до окончателното
заплащане на сумата, както и за сумата от 133,60 лева - лихви за забавено
плащане за период от 15.01.2020г. до 03.02.2021г., както и за разноските по
заповедното производство – 79,94 лева – ДТ. Тъй като длъжникът не е бил
открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по
делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и
в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на сумите по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Видно от заповед № ************* на Кмета на Община - Стара
Загора, ответницата С Р. И. заедно с малолетният й син, са били настанени в
общинско жилище, находящо се ************* за срок от 2 години.
Видно от заявление от 30.11.2018г. до „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, подадено от С Р. И. като ползвател на жилище, находящо се
*************, същата е направила искане за прехвърляне на партидата за
имота с № ************* на нейно име. Декларирала е 2 човека като
обитатели на имота.
Представен е и сключения между страните договор за доставка на вода
и отвеждане и пречистване на отпадъчни води от 30.11.2018г.
По делото са представени лихвен лист, досие на абоната и следните
7
фактури за ползвани ВиК услуги, а именно:
1. фактура№ **********/15.01.2020г. на стойност 77,34 лева
2. фактура№ **********/15.02.2020г. на стойност 42,14 лева
3. фактура№ **********/15.03.2020г. на стойност 57,18 лева
4. фактура№ **********/15.04.2020г. на стойност 57,18 лева
5. фактура№ **********/15.05.2020г. на стойност 57,18 лева
6. фактура№ **********/15.06.2020г. на стойност 51,17 лева
7. фактура№ **********/15.07.2020г. на стойност 57,18 лева
8. фактура№ **********/15.08.2020г. на стойност 51,17 лева
9. фактура№ **********/15.09.2020г. на стойност 3322,61 лева
10. фактура№ **********/15.10.2020г. на стойност 30,10 лева
11. фактура№ **********/15.11,2020г. на стойност 30,10 лева
12. фактура№ **********/10.12.2020г. на стойност 30,10 лева
Видно от протокол за констатирано нарушение от 14.09.2020 г., на тази
дата служители на ищцовото дружество Н.Ц. и Н.Б., в присъствието на
ответницата, са извършили проверка на адрес ************* и са
констатирали, че монтираният в обекта водомер е манипулиран – „часовникът
на водомера се отделя от металната част и водата не се заплаща“, като
водомерът е за смяна и са изчислили цена за вода по формулата: 0,29л./сек. =
184 куб.м./месец =1104 куб.м./за 6 месеца = 3322,60 лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани като
свидетели тези служители на “ВиК“ЕООД Н.Ц. и Н.Б., които по еднопосочен
и взаимодопълващ се начин, потвърждават отразеното в горепосочения
протокол, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите казват, че
измервателната част, която е часовниковият механизъм на водомера, се
отделя и всъщност водомерът е само като тръбичка, през която минава вода,
без да се отчита. Обясняват формулата, по която са изчислили количеството
допълнително начислено вода съгласно Наредба , а именно „дадено е като 1
метър в секунда според цолажа на тръбата“.
По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза,
заключението по която е неоспорено от страните и съдът кредитира като
пълно и съответно на събраните писмени доказателства по делото, според
8
което сумите по гореописаните фактури възлизат общо на 3863,45 лева и
няма отразено плащане по тях. Вещото лице е посочило, че първите 8 фактури
за ВиК услуги са отразени в досието с реален отчет на водомера – отчетени
визуално данни, въведени в електронен карнет, посредством таблет, деветата
фактура на стойност 3322,61 лева не била включена в досието на абоната, а в
последните три фактури били отразени количества вода със служебен отчет
(служебно били начислявани по 5 куб.м. вода за двама човека, на основание
чл. 25 от Общите условия на ищеца). Вещото лице е посочило още, че
данъчна фактура **********/15.08.2020 г. на стойност 3322,61 лева е
издадена с оглед констатираното нарушение в Протокол 312/14.09.2020г.,
като е била начислена вода за шест месеца назад във времето, но според
изчисленията на вещото лице количеството допълнително начислена вода
било по – малко от това, което следвало да бъде начислено (а именно 4610.34
куб.м. по формулата 0,29л./сек. х 60 сек х 24 часа х 184 дни) и съответно била
и по – ниска претендираната стойност, съобразно чл. 35 и 37 от Наредба
4/2004г.. Вещото лице е изчислило и мораторната лихва по всяка една от
фактурите.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с
ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл.
ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже,
както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. Относими към
спорното материално правоотношение правни норми се съдържат още в в
ЗРВКУ, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите.
В случая възникването и съществуването на облигационното
правоотношение между страните се доказва по безспорен начин от събраните
по делото писмени доказателства – индивидуален договор за доставка на
вода, заявление за промяна на партида и настанителната заповед на Кмета за
срок от две години, от които е видно качеството на ответницата на наемател
9
(ползвател) на водоснабдения процесен обект за процесния период, поради
което неоснователни се явяват възраженията на особения й представител за
противното (§ 1, т. 2 ЗРВКУ)
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е
възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. В чл. 23, ал.4 от същите е
посочено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, като този ред не се прилага
в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. В
случая безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че
отчитането на водомера в процесния обект за отчетен период 02.12.2019г. до
07.08.2020 г. се е осъществявало чрез отчетени визуално данни от инкасатора,
въведени в електронен карнет, посредством таблет, за което са били издадени
следните данъчни фактури: фактура № **********/15.01.2020г. на стойност
77,34 лева; фактура№ **********/15.02.2020г. на стойност 42,14 лева;
фактура№ **********/15.03.2020г. на стойност 57.18 лева; фактура№
**********/15,04.2020г. на стойност 57,18 лева; фактура№
**********/15.05.2020г. на стойност 57,18 лева; фактура№
**********/15.06.2020г. на стойност 51,17 лева; фактура№
**********/15.07.2020г. на стойност 57,18 лева и фактура№
**********/15.08.2020г. на стойност 51,17 лева или на обща стойност 901,68
лева.
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение.
Следователно ответницата дължи заплащането на цените по
горепосочените осем данъчни фактури.
Не така стои въпросът с данъчна фактура № **********/15.09.2020г., в
която е посочен отчетен период от 13.03.2020 г. до 14.09.2020 г. (който е
включен в горепосочения период на посочените по – горе осем фактури,
10
които касаят реален отчетен на потребено количество вода) и е начислена
сумата от 3322,61 лева за 1104 куб.м. вода. Действително по делото се
установи, че на 14.09.2020 г. при проверка на процесния обект е
констатирано, че водомерът е манипулиран – часовникът се отделя от
металната част и водата не се отчита, като в протокола за констатирано
нарушение е изчислено, че за шест месеца назад във времето се дължи
заплащане на 1104 куб.м. вода на стойност 3322,60 лева, като от
изслушваните свидетелски показания по делото се установява, че
изчислението е извършено съобразно правилото на чл. 35, ал.6 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г.. Съгласно чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. и чл. 24, ал. 4 и чл. 49 от Общите условия на ищеца, при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за
отчитане на показанията на водомера се съставя протокол за това, а разходът
на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до
предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца. Съгласно чл. 37, ал.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 50, ал.1 от Общите условия на ищеца при
установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи, съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по
реда на чл. 35, ал.6 от Наредбата (респ. чл. 49 от Общите правила на ищеца)
за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Именно
на тази разпоредба се позовава ищецът. Първо, съдът намира, че от така
посоченото в Протокола от 14.09.2020г. не може да се направи извод, че
повредата на водомера е от такова естество, че да се приравни на незаконно
присъединяване към водопроводната система, какъвто довод навежда
процесуалния представител на ищеца. А от друга страна, дори съдът да
възприеме този довод, начисленото количество вода и претендираната
стойност за него е в нарушение на горецитираните норми от Наредбата и
Общите условия, защото там е посочено, че количеството вода се определя за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по – малък. Видно
от писмените доказателства по делото за отчетен период от 09.07.2020г. до
07.08.2020 г. е бил реален отчета на водата, което означава, че водомерът е
бил в изправност към дата 07.08.2020 г. и би следвало след като на 14.09.2020
11
г. е констатирана повредата, допълнително количество вода да бъде
начислено само за периода от последното засичане на водомера до 14.09.2020
г., а не за произволни шест месеца. Ето защо съдът намира, че ответницата не
дължи на ищеца сумата от 3322,61 лева за 1104 куб.м. вода за шест месеца по
данъчна фактура № **********/15.09.2020г.
Допълнителен аргумент, че се касае в случая за повреден водомер, а не
за незаконно присъединяване към водопроводната система са и издадените
последващи 3 броя данъчни фактури за отчетен период от 07.08.2020 г.
(датата на последния реален отчет) до 09.12.2020 г. - фактура№
**********/15.10.2020г. на стойност 30,10 лева; фактура№
**********/15.11,2020г. на стойност 30,10 лева и фактура№
**********/10.12.2020г. на стойност 30,10 лева, в които служебно е
начислено количество вода, по 5 куб.м. за обитател, което правило е
разписано в чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и възпроизведено в
чл. 25, ал. 8 от Общите условия на ищцовото дружество, и е важимо за
случаите, когато няма монтиран водомер или когато същият е повреден и то
при спазване на процедурата по чл. 26, ал. 2 от Общите условия. Затова съдът
намира, че ответницата дължи заплащане на стойностите на тези три данъчни
фактури.
Предвид гореизложеното, след извършване на необходимите
математически изчисления, съдът намира за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 540,84 лева – за предоставени ВиК услуги за
периода от 02.12.2009г. до 09.12.2020 г., като исковата претенция над тази
сума до пълния претендиран размер от 3863,45 лева, т.е. за разликата от
3322,61 лева – стойност на данъчна фактура № **********/15.09.2020г. се
явява неоснователна.
При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество
вода, определени в Общите условия , се заплаща законна лихва по реда на чл.
86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – чл. 40, ал.1 от
Наредбата. Съгласно чл. 44, ал.1 от Общите условия на ищеца потребителят
дължи законна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа на
задължението, а съгласно чл. 33, ал.2 потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране (този срок е определен и в индивидуалния договор за
12
доставка на вода, сключен с ответницата – т. 2.3.2). Предвид това, като изходи
и от извършените изчисления от вещото лице по СИЕ, съдът намира, че
ответницата дължи на ищеца мораторна лихва в общ размер 31,15 лева върху
уважената част от главниците за периода от 15.01.2020 г до 03.02.2021 г., като
исковата претенция над тази сума до пълния претендиран размер от 133,60
лева се явява неоснователна.
Предвид гореизложеното исковете за главница и лихва следва да бъдат
уважени в горепосочените размери, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 11.02.2021г. до изплащането й.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете, което прави сумата 198,88 лева. С
оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на
11,44 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответницата не е представила доказателства за направени разноски,
поради което не й се присъждат такива, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С Р. И. ЕГН
**********, с постоянен адрес: **************************,
СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, за следните суми:
сумата в общ размер на 540,84 лева – за главници, представляващи
13
неплатени цени за предоставени ВиК услуги за периода от 02.12.2009г. до
09.12.2020 г. за имот, находящ се в гр. Стара Загора, *************, съгласно
данъчни фактури: фактура № **********/15.01.2020г. на стойност 77,34 лева
фактура № **********/15.02.2020г. на стойност 42,14 лева; фактура №
**********/15.03.2020г. на стойност 57,18 лева; фактура №
**********/15,04.2020г. на стойност 57,18 лева; фактура №
**********/15.05.2020г. на стойност 57,18 лева; фактура №
**********/15.06.2020г. на стойност 51,17 лева; фактура №
**********/15.07.2020г. на стойност 57,18 лева и фактура №
**********/15.08.2020г. на стойност 51,17 лева; фактура №
**********/15.10.2020г. на стойност 30,10 лева; фактура №
**********/15.11,2020г. на стойност 30,10 лева и фактура №
**********/10.12.2020г. на стойност 30,10 лева, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда – 11.02.2021г. до изплащането им, както и сумата в общ размер
на 31,15 лева – обезщетение за забава в плащането на уважената част от
главниците за периода от 15.01.2020 г до 03.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване съществуване на вземане за главници над
установения размер от 540,84 лева до пълния претендиран от 3863,45 лева,
т.е. за разликата от 3322,61 лева – стойност на данъчна фактура №
**********/15.09.2020г. и иска за установяване съществуване на вземане
за мораторни лихви над установения размер от 31,15 лева до пълния
претендиран от 133,60 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
759/2021год. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА С Р. И. ЕГН **********, с постоянен адрес: *************
*************, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, сумата от 198,88 лева –
разноски по настоящото дело и сумата от 11,44 лева – разноски по ч.гр.д. №
759/2021 год. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с уважената част
от исковете.
14
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в заповедното
производство банкова сметка на ищеца в *************, *************.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15