№ 4421
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100500999 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца Д. Т. Т. срещу решение № 19969 от 06.11.2024 г., постановено по гр. дело №
7768/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу
„Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1145,64 лева,
главница за незаплатена топлинна енергия за периода 08.2014 г. – 04.2016 г. по общи фактури
№ **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 08.2014 г. – 04.2015 г. и №
**********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 05.2015 г. – 04.2016 г., както и сумата от 18,04
лева, дялово разпределение за периода 08.2014 г. – 04.2016 г., за които е издаден
изпълнителен лист от 07.08.2023 г. по гр. д. № 65432/2017 г. на СРС, 49 състав, срещу
майката на ищеца, въз основа на който е образувано изп. д. № 20238380404884 на ЧСИ М.Б..
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел за единствен допустим път за защита
обжалването на изпълнителния лист. Намира, че доколкото изпълнителният лист е бил
издаден срещу починало лице, то същият не пораждал действие, тъй като бил насочен
1
срещу неправоспособен субект. Ето защо, изпълнителното производство е било
незаконосъобразно образувано и ищецът не дължал претендираните по него суми. Моли се
за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове за
недължимост на сумите, уточнени от ищеца по делото.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно, но частично недопустимо. По делото
първоначално са предявени отрицателни установителни искове от Д. Т. Т. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД за недължимост на сумите по изпълнителен лист от 07.08.2023
г., въз основа на който е образувано изп. дело № 4884/2023 г. по описа на ЧСИ М.Б., но в
исковата молба не са посочени размери на вземанията, чието отричане се иска от ищеца. Ето
защо след дадени указания от първоинстанционния съд на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, с
уточнителна молба от 12.03.2024 г. Д. Т. Т. е посочил общата сума, която счита, че не дължи
и за която предявява отрицателен установителен иск – 1452,10 лв., от която е уточнил, че
581,84 лв. представлява главница на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 08.2014
г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.09.2017 г. до
окончателното плащане, която към момента е била 404,76 лв.; разноски по гр.д. №
65432/2017 г. по описа на СРС, 49 състав, в размер на 164 лв., юрисконсултско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 75 лв., авансови такси по
изпълнителното дело в размер на 78 лв., държавна такса за издаване на изпълнителен лист в
размер на 2,50 лв., както и такси по Тарифата на ЧСИ в размер на 146 лв. По същия начин
предявената искова претенция се поддържа от процесуалния представител на ищеца в хода
на устните състезания пред СРС, когато същият е заявил, че иска установяване
недължимостта на сумата, уточнена в приложената допълнителна молба.
В противоречие с уточнения от ищеца петитум на исковете му, първоинстанционният съд е
приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск за сумата от 1145,64 лв., главница за
2
незаплатена топлинна енергия за периода 08.2014 г. – 04.2016 г. по общи фактури №
**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 08.2014 г. – 04.2015 г. и №
**********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 05.2015 г. – 04.2016 г., както и за сумата от
18,04 лв., дялово разпределение за периода 08.2014 г. – 04.2016 г., като в тези размери е
разгледал и отхвърлил предявените искове. Следователно, обжалваното решение е
постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
регламентиран в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК – предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните, като при произнасяне на съда в
повече от претендираното от ищеца спорно право е налице „свръхпетитум“, който води до
недопустимост на съдебното решение в тази част. В настоящия случай ищецът е предявил
отрицателен установителен иск за отричане на вземане за стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 581,84 лв., като за разликата до сумата от 1145,64 лв., за която
първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, решението е недопустимо и
следва да се обезсили, респ. по отношение на вземане за сумата от 18,04 лв., такса за дялово
разпределение, въобще не е предявен иск от Д. Т. Т. срещу „Топлофикация София“ ЕАД,
поради което и в тази част първоинстанционното решение е недопустимо и следва да се
обезсили. СРС не се е произнесъл по останалите предявени искове, касаещи отричане на
вземанията за разноски по гражданското и изпълнителното дело, като не е налице искане от
ищеца за допълване на първоинстанционния акт по реда на чл. 250 ГПК, поради което не е
налице постановено решение по отрицателни установителни искове за недължимост на тези
вземания, респ. същите не са предмет на въззивна проверка и въззивният съд не дължи
произнасяне по тях.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е
частично недопустимо и следва да бъде обезсилено по отношение на исковете за главница за
сумата над 581,84 лв. до пълния разгледан размер от 1145,64 лв., както и за сумата от 18,04
лв., такса за дялово разпределение, доколкото искове за отричане на тези вземания не са
предявени, а на разглеждане по същество от въззивната инстанция подлежи единствено
искът за установяване на недължимостта на оспорваната от ищеца главница за стойност на
топлинна енергия в размер на 581,84 лв.
В останалата допустима част обжалваното решение е правилно, поради следните
съображения:
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че по
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.Р.Й. осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е постановено решение от 07.12.2020 г. по гр.д. № 65432/2017 г.
по описа на СРС, 49 състав, с което ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от
1145,64 лв., главница за незаплатена топлинна енергия за периода 08.2014 г. – 04.2016 г. по
общи фактури № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 08.2014 г. – 04.2015 г. и №
**********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 05.2015 г. – 04.2016 г., както и сумата от 18,04
лв., дялово разпределение за периода 08.2014 г. – 04.2016 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 15.09.2017 г. до окончателното плащане. Препис от решението
3
е връчен на упълномощения представител на ответницата и същото влязло в сила на
24.02.2021 г., а по молба на ищеца от 03.08.2023 г. е издаден изпълнителен лист за
присъдените суми срещу М.Р.Й. на 07.08.2023 г., въз основа на който е образувано изп. дело
№ 4884/2023 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838.
В хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител е извършил справки за
гражданското състояние на длъжника и е установил, че М.Р.Й. е починала на 03.12.2020 г.,
поради което на основание чл. 429, ал. 2 ГПК е конституирал нейните наследници Т.И. Т.,
Р.П.П. и Д. Т. Т. в качеството им на длъжници по изпълнителното дело, като им е връчил
покани за доброволно изпълнение и е започнал проучване на имущественото им състояние.
С предявения в настоящото производство отрицателен установителен иск ищецът Д. Т. Т.
поддържа, че не дължи припадащите му се съобразно наследствения дял от наследството на
М.Р.Й. задължения по процесния изпълнителен лист, тъй като същият е издаден срещу
починало лице и следователно не е породил действие.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, чрез
предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на същия да установи, че изпълняемото
право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не
всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а
само тези, които са настъпили след влизане в сила на съдебното решение.
В случая изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден на 07.08.2023 г.
изпълнителен лист срещу наследодателя на ищеца, като твърденията за недължимост на
оспорените вземания се основават на доводи за незаконосъобразност на изпълнителния
титул. Извън производството по предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК стои
въпросът относно законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист
срещу наследодателя на ищеца, доколкото същото подлежи на самостоятелен инстанционен
контрол. Ищецът не се е възползвал от възможността да обжалва разпореждането за
издаване на изпълнителен лист, поради което същото е влязло в сила като необжалвано. В
производството по иск с правно основание чл. 439 ГПК не е налице процесуална
възможност инцидентно съдът да преценява законосъобразността на влязлото в сила
разпореждане за издаване на изпълнителен лист, като по идентични съображения
законосъобразността на актовете на съдебния изпълнител също не подлежи на съдебен
контрол в настоящото производство. Когато съдебният изпълнител образува изпълнително
производство въз основа на издаден изпълнителен лист, той действа процесуално
законосъобразно, ако проведе изпълнението в полза на и срещу лица, за които
изпълнителният лист има сила съгласно чл. 429 ГПК. Изпълнението е незаконосъобразно,
ако е осъществено по искане на лице, за което изпълнителният лист няма сила, или срещу
4
лице, за което изпълнителният лист няма сила (в този смисъл – Решение по гр. д. №
2249/2020 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).
В случая изпълнителното производство е насочено законосъобразно срещу наследниците на
починалия след приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено
влязлото в сила съдебно решение, длъжник (ход на устните състезания е даден в открито
съдебно заседание на 09.11.2020 г., а ответницата е починала на 03.12.2020 г.). На
основание чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да
бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са
се отказали от наследството или че са го приели по опис (каквито твърдения не са наведени
в настоящото производство). Обстоятелството, че към момента на фактическото издаване на
изпълнителния лист длъжникът е бил починал, не води до неприложимост на посочената
разпоредба, която е ясна – субективните предели на изпълнителния лист се разпростират и
спрямо наследниците на починалия длъжник, когато изпълнителният титул е издаден въз
основа на валидно изпълнително основание и влязло в сила разпореждане на съда. В
настоящия случай ответницата е починала след откритото съдебно заседание, в което е даден
ход на устните състезания, поради което решението правилно е постановено срещу нея.
Съдът няма процесуално задължение да проверява служебно правосубектността на страните
във всеки етап от производството, поради което законосъобразно е издал изпълнителния
лист срещу лицето, посочено във влязлото в сила съдебно решение, а в случай на по-рано
настъпила смърт на длъжника този лист разпростира действието си и спрямо универсалните
правоприемници на длъжника на основание чл. 429, ал. 2 ГПК.
С оглед на изложеното настоящият въззивен състав намира, че по делото не се установява
твърдяното от ищеца основание за недължимост на оспорените суми – настъпилият след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, факт, на който ищецът основава претенцията си – смърт на наследодателя му
М.Р.Й., не обуславя недължимост на вземанията. Напротив – при изричното признание, че Д.
Т. Т. е приел наследството на майка си, същият дължи съответна част от присъдените по
изпълнителния лист суми по силата на наследственото правоприемство и разпоредбата на
чл. 429, ал. 2 ГПК, поради което предявеният от него отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в допустимата част.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОБЕЗСИЛВА Решение № 19969 от 06.11.2024 г., постановено по гр. дело № 7768/2024 г. по
описа на СРС, 82 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Т. Т., ЕГН
**********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника разликата над сумата от 581,84 лв. до пълния отхвърлен
размер от 1145,64 лв. (т.е. за сумата от 563,80 лв.), представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за периода 08.2014 г. – 04.2016 г. по общи фактури №
**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 08.2014 г. – 04.2015 г. и №
**********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 05.2015 г. – 04.2016 г., както и сумата от 18,04
лв., дялово разпределение за периода 08.2014 г. – 04.2016 г., за които е издаден изпълнителен
лист от 07.08.2023 г. по гр. д. № 65432/2017 г. на СРС, 49 състав, срещу майката на ищеца,
въз основа на който е образувано изп. д. № 20238380404884 по описа на ЧСИ М.Б..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19969 от 06.11.2024 г., постановено по гр. дело № 7768/2024 г.
по описа на СРС, 82 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Т. Т., ЕГН
**********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 581,84 лв., представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за периода 08.2014 г. – 04.2016 г. по общи фактури №
**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 08.2014 г. – 04.2015 г. и №
**********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 05.2015 г. – 04.2016 г., за която е издаден
изпълнителен лист от 07.08.2023 г. по гр. д. № 65432/2017 г. на СРС, 49 състав, срещу
майката на ищеца, въз основа на който е образувано изп. д. № 20238380404884 на ЧСИ М.Б..
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6