Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
град Горна Оряховица, 27.03.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, първи състав, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и осемдеветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ТОНЕВА
при секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора ......…..….........…, като
разгледа докладваното от съдията Тонева гр.дело № 332 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно съединени искове
с правно основание чл.59, ал.9 от СК и чл.127а, ал.2 от СК.
Ищцата А.Я.Ю., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника – адвокат М.С. от ВТАК, твърди в исковата молба, че с одобрено на 07.03.2017г. от PC Горна Оряховица
споразумение по гр.дело № 2111/201бг., постигнато между нея и ответника Д.Й.П.
като родители на децата Д. и М.Д.П., е предоставено упражняването на
родителските права над децата на тяхната майка А.Ю., като на бащата е определен
режим на лични отношения с децата два пъти в месеца. В последствие поведението
на Д.Й.П. спрямо А.Ю. било такова, че се наложило да бъде постановена заповед
за защитата й от П. и това станало с решение на ГОРС по гр.дело № 377/2017г., а
в последствие със споразумение по НОХД № 995/2017г. П. бил наказан и за
неспазване на мерките по заповедта за защитата на А.. Твърди се, че Д.П. няма
жилище, което да обитава, наема за по ден жилище, когато следва да осъществи
лични контакти с децата М. и М., води ги по различни квартири и ги среща с хора
с криминални прояви. Ищцата е силно притеснена от това в какви домове и при
какви условия ответникът води децата по времето за лични контакти с тях.
Заплахите, които ответникът отправя по отношение на ищцата не са преставали,
като по-голямото дете, М., е до толкова наплашено от баща си, че отказва
каквито и да е срещи с него, дори и през установеното време за лични контакти с
бащата. М. знае, че баща му работи по строежи и изпада в панически страх,
когато види строителни работници. Когато М. излиза от вкъщи, то е за да отиде
там, където е абсолютно наложително да отиде,
напр. на училище, минава по най-кратките маршрути и се крие, обличайки дрехи с
качулки, които вдига, за да не се вижда лицето му. М. смята, че баща му ще
избие семейството му и тази представа си е изградил под влияние на заплахите,
които баща му отправя за убийство на майка му А. и братчето му М.. М. отказва
дори да приеме подаръци от баща си, като казва, че в кутията за подарък ще има
нож, с който баща му ще го наръга. Твърди се, че ответникът не само отправя
заплахи, но и предприема конкретни действия, с които държи под непрекъснато
напрежение ищцата и децата си - хвърлял е камъни по прозрците им, ходил е пиян
да види децата извън определеното му време за лични контакти с тях, замярвал е
ищцата с фасове по времето, когато е тя е пишела обяснения пред полицейските служители
във връзка с това му поведение. Малкото момче, М., още не е в състояние да
възприеме сериозно поведението на баща си, но въпреки това негативни последици
има и върху него. Когато се върне от срещи с баща си, М. е превъзбуден,
разказва с какви хора и на кои строежи го е водил баща му, с какви обидни думи
го е карал да нарича майка си и нейния съпруг. Ищцата счита, че това поведение
на Д.П. влияе изключително негативно на двете му деца М. и Д. Д.П., поради
което моли съда да постановите решение, с което да измени режима на лични
отношения между бащата и децата. Моли за шест месеца режима на лични отношения
между Д.П. и децата да бъде преустановен изцяло, за да имат децата възможност
да поработят с психолог и да възстановят душевното си спокойствие и равновесие.
Моли след това в продължение на шест месеца децата да се виждат с бащата само
за по два часа месечно в присъствието на социален работник, а след това - само
за по шест часа месечно. Счита, че това време на разредени лични контакти между
Д. и децата е в техен изключителен интерес поради ниската им в момента възраст
и травми раната им психика. След отзвучаване на травмите този режим на лични
отношения може да бъде отново променен. Ищцата посочва, че бащата отказва да
даде разрешение майката да извежда децата извън територията на страната, поради
което моли за разрешение Д. и М.Д.П. да пътуват в рамките на Европейския съюз
без съгласието на техния баща. Счита, че е в изключителен интерес на децата да
имат такова разрешение, защото пътуванията в чужбина ще им дадат житейски опит
и няма да ги отделят от семейството, в което те в момента се отглеждат.
В съдебно заседание
ищцата А.Я.Ю., представлявана от пълномощника
адвокат М.С. от ВТАК, поддържа молбата.
Ответникът Д.Й.П., с ЕГН **********, с
адрес: ***, в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, чрез
пълномощника – адвокат Н.П. от ВТАК. Ответникът счита, че в този си вид
исковата претенция е недопустима. Твърди, че ИМ е нередовна и не е внесена
държавна такса за двата иска, а вторият иск е неконкретизиран. Счита, че ИМ е
неоснователна. Твърди,
че двете деца живеят в семейството на своята майка ищцата и нейния съпруг,
заедно с още три деца на ищеца от предишна връзка, като семейството очаква на
практика шесто дете. тъй като ищцата е
бременна. Не спори, че с Определение от 07.03.2017г по гр.д. № 2111/2016г. по описа на ГОPC е одобрена
спогодба между родителите на децата Д. и М., съобразно която бащата Д.П. ще
взема децата при себе си всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 17ч. в петък до 16ч. в неделя, с приспиване; един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, вторите половини от пролетната и зимната ваканции, както и
през официалните празници през второто полугодие на съответната година, а
относно личните празници на децата - всяка четна година при майката, а всяка
нечетна година при бащата, както и два дни през седмицата, в рамките на два
часа след училище, след предварителна уговорка смайката. Бащата се задължава да
взема децата и да ги връща в дома на майката -
местоживеенето па децата. Бащата има право на лични отношения с децата и на
рождения си ден от 10ч. до 16ч. Посочва, че според
него отношенията между страните са се влошили след сключване на ищцата на
граждански брак е лицето Ю. Твърди, че е получил оплаквания от децата си, че
съпругът на майката се държи лошо с тях, че крещи в къщи, че средният му син
удря шамари на малкото дете М. Посочва, че е търсил съдействие от отдел „Закрила на
детето” на ДСП Горна Оряховица. Отправял е две жалби към Районпа прокуратура
Горна Оряховица, за извършено престъпление от майката по чл.182 ал.2 от НК.
Имал е съдействие от Контактен център за деца и родители след раздяла гр. Велико Търново. Виждал се е с децата чрез
посочената Международна социална служба. Имало е изготвен график и сключен
договор, преписи от които представя като доказателства. Съдействие е получил
и от Център за обществена подкрепа Горна Оряховица.
Твърди, че майката е тази, която не е съдействала и е преустановила контакти с тези служби.
Заявила е предпочитанията си към Център „М.”***, към
която неправителствена организация той не кредитира доверие. Категоричен е, че
майката иа децата му ги настройва срещу него и им внушава твърдения, че той не
им е биологичен баща. Оспорва твърдението на ищцата, че нямал жилище, което да
обитава и наемал само за един ден жилище. Твърди, че децата са били превързани
към него и ако действително в момента проявяват някакво нежелание за срещи с
него, в което той не вярва, това се дължи на внушения от страна на майката и
новият й мъж. Оспорва твърденията в исковата молба, целящи да обосноват
искането за промяна па определените вече родителски права. Счита, че
предложените нови такива са по-близки до искане за лишаване от родителски права
и не са в интерес на децата. Твърди, че вторият иск е предявен без да е налице
правен интерес у ищцата. Сочи, че тя никога не е обсъждала с него евентуално
пътуване на децата им в чужбина, че да се е породил спор. Моли съда да не
уважава двете искови претенции, тъй като целят прекъсване на връзката между
двете деца и биологичния им баща.
В съдебно заседание ответникът Д.Й.П.
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорен факт е, че страните по
делото имат родени две деца - Д.Д.П., род. на ***г***, ЕГН ********** и М. Д.П., род. на ***г. в гр.Горна
Оряховица, ЕГН **********.
Безспорен факт е, че с определение от 07.03.2017г. по
гр.дело № 2111/2016г. по описа на ГОРС е одобрена постигнатата съдебна спогодба на основание чл.127, ал.1 СК, както следва: Упражняването
на родителските права спрямо малолетните деца Д.Д.П., ЕГН **********, роден на ***
година и М.Д.П., ЕГН **********, роден на *** г., се предоставя на майката А.Я.Ю.,
ЕГН **********,***; Местоживеенето на малолетните деца Д.Д.П., ЕГН ********** и
Мариян Д.П., ЕГН **********, се определя по адреса на майката А.Я.Ю., ЕГН **********,***;
На бащата Д.Й.П., ЕГН **********,***, се определя режим на лични отношения с
малолетните деца Д.Д.П., ЕГН ********** и М.Д.П., ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17,00 ч. в петък до 16,00 ч. в
неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, вторите половини от пролетната и зимната ваканции, както и през
дните на официални празници през второто полугодие на съответната година, а
относно личните празници на децата всяка четна година при майката, а всяка
нечетна година - при бащата, както и два дни през седмицата в рамките на два
часа след училище, след предварителна уговорка с майката. Бащата се задължава
да взема децата и да ги връща от дома на майката - местоживеенето на децата.
Бащата има право на лични отношения с децата и на рождения си ден от 10,00 ч.
до 16,00 часа; Бащата Д.Й.П., ЕГН **********,***, се задължава да заплаща на
малолетните деца Д.Д.П., ЕГН ********** и М.Д.П., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител А.Я.Ю., ЕГН **********,***, месечна издръжка за
напред в размер на по 115,00 лева /сто и петнадесет лева/, за всяко дете, считано
от 07.03.2017 година, до настъпване на законни основания за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
датата на изискуемостта на всяко вземане, до окончателното плащане. Издръжката
ще се превежда до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи по
посочена от ищцата банкова сметка ***. Определението е влязло в сила на
15.03.2017г.
С решение № 116/28.03.2017г. по
гр.дело № 377/2017г. по описа на ГОРС е прието за установено, че по
отношение на А.Я.Ю. ЕГН **********, постоянен адрес ***, на 27.02.2017г., около 07,30 ч. в гр. Горна
Оряховица, на ул. „Петър Берон” е извършен акт на домашно насилие – психическо
и емоционално, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от Д.Й.П. с ЕГН **********, с адрес: ***. Д.Й.П. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на А.Я.Ю. ЕГН **********. На Д.Й.П. е забранено да приближава А.Я.Ю. ЕГН ********** и жилището,
находящо се в */****** обитавано от нея, местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице, за срок от девет месеца, считано от 27.02.2017г. На Д.Й.П. е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. /Двеста лева/, платима в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Горна Оряховица, както и 5 лв.
/Пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Издадена е
заповед за защита № 1/28.03.2017г. на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за
защита срещу домашното насилие.
С определение от 08.02.2018г. по
НОХД № 995/2017г. по описа на ГОРС е одобрено споразумение за решаване на
делото, с което Д.Й.П., роден на *** ***, български гражданин,
с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, със средно образование, осъждан, ЕГН
**********, се е признал за виновен за това, че на 05.06.2017 г. в град Горна
Оряховица не изпълнил Заповед за защита № 1 от 28.03.2017 г., издадена по гр.д.
№ 377/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица, с която е задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на А.Я.Ю., ЕГН **********, и му
се забранява да приближава нея и обитаваното от нея жилище, находящо се в ******,
за срок от девет месеца, считано от 27.02.2017 г., като извършил психическо и
емоционално насилие спрямо нея, изразяващо се в отправяне на обиди и закани,
както и се приближил до нея и обитаваното от нея жилище на горепосочения адрес,
като деянието извършил виновно, при форма на вината – пряк умисъл и за
извършеното престъпление по чл.296, ал.1 от НК, във вр. с чл.57, ал.1, във вр.
с чл.54 и чл.36 от НК му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева). Определението е влязло в сила на 08.02.2018г.
Видно от приетия Договор за наем от 15.12.2017г. ответникът
в периода от 15.12.2017г. до 15.12.2018г. е живеел под наем в боксониера,
находяща се в гр.Велико Търново, ул. Д. Рашев” № 20.
От приетите по делото писмени
доказателства - Договор №
9/12.09.2017г. за предоставяне на услуга в контактен център за деца и родители
гр.Велико Търново и 2 бр. графици на Контактен център за деца и родители след
раздяла гр.Велико Търново за провеждани контакти на децата Д. и М.П. с баща им Д.П.
за периода от 15.09.2017г. до 17.12.2017г. се установява, че ответникът е
осъществявал срещите си с децата чрез Международна социална служба – България,
Контактен център за деца и родители след раздяла гр.Велико Търново.
По делото е изискан и депозиран социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане гр. Горна Оряховица, Отдел „Закрила на
детето”, в който е отразено, че след раздялата на
родителите между тях за кратък период от време е имало нормални отношения и малолетните
деца са поддържали контакт и са се виждали с баща си. В последствие добрият тон
между Д. и А. се влошава и при всяко предаване на децата се е стигало до
необходимост от намесата на органите на властта, за което по техни думи са
подадени жалби към полицията и прокуратурата. За да се избегнат срещите между
родителите, същите са насочени към Контактен център гр. Велико Търново и от
месец септември 2017г. Ю. и П. ползват услугите на Контактен център В.Търново
за предаване на децата. От 2016г. те са насочени и ползват също така соц.
услуги в общността. Майката и двете й деца ползват услугите на Сдружение Център
„М.”***, а от месец януари 2018г. П. ползва услугите на „Международна социална
служба - България” гр.Велико Търново. Въпреки усилията на специалистите
работещи по случаите на малолетните деца, напрежението между родителите
ескалира и срещите на децата с бащата стават все по трудни. През
месец декември 2017г. на една от срещите между Д. и синовете му в Контактният
център гр. Велико Търново, бащата обижда и наранява физически по-големият си
син Митко и от тогава детето отказва да се среща с баща си. Срещите
на П. с другият му син М. продължават до месец март 2018г. След поредно
гостуване на детето при бащата, то сериозно се разболява и е прието в болница
за лечение със съмнение за хепатит. Разтревожена за
здравето на детето си, Ю. преустановява
да го предоставя на бащата, защото няма информация къде го води, къде нощува и
с какво се храни. Към настоящият момент майката и децата
обитават етаж от къща семейна собственост на адрес ***** Етажа разполага
с антре, коридор, кухня, две спални, хол, килер и санитарни помещения. Децата
обитават едната спалня, която е обзаведена с всички необходими мебели за
възрастта им. Жилището предлага
добри хигиенно-битови условия. П. обитава
апартамент на адрес ***. Жилището му е отдадено под наем и за него заплаща
сумата от 130 лв. Домът е електрифициран и водоснабден с добри хигиенно -
битови условия. В доклада е посочено, че след раздялата на
родителите, грижи за децата са полагани приоритетно от майката и настоящият й
съпруг. По тази причина между тях е създадена и се поддържа силна
емоционална привързаност. До преди раздялата на
родителите и малко след нея между децата и баща им е съществувала силна
емоционална привързаност. Такава към момента не съществува предвид
факта, че контактите им по между им са били твърде рядко и наситени с инциденти
при предаването от единият родител на другият. Детето Д. не желае да се среща с бащата. М. не отказва контакт с баща си. Бащата изразява, че силно е привързан
към синовете си и много ги обича, поради това много му липсват контактите с тях
и смята, че за всичко случващо се е виновен новият съпруг на Ю.. Двамата
родители демонстрират загриженост, безгранична обич и желание за активно
родителстване, но са нарушили добрия тон помежду си и не си сътрудничат в
отглеждането на синовете си. Между родителите няма нормална комуникация и в
тази връзка, спрямо децата, на 06.07.2017г. е предприета мярка за закрила,
съгласно чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗДет. Ю. желае по съдебен ред да ограничи режима
на личен контакт между П. и синовете му, за да могат децата да се успокоят.
Смята също така и че с разрешението да изведе децата в чужбина ще им осигури
повече сигурност и спокойствие. П. възразява относно искането на Ю., като
смята, че с ограничаването на режима на личен контакт между него и синовете му,
това съвсем ще прекъсне връзката по между им, а чрез извеждането в чужбина той
няма да може да получава никаква информация за развитието на децата и по
никакъв начин няма да има контакт с тях. В заключение Отдел „Закрила на детето” сочи, че за децата се полагат необходимите грижи, всичките им потребности са
задоволени. Установено е, че Д. и М. нямат специални
образователни, интелектуални и социални потребности, които да налагат специфика
в отглеждането и полагането на допълнителни грижи. Майката е в трудоспособна
възраст, в добро здравословно състояние. Същата има необходимият родителски
капацитет и нормални възможности да продължи да задоволява обичайните и
извънредните нужди на Д. и М. Разчита на
морална и материална подкрепа от разширеното си семейство и от новият си
съпруг. Ю. е осигурила за малолетните деца чист и
уютен дом, достатъчно лично пространство, необходимите лични вещи, добра
хигиена на дома, осигурява навременни медицински грижи, разнообразие на
получената от децата храна, ново и чисто облекло и обувки, сигурна и спокойна
семейна среда, внимание и грижи, посещения на училище и детска градина. Бащата
също е в добро здравословно състояние, трудово зает и разполага с квартира, предлагаща добри условия за живот. Същият желае да има възможност
да общува пълноценно
и безпрепятствено със синовете си. Ситуацията, в която двамата родители са
изпаднали, техните влошени отношения и липсата на каквато и да е нормална
комуникация между тях предопределя емоционалната връзка баща и син напълно да
изчезне.
От обяснения на ищцата по
реда на чл.59, ал.6 от СК и показанията на свидетелите Я.И.И. /баща на ищцата/
и М.С. /съпруг на ищцата/ се установяват описаните в социалния доклад факти и
обстоятелства. Ищцата и свидетелите сочат, че от края на 2017г. Д. не се
среща с баща си, няма желание да се среща и говори с него и изпитва панически
страх от него, тъй като бащата му налагал психически и физически тормоз. Малкото дете М. желае да се вижда с баща си, но от месец март 2018г. майката не позволява, тъй като не знае бащата къде
го води. Преди да бъдат преустановени контактите на бащата с децата,
последните странали свидетели на отправени обиди и проявена агресия от бащата
към майката. Към настоящия момент ищцата живее с децата в
защитено жилище извън гр.Горна Оряховица, в друга област. Има трето дете от настоящия си съпруг. Юсниев има три деца от
друга жена и към настоящия момент с ищцата отглеждат шест деца. Я.И. не знае дали дъщеря му има желание да води децата в чужбина, но всеки
нормален човек имал желание да излезе и да види свят. Ю.
сочи, че ходи периодично до Германия и се връща. Ищцата не счита, че с режима,
който предлага, отношенията между бащата и децата ще се подобрят и твърди, че
към настоящия момент децата не изпитват нужда от баща си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Я.И. и М.Ю. По своето съдържание
те не си противоречат. Свидетелите установяват различни
факти и обстоятелства, непосредствено възприети от тях в общуването им със
страните по делото и с децата, като показанията им не установяват противоречиво един и същи факт.
По делото е назначена и изслушана
съдебно – психологична експертиза, от заключението на която се установява, че на този етап Д. категорично отказва да се вижда с баща си. Основните
причини най-вероятно са: образът на бащата е изтласкан в съзнанието на детето и
е зареден с негативни преживявания; силно негативното и агресивно (вербално и
физическо) поведение на бащата към майката, на което поведение Д. става
свидетел; страх, че майката може да бъде наранена физически и желанието му да я
защити, да я„спаси”; внушенията от страна на майката и близките й роднини върху
детето, съзнателно или несъзнателно, в които се акцентира изключително и само
върху негативните страни от поведението на бащата. Майката за Д. в момента е
значимата и авторитетна фигура, с която той живее от най-ранна възраст, на
която е свикнал да разчита и с която има „топла” емоционална връзка на взаимна
привързаност, сплотеност. Затова преживява силно травматично конфликтните
взаимоотношения между родителите си. Проявява тревожност и силен страх по
отношение на темите, свързани с общуването с бащата. Поради липса на контакти
между баща и син са налице нарушения на привързаността и емоционалната връзка
между тях вследствие на отчужденост и неефективни взаимоотношения. Д. отхвърля
всички хубави спомени с баща си и акцентира само върху негативните/неприятните.
С баща си не намира общи теми. Детето има силна
емоционална връзка с майка си и силно нарушена връзка с баща си. М. за разлика от баткото, има желание за
по-чести срещи с баща си. За времето прекарано заедно, детето говори
само позитивни неща - „гушкаме се, караме картинг, аз съм седнал в тати”.
Контактите с бащата определено липсват на малкото момче, а те са много важни за
правилното израстване и на двете деца. В основата на създадените отношения
„баща - син“ стоят чувства на обич, привързаност, доверие и радост от съвместно
прекараното време,
Вещото лице сочи, че най-характерно
за Д. е драстичната промяна на отношението към баща му. Според психологичната
експертиза, изготвена преди две години, детето го е приемало много добре.
По-късно отношението е преминава през неутрално до подчертано негативно,
признак на синдром на родителско отчуждение. Д. преживява силен страх и шок от
преживените конфликти между родителите си. Скандалите, обидите и заканите от
единия, и от другия родител, изречени на висок глас, намесата на полицията,
предизвикват у него силно негативни емоции. Детето се чувства застрашено, което
става причина за преживяване на негативен стрес. Това е една от основните
причини Д. да развие синдром на родителското отчуждение към баща си. Другата
основна причина за този синдром е поведението на майката, която в никакъв
случай не способства за преодоляване на негативното отношение на детето към
баща му, а напротив - задълбочава го. Ниската възраст, чувствителността и
емоционалността на Д. предизвикват у него интензивен страх, безпомощност и ужас
от среща с баща му. Детето е неспокойно, притеснено от това, да не се случи
нещо лошо на неговата майка, и на него самия. Към настоящия момент по-малкият М.
няма отклонения от нормата за психичното, емоционалното, нравственото и
социалното си развитие. В поведението му не се наблюдава чувство на страх,
тревога и безпокойство.
Промяната в режима на лични
контакти между бащата и децата най-вероятно ще доведе до прогресиране на синдрома
на родителското отчуждение при Д. и много вероятно - до появата на този синдром
и при по-малкия - М. Разрушаване на връзката между тях и баща им ще бъде във
вреда и на двете страни. От гледна точка на психологическата наука, ако се
позволи оставане само с родителя - отчуждител, връзката с другия пропада, а
децата биха могли да развят продължително психопатологизиране и дори параноя.
Уважаването на тази молба едва ли ще постигне целените резултати, а и това не е
най- добрия интерес на децата, защото по този начин окончателно ще се прекъсне
връзката син - баща, която безспорно е необходима за цялостното им емоционално
развитие и израстване. Запазването на статуквото също не е панацея за
създадения проблем в случай, че двамата родители не осъзнаят грешките си и не
променят поведението си към децата и един към друг. Необходимо е те да
преработят натрупания един спрямо друг гняв, за да приемат раздялата и да
загърбят собствения си егоцентризъм в името на децата. Един от най-добрите
варианти за децата, е родителите им да се справят със собствените си негативни
емоции, за да могат да поставят на преден план грижата и осигуряването на
психичното здраве на Д. и М., чрез редовен и стабилен режим на контакти с
другия родител, без „очерняне” на образа му и настройването им срещу него.
Синдром на родителско отчуждение
се наблюдава само при по-голямото дете Д.. Положителният отговор за наличието
на синдрома се обосновава със: създадената отделна /единствена/ взаимовръзка
между детето и майката, като напълно се отхвърля бащата; нежелание за среща с
бащата, свързано с изживяване на тревожност и силен страх от евентуална такава;
отхвърляне не всички хубави спомени с бащата и акцентиране само върху
негативните/неприятните; преживява силно травматично конфликтните
взаимоотношения между майката и бащата и за всичко смята виновен бащата; изтъква
крайно положителни факти за майката и крайно негативни за бащата; автоматично
вземане на страна (автоматична подкрепа на манипулиращия родител); разширяване
на враждебността върху цялото семейство на бащата - всички преки и по-далечни
роднини на отхвърления родител, всички негови приятели са агресивно отхвърлени.
Съзнателно или не, майката води до задълбочаване на проблема, тъй като не
насърчава срещите на детето с бащата, а предявява иск за промяна в
упражняването на родителските права. При по-малкото дете М. не се установява
наличие на синдрома на родителското отчуждение: има амбивалентна връзка и с
двамата си родители - изразява положителни чувства и емоции и към двамата; усеща
липсата на баща като постоянно присъствие в неговия живот; явно показва, че
контактите с баща му липсват и много би се радвал те да са по-чести – „през два
дни”, но иска да е и с майка си.
Съдът кредитира изцяло
заключението на съдебно – психологичната експертиза като компетентно и
обосновано, кореспондиращо на приетите доказателства.
Предвид така установената
по делото фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.59, ал.9 от СК и чл.127а, ал.2 от СК.
Предявен е иск по чл.59, ал.9 от СК, чието основание е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е бил
определен режима на личните отношения между децата и бащата със съдебната
спогодба на основание чл.127, ал.1 от СК. Искът е процесуално допустим, а
преценен по същество се явява неоснователен. Анализът на събраните гласни и
писмени доказателства и установената фактическа обстановка, аргументират съда
да приеме, че не е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59,
ал. 9 от СК. Не са налице нови обстоятелства, настъпили след одобряване на
съдебна спогодба по гр.дело № 2111/2016г. по описа на ГОРС, определяща режима
на личните отношения между малолетните деца Д.Д.П., ЕГН ********** и М.Д.П.,
ЕГН ********** и бащата Д.Й.П., ЕГН **********, които съществено да променят
обстановката, при която ответникът като баща да осъществява режим на лични
отношения с малолетните си деца Д. и М. Действително след одобряване на
съдебната спогодба са настъпили някои нови обстоятелства, а именно с решение №
116/28.03.2017г. по гр.дело № 377/2017г. по описа на ГОРС е прието за установено, че по отношение на А.Я.Ю. ЕГН **********, постоянен
адрес ***, на
27.02.2017г., около 07,30 ч. в ****** е извършен акт на домашно насилие –
психическо и емоционално, по смисъла на чл.2 от ЗЗДН от Д.Й.П. с ЕГН **********, с адрес:
***, постановени са мерки за защита и е издадена заповед за защита № 1/28.03.2017г. на основание
чл.15, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие. Със споразумение от
08.02.2018г. по НОХД № 995/2017г. по описа на ГОРС ответникът се е признал за виновен
за това, че на 05.06.2017г. в град Горна Оряховица не изпълнил Заповед за
защита № 1 от 28.03.2017г., издадена по гр.д. № 377/2017г. на Районен съд - Горна Оряховица, като деянието
извършил виновно, при форма на вината – пряк умисъл и за извършеното
престъпление по чл.296, ал.1 от НК, във вр. с чл.57, ал.1, във вр. с чл.54 и
чл.36 от НК му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева). Събраните по делото гласни доказателства и социалния доклад
сочат за влошени отношения между родителите на децата, липса на нормална
комуникация и сътрудничество за отглеждане на децата, което е наложило на 06.07.2017г. да бъде предприета мярка за закрила, съгласно
чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗДет. Контактите между децата и бащата са били твърде рядко
и наситени с инциденти при предаването от единият родител на другият. Детето Д. не желае да
се среща с бащата и след месец декември 2017г. не се среща с него. Малкото дете М. желае да се вижда с баща си, но от месец март 2018г. майката не позволява, тъй като не знае бащата
къде го води. Ищцата е създала ново семейство, родила е дете и живее в друга
област заедно с трите деца на съпруга си. В заключителната част на социалния
доклад е посочено, че ситуацията, в която двамата родители са изпаднали,
техните влошени отношения и липсата на каквато и да е нормална комуникация
между тях предопределя емоционалната връзка баща и син напълно да изчезне.
С
оглед изложеното настоящата инстанция счита, че тези нови обстоятелства не сочат
на изменение на обстоятелствата, налагащо изменение на режима на личните
отношения между децата и бащата, определен със съдебната спогодба на основание
чл.127, ал.1 от СК. Нещо повече, съгласно заключението на съдебно – психологическата
експертиза промяната в режима на лични контакти между бащата и децата
най-вероятно ще доведе до прогресиране на синдрома на родителското отчуждение
при Д. и много вероятно - до появата на този синдром и при по-малкия - Мариян.
Разрушаване на връзката между тях и баща им ще бъде във вреда и на двете
страни. От гледна точка на психологическата наука, ако се позволи оставане само
сродителя - отчуждител, връзката с другия пропада, а децата биха могли да
развят продължително психопатологизиране и дори параноя. Уважаването на тази
молба едва ли ще постигне целените резултати, а и това не е най - добрия интерес на децата, защото по
този начин окончателно ще се прекъсне връзката син - баща, която безспорно е необходима за цялостното им емоционално
развитие и израстване. Запазването на статуквото също не е панацея за
създадения проблем в случай, че двамата родители не осъзнаят грешките си и не
променят поведението си към децата и един към друг. Необходимо е те да
преработят натрупания един спрямо друг гняв, за да приемат раздялата и да
загърбят собствения си егоцентризъм в името на децата. Един от най-добрите
варианти за децата, е родителите им да се справят със собствените си негативни
емоции, за да могат да поставят на преден план грижата и осигуряването на
психичното здраве на Д. и Мариян, чрез редовен и стабилен режим на контакти с
другия родител, без „очерняне” на образа му и настройването им срещу него. Поради
това поисканият от ищцата по - ограничен
режим на лични отношения на ответника с малолетните Д. и М. не е в интерес на
децата и не намира основание във фактическата обстановка, установена по делото.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че не са налице предпоставките на чл.59, ал.9 от СК,
поради което съдът следва да отхвърли иска на А.Я.Ю. като неоснователен.
Предявеният
иск с правно основание чл.127а, ал.2, във вр. с чл.76, ат.9 от ЗБЛД е допустим,
а разгледан по същество се явява неоснователен.
Съгласно установеното в чл.76, т.9 от ЗБЛД, може да не се разреши напускане
на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които
нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойници, попечители; при разногласие между родителите спорът се
решава по реда на чл.127а от СК. Съгласно установеното в разпоредбата на
чл.127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие
на родителите. Съобразно правилото, установено в чл.127а, ал.2 от СК, когато
родителите не постигнат съгласието по ал.1, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Съдебният акт, с който съдът
разрешава спора относно пътуването на дете в чужбина е проява на съдебна
администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с
оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения,
изхождайки от правилото за защита интересите на детето.
В практиката е прието, че
Семейният кодекс /чл.127а от СК/ и Законът за българските лични документи
/чл.76 от ЗБЛД/ изискват общото съгласие и на двамата родители за решаване на
въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина, поради което при
разногласие съдът се произнася по отделен, конкретно възникнал между родителите
спор, който решава съобразно интересите на детето, за да може то да бъде
възпитавано по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие. Преценката на съдилищата за това дали детето да
може да пътува в чужбина при разногласие между родителите, следва да е
конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното
убеждение на съда. Когато съдът решава разногласие на родителите относно
пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на
детето. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС на РБ /Решение №
446/30.06.2010г. по гр. д. № 4549/2008г. на ВКС,
В настоящия случай безспорно се
установява, че страните по делото – ищцата А.Я.Ю. и ответника Д.Й.П. са
родители на малолетните деца - Д.Д.П., ЕГН ********** и М.Д.П., ЕГН **********. От приложените по
делото писмени и гласни доказателства, цитирани по-горе, се установява по
безспорен начин, че майката упражнява родителските права спрямо двете деца.
Видно от приложения по делото социален доклад, изд. от Д”СП” – Горна Оряховица,
съответстващ на приетите писмени и гласни доказателства, че след раздялата на родителите, грижи за децата са
полагани приоритетно от майката и настоящият й съпруг. По тази причина между
тях е създадена и се поддържа силна емоционална привързаност. До преди
раздялата на родителите и малко след нея между децата и баща им е съществувала
силна емоционална привързаност. Такава към момента не съществува предвид факта,
че контактите им по между им са били твърде рядко и наситени с инциденти при
предаването от единият родител на другия. Двамата родители демонстрират
загриженост, безгранична обич и желание за активно родителстване, но са
нарушили добрия тон помежду си и не си сътрудничат в отглеждането на синовете
си. Между родителите няма нормална комуникация и в тази връзка, спрямо децата,
на 06.07.2017г. е предприета мярка за закрила, съгласно чл.4, ал.1, т.1 от
ЗЗДет. Ю. желае по съдебен ред да ограничи режима на личен контакт между П. и
синовете му, за да могат децата да се успокоят. Смята също така и че с
разрешението да изведе децата в чужбина ще им осигури повече сигурност и
спокойствие. П. възразява относно искането на Ю., като смята, че с
ограничаването на режима на личен контакт между него и синовете му, това съвсем
ще прекъсне връзката по между им, а чрез извеждането в чужбина той няма да може
да получава никаква информация за развитието на децата и по никакъв начин няма
да има контакт с тях. Детето Д. не желае да се среща с бащата и след
месец декември 2017г. не се среща с него. Малкото
дете М. желае да се вижда с баща си, но от месец
март 2018г. майката не позволява, тъй като не знае бащата къде го води. Ищцата
е създала ново семейство, родила е дете и живее в друга област заедно с трите
деца на съпруга си. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че
ситуацията, в която двамата родители са изпаднали, техните влошени отношения и
липсата на каквато и да е нормална комуникация между тях предопределя
емоционалната връзка баща и син напълно да изчезне.
Въз основа на приетите по делото
доказателства се обуславя извода, че емоционалната връзка между бащата и детето
Д. е прекъсната, а емоционалната връзка между бащата и детето М. е запазена.
Предвид изложените по-горе
подробни мотиви и взетото от съда решение по предявения иск по чл.59, ал.9 от СК, се налага извод, че пътуванията на малолетните деца Д. и М. до държави - членки на Европейския съюз и обратно, придружавани
само от своята майка, без съгласието на бащата, не е в техен интерес. Съгласно
съдебната практика, обективирана в постановеното Решение № 163 от 27.06.2018г.
на ВКС по гр. д. № 1332/2018г., IV г. о., ГК, се приема, че
най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция
по § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Най-добрият интерес на детето е
приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да
живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и
родителите му, както и при заместването на съгласието на единия родител за
пътуване на детето в чужбина по реда на чл.127а, ал.1 от СК. Винаги, когато
трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително
предварително да се оцени възможното въздействие /положително или отрицателно/,
което решението ще има върху това дете. Решението на съда трябва да вземе
предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат
отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи
тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички
елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, и различните елементи
могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат
различна важност в цялостната оценка. При тази преценка освен положението на
конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес
от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете,
свързани с грижите за детето. В тази насока са и мотивите на ТР № 1/2016г. по
тълк.дело № 1/2016г. на ОСГК.
Настоящият съдебен състав намира
за недоказано по делото, че намерението на единия родител – майката А.Ю. да
отвежда и придружава малолетните си деца Д. и М. до държави
- членки на Европейския съюз и обратно, е сериозно, а не в
резултат на неконкретизирано желание във връзка с влошените й отношения с
ответника и желанието й да ограничи личните контакти на бащата с децата. От
показанията на изслушаните свидетели изобщо не се установи намерение /желание/
на майката да отвежда и придружава малолетните си деца Д. и М. до
държави - членки на Европейския съюз. Ищцата не ангажира доказателства и
относно потребностите на децата да пътуват до държави – членки на Европейския
съюз, целта на пътуванията, периода на пътуванията, условията на пътуванията,
средата, в която ще пребивават. Нещо повече, пред социалния работник, изготвил
социалния доклад, ищцата е заявила намерението си да ограничи режима на личен
контакт между П. и синовете му, за да могат децата да се успокоят, както и желание
да изведе децата в чужбина, като счита, че по този начин ще им осигури повече
сигурност и спокойствие.
Намерението на родителя да
отвежда децата в държави, различни от тази на тяхното обичайно местоживеене към
момента, сериозно засяга интересите на децата, тъй като това обстоятелство сочи
за бъдеща промяна на условията за двете деца, свързани с осигуряването на
непосредствените здравни, психологически, социални, финансови и всякакви други
потребности на децата и откъсването им от родителя, при който децата не живеят,
но с когото имат определен режим на лични контакти. Нещо повече, от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установи, че повече от година този
режим не се осъществява, а съгласно заключението на изслушаната съдебно –
психологична експертиза ограничаването на режима на лични
контакти между бащата и децата най-вероятно ще доведе до прогресиране на
синдрома на родителското отчуждение при Д. и много вероятно - до появата на
този синдром и при по-малкия - М. Разрушаване на връзката между тях и баща им
ще бъде във вреда и на двете страни. От гледна точка на психологическата наука,
ако се позволи оставане само с родителя - отчуждител, връзката с другия
пропада, а децата биха могли да развят продължително психопатологизиране и дори
параноя.
Макар и в интерес на децата Д. и
М. да е те да осъществяват задгранични пътувания, да пътуват и да пребивават в
различни страни, с оглед тяхното развитие и обогатяването им като личности, за
да се запознаят с условията на живот, цивилизацията, културните постижения и на
други държави, в т. ч. държави – членки на Европейския съюз, по изложените по –
горе мотиви съдът намира, че даването на съгласие децата да пътуват до държави
– членки на Европейския съюз, придружавани само от своята майка, не е в техен
интерес по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. С оглед изложените съображения и
предвид непредставянето на никакви годни доказателства в тази насока от
ищцовата страна, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.127а, ал.2
от СК, във вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД, за да бъде дадено разрешение за такива
пътувания, като бъде заместено съгласието на бащата за задгранични пътувания на
двете деца до държави – членки на Европейския съюз и обратно, придружавани
единствено от майката.
Предвид изложеното по-горе, при спазване на принципа за особена закрила
на детето, установен в чл.2, т.4 от СК, отчитайки изцяло интересите на
малолетните деца, съдът, счита, че предявения иск с правно основание чл.127а, ал.2
от СК е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен като такъв.
Страните не правят искания за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59, ал.9 от СК, предявен от А.Я.Ю., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Д.Й.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, за изменение на определения със съдебна
спогодба от 07.03.2017г. по гр.дело № 2111/2016г. по описа на ГОРС режим на
лични отношения на бащата Д.Й.П., с ЕГН **********,***, с малолетните деца Д.Д.П.,
с ЕГН ********** и М.Д.П., с ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, предявен от А.Я.Ю., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Д.Й.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, за даване на съгласие малолетните деца Д.Д.П., с
ЕГН ********** и М. Д.П., Ес ГН **********, да пътуват до навършване на
пълнолетие до всички всички държави - членки на Европейския съюз, без съгласието на
бащата Д.Й.П., с ЕГН
**********,
само със съгласието на майката А.Я.Ю., с ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от
връчване на преписа.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК,
на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: