ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 33730.09.2020 г.Град Ямбол
Окръжен съд – Ямбол
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пепа И. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова Атанасова
Галина И. Вълчанова Люцканова
Секретар:Иванка П. Златева
Прокурор:Георги Димитров_ Георгиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Атанасова Въззивно
частно наказателно дело № 20202300600267 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на защитника - адв.М. от
********** на осъдения Д. Д. П. ЕГН **********, срещу Определение № ******/**.**.****
г., постановено по ЧНД № ***/**** г. по описа на Районен съд Ямбол, в частта му, с която
на осн.чл.24 от НК определеното му общо наказание лишаване от свобода по НОХД №
***/**** г. на РС - Нова Загора, НОХД № ****/**** г. на РС - Варна, НОХД № ***/**** г. и
НОХД №***/****, двете на РС - Ямбол, е увеличено от две на три години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение в частта му
относно приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, предвид това, че П. е имал добро
процесуално поведение по водените срещу него наказателни производства по горните дела,
част от които са приключили със споразумение. Освен това, приложението на чл.24 от НК
не съответствало на събраните по делото доказателства и на претендираното както от
защитата, така и от прокурора определяне на общо наказание, без същото да бъде
увеличавано на основание посочената разпоредба. Прави се искане за отмяна на
определението в атакуваната част.
В останалата част определението e необжалвано и непротестирано.
В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща представител. Последният
оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение като
1
потвърди определението в атакуваната му част.
Въззиваемият Д. П. участва в с.з. лично и с назначения му служебен защитник – адвокат
от **********. Поддържат частната жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея
съображения. В допълнение защитникът посочва, че обжалваното определение страда от
липса на мотиви в посока приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, което съгласно
трайната съдебна практика се осъществява по изключение и именно заради това съдът е
длъжен да обсъди в мотивите си подробно и ясно да аргументира въпроса дали по реда на
чл.24 от НК следва да увеличи определеното общо наказание. Защитникът посочва и
многобройна практика на ВКС на Република България в тази посока. С оглед това,
защитникът претендира отмяна на определението на районният съд, по-специално в частта
относно приложението на чл.24 от НК и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на същия първоинстанционен съд.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на
атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК,
констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е с правно основание чл.306, ал.3 вр.чл.313 и сл. от НПК. Подадена е в
законоустановеният 15-дневен преклузивен срок и от лице, което има интерес от обжалване
на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се преценя като
основателна.
При постановяване на обжалваното определение Районен съд-гр.Ямбол е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.335, ал.2, вр.чл.348,
ал.3, т.2, пр.първо от НПК, т.к. мотивите на първоинстанционното определение не съдържат
подробни и ясни мотиви по отношение на приложението на разпоредбата на чл.25, ал.1
вр.чл.23, ал.1 от НК. В мотивите към определението съдът не е изложил аргументи и
относно приложението на чл.24 от НК, което той е бил длъжен да стори предвид
разпоредбата на чл.25 ал.1 от НК и съгласно константната практика на ВС на Република
България, изразена в Постановление №4 от 28.06.1965г. по н.д.№2/65г. на Пленума на ВС,
Постановление №6 от 1.12.1961г. по н.д. №6/61г. на Пленума на ВС и в Постановление №1
от 08.10.1978г. по н.д.№3/78г. на Пленума на ВС.
Простото деклариране на материалните норми от закона, без да се изследват в
пълнота и аргументирано да се мотивира тяхното приложение, сочи на необективно,
невсестранно и непълно изследване на всички обстоятелства по делото, а то вече е
нарушение на принципа, уреден в чл. 14 от НПК. Първоинстанционният съд е задължен да
обективира вътрешното си убеждение чрез излагане на собствени съображения по
приложимия закон. Само така страните могат да разберат ясно и точно съдебната воля, а
настоящата инстанция - да извърши проверка на законосъобразността на съдебния акт.
2
В резултат на всичко изложено дотук, въззивният съд намира, че процесуалните
нарушения визирани по-горе и допуснати от първостепенния съд са съществени, т.к. са
довели до ограничаване процесуалните права на осъдения Д. П. и по-конкретно - до
ограничаване правото му на защита. Същите освен това са неотстраними в тази фаза на
процеса, а са отстраними само при ново разглеждане на делото от първостепенния съд. Това
налага отмяната на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на Ямболски районен съд.
Ето защо и на осн.чл.306, ал.3 вр.чл.335, ал.2 вр.чл.348, ал.3 т.2 пр.1 от НПК, Ямболски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260002/10.08.2019 г., постановено по ЧНД № 599/2020 г. по
описа на Районен съд Ямбол и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3