Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.10.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 14630 по описа за 2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от И.П.Т., Н.П.Н. и П.И.Т. против З. „О.“ АД *** субективно съединени осъдителни искове за сумата в общ размер на 350 000лв., от която 110 000лв. на И.Т., 110 000лв. на Н.Н. и 130 000лв. на П.Т., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.04.2015г. до изплащането.

В хода на производството е починал ищецът П.И.Т., замесен на основание чл.227 ГПК от своите наследници по закон ищците И.Т. и Н.Н..

В исковата молба ищците излагат, че на 11.04.2015г. настъпило ПТП в с.Плодовитово, обл.Стара Загора причинено от Ц.Д.Ц., като водач на т.а.Волво ФХ с ДК № ********, при което настъпила смъртта на Л.И.Т.. Водачът бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 6/2016г. по описа на ОС-Стара Загора за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК. Починалата е майка на първите двама ищци и съпруга на П.Т., които твърдят да са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на своята близка. Били задружно семейство, отношенията им се основавали на взаимна обич, уважение и разрибателство. Всеки от тях предявява осъдителен иск за обезщетение против ответника в качеството му на застраховател по задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Претендират заплащането на законната лихва от деня на събитието до изплащането, както и разноски по делото.

Ответникът оспорва исковете с възражение за съпричиняване от страна на наследодателката на ищците с твърдението, че се е намирала на пътното платно и е имала обективна възможност да възприеме движещият се товарен автомобил,както и подадения от водача звуков сигнал, но не се отместила и по този начин допринесла за настъпване на вредите. Оспорва ищците да са претърпели неимуществени вреди, както и исковете по размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за т.а.Волво ФХ с ДК № ********, с който за срока на застрахователно покритие 21.06.2014г.-21.06.2015г. се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Договорът е сключен през 2014г., а събитието настъпило през 2015г. при действието на Кодекса за З.то /отм./, поради което приложими към спорното материално правоотношение са разпоредбите на този кодекс, а исковете намират своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

Не предмет на спор настъпило на 11.04.2015г. ПТП на тържището в с.Плодовитово, обл.Стара Загора, реализирано от Ц.Д.Ц., като водач на т.а. Волво ФХ, при което е настъпила смъртта на Л.Т.. С влязла в сила присъда от 01.02.2016г. по НОХД № 6/2016г. по описа на ОС-Стара Загора Ц.Ц. бил признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на т.а.Волво ФХ нарушил правилата за движение по чл.40, ал.1 ЗДв.П-„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“, тъй като водачът преди да започне движение назад не се убедил, че пътят зад товарния автомобил е свободен и че няма да създаде опасност за пешеходката Л.И.Т., която при преминаване зад товарния автомобил попаднала в зоната без видимост /зоната непопадаща в обхвата на виждане на двете сферични огледала за обратно виждане/ и  чл.40, ал.2 ЗДв.П-„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, понеже водачът по време на движението назад не осигурил лице, което да му сигнализира  за опасности, тъй като било невъзможно чрез двете сферични огледала за обратно виждане непрекъснато да наблюдава пътя зад товарния автомобил и своевременно да възприеме опасността за пешеходката Т., която при преминаване зад него попаднала в зоната без видимост, в резултат на което по непредпазливост причинил нейната смърт, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК с наложено наказание.

На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на товарния автомобил.

Спорния по делото въпрос е допринесла ли е с поведението си починалата за настъпване на вредните последици с оглед релевираното от ответника възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, като вредните последици трябва да са в причинна връзка и с деянието на увредения, без необходимостта то да е виновно. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява. Изводът за наличие на съпричиняване  не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с който обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване /ППВС № 17/1963г.; Решение № 106/15.10.2012г. по т.д.№ 618/2011г. на ВКС, І т.о., Решение № 350/17.10.2011г. по гр.д.№ 1382/2010г. ВКС, ІV г.о.; Решение № 205/30.05.2015г. по т.д.№ 2976/2013г. ВКС, ІІ т.о. и др./.

Механизмът на ПТП е изяснен в рамките на наказателното производство, както и от събраните в настоящото дело свидетелски показания /Ц.Ц. и С.Г./ и САТЕ. Водачът на товарния автомобил спрял в двора на зеленчуковата борса в с.Плодовитово, където рано сутринта към 6.30ч. започнал да го товари с амбалаж. Решил да премести камиона, като първоначално го придвижил 3-4м. напред вдясно, след което започнал бавно движение назад. При започването на това движение подал няколко пъти звуков сигнал с клаксона, както и погледнал в страничните огледала на камиона, но не видял никой. В района на маневрата за водача нямало ограничение на видимостта напред или назад. Времето било ясно, а видимостта сравнително добра. Водачът могъл да наблюдава мястото за движение назад само чрез външните огледала от двете страни, като зад каросерията нямал видимост. Пешеходката Л.Т.  се движила зад камиона като пресякла двора с поставен елек с качулка на главата, ограничаваща видимостта в ляво и дясно. След няколко метра изминат път на водача бил подаден сигнал да спре от други намиращи се на мястото лица, но пешеходката била ударена със задна лява част на каросерията, паднала на земята по гръб с крака напред и прегазена от задно ляво колело. Въпреки сигналите водачът се движил няколко метра назад и след прегазването на пешеходката спрял, а същата се намирала под камиона около средата. Според показанията на св.Г. в момента, към който камионът започнал да се движи Л.Т. била отсреща в един склад, била с качулка на главата и очила. В следващия момент свидетелят я видял под камиона, като не е възприел движението й от склада до превозното средство, разстояние около 20м. Сочи, че я видял как се завърта на една страна и как превозното средство преминава през нея. Намиращите се на мястото се развикали и се стекли на помощ на пострадалата, като започнали да я дърпат за да я извадят. Свидетелства, че това е място, на което има голямо движение на превозни средства и пешеходци, тъй като е борса и непрекъснато се осъществяват товаро-разтоварни работи. Според заключението на вещото лице по САТЕ, когато водачът потеглил напред и след това на заден ход пешеходката изминала път над 4.12м., при което е необходимо водачът да осигури маневрата заден ход с трето лице, което да сигнализира за намиращи се отзад лица. Вещото лице сочи, че поставената от пешеходката качулка на главата е ограничила видимостта й в страни, както и намалява слуха. Същата се движила отляво на дясно зад камиона до задния ляв край и попаднала в мъртвата зона за видимост на водача чрез ляво външно огледало. Задната част на автомобила е била на около 2.2.5м. и пешеходката е можела да види движещият се назад камион, ако е бил в движение, а ако е бил спрял и потеглил на заден ход внезапно ударът е бил непредотвратим. Дава заключение, че от техническа гледна точка произшествието е могло да се предотврати, ако водачът движещ се в район с пешеходци е подсигурил маневрата на заден ход с трето лице, което да сигнализира, съответно ако пешеходката, с качулка на главата, не се движи плътно зад спряло превозно средство, както и да възприеме същото ако спре преди пресичането зад него и не се убеди, че няма да потегли назад.

При този механизъм на произшествието и конкретните обстоятелства, при които е настъпило съдът намира, че с поведението си починалата е допринесла за настъпване на вредните последици. В случая не могат да намерят приложение разпоредбите на чл.107 и сл. ЗДв.П регламентиращи правилата за движение на пешеходците, тъй като произшествието не е настъпило на пътно платно за движение, а на обществено място /тържище/, на което обичайно се движат и спират превозни средства във връзка с извършвани товаро-разтоварни дейности и търговия, както и пешеходци. Вината на водача на товарния автомобил е призната с влязла в сила присъда и изразяваща се основно в това, че при предприето движение назад с оглед естеството на превозното средство и неговите габарити, не спазил изискванията на чл.40 ЗДв.П да се убеди, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, съответно при липса на видимост отзад да осигури лице, което да сигнализира за опасности. Същевременно починалата е била пешеходец, но  в конкретната ситуация и участник в движението и като такъв има задължението по чл.5, ал.1 т.1 ЗДв.П, според който всеки участник в движението с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. По делото е безспорно установено, че в момента на предприемане движението назад на товарния автомобил пострадалата Л.Т. е пресякла двора на тържището и застанала непосредствено зад него, като по този начин попаднала в зоната, в която водачът няма видимост отзад със страничните огледала. Отстоянието й от камиона /2.25м./ сочи, че е била в много голяма близост до него, а  поставената на главата качулка  ограничила не само видимостта й в страни, но и слуха, което попречило да възприеме зрително движещото се превозно средство, както и преди това да чуе подадения звуков сигнал от водача. С оглед конкретните обстоятелства починалата е следвало да прояви повишено внимание при придвижването си на мястото, на което обичайно има движение на превозни средства, като не е проявила дължимата грижа към собствената си безопасност. Това й поведение обективно се намира в причинно-следствена връзка с вредните последици, поради което е налице съпричиняване  определено от съда на 20%, с колкото следва да се намали дължимото обезщетение.

На основание чл.267, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

Ищците  И.Т. и Н.Н., както и починалият в хода на производството П.Т.-техен баща и съпруг на починалата, са активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди.

Към деня на произшествието Л.Т. е била на 60г., като видно от показанията на св.Н.Т. /съпруга на ищеца И.Т./ заедно със съпруга и си били много задружно семейство, основано на много силна обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Свидетелката сочи, че след като се омъжила за сина на починалата живели известно време с неговото семейство в гр.Брацигово в едно домакинство, след което се установили в гр.Пловдив като починалата и нейния съпруг им помогнали да си закупят жилище. Сочи, че и след преместването си в друго населено място непрекъснато поддържали контакти и много често си гостували. Свидетелката описва Л.Т. като обединител на семейството, която подпомагала активно децата си. Сочи, че ищците много тежко приели загубата на майка си, а съпругът й се затворил в себе си и направо рухнал. При  тези доказателства безспорно ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от внезапната смъртта на своята близка. При отчитане възрастта на починалата, силната привързаност между нея и ищците, съответно съпруга, основана на отлични лични отношения и факта, че се касае за загуба на особено близък човек съдът приема за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 110 000лв. по отношение всеки от ищците И.Т. и Н. Т., на колкото възлизат предявените искове. По отношение претенцията на починалия в хода на производството П.Т., заместен от своите наследници ищците съдът приема завишен размер на обезщетението от 130 000лв. поради това, че е загубил съпруга, на чиято опора е разчитал в съвместното си съжителство предвид и неговата възраст.

При обоснования извод за съпричиняване от починалата определено на 20% и в приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД определеното обезщетение следва да се намали със сумата по 22 000лв. за ищците И.Т. и Н.Н. и със сумата 26 000лв. за починалия в хода на производството П.Т. или предявените искове следва да се уважат за сумата по 88 000лв. за И.Т. и Н.Н., съответно за сумата 104 000лв. за починалия в хода на производството П.Т., като за разликата до пълните предявени размери исковете подлежат на отхвърляне.

На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Предвид това ответникът следва да бъде осъден и да заплати законната лихва върху обезщетенията от деня на увреждането 11.04.2015г. до изплащането.

По разноските:

На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищците са освободени от заплащането на държавна такса и разноски по делото. Същите са представлявани от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.В.М.-САК следва да се присъди възнаграждение от общо от 11590лв. съобразно уважената част от исковете. При определяне на това възнаграждение съдът не включва ДДС, тъй като не са представени доказателства адвокатът да е регистриран по ДДС.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски по делото от 183лв., включващи държавна такса за съдебно удостоверение, разноски за свидетели, депозит за вещо лице и възнаграждение за юрисконсулт определено в съответствие със Наредбата за заплащането на правната помощ, пропорционално на отхвърлената част или всеки от ищците по 91.50лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 11200лв.

Водим от горното съдът  

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 88 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л.И.Т.като последица от ПТП настъпило на 11.04.2015г., ведно със законната лихва от деня на увреждането 11.04.2015г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 110 000лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 88 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л.И.Т.като последица от ПТП настъпило на 11.04.2015г., ведно със законната лихва от деня на увреждането 11.04.2015г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 110 000лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, и Н.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***, /като правоприемници по чл.227 ГПК на починалия в хода на производството ищец П.И.Т./ сумата от 104 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л.И.Т.като последица от ПТП настъпило на 11.04.2015г., ведно със законната лихва от деня на увреждането 11.04.2015г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 130 000лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, гр.София да заплати на адв.В.М.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение от 11590лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, и Н.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, гр.София, всеки един по 91.50лв. разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 11200лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: