РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 26.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7108 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Г.Д.К. срещу З.Л.И. АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове по реда на § 22 от ПЗР на КЗ
вр. чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка причинените му
травматични увреждания в резултат на застрахователно събитие – ПТП, станало на 19.05.2015 г. около
14.00 часа при движение по магистрала „Тракия“ в посока гр.София-гр.Пловдив в
участък 68+260 м по вина на водача на лек автомобил БМВ Х5 с рег.№ *******-
С.Д.К., поради нарушение правилата за движение по пътищата. Поддържа, че във връзка с лечението и
възстановяването му ще търпи сигурни разходи за закупуване на 5 бр. Протези за
смяна на лакътната става през период около осем години, чиято стойност оценява
на сумата 34500.00 лв. Поддържа, че на 19.02.2016 г. е предявил претенциите си
пред застрахователя – ответник за доброволно определяне и заплащане на
обезщетение за причинените му вреди от ПТП. С писмо от 25.04.2016 г. застрахователя
уведомил ищеца, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е определил
застрахователно обезщетение в размер на 20000.00 лв. за причинените му
неимуществени вреди по образуваната щета. По искането за имуществената вреда –
бъдещ сигурен разход застрахователя не се произнесъл.
Претендира заплащане от застрахователя
по задължителна застраховка «ГО» на сумата 200000.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените му във връзка с ПТП неимуществени
вреди и сумата 6900.00 лв., предявен като частичен иск от общото вземане за
сумата 34500.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди във връзка с ПТП, които ще настъпят със сигурност. В молба от 13.07.2016
г. пояснява и уточнява претенцията си за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, като посочва, че претендираната сума представлява стойност
на 5 бр. протези за смяна на лакетната става, които следва да закупи и подмени през
период от осем години.
Отправя претенция за заплащане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на ПТП –
19.05.2015 г. до окончателно погасяване
на задълженията. Поддържа
твърдения, че отговорността на ответника – застраховател следва да бъде
ангажирана, поради това че към момента на ПТП за автомобила БМВ Х5 е налице задължителна застраховка
ГО. Прави искане за присъждане на разноски.
В
подадената допълнителна искова молба оспорва възраженията за съпричиняване
релевирани от ответника с твърдения, че пострадалия е бил с поставен
обезопасителен колан и не е нарушил правилата за движение по пътищата в т.ч. и
поради движение с превишена или несъобразена с пътните условия скорост.
Поддържа твърдения, че описаните в исковата молба травматични увреждания са в
причинно-следствена връзка с ПТП. Признава, че ответникът е заплатил по
доброволен път по образуваната щета сумата 20000.00 лв. за обезщетяване на
неимуществените му вреди и 12219.06 лв. за обезщетяване на имуществените вреди
причинени му от ПТП.
В
срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
изразява становище по исковете. Оспорва исковете за обезщетение на
неимуществени вреди по основание и размер. Не оспорва наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка ГО за посочения автомобил към
момента на събитието. Твърди, че е заплатил по образуваната щета на 07.06.2016
г. по доброволен път на ищеца сумата 20000.00 лв. за обезщетяване на
неимуществените му вреди и 12034.66 лв. за обезщетяване на имуществените вреди
причинени му от ПТП. Оспорва фактическите и правни твърдения на ищеца, че във
връзка с ПТП са му били причинени всички описани в исковата молба травматични
увреждания; период и особености на възстановяване и лечение; интензитет и
проявление; причинна връзка с ПТП. Оспорва, като завишена по размер претенцията
за неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на ищеца: поради нарушение правилата на чл.21 ЗДвП-
движение с превишена за участъка скорост, несъобразена с конкретната пътна
обстановка и поради нарушение правилата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради
непоставяне на обезопасителен колан. Оспорва, като неоснователна претенцията за
заплащане на лихва.
Оспорва
по основание и размер претенцията за имуществени вреди. Оспорва твърденията на
ищеца, че описаните разходи със сигурност ще бъдат извършени, както и че същите
се намират в причинно-следствена връзка с ПТП и с причинените от него
увреждания. Твърди, че понесените от ищеца имуществени вреди са били напълно
възстановени с извършено плащане по доброволен път по образуваната щета.
В
допълнителен писмен отговор поддържа фактическите и правни доводи изложени в
първоначалния отговор на исковата молба.
С
определение от 21.11.2016 г. е конституиран като подпомагаща страна на
ответника С.Д.К.
- водач на лекия автомобил БМВ Х5 при
обоснован от застрахователя правен интерес с оглед предявяване на регресни права
срещу водача. С молба от 12.01.2017 г. подпомагащата страна оспорва претенциите
като завишени по размер. Изразява становище, че лихвите за уважения граждански
иск за времето от 19.05.2016 г. до уведомяване на застрахователя следва да
бъдат за сметка на последния.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
От правна
страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 226, ал.1 от КЗ
/обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка
с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането
в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на КЗ. Последното не е установено в производство,
поради което приложим е посочения ред.
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца за неимуществени и имуществени вреди причинени в резултат на застрахователно
събитие – ПТП. Предявени са и претенции за заплащане на законна лихва върху
претендираните суми от датата на увреждането до окончателно погасяване на
задълженията.
Страните не
спорят и се установява чрез представеното влязло в сила /на 25.03.2016 г./
решение № 47/25.03.2016 г. постановено по ВНАХД № 139/2016 г. по описа на ОС
Пазарджик и съставените констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол
за оглед на местопроизшествие от 19.05.2015 г. ведно с фотоалбум, че на 19.05.2015
г. около 14.00 часа при движение по магистрала „Тракия“ в посока
гр.София-гр.Пловдив в участък 68+260 м по вина на водача на лек автомобил БМВ
Х5 с рег.№ *******- С.Д.К. е настъпило ПТП, при което е пострадал Г.Д.К.- водач
на лек автомобил Шкода Октавия с рег.№ *******-участник в произшествието.
Чрез
постановеното решение по проведеното наказателно производство се установява, че
произшествието е причинено по вина на водача С.Д.К., който е нарушил правилата
за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП, поради това че не е контролирал
непрекъснато управляваното МПС, като е навлязъл във временно обозначената чрез
знак ограничителна бариера лента за двупосочно придвижване /скоростна/ за
автомобили придвижващи се от гр.Пловдив към гр.София-насрещна за неговото
движение. С това престъпно деяние, според постановеното решение, деликвентът причинил
по непредпазливост средни телесни повреди на Г.Д.К., както следва: „Счупване на дясна подбедреница/ голям и
малък пищяли/, причинило на пострадалия трайно затрудняване движенията на десен
долен крайник по смисъла на чл.129 от НК за около 7-8 месеца от датата на травмата при
правилно и обичайно протичане на
оздравителния процес; счупване на веждата на левия ацетабулум причинило на
пострадалия трайно затрудняване движенията на левия долен крайник по смисъла на чл.129 от НК за около 4- 5 месеца от датата на травмата
при правилно и обичайно протичане на оздравителния процес; транскондилно
счупване на лявата раменна кост, причинило на пострадалия трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник по смисъла на чл.129 от НК за около 3 - 4 месеца от датата на травмата
при правилно и обичайно протичане на оздравителния процес; счупване на ІІІ и ІV
предходилни кости на лявото ходило и луксация /изкълчване/ на
метатарзофалангеалната става на V ходилна кост
на лявото ходило, причинили на пострадалия трайно затрудняване движенията
на левия долен крайник за около 1,5-2 месеца от датата на травмата при правилно
и обичайно протичане на оздравителния процес“.
Постановеното
решение от наказателния съд по чл.78а НК е задължително за гражданския съд по
смисъла на чл.300 от ГПК и дадените разяснения с т. 15 от Тълкувателно Решение
№ 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, досежно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Страните не
спорят и се установява, че към датата на настъпване на произшествието за лекия
автомобил
Чрез
приетата в производството АТЕ се установява следния механизъм на ПТП: На
19.05.2015г. около 14:00 ч. по магистрала „Тракия: в посока гр. София
-гр.Пловдив в участък на километър 68+260м. се движил л.а. „БМВ Х5" с
рег.№ *******, управляван от С.Д.К. със скорост около 100 км/ч. Към това време в това платно движението е било
двупосочно, организирано с пътни знаци, като било разделено на две условни
ленти, по една в посока. Изпреварването
било забранено и скоростта
ограничена до 90 км/ч. Това се
наложило, защото се извършвала ремонтна дейност в участъка движението в
платното за движение за посоката от Пловдив към София. В същото време в този
участък срещу л.а. БМВ, но в лентата за обратното му движение от гр.Пловдив за
гр. София се движил л.а. „Шкода Октавия" с рег.№ *******, управляван
от Г.Д.К. със скорост не по-ниска от 67
км/ч, изчислена при удара. Според експертът вероятно преди възникване на
опасността скоростта на лекия автомобил Шкода била малко по-висока около 80 км/ч. По неустановени причини
/вероятно отклоняване на вниманието/, за момент водачът на л.а. „БМВ" С.К.,
отклонил л.а. БМВ наляво и навлязъл в лентата за движение на л.а. Шкода
Октавия, където настъпил челен кос и ексцентричен удар между предните леви
части на двата автомобила.
След удара,
който при силни деформации се трансформирал и в приплъзващ по предните части на
левите страна на двата автомобила, те продължили в първоначалните си посоки с
отклонение на север към мантинелата, намираща се на разделителната ивица между
двата платно на автомагистралата. На лекия автомобил Шкода, поради по малката му
маса, задната част се вдигнала високо и при ротацията си в посока обратна на часовниковите
стрелки паднала върху лявата мантинела, като след плъзгане автомобилът се спрял
в мястото където бил намерен /обозначено на стр. 319 /. От своя страна лекия
автомобил БМВ също продължил в първоначалната си посока и наляво, като също
придобил ротация около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковите
стрелки и се спрял с предната си част до лявата мантинела. Според експерта, от
удара лекия автомобил Шкода бил силно деформиран в предната си лява част с
навлизане на предната лява колона и арматурното табло в пространството пред
водача. Според доц. А., водачът на лекия автомобил Шкода не е имал възможност
да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието.
Според
приетата в производството медицинска документация и констатациите на експертите
по КСМЕ се установява, че в резултат на произшествието на Г.К. са били
причинени следните травматични увреждания: „Травматичен
шок. Диафизарно счупване на костите на дясната подбедрица. Счупване на лявата
ацетабуларна (главулечна) ямка на таза. Транскондилно счупване на лявата
раменна кост в областта на лакътната става. Счупване на 5-та дланна кост и на
проксималната фаланга на 5-ти пръст на лявата ръка. Счупване на 2-ра, 3-та,
4-та и 5-та предходилни кости на лявото ходило с изкълчване на 5-та
метатарзо-фалангиална става. Разкъсно-контузна рана на дясното коляно.
Разкъсно-контузна рана на дясната длан. Охлузвания и кръвонасядания по цялото
тяло Увреждане на лумбо-сакралните коренчета в поясния отдел на гръбначния
стълб. Дискови протрузии на ниво 3-ти поясен и 1- ви сакраен прешлени.
Левостранен лумбо-сакрален радикулерен синдром на ниво-5-ти поясен и 1-ви
кръстов прешлени. Периферно-стволова увреда на тибиалния и перонеалния нерв в
ляво и на перонеалния нерв вдясно“.
Според експертите
причинените на пострадалия травми са били множествени, тежки и трудни за
лечение. Поради тежкото общо състояние първоначално ищецът е приет в
реанимационно отделение за 24 часа, след което е претърпял неколкократни костни
операции, както и реконструктивна операция за подмяна на лявата лакътна става с
лакътна ендопротеза.
След ПТП на
19.05.2015 г спешна медицинска помощ и болнично лечение непосредствено след
злополуката Г.К. получил в МБАЛ гр. Пазарджик. Постъпил в увредено общо
състояние, но контактен и адекватен по време на прегледа, с болки и деформации
на лявата подбедрица и лявата лакътна става, лявото ходило, с болки в лявата
тазобедрена става, с рана на дясното коляно с можествени охлузвания и
кръвонасядания по тялото и крайниците. Извършени били хематологични,
рентгенологични, ехографски и компютъртомографски /КТ/ изследвания и
консултации с лекари от различна специалност. След проведена предоперативна
подготовка пострадалият бил опериран по спешност. Извършено било открито
наместване на фрактурите на лявата раменна кост и лявата подбедрица и
стабилзиране с метални остеосинтези от различен вид. Включена била: инфуционна,
антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезобляваща терапия. Настанен бил
за наблюдение в КАРИЛ за 24 часа.
След гладко
протекъл следоперативен период, пострадалият бил изписан от болницата на
26.05.2015 г. и лечението му продължило амбулаторно при постелен режим в дома с
назначени прегледи, предписан режим и поддържащи лекарства.
В приетата,
като обективно и компетентно дадена КСМЕ
са дадени констатации за проведеното лечение на ищеца, както следва:
В периода от
12.06. до 24.06.2015 г. - болнично и оперативно лечение в МБАЛ „Каспела“
Пловдив по повод: „Счупване на 5-та дланна кост и на проксималната фаланга на 5-ти
пръст на лявата ръка. Счупване на 2-ра ,3-та ,4-та и 5-та предходилни кости на
лявото ходило с изкълчване на 5-та метатарзо- фалангиална става.“ Подготвен и
на 15.06.2015 г. опериран за получените фрактури на лявото ходило: открито
наместване на счупените кости на лявото ходило и стабилизиране на фрактурите с
Киршнерови игли. Продължена била инфуционната, антибиотична, антикоагулантна и
обезобляваща терапия. След изписването от болницата ищецът продължил лечението
си при домашен стационар с назначени прегледи и поддържаща терапия.
В периода от
03.08. до 07.08.2015 г. - болнично и оперативно лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ София с приемна диагноза: „Състояние след оперативно лечение
на лявата раменна кост. Метална остеоснитеза. “ След извършени изследвания и предоперативна
подготовка бил опериран на 06.08.2015 г. Извадени били Киршнеровите игли от
лявата лакътна става. Продължено било медикаментозното лечение и превръзки
заради локална инфекция. Предвиден за ендопротезиране на посочената става.
В периода от
09.11. до 13.11.2015 г. - болнично и оперативно лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ София с приемна диогноза: „Състояние след фрактура и
оперативно лечение на лявата раменна кост“. След извършени изследвания и
предоператвина подготовка бил опериран на 10.11.2015 г. Извършено било ендопротезиране
на лявата лакътна става, поради това, че фрактурата била многофрагмента с пълно
разрушаване на стаената повърхност. Извършена била подмяна с изкуствена става
на Ф-ма „Zimmer“- с компоненти съобразно рамерите на раменната и лакътна кости.
Включена била инфуционна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и
обезболяваща терапия. След гладко протекъл следоперативен период, пострадалият продължил
лечението си амбулаторно с превръзки.
В периода от
18.01. до 23.01.2016 г. - болнично лечение в Болница „Токуда“ София по
повод: „Увреждане на лумбосакралните коренчета. Левостранен лумбо-сакрален
радикулерен синдром на ниво L5 - S1. Дискови протрузии на ниво L3-S1. Периферно
стволова увреда на тибиалния и перонеален нерви вляво от смесен тип и на перонеус
вдясно —аксонален тип.“ Анамнеза: Настоящите оплаквания датират от около
половин година след ПТП — силна болка от лява седалищна област по задна
повърхност на дясно бедро и подбедрица към петата. Придружава се от изтръпване,
парени и мравучкане. Обективно състояние: Понижена мускулна сила при
задно сгъване на ляво стъпало 4/5 по ММТ, отслабен Ахилов рефлекс вляво,
намалена сетивност no JI5 и Eel дерматоми вляво, Ласег /+/ на 60 градуса вляво.
КТ на поясен отдел на гръбначен стълб: Запазена физиологична поясна лордоза.
Начална дискова протрузия на ниво ЛЗ-Л4 с лекостепенно стесняване на десния
неврален отвор (неврофорамен); Концентрична дискова протрузия на ниво Л4-Л5,
по- изразена вляво, със стеснение на левия неврофорамен; Начална дискова
протрузия на ниво Л5-Ес1 с леко стеснение на левия неврофорамен.
Проведено
комплексно медикаментозно лечение - с подобрение на болковия синдром. Насочен
за рехабилитация в специализиран център.
В периода от
01.03. 2016г. до 07.03.2016 г. - Травматологичната клиника при УМБАЛ „Пирогов“ по
повод: „Състояние след оперативно лечение с метална синтеза на костите на
дясната подбедрица. “ Подготвен и опериран на 02.03.2016 г. Извършена
остеотомия и изваждане на металната остеосинтеза от зарасналата лява голямо- пищялна
кост. Назначена рехабилитация.
В периода от
17.09. до 24.09.2016 г. в МБАЛ „ София мед“ за поредна операция по повод: „
Лезия (прекъсване) на левия улнарен нерв Подотвен и опериран на 19.09.2016г.
Извършено: „невропластика на н.улнарис.“
Според КСМЕ, възстановяването от травмите се характеризира
със следното:
От развилия
се на базата на травма шок била налице реална опасност за живота на
пострадалия, която в случая била преодоляна благодарение на успешно проведените
противошокови мероприятия.
Счупените
кости на ищеца зараснали за различен период от време.
При
благоприятно протичане на оздравителния процес, функционално възстановяване
след счупената тазобедрена ямка средностатистически настъпва за около 4-5
месеца, през който период левия долен крайник не е можело да бъде
натоварван заради вътреставната фрактура.
Функционално
възстановяване след счупване на кости на лявата подбедрица е настъпило за срок
от около 5-6 месеца, след което металната синтеза била оперативно
отстранена при втора операция.
Счупените
кости на лявото ходило са зараснали за срок от 30 дни, след което
е започнало провеждането на рехабилитация на метатарзо-фалангиалните и
интерфалангиални стави на ходилото.
Възстановителния
период при ищеца от проведената операция на улнарния нерв е продължил около 2
месеца.
Неврологичните
оплаквания при ищеца са продължили повече от две години и не са отзвучали
напълно до момента.
Общо
лечебният и възстановителен период на всички травнматични увреди при ищеца е
подължил повече от 2 години.
По отношение на болките, които пострадалият е търпял,
търпи и ще продължи да търпи експертите излагат следното становище:
Получените
травматични увреждания са водели до болки и страдания за срок от 1 година,
като през първите 6 месеца (когато са
бил проведени общо 5 оперативни намеси) -болките са били с по-интензивен
характер. Интензивни били болките на ищеца и в началото на проведената
рехабилитация на лявата лакътна и лявата колянна и ставите на лявото ходило.
Извън посочените по-горе периоди болките при ищеца са били периодично явяващи в
зоните на фрактурите, за което ищецът е бил принуден да ползва седативни и
обезболяващи средства. Заедно с антикоагулантните и обезболяващи средства
ищецът е приемал и невротропни лекарства за установените неврологични увреди. Наред
с претърпените болки в продължение на 6
месеца, пострадалият не е можел да се придвижва самостоятелно с помощни
средства, поради фрактурата на лявата тазобедрена ямка, фрактурата на
лявата подбедрица и увредите на лявото ходило. Лечението е провеждал на постелен режим. Тези затруднения са довели
на ищеца дискомфорт при обслужването му в ежедневието. И към настоящия
момент, според експертите, вече повече от 2 години след ПТП, ищецът търпи
спорадични болки в местата на фрактурите най-вече при внезапно влошаване на
времето, при студено и влажно време, което му налага периодично да ползва
седативни и обезболяващи средства.
По отношение състоянието на ищеца към настоящия момент
и прогнозата за в бъдеще експертите изразяват следното становище:
При
извършеният медицински преглед на ищеца на 03.11.2017 г. е установено, че е
контактен, адекватен, придвижва се самостоятелно без помощни средства, но с
накуцваща походка на ляво. Установени били отклонения от нормите, изразяващи се
в следното:
На лявата подбедрица: трайно
останали кожни белези - на дясното коляно белег с дължина 12 см на 0,5см., в
средната предна част- белег с дължина 11см и ширина 0,3см. и белег над глезена
с дължина 4 см. Костите на дясната подбедрица са зараснали окончателно.
Металната остеосинтеза все още не е извадена. Движенията на дясната колянна и
дясната глезенна стави са в норма.
Фрактурата на лявата раменна кост в областта
над лакътната става била многофрагментна и са останали от извършените операции тежки
груби белези с V- образни белези с дължина 11 на 12 на 6 см. Въпреки
проведената операция в гр.Пазарджик, лакътната става останала в трайна
контрактура (напълно обездвижена), което наложило в Институт „Пирогов“ лявата
лакътна става да бъде подменена с ендопротеза. Движението флексия и
ротацинонните движения на ендопротезата са в норма. Ендопротезата разрешава
екстензията само до 45 градуса.
Фрактурата на лявата тазобедрена ямка - зараснала
окончателно с остатъчна деформация.
Лявата тазобедрена става- с нарушена ставна повърхност и нарушение на
хрущяла. Движенията в нея са трайно нарушени само при абдукция - (отвеждане
встрани)- с 15 градуса. Ищецът стъпва на левия си крак но с накузване.
Настъпилите деформации на ставната повърхност на лявата тазобедрена става налагат
скорошна подмяна на ставата с ендопротеза.
Фрактурите на 5-ти пръст на лявата ръка - зараснали
окончателно. Движенията са в пълен обем и сила.
Счупените 2-ра, 3-та. 4-та и 5-та предходилни кости на лявото
ходило и изкълчване на 5-та метатарзо-фалангиална става са възстановени. Движенията
са възстановени с изключение на 4-ти и 5-ти пръсти, които не могат да
извършват екстензия. Пострадалият съобщава, че няма сетивност по
плантарната повърхност на лявото ходило.
Неврологичен статус: Продължава да чувства болки в
кръста при движения, има нощни схващания на мускулите на двете подбедрици,
изтръпване на дясното ходило по горната повърхност. Мускулатурата на лявата
ръка - умерено хипотрофична, движенията са в пълен обем, с леко намалена
мускулна сила. Намалена кожна чувствителност на IV и V пръст.
По отношение състоянието на лявата ръка на ищеца и
наличието на ограничени функции на крайниците вследствие на претърпените
увреждания, констатациите на експертите по КСМЕ са следните:
Първоначално
непосредствено след злополоуката лявата лакътна става била наместена закрито,
временно фиксирана с Киршнерови игли и допълнително укрепена с гипсова лонгета.
Левият долен крайник бил поставен на екстензия и не бил опериран. В МБАЛ „
Каспела“ Пловдив от 12 до 24.06.2015т. ищецът бил опериран по повод счупване
на 5-та дланна кост и на проксималната фаланга на 5-ти пръст на лявата ръка.
Счупване на 2-ра ,3-та ,4-та и 5-та предходилни кости на лявото ходило с
изкълчване на 5-та метатарзо-фалангиална става- открито наместавне и
стабилзиране с Киршнерови игли. Ищецът е постъпил за болнично лечение в УМБАЛСМ
„Пирогов“ на 03.08.2015г. когато е била установена инфекция около
Киршенровите игли. Иглите са били оперативно премахнати, а лечението е
продължило с антибиотици и превръзки.
След
премахване на инфекцията, пострадалият бил опериран отново на 10.11.2015 г. Извършено
било ендопротезиране на лявата лакътна става, поради това че фрактурата е била
многофрагмента с пълно разбиване на ставната повърхност. Извършена била подмяна
с изкуствена става на Ф-ма „Zimmer“- с компоненти съобразно рамерите на костите
му.
По отношение необходимостта от поставяне на изкуствена
става на лявата ръка и въпросите дали има срок на годност изкуствената става,
която е поставена на пострадалия и кога и в какъв срок трябва да бъде подменена,
КСМЕ дава следното становище:
Лакътната
става позволява да се извършват движенията: свиване, разгъване и ротиране на
предмишницата за изпълнение на различни цели. Дори когато е здрава, тази сложна
става е обект на голямо натоварване. Пълното заместване на лакътя с изкуствена
става, според КСМЕ, е сравнително нов метод и обикновено се изпълнява само
когато ставата е напълно увредена от тежка многофрагментна фрактура или
тежък, хроничен артрит довел до пърно унищожаване на ставната повърхност и
което възпрепятства използването на ръката. Въпреки че заместването на
лакътната става успокоява болката, трудно може да се предвиди пълно
възстановяване на нормална двигателна функция. Независимо от това
ограничение, остатъчната степен на движения обикновено е задоволяваща за
ежедневния живот.
Преди
изпълняването на този сравнително нов метод, според експертите, всички
раздробени фрактури на раменната кост в долната част (в областта на лакътя) били
оперирани и стабилизирани с метални плаки и винтове. В тези случаи, според
експертите късните резултати не винаги били успешни и движенията пожизнено
оставали ограничени.
Според КСМЕ,
ендопротезирането на лакътната става в РБългария започна от преди 10- тина
години, първоначално в ортопедични клиники на големите болници в столицата, а
след това и в някои от областните болници. С въвеждане на ендопротезирането състояието
на пострадалите видимо се подобрява. Движенията флексия и екстензия са
почти винаги в пълен обем и сила, но остава едно ограничение на движенията при
ротация, което до известна степен се компенсира от движенията на раменната
става. По принцип ендопротезите са трайни и издържливи на времето.
Изготвени са от специални стомани, титан или титаниеви сплави, силикон или
различни биоматериали, които добре се понасят от организма. Ендопротезите като
структура могат да служат на пострадалия цял живот. Подмяна е възможна
при „разхлабване“ на протезата или ако някой от компонентите станат халтави,
особено при подрастващи при които костите бързо променят размерите си. Ендопротезата
може да бъде сменена само ако бъде забелязан дефект в структурата и, ако се
установи разхлабване на някой от компонентите при промяна на размера на костта
(при подрастващи), и ако някой от компонентите се счупи поради продължителна
работа. Опитът на
експертите показва, че обичайно лакътната ендопротеза може безпроблемно да
изкара до около 10-15 години след което се подменя някой от компонентите и
който е дал дефект.
Според
експертите, към настоящия момент /20.11.2017
г./ цената на лакътна ендопротеза на Ф-ма „ Zimmer“ е от 6,200лв (с ДДС) до 6,800лв (с ДДС) - в зависимост от коя фирма
е закупена ставата. Докато при друг вид ендопротезиране НЗОК реимбурсира малка
част от сумата, при лакътната
ендопротеза НЗОК не заплаща никаква част от цената и ендопротезата се закупува
изцяло от пострадалия пациент. Инструментариума необходим за поставянето на
всякакъв вид ендопротеза е закупен от болничното заведение или осигурен от
фирмата и пациентът не заплаща нищо за употребата му по време на операцията.
Според КСМЕ,
според представените медицински
документи и разходооправдателни такива ищецът е извършил разходи за: метални
остеоснитези за първите извършени операции: (общо от 3 фактури - 1988,59 лв.), за потребителска такса-
40,60 лв., за лакътна ендопротеза
(Zimmer)- 6,200лв. и за избор на
екип - 700,00 лв. Извършените
разходи на ищеца са били необходими за провеждане на оперативното лечение на
получените фрактури на опорно-двигателния апарат. Разходите на ищеца са
правомерно извършени, тъй като тези разходи не се заплащат от НЗОК дори
и на редовно здравноосигурени лица.
По отношение механичните характеристики на
изкуствената лакътна става и въпросите дали е близка тя до естествената кост,
КСМЕ дава следните отговори:
Една от най
сложните стави при човека е лакътната става. Тя е изградена от три
кости: раменна, лъчева и лакътна, като между всяка една от тях има стави,
които дават възможност за свободно движение на ръката при сгъване и разгъване,
пронация и супинация (ротация). Когато поради тежка многофрагментна фрактура,
тежки артрозни изменения, при костни тумори и др. ставната повърхност е напълно
унищожена, ставата трябва да бъде заменена с ендопротеза. Все пак
ендопротезата не може да замести напълно движенията на анатомичната лакътна
става, но е една алтернатива за лечение при пълно разрушаване на ставната
повърхност след злополуки, болести или тумор на раменната кост в долната и част.
По отношение на въпросите как се понася изкуствената
става от организма, има ли случаи за отхвърляне; как се отразява поставянето на
изкуствена става на функцията на крайника, КСМЕ дава следните отговори:
Ендопротезите
са изработени от специални сплави специални стомани, титан или титаниеви
сплави, силикон или различни биоматериали, които добре се понасят от организма.
Няма данни ендопротезите да бъдат отхвърлени. Като структура ендопротезите
могат да служат на пострадалия цял живот, освен ако не дефектират в продължение
на годините или ако не се налага подмяната им както е при подрастващи поради
бързата промяна на рамерите на костите им. Ендопротезите възстановяват
функциите на ръката, но някои от движенията пронацията и супинацията остават
блокирани. Но тъй като последните могат да бъдат компенсирани от движенията на
рамото, след
ендопротезиране пациентът се чувства уверен и възвръща работоспособността на
ръката си.
Според КСМЕ,
когато при тежки многофрагментни фрактури и при тежка лакътна артроза
ставната повърхност е напълно раздробена, пациентът осакатява напълно с ръката,
поради това че движенията в лакътя са невъзможни и ръката му виси безпомощно до
тялото му. При такива тежки случаи се пристъпва до ендопротезиране на лакътната
става с алопластика (изкуствена става) която възвръща флексионно-екстензионните
движения на ставата и подобрява работоспособността на пострадалия. Като
структура ендопротезите могат да служат на пострадалия цял живот, освен ако не
дефектират в продължение на годините или ако не се налага подмяната поради
промяна на рамерите на костите им.
Според КСМЕ, механизмът за получаването на травмите на
ищеца е следният:
За да се
определи механизмът за получаването на уврежданията на ищеца, според
експертите, са необходими изходни данни: механизъм на ПТП, скоростта на
движение на МПС към момента на удара, местоположението на пострадалия,
настъпилите деформации на автомобилното купе и установените телесни увреждания
при пострадалия. Чрез събраните в производството доказателства са установени
обективните данни за посочените елементи. Установено е, че пострадалият бил изваден от автомобила
след „разпъване“ и „разрязване“ на автомобилното купе. След осъщественият
предно-ляв, ексцентричен удар между двете МПС и от развилите от него мощни
инерционни сили, тялото на ищеца внезапно се изместило в напред и наляво (в
посока на удара), след което било спряно от предпазния колан, който според
експертите е изиграл превантивна роля- ищецът да не получи по-тежка
черепно-мозъчна, гръдно-коремна и на опорно-двигателен апарат травма. Освен
от детайли от интериора на автомобила, охлузванията по тялото според КСМЕ, могат
да се причинят и от въздействие на колана. В случая травмите по крайниците
са причинени от директно и индиректно удари в интериора и от притискане от
деформиралите се части на автомобила отпред и в вляво- бордно табло, предна
странична врата, волан на лекия автомобил са нахлули навътре към купето. Според
експертите, последните стоят в основата на получените тежки травматични увреди
на ищеца в областта лявата част на таза и левите крайници. Като се имат предвид всичките параметри на
ПТП, определено може да се счита, че към момента на процесното ПТП, станало на
09.05.2015 г. ищецът Г.К. е пътувал с поставен предпазен колан.
Травматичните
увреждания на ищеца, според КСМЕ, са получени при условията на правилно
поставен предпазен колан. При тежките деформации на автомобилното купе на лекия
автомобил „ Шкода Октавия“ и нахлуването им дълбоко в посока към тялото на
ищеца предпазният колан не можел да изиграе превантивната си роля за
предпазване от процесиите увреди, които изцяло са локализирани в лявата част на
тялото. Предпазният колан е запазил ищеца от черепно-мозъчна и гръдна
травма, тъй като е блокирал след 6-7 см движение на тялото в предно-лява
посока. Травматичните увреди на ищеца са получени в един и същи момент,
когато тялото му внезапно рязко се е наклонило в предно-лява посока, а в същия
момент металните деформации са навлезли в посока към предната седалка
автомобила, където е пътувал ищеца.
Чрез
показанията на свидетеля М.В.Г., преценени с оглед събраните в производството
доказателства при съобразяване евентуалната му заинтересованост от изхода на
спора /чл.172 ГПК/ /свидетеля живее на семейни начала със сестрата на
пострадалия/ се установява, че след ПТП пострадалия бил 2-3 дни в реанимация в
много тежко състояние със сериозни наранявания, психически нестабилен. Около
два месеца бил на болнично лечение като бил местен от болница в болница с оглед
необходимост от специализирана помощ за възстановяване. Почти всеки ден се
виждали, защото му помагал за физиологични и други нужди като цяло. В
продължение на шест месеца бил на легло, през което време му помагал за
хранене, къпане и др. ежедневни нужди. Доста често оставал да спи при него.
Свидетелят сочи, че пострадалият не можел да спи, унасял се за кратко, след
което се стресвал. През по-голямата част от времето бил депресиран, плакал;
споделял, че тъгува за това че не може да си вземе детето и да го гушне.
Споделял за непрекъснатите си мисли за летален изход, дали ще проходи отново
или ще остане инвалид – все черни мисли. Имало период, в който като го нахрани,
след което всичко повръща и това продължило около 2-3 седмици. В периода на
лечение помагала и неговата съпруга, но тя следвало да се грижи и за малкото им
дете /на шест месеца по това време/. Основно помагали свидетеля Г. и сестрата
на пострадалия. Наложило се и майката на ищеца да напусне работа /в чужбина/ и
да се върне, за да му помага. След тези шест месеца, в които пострадалия бил на
легло и имал нужда от непрекъсната помощ, започнал периодично да се придвижва с
инвалидна количка. Това продължило около три месеца, а след това започнал да се
придвижва с патерици. Това било много трудно, тъй като лявата му ръка била
много засегната- самата става била счупена. След 2-3 неуспешни операции в
крайна сметка се наложило да бъде сменена ставата. Въпреки това, според
свидетеля лявата ръка със сменената става пострадалия не може да движи.Според
свидетеля счупената тазобедрена става също следва да бъде сменена, тъй като
ищеца накуцва. Преди произшествието двамата с ищеца спортували на стадиона,
което вече не може да се случи заради уврежданията. Сочи, че всячески
пострадалия търси начин да поседне, тъй като изпитва болки. Приема
болкоуспокояващи за болките в левия крак, но има оплаквания и по отношение
състоянието на пръстите на левия крак – че няма сетивност. Освен това, след
катастрофата има белези по цялото тяло, които са доста дълбоки по ръцете и
краката. Пострадалия се променил и отказвал да излиза и да се весели; станал
депресиран и затворен, неразговорчив. Преди катастрофата работел като куриер,
което не можел да изпълнява с оглед уврежданията и противопоказанията за
вдигане на тежести с лявата ръка /не повече от 5 кг/. Според свидетеля, за да
се придвижва самостоятелно с патерици пострадалия на разстояние 100-200 метра
изминали година, година и два месеца. Сега продължава да работи в куриерската
фирма, но има необходимост от помощ за пратките.
В
производство не бе спорно, че към момента на настъпване на ПТП – 02.05.2014 г.
за лекия автомобил БМВ Х5 с рег.№ ******* е налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при З.Л.И. АД по полица № 221140011764119 със срок на
покритие от 02.07.2014 г. до 02.07.2015 г.
Страните не
спорят и се установява от приложените платежни документи, че по образуваната
при ответника преписка по щета № 0000-1000-03-16-7081/22.02.2016 г. на ищеца
била изплатена на 07.06.2016 г. сумата 32034.66 лв., от която 20000.00 лв. –
обезщетение за причинените му неимуществени вреди и 12034.66 лв.- обезщетение за
имуществените вреди –претърпяна загуба от пострадалия към този момент,
изразяващи се в направени разходи за лечение, доказани с представени по
преписката фактури, които не са предмет на настоящето производство.
В
производството е представена фактура № **********/11.11.2015 г. /л.197/ за
сумата 6200.00 лв. с ДДС за закупена изкуствена лакътна става и фактура №
**********/11.11.2015 г. за сумата 700.00 лв. за избор на лекарски екип, които
са обсъдени от експертите по СМЕ, но не са предмет на производството.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Постановеното решение от наказателния съд по
чл.78а НК е задължително за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК и
дадените разяснения с т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013
г. на ВКС, ОСГТК, досежно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
В случая с
оглед дадените разяснения и указаното в цитираната норма, съдът намира че в
производството са установени деянието, авторството и виновното поведение на
водача С.Д.К., както и характера и вида на телесните увреждания на ищеца Г.Д.К.,
чрез постановеното от наказателния съд решение по чл.78а НК.
Установи се,
че поведението на водача на лекия автомобил е в противоречие с предписаното в
цитираните норми поведение – чл.20, ал.1 от ЗДвП и е противоправно, съгласно
изискванията на чл.45 от ЗЗД. Поради това, съдът намира, че в производството не
е оборна презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД.
Поради това,
съдът приема, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекия автомобил
по отношение на причинените на ищеца вреди от описаното пътно – транспортно
произшествие.
Чрез
констатациите на КСМЕ се установи настъпване на вреди в причинно – следствена
връзка с противоправното деяние на водача на лекия автомобил, за които следва
да бъде определена обезвреда. Причинените травми на ищеца според установеното
са следните: „Травматичен шок. Диафизарно счупване на костите на дясната подбедрица.
Счупване на лявата ацетабуларна (главулечна) ямка на таза. Транскондилно
счупване на лявата раменна кост в областта на лакътната става. Счупване на 5-та
дланна кост и на проксималната фаланга на 5-ти пръст на лявата ръка. Счупване
на 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та предходилни кости на лявото ходило с изкълчване на
5-та метатарзо-фалангиална става. Разкъсно-контузна рана на дясното коляно.
Разкъсно-контузна рана на дясната длан. Охлузвания и кръвонасядания по цялото
тяло Увреждане на лумбо-сакралните коренчета в поясния отдел на гръбначния
стълб. Дискови протрузии на ниво 3-ти поясен и 1- ви сакраен прешлени.
Левостранен лумбо-сакрален радикулерен синдром на ниво-5-ти поясен и 1-ви
кръстов прешлени. Периферно-стволова увреда на тибиалния и перонеалния нерв в
ляво и на перонеалния нерв вдясно“.
Твърденията
на ищеца, че в причинно – следствена връзка с ПТП му е била причинена фрактура
на главата на бедрената кост, съдът намира за неоснователно. Както бе
посочено, чрез медицинската документация и констатациите на експертите по КСМЕ
се установи счупване на лявата
ацетабуларна (главулечна) ямка на таза.
От своя
страна, възраженията на ответника, че уврежданията на лява тазобедрена става не
водят до необходимост от подмяна на ставата с изкуствена /ендопротезиране/ се
явяват неоснователни. Чрез констатациите на експертите по КСМЕ се установява,
че в резултат на ПТП лявата тазобедрена става е с нарушена ставна повърхност и
нарушение на хрущяла, което налага и скорошната й подмяна. Последното въпреки
установеното, че движенията в нея /ставата/ са трайно нарушени само при
абдукция /отвеждане встрани/ с 15 градуса.
Във връзка с
така отбелязаното по отношение на това увреждане, съдът намира че следва да отбележи следното: Тазобедрената
става е една от най- активните стави в човешкото тяло, пригодена за
разнообразие от движения. Състои се от глава
на бедрената кост, която е със сферична форма; и част от тазовата кост
наречена ацетабулум, която изглежда
като ямка. При здравите тазобедрени
стави между главата на бедрената кост и
ацетабулума лежи слой хрущял. Той предотвратява триенето на костните
повърхности една в друга и позволява движението на главата на бедрената кост в
ямката на ацетабулума. Тези движения, както и способността на тазобедрената
става да поддържа теглото на тялото постепенно се загубват при влошаване на
състоянието на ставата. Протезите, които се използват при смяната на
тазобедрената става позволяват възстановяване на голяма част от функцията на
ставата.
Съдът намира
за неоснователни възраженията на ответника, че в резултат на ПТП не е било причинено счупване на ІІ и V
предходилни кости на ляво ходило; ляв лакът. Идентичен извод се налага и за
възраженията досежно възникналата необходимост
от подмяна на лявата лакътна става с изкуствена. Именно чрез констатациите
на експертите по КСМЕ се установи в производството необходимост от подмяна на „напълно увредената от тежка многофрагментна
фрактура“ лакътна става с изкуствена, доколкото проведените преди това две
оперативни интервенции /на 15.06.2015 г. с поставяне на Киршнерови игли и на
06.08.2015 г. за изваждането им/ не са довели до благоприятен резултат. В
случая, съдът напълно възприема дадената еднозначна констатация от експертите,
че при тази тежка увреда е бил подходящ и благоприятен този сравнително нов
метод в страната за ендопротезиране.
Възраженията
на ответника, че в причинно-следствена връзка с ПТП не са настъпили увреждания на лумбо-сакралните коренчета в поясния
отдел на гръбначния стълб, съдът намира за неоснователни. Според дадените
констатации от експертите по КСМЕ възстановителния период при ищеца от
проведената операция на улнарния нерв е продължил два месеца, но
неврологичните оплаквания при ищеца са продължили повече от две години и
продължават и към настоящия момент.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил С.Д.К., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована
при ответника – застраховател.
По
претенцията за неимуществени вреди:
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Предвид
възрастта на пострадалия – 27 години към датата на произшествието /19.05.2015 г./-
прекалено млада възраст за преодоляване на тежкия инцидент и дълбоките травми
от него; видът и характерът на причинените множество травматични увреждания,
между които травматичен шок с реална опасност за живота на пострадалия и
множество тежки и трудни за лечение травми, както следва: счупване на костите
на дясна подбедрица, на лявата ацетабуларна (главулечна) ямка на таза, на
лявата раменна кост в областта на лакътната става, на дланна кост, на предходилни
кости на лявото ходило; увреждане на лумбо-сакралните коренчета в поясния отдел
на гръбначния стълб; дискови протрузии на ниво поясен и сакраен прешлени;
полученият левостранен лумбо-сакрален радикулерен синдром на ниво поясен и
кръстов прешлени и периферно-стволова увреда на тибиалния и перонеалния нерв в
ляво и на перонеалния нерв вдясно, във връзка с които увреждания са били
извършени пет оперативни интервенции на ищеца и е била поставена изкуствена
лакътна става, при съобразяване периода на възстановяване – около две години и
половина и обстоятелството, че пълно възстановяване от произшествието не е
настъпило; с оглед настъпилите негативни промени в неврологичния и психологическия
статус на пострадалия; с оглед дълбоките трайни и видими остатъчни белези от
травмите в увредените части от тялото на пострадалия, съдът намира, че следва
да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по настоящото дело,
съгласно чл.52 от ЗЗД – сумата от 120000.00 лв.
За
обосноваване на тези изводи, съдът съобрази сравнително дългият период-шест
месеца, в който пострадалия е бил на постелен режим с изключителна необходимост
от непрекъсната чужда помощ за всички ежедневни нужди- време, в което
пострадалия е търпял и по-интензивни болки във връзка с травмите, понесъл е
негативни изживявания във връзка със събитието и последиците от него -
невъзможност за придвижване, обслужване и пълноценна лична грижа и такава за
семейството и неговото новородено дете. Съдът съобрази, че в следващия период от
три месеца придвижването на ищеца е било с инвалидна количка, отново с
необходимост от чужда помощ, след изтичането на който период пострадалия е
започнал придвижване с помощни средства. При определяне размера на
обезщетението, съдът отчете и установеното, че неврологичните оплаквания на
ищеца са продължили две години и не са отзвучали към настоящия момент.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица,
приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи
размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност”
на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от 27.05.2014 Г. по Т. Д. №
3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно
изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
При отчитане
извършеното по доброволен път от страна на застрахователя заплащане на сумата 20000.00
лв. на 07.06.2016 г. /преди подаване на исковата молба на 10.06.2016 г./ като
обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира че следва да уважи претенцията
за сумата 100000.00 лв. За разликата над тази сума до предявения размер
200000.00 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
В тежест на
ищеца бе да докаже настъпването на имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба и нейния размер във
връзка с произшествието и причинените му травматични увреждания. Имуществената вреда е разликата между
имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако
нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи.
Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага, в това число
и понасяне на разноски.
Така, в
производството не се установи извършен разход – понесена загуба от ищеца за
сумата 34500.00 лв. – стойност на 5 бр. протези за лакътна става. От своя
страна твърдението на ищеца, че е налице сигурност за настъпване на такава имуществена
вреда, съдът намира за неоснователно. Изводът се основана на установеното, че
такъв разход страната не е извършила, т.е. не е понесла загуба в посочения
размер, а сигурността на настъпването му се опроверга, чрез констатациите на
експертите по КСМЕ. Изразеното от тях становище не установява сигурност в
необходимостта от подмяна на поставената лакътна става с нова през посочените
периоди. Така, чрез дадените констатации се установява, че обичайно лакътната
ендопротеза може да изкара 10-15 години, след които при дефект на някой от
компонентите й същият следва да бъде подменен. В този смисъл възраженията на
ответника срещу обосноваване претенциите, съдът намира за
основателни.
Поради това,
искът за предявения размер 6900.00 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Съпричиняването
на вредоносния резултат и приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е във връзка с
изхода на спора, но е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени
обстоятелства. Както е посочено в решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. № 977/2010
г. на ВКС, при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП
вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия
нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
В случая,
съдът намира че в производството не се установи нарушаване на правилата на
чл.137а, ал.1 ЗДвП от страна на пострадалия към момента на ПТП. В
производството се установи, чрез констатациите на експертите по КСМЕ, че
пострадалия е бил с поставен обезопасителен колан при настъпване на
произшествието.
От своя
страна, чрез констатациите на АТЕ се установи, че пострадалия водач на лек
автомобил Шкода Октавия се е движел със съобразена с ограничението скорост –
около 80 км/ч преди удара и около 67 км/ч към момента на удара. Страните не
спорят и се установи, чрез констатациите на експерта, че в района е била
ограничена скоростта на 90 км/ч. Поради това, съдът намира че не се установи
нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП.
Поради това,
възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат се явяват неоснователни.
С оглед основателност на главният
иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя. Предвид заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава
от датата на ПТП, застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано
от 19.05.2015 г.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 2739.49 лв., съразмерно на уважената част
от иска.
В полза на
ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 477.92 лв.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 4000.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и
сумата 725.00 лв. – сторени разноски за съдебни експертизи, които суми следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на Г.Д.К., ЕГН ********** с
адрес *** ******, действащ чрез адв.М.И.Д. от САК, на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, сумата 100000.00 лв. –
застрахователно обезщетение за претърпени от Г.Д.К. неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания: „Травматичен
шок. Диафизарно счупване на костите на дясната подбедрица. Счупване на лявата
ацетабуларна (главулечна) ямка на таза. Транскондилно счупване на лявата
раменна кост в областта на лакътната става. Счупване на 5-та дланна кост и на
проксималната фаланга на 5-ти пръст на лявата ръка. Счупване на 2-ра, 3-та,
4-та и 5-та предходилни кости на лявото ходило с изкълчване на 5-та
метатарзо-фалангиална става. Разкъсно-контузна рана на дясното коляно. Разкъсно-контузна
рана на дясната длан. Охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло Увреждане на
лумбо-сакралните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб. Дискови
протрузии на ниво 3-ти поясен и 1- ви сакраен прешлени. Левостранен
лумбо-сакрален радикулерен синдром на ниво-5-ти поясен и 1-ви кръстов прешлени.
Периферно-стволова увреда на тибиалния и перонеалния нерв в ляво и на
перонеалния нерв вдясно“, причинени вследствие на пътно – транспортно
произшествие станало на 19.05.2015 г. около 14.00 часа при движение по
магистрала „Тракия“ в посока гр.София-гр.Пловдив в участък 68+260 м по вина на
водача на лек автомобил БМВ Х5 с рег.№ *******- С.Д.К., който управлявал МПС в
нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, поради това че не е
контролирал непрекъснато управляваното МПС, като е навлязъл във временно
обозначената чрез знак ограничителна бариера лента за двупосочно придвижване
/скоростна/ за автомобили придвижващи се от гр.Пловдив към гр.София-насрещна за
неговото движение, което е установено с влязло в сила /на 25.03.2016 г./
решение № 47/25.03.2016 г. постановено по ВНАХД № 139/2016 г. по описа на ОС
Пазарджик, като гражданска отговорност за причинени при управлението на лек
автомобил БМВ Х5 с рег.№ ******* била застрахована при З.Л.И. АД по
застрахователна полица № 221140011764119 със срок на покритие от 02.07.2014 г.
до 02.07.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 19.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Г.Д.К., ЕГН **********
с адрес *** ******, действащ чрез адв.М.И.Д. от САК, срещу З.Л.И. АД, ***, иск по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 6900.00 лв. –обезщетение за
имуществени вреди, предявен като частичен иск от общо вземане в размер на 34500.00 лв.,
представляващи сигурни разходи
които ще бъдат направени за закупуване на 5 бр. протези за смяна на лакътната
става през период около осем години, които имуществени вреди ще бъдат причинени
на пострадалия във връзка с пътно – транспортно произшествие станало на 19.05.2015
г. около 14.00 часа при движение по магистрала „Тракия“ в посока
гр.София-гр.Пловдив в участък 68+260 м по вина на водача на лек автомобил БМВ
Х5 с рег.№ *******- С.Д.К., който управлявал МПС в нарушение на правилата за
движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, поради това че не е контролирал непрекъснато
управляваното МПС, като е навлязъл във временно обозначената чрез знак
ограничителна бариера лента за двупосочно придвижване /скоростна/ за автомобили
придвижващи се от гр.Пловдив към гр.София-насрещна за неговото движение, което
е установено с влязло в сила /на 25.03.2016 г./ решение № 47/25.03.2016 г.
постановено по ВНАХД № 139/2016 г. по описа на ОС Пазарджик, като гражданска
отговорност за причинени при управлението на лек автомобил БМВ Х5 с рег.№ *******
била застрахована при З.Л.И. АД по застрахователна полица № 221140011764119 със
срок на покритие от 02.07.2014 г. до 02.07.2015 г.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на адв.М.И.Д. от САК, на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения, сумата 2739.49 лв.-адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в производството.
ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН ********** с адрес *** ******, действащ
чрез адв.М.И.Д. от САК да заплати на З.Л.И. АД, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 477.92 лв.-сторени разноски
в производството съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 4000.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и
сумата 725.00 лв. – сторени разноски за съдебни експертизи.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ответника - С.Д.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, 2.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: