РЕШЕНИЕ
№ 838
гр. Велико Търново, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110102858 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.415 ал.1 от
ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцовото дружество и ответника
е била сключена за лек автомобил "****** застраховка „Гражданска отговорност ” по
застрахователна полица *****г. Излагат се твърдения, че на ***** ответникът, управлявайки
посочения лек автомобил, при движение на заден ход блъснал паркирания лек автомобил
****като му нанася материални щети. След причиняване на ПТП-то ответникът напуснал
мястото преди идването на органите на полицията и не оказал съдействие за установяване
на вредите. Сочи се, че ПТП-то е съставен протокол ****** от същата дата. Излагат се
твърдения, че във връзка с настъпилите щети, представляващи увредени предна дясна врата,
външна дръжка предна дясна врата, задна дясна врата и капачка на странично дясно
огледало, е образувана ликвидационна преписка по щета при ищцовото дружество и е
одобрено и изплатено на собственика на увредения автомобил обезщетение на 15.11.2023г. в
размер на 275лв. Ищецът счита, че следва да се ангажира отговорността на ответника, като
заявява, че встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на
изплатеното обезщетение и обичайни разноски и заявява претенция срещу ответника по
делото. Ищецът твърди, че депозирал във ВТРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано частно гр.дело ****по описа на
ВТРС и издадена заповед за изпълнение за сумата 275лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по по застрахователна полица ****, ведно със законната лихва,
1
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника, който подал възражение по чл.414 от ГПК и заявителят предявил
настоящия установителен иск по реда на чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК за установяване
дължимост на горепосочената сума от 275лв. Отправя искане за уважаване на предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който иска е
оспорен като неоснователен по съображения изложени в отговора. Ответникът оспорва
механизма на ПТП-то, твърдените вреди, както и че ответникът е причинил вредите.
Оспорва и размера на вредите. Счита, че обезщетението за вредите в дясната част на
автомобила не е изплатено във връзка с ПТП-то от 10.11.2023г.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения препис на застрахователна полица **** лек автомобил
„П**** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” със срок на действие ****
По делото е представен Протокол за ПТП от ****. относно настъпило ПТП на***,
при което в **** ответникът, управлявайки лек автомобил „*****при движение на заден ход
блъснал паркирания лек автомобил **** като му нанася материални щети. След
причиняване на ПТП-то ответникът напуснал мястото преди идването на органите на
полицията и не оказал съдействие за установяване на вредите.
По образуваната пред ОД на МВР В.Търново преписка е издаден на лицето С. Н. С
АУАН и Наказателно постановление, с което му е наложено наказание „глоба“ за извършени
нарушения на чл.40 ал.1 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно водачът се движи на
заден ход, без да се е убедил, че пътят е свободен от ППС; водачът не спира и не установява
последиците от ПТП.
По подадено от собственика на лек автомобил „****,пред застрахователя е
образувана застрахователна преписка **** и след извършен оглед са установени следните
щети по автомобила: увредени предна дясна врата, външна дръжка предна дясна врата, задна
дясна врата и капачка на странично огледало.
Видно от представено по делото писмо от застрахователя до собственика на лекия
автомобил, същият е уведомен, че по щета ***е признатото обезщетение в размер на 275лв.,
която сума била изплатена на собственика на лек автомобил „*****г., по банков път.
По делото е представена регресна покана, отправена до ответника С. Н. С. за
възстановяване в полза на застрахователя З****” на определеното обезщетение в размер на
275лв.
От заключението на назначената по делото съдебно авто-техническа експертиза се
установява, че пазарната стойност на извършения ремонт на увреденото МПС възлиза на
280лв. В съдебно заседание вещото лице поясни, че уврежданията по лекия автомобил
„***са в неговата дясна част.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. А. И. и А.
2
М. А.. Свидетелят И., който работи в ***** разпитан каза ,че е посетил процесното ПТП в
гр.**** и установили, че единият автомобил бил паркиран, а водачът на другия автомобил
напуснал мястото на ПТП. На водача на лекия автомобил „***“ бил съставен АУАН. За ПТП
бил съставен Протокол. Свидетелят А., разпитан каза, че е собственик на лек автомобил*** ,
като автомобилът му бил увреден на 10.11.2023г. Колата била паркирана пред дома на
свидетеля в г****“ и когато свидетелят слязъл пред дома си сутринта, установил, че
автомобилът му е ударен от пасажерската страна и увредени били огледало, предна и задна
дясна врата. По камери от близкия магазин установили водача на МПС-то, ударило
автомобилът на свидетеля. На място пристигнала полиция и след това бил установен водача
на другия лек автомобил.
На 12.06.2024г. ищцовото дружество депозирало във ВТРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. Н. С. за сумата сумата от 275,00 лева
/двеста седемдесет и пет лева/, представляваща регресна претенция по чл. 500, ал. 1, т. 3 от
Кодекса за застраховането за платено от ****застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на лек автомобил
„************************** срещу която заповед за изпълнение длъжникът депозирал
възражение по чл.414 от ГПК и заявителят предявил настоящия положителен установителен
иск.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. чл.415 ал.1 от
ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване
със сила на присъдено нещо съществуването на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна
на длъжника.
Разгледан по същество същият е основателен по следните съображения:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответницата – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от регресна претенция
на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата.
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да докаже на първо място
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между него и причинителя на вредата към момента на застрахователното
събитие и заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице.
От представените по делото доказателства, в т.ч. застрахователната полица, се
3
установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото
застрахователно дружество и собственика на лек автомобил „***** към датата на
настъпване на застрахователното събитие.
От представеното платежно нареждане се установява, че застрахователят е оценил
настъпилите щети в размер на 275 лв., които е изплатил на собственика на увредения
автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1,т. 3 от КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че на **** е
реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „ ***с водач С. Н. С. и паркиран лек
автомобил марка ***, собственост на А. М. А., вследствие на което на паркирания
автомобил са нанесени материални щети. Причината за настъпване на произшествието е
изцяло на водача на лекия автомобил, който се движи на заден ход, без да се е убедил, че
пътят е свободен от ППС, което се установява от приложената по делото Преписка от ОД на
*** сектор „Пътна полиция“. Безспорно се установи, че водачът на лекия автомобил „****“
е напуснал ПТП и не е изчакал полицейските органи. Към момента на ПТП автомобилът е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото
дружество. В дружеството е заведена щета ****от собственика на увредения лек автомобил.
След направена оценка, на собственика на лек автомобил марка **** е изплатено
застрахователно обезщетение на **** в размер на 275 лева. Поради наличие на
предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, ищцовото дружество е отправило регресна
покана до ответника за възстановяване на платеното обезщетение. Доказателства за
извършено плащане от ответника на посочената сума не са ангажирани по делото.
Възраженията на ответника, че увреждания по автомобила са не в дясната, а в лявата
му част са неоснователни. Видно от казаното от вещото лице и от събраните писмени и
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. се установява ,че уврежданията по лекия
автомобил „****
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП , водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства,
така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
4
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. В случая, ответникът като участник в ПТП и причинител на
имуществени вреди, не е оказал съдействие за установяване на вредите, напуснал е
местопроизшествието. При това положение, са налице предпоставките на чл. 500, ал.1,т. 3 от
КЗ и ищцовото дружество има право да предяви регресна претенция към ответника за
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски. Вещото лице
по приетата по делото съдебна автотехническа експертиза е дало заключение за размера на
щетата, която според заключението възлиза на 280 лева, т.е. в размер по –голям от
претендирания. Ответникът не е представил доказателства за плащане на регресната
претенция и поради това, същата ще следва да се уважи за сумата в пълния претендиран
размер от 275лв.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за
лихва забава. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се
признае за дължима и законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК /12.06.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 145лв., от които държавна такса в
размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 120лв. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 25 лв. за държавна такса, 400лв. за адвокатско
възнаграждение, 80лв. за депозит за възнаграждение за свидетели и 150лв. за
възнаграждение за вещо лице. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК
следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в заповедното производство и в
настоящото исково производство в размер на общо 775лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на направени по делото разноски, но с
оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Н. С., с ЕГН
**********, с адрес *******, ДЪЛЖИ на ********** от 275 лв. /двеста седемдесет и пет
лева/, представляваща регресна претенция по чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането
за платено от „**** застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите по отношение на лек автомобил „***********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване ан заявлението по чл.410 от ГПК
/12.06.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането , за която сума е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от*****
5
ОСЪЖДА С. Н. С., с ЕГН **********, с адрес **** да заплати на ******, сумата
от общо 775 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство по
частно гр.дело *** по описа на ВТРС и разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за свидетели и за вещо лице, направени в настоящото
исково производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№****на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6