ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98
гр. ХАСКОВО, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно частно гражданско
дело № 20225600500078 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХLIX, чл.530 и сл.вр. с 538 и чл.278 от
ГПК и чл.51 от Закона за наследството.
Обжалваното решение
С решение №118/17.ХII.2021 г. постановено по частно гражданско дело
№702/2021 г. Районен съд-Свиленград отхвърля молбата на К.М.А.,
ЕГН:********** с правно основание чл.51 ал.I от Закона за наследството за
определяне срок на наследника Г.Д.Г., ЕГН:********** да заяви дали приема
или се отказва от наследството оставено от Д.Е.В., ЕГН:**********.
Обстоятелства по обжалването
Недоволна от постановеното решение е останала К.М.А.
ЕГН:********** ,гр.***,** област,ул.***, поради което го обжалва като
недопустимо и неправилно.
В процедурата по чл.51 от ЗН при не откриване на наследника,на който
се определя срок относно приемането на наследството или отказ,съдът
следвало да се произнесе с определение а не с решение,като се прекратявало
самото производство.
Решението било и неправилно.В случая наследодателката оставила в
наследство лек автомобил,мотопед и сума в банкова сметка.За изтеглянето на
парите от същата било необходимо съгласието на всички наследници.Такова
било необходимо и за пререгистрацията на двете МПС, която следвало да се
извърши в определен срок от смъртта на титуляра. В случая всички банкови
1
такси и данъци за двете МПС се поемали от жалбоподателката,без същата да
може да се ползва от оставеното наследство. Същевременно наследникът Г.Г.
избягвал каквито и да са контакти с А.,което създавало трудности относно
оставеното наследство.За да се разреши ситуацията се следвала процедурата
по чл.51 от ЗН.Правото на наследяване било лично право,но те следвало да се
упражнява долросъвестно и да не накърнява правата на други лица.В случая
действията на Г. постигали противоречив на правото резултат и съставлявали
злоупотреба с право.Съдът следвало да съобрази и фикциите,които били
налични при връчване,установени в общите процесуални правила,тъй-като и
при създаването на нормата по чл.51 от ЗН съществували съвсем различни
обшествени отношения.Следвало съдът да приложи в хипотезата й
съвременните разрешения в тази насока.Поради това и първата инстанция е
следвало да приеме,че Г. е редовно призован за съдебното заседание.
Предвид на изложеното се иска постановеното решение да се отмени
като неправилно и да се разпореди вписване в особената книга за приемане на
наследствата при РС-Свиленград обстоятелството по чл.51 ал.II от ЗН,че Г. е
загубил правото да приеме наследството оставено му от Д. Е. В.Прави се
евентуално искане за обезсилване на обжалвания акт,като делото върне на
първата инстанция за ново разглеждане.
Правни съображения.
Производството по чл.51 от Закона за наследството е
охранително,уредено в чл.530 и сл. от ГПК. Приложимостта на правилата на
исковото производство е уредена в чл.540 от ГПК. Едностранния характер на
охранителното производство при разглеждането на молбата изключва
действието на чл.131,респ. чл.140 от ГПК.
К.М.А. е активно легитимирана страна да предяви настоящата жалба
против постановения първоинстанционен акт,предвид разпоредените с него
негативни за правната й сфера последици съобразно чл.538 ал.I от ГПК.А. е
наследник по закон-дъщеря на починалата Д.Е.В.,което я прави носител на
правото да отправи искане до съда по чл.51 от Закона за наследството.
Районен съд-Свиленград при напълно изяснени факти по делото е
постановил адекватно на същите решение при пълно спазване на закона и
относимата към случая съдебна практика.
В случая от събраните по делото доказателства не се извежда заявеното
защита право по чл.51 от Закона за наследството.Съобразно охранителния
характер на производството и неустановяването на предпоставки от
положително естество,съдът правилно се е произнесъл по съществото на
искането и е отхвърлил предявената молба по чл.51 ал.I от Закона за
наследството,вместо да го прекрати,както се сочи в жалбата.Следва да се има
предвид и че съдебните актове в тази законова хипотеза не се ползват със
сила на присъдено нещо,както е в исковите производства.Следователно всеки
наследник на починалата Д.Е.В. може по всяко време отново да отправи
същото искане до съда-чл.538 ал.III от ГПК.
Безспорно е установено,че наследникът на починалата Г. Д. Г.,неин
син,не е предприел действия по приемане или отказ от оставеното му
наследство.Също така не е и открит на всички възможни негови адреси,като
установената за него информация,е че от дълъг период от време живее в
2
чужбина.Отказът от наследство или приемането на наследство е строго лично
имуществено субективно право,поради което и упражняването му може да се
осъществи само от титуляря. Приемането или отказа от наследството
представляват едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго
личен характер и зависят изцяло от личната преценка на призования към
наследяване.Поради това волята на наследника трябва да бъде изразена лично
и самостоятелно.Тази предпоставка изключва в производството по чл.51 от
ЗН приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и чл.41 от
ГПК,както и уведомяване по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на
уведомление,така и способа по чл.48 от чрез "Държавен вестник".Тези
способи изискват назначаване на особен представител,който обективно не
може да изрази надлежна воля от името на наследника.Това зависи изцяло от
личната му преценка и се отразява пряко в неговата имуществена сфера. В
случая съдът няма кому да разпореди действията по чл.51 от ЗН.
Единствените възможни хипотези са лично известяване на адресата на
съдебния акт или на негов изрично упълномощен за това представител.Както
при приемането на ЗН,така и понастоящем,чл.51 от ЗН изисква разпореждане
с имущество от наследника,което винаги е строго субективно материално
право,упражнимо само от носителя си и не е функция на целесъобразност,а
само и единствено на законосъборазност.
Предвид на изложеното представената жалба се явява неоснователна,а
обжалваното решение правилно и законосъобразно поради което следва да се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл.538 вр. с чл.278 от ГПК ,Окръжен
съд-Хасково
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №118/17.ХII.2021 г. постановено по частно
гражданско дело №702/2021 г. Районен съд-Свиленград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3