Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.12.2018 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.12.2018
г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 714
по описа на Софийския окръжен съд за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 6576/19.10.2018г.,
подадена от Е.Д.К. срещу отказа на ЧСИ Владимир Цачев да прекрати производството
по изп. д. № 145/2016г. по описа на този съдебен
изпълнител. Жалбоподателката твърди, че предмет на
делото е публична продан на неподеляем съсобствен имот. Счита, че делото изобилства от
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител и фрапантни пропуски.
Изтъква, че същото е образувано въз основа на копие от изпълнителен лист, а не
на оригинал. Сочи, че съдебният изпълнител е правил проучвания за майка й Е.П.
в качеството й на длъжник по делото, но към момента на образуването му тя вече
е била починала. Прави извод, че тези две нарушения са достатъчни за
прекратяване на делото. Поддържа, че е подала до съдебния изпълнител писмена
молба от 21.09.2018г. да прекрати делото, тъй като имотът е непродаваем, а след
втората продан от 22.12.2017г. никоя от страните не е поискала извършване на последващи действия от него. Намира, че непроизнасянето на
съдебния изпълнител по молбата съставлява негов отказ по чл. 435, ал. 2, т. 6
от ГПК, и обжалва същия. Моли съда да го отмени и да прекрати производството по
делото. Отправя искане по чл. 238 от ГПК за спиране на производството до
произнасяне на съда по съществото на жалбата й.
Въз основа на съдържащите се в приложеното
изпълнително дело документи, съдът констатира, че, противно на твърденията на жалбоподателката, на 09.10.2018 съдебният изпълнител е
постановил изрично разпореждане, с което отказва да прекрати изпълнителното
производство.
От друга страна, обаче, на л. 314 от изпълнителното
дело се открива съобщение до жалбоподателката от
24.10.2018г. (връчено й на 09.11.2018г.), с което същата се уведомява за това разпореждане,
и същевременно й се указва да заплати дължимата държавна такса за разглеждане
на подадената от нея жалба. При тези данни, съдът намира, че жалбата е подадена
преди жалбоподателката да е била уведомена за
обжалвания акт, поради което следва да се приеме, че срокът по чл. 436, ал. 1
от ГПК е спазен. Поради това, както и с оглед обстоятелството, че изхожда от
надлежна страна, тя е процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна
такса за разглеждането й.
Видно от завереното копие от електронна кореспонденция
(л. 6 – 7 от делото), другият съделител и участник в
изпълнителното производство – Б.Д.Ф. - П. – е получил препис от жалбата на
13.11.2018г. На следващия ден, т.е. в рамките на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, е постъпило становище, с което П. заявява, че всички действия на съдебния
изпълнител са били съгласувани с нея, а, поради отсъствието й от страната, му
била възложила да извършва действия съобразно процедурата по ГПК до извършване
на продажбата. Изразява мнение, че жалбоподателката
саботира публичната продан на имота чрез непредставяне на необходими строителни
книжа, както и чрез опита й да го включи в делбената
маса по друго дело (в подкрепа на което представя доказателства). Възразява
срещу искането за спиране на изпълнителното производство. Моли съда да отхвърли
жалбата.
Жалбата е
постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и изложени мотиви по
обжалваното действие от страна на съдебния изпълнител, който описва събитията
по делото в хронологична последователност. Излага съображения, че съхранява
отговорно оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
делото, а при поискване – издава само копия от него. Обосновава необходимостта
от извършване на справки във връзка с починалата съделитЕ.Е.П..
Счита, че липсва основание по чл. 433, ал. 1 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство, а цитираните от жалбоподателката
нормативни текстове са неприложими. Намира, че няма основание и за спиране на
изпълнителните действия. Изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я
отхвърли.
От фактическа страна съдът установи, че изпълнителното
дело е било образувано под номер 145/2016г. при ЧСИ Владимир Цачев въз основа
на изпълнителен лист от 24.08.2016г., издаден в полза на Б.Д.Ф. - П. за изнасяне
на публична продан на недвижим имот с идентификатор по КККР 38558.3.168, при
първоначална цена 195000лв. при следните квоти на съделителите:
Б.Д.Ф. – П. – 1/6 ид.ч., Е.К.П. – 4/6 ид.ч., Е.Д.К. – 1/6 ид.ч.
Към молбата са представени удостоверения за наследници
на Д. И. П. и на Е.К.П.. Впоследствие, на 07.09.2016г., съдебният изпълнител е
извършил справка в НБД „Население“ за пълните данни на Е.П..
Наложена е възбрана върху имота и са извършени справки
в службата по вписванията за тримата съделители,
описани в изпълнителния лист.
Впоследствие е насрочена първа публична продан, която
е обявена за нестанала поради непостъпване на наддавателни
предложения.
На л. 108 от изпълнителното дело се открива молба вх.
№ 397/27.01.2017г. от Б.Д.Ф. – П., с която молителката моли съдебния изпълнител
да насрочи втора продан, а, ако и тя не се състои, да определи нова начална
цена на делбения имот и да организира нова продан.
Със същата молба П. възлага на съдебния изпълнител да извършва действията по
продажбата на имота съобразно процедурата по ГПК, като следва последователността
на проданите до извършване на продажбата.
Проведена е втора продан през периода от 20.03.2017г.
до 20.04.2017г., при начална цена – 80% от първоначалната, която също е обявена
за нестанала.
На 27.07.2017г.
е постъпил доклад от в.л. Томов за определяне на пазарна цена на имота.
Била е насрочена нова първа публична продан до
28.09.2017г., а след обявяването й за нестанала са насрочени още четири продани – съответно до 21.12.2017г., до 30.04.2018г., до
25.07.2018г. и до 02.11.2018г.
На 21.09.2018г. е постъпила молба от Е.К. за
прекратяване на производството поради изчерпване на процедурата и ненамиране на
купувач, а на 09.10.2018г. – нова молба от пълномощника й за произнасяне по
първата такава.
На същата дата съдебният изпълнител е постановил
обжалваното в настоящото производство разпореждане, с което е отказал да
прекрати производството по продажба на делбения имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира жалбата за неоснователна. Нито едно от първите две изтъкнати в жалбата
фактически основания не попада сред изчерпателно изброените хипотези по чл. 433
от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Поради това, дори да се
установи наличие на някое от тях, те не биха довели до претендирания
с жалбата резултат. Отделно от това, видно от мотивите на ЧСИ Цачев по
обжалваното действие, първото основание не е налице, тъй като оригиналният
изпълнителен лист се съхранява в кантората му. По отношение на второто
основание, касаещо извършена проверка на гражданското
състояние, наследниците и задълженията на Е.П., следва да се има предвид, че
тази проверка не съставлява „фрапантен пропуск“, както се поддържа в жалбата.
След като изпълнителният лист сочи това лице като съсобственик на изнесения на
публична продан имот, правилно съдебният изпълнител е проверил достоверността
на твърденията за неговата смърт, изисквайки пълни данни от НБД „Население“. Поради
същите съображения, оправдано е и извършването на справка в службата по
вписванията относно вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната му
партида (л. 45 от изпълнителното дело). Също така, с оглед обстоятелството, че
лицето е починало през м. май 2016г., то логично фигурира в удостоверенията за
неплатени задължения за същата година, издадени от общ. Копривщица (л. 67 – 75
от изпълнителното дело).
Неоснователно е и изтъкнатото обстоятелство по чл.
433, ал. 1, т. 5 от ГПК. Наистина, проведените до момента на подаване на
молбата пет публични продани са били неуспешни, но
това не изключва възможността за продажба на имота при последващо
намаляване на началната цена, от която да започне проданта. Освен това видно от
края на така цитираната разпоредба, тя касае само случаи, в които публичната
продан е предвидена като способ за осребряване на налично секвестируемо
имущество с оглед погасяване на парично задължение. Настоящият случай е
различен, тъй като в него публичната продан е постановена с влязъл в сила
съдебен акт и има характера на способ за ликвидиране на съсобствеността върху делбен имот. Поради това, независимо от първоначалния
неуспех на проведените публични продани, това е
единствената възможност за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по
извършване на делбата. Поради това, невъзможността за продаване на имота до
настоящия момент не обуславя прекратяване на изпълнителното производство.
Не съответства на действителното фактическо положение
твърдението на жалбоподателката, че след новата първа
публична продан (също неуспешна) никоя от страните не е поискала извършване на последващи действия от съдебния изпълнител. Обратното се
установява от намиращата се на л. 108 от изпълнителното дело молба вх. №
397/27.01.2017г. от Б.Д.Ф. – П.. Видно от точното й съдържание, с нея П. моли
съдебния изпълнител да насрочи втора продан, а - ако и тя не се състои - да
определи нова начална цена на делбения имот и да
организира нова продан (т.е. нова първа публична продан). Съгласно последното
изречение от молбата, П. възлага на съдебния изпълнител да извършва действията
по продажбата на имота съобразно процедурата по ГПК, като следва
последователността на проданите до извършване на
продажбата. Именно то съставлява надлежно искане за извършване на последващи действия. Според настоящия съдебен състав,
такова искане е допустимо, с оглед възможността, предвидена в чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Освен това, то достатъчно ясно изразява волята на страната (имаща
качеството на взискател в изпълнителното
производство) да се следва последователността на проданите
(т.е. да се извършват последващи такива) без
ограничения на техния брой до постигане на целения краен резултат.
На последно място, неоснователно жалбоподателката
претендира, че съдебният изпълнител е следвало да приложи разпоредбата на чл.
494, ал. 2, in finе от ГПК, тъй като систематичното й място е в Дял ІІ
от Част V на ГПК, а именно „Изпълнение на парични вземания“, поради което е
неприложима към настоящия казус, който, както се подчерта по- горе, не касае
такова вземане, а ликвидиране на съсобствеността върху съсобствен
имот.
По тези съображения, съдът намира, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед непосредственото произнасяне по съществото на
жалбата, искането на жалбоподателката по чл. 238 от ГПК за спиране на производството до произнасяне на съда е неоснователно и също
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх. № 6576/19.10.2018г., подадена от Е.Д.К. срещу отказа на ЧСИ Владимир Цачев
да прекрати производството по изп. д. № 145/2016г. по
описа на този съдебен изпълнител.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното производство, съдържащо се жалба вх. №
6576/19.10.2018г.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Делото да се върне на ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926
в КЧСИ.
Председател: Членове: 1.
2.