№ 840
гр. Перник, 02.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Съдия:Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500499 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 897/29.05.2023 г. от Прокуратурата на
Република България чрез прокурор Р. Б. срещу Решение № 79/22.05.2023 г. по гр.д. № 411
по описа за 2022 г. на РС-Б., в частта, с която Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на С. И. Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата 3000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от
образуваното срещу ищеца наказателно производство по ДП № 5/2021 г. по описа на РУ Т.
пр. пр. № 3736/2020 г. по описа на РП-П., по което е образувано НОХД № 16/2021 г. по
описа на РС-Т. по което с присъда от 26.11.2021 г. е оправдан, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на влизане на присъдата в сила – 18.05.2022 г., до окончателното
й изпащане.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като не са съобразени и отчетени обстоятелствата от значение за основателността и
справедливостта на обезщетението. Навежда доводи, че от съдебно-психиатричната
експертиза може да се направи извод, че негативните преживявания са започнали след
внасяне на делото в съда, но прокуратурата може да носи отговорност единствено за
периода от повдигане на обвинението до съдебната фаза на процеса. Сочи, че спрямо
обвиняемия не е била взимана мярка за процесуална принуда задържане за 72 часа, не е бил
ограничен във възможността да се придвижва, да контактува и да води работите си. Излага,
че прокуратурата не е направила официално изявление до медиите във връзка с
повдигнатото обвинение, както и че производството е приключило в разумен срок и ищецът
не е търпял вреди над обичайните. По изложените съображения се моли решението да бъде
1
отменено или изменено в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, със съответстващите на това последици за разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище.
Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 1015/15.06.2023 г. от С. И. Ц. чрез адв. Т. срещу
Решение № 79/22.05.2023 г. по гр.д. № 411/2023 г. по описа на РС-Б., в частта, с която
предявеният от С. И. Ц. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 3 000,00 лв. до пълния
предявен размер от 20 000,00 лв. като неоснователен.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че поради
неправилна оценка на доказателствата съдът е приел, че в случая са претърпени обичайни
неимуществени вреди от наказателната репресия, тъй като спрямо невиновно лице изобщо
не е следвало да се прилага такава. Навежда доводи, че от СПЕ по делото е установено, че
воденото наказателно производство е довело до нарушение на психичното състояние на
ищеца, изразяващо се в развитие на психично разстройство - разстройство в адаптацията.
Излага, че в медийното пространство са публикувани статии, от които в очите на
обществото ищецът е приет като престъпник. С оглед установените по делото вреди и
икономическата обстановка в страната, счита, че при определяне на размера на
обезщетението е нарушен принципна за справедливост. По изложените съображения моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен в пълен размер, в съответствие с което да бъдат присъдени
и адвокатските хонорари на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за първоинстанционното и
въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивните жалби са допустими и редовни, поради което производството
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на
страните.
Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство
по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе в процедурата по чл. 267 ГПК.
С оглед на горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2023 г. от
10,40 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивната част на разпореждането.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, ведно с
2
обективирания в него доклад по делото.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3