Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.04.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 15033 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са предявени от Д.М.Р. против З. „Б.И.“ АД *** обективно съединени осъдителни искове за сумата 50 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 15.06.2017г. до изплащането, и за сумата 1548лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.06.2017г. до изплащането.

Твърденията на ищеца са, че на 15.06.2017г. в с.Бабинци настъпило ПТП между управлявания от него мотоциклет „Иж 350“ с ДК № ****и л.а.Фолксваген Голф с ДК № ****, управляван от К.И.М., причинено виновно от последната. При  произшествието получил травматични увреждания-сцчупване на тялото /диафаза/ тна табията, открито, фпактура аперта крурис синистра диафизария дислоката полифрагментата, вулнус лацеро-контузум генус синистра регио антериор, секцио парциалис лигаментум пателе проприум синистра. Постъпил в болнично заведение, където на 21.06.2017г. извършена операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, като лед изписването на 29.06.2017г. лечението продължило в домашни условия. Твърди поради получените травматични увреждания да е претърпял болки и страдания, във физическо и емоционално отношение, съставляващи неимуществени вреди, които оценява на сумата от 50 000лв. Твърди също във връзка с лечението да е направил разходи от 1548лв., от които 1490лв. за поставяне на интрамедуларен тибиален пирон и 58лв. заплатена потребителска такса. Твърди виновният за произшествието водач да е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност при ответника, поради което и предявява против него пряк иск за заплащане на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди. Претендира законната лихва от деня на увреждането до изплащането, както и разноски по делото.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Твърди, че произшествието е последица изцяло от виновното поведение на ищеца, съответно навежда на съпричиняване с твърдение да е бил неправоспособен водач, управлявал мотоциклета без поставена каска и предпазни протектори, както и в нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДв.П. Излага съображения за недоказаност на претендираните вреди и техния размер, съответно оспорва исковете по размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице, видно от представената от ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

Уважаването на исковете предпоставя валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 -противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Като безспорно е отделено с доклада по делото на основание чл.146, ал.1 ГПК обстоятелството за сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, страна по която е ответника и покриваща отговорността на водача на л.а.Фолксваген Голф с ДК № ****-К.И.М..

Не е предмет на спор и фактът относно настъпилото на 15.06.2017г. ПТП в с.Бабинци, общ.Тетевен, с участието на ищеца, като водач на мотоциклет Иж350 с ДК № 1685, и л.а.Фолксваген Голф с ДК № ****, управляван от К.М..  

Механизмът на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило  се установяват от представения като доказателство по делото Констативен протокол за ПТП /стр.6-/ и от заключението на вещите лица по неоспорената от страните КСМЕАТЕ. Видно от същите  участъкът от пътя е прав с леки завои, с двупосочно движение с една лента за движение в едно направление, пътното  платно е било със сух асфалт, с ширина от 5,5 м., без разделителна линия и без вертикална сигнализация или хоризонтална маркировка, пътните банкети затревени с растителност без тротоари. В този пътен участък в светлата част от денонощието при движение със скорост от около 30 км/ч. водачът на автомобила се отклонил наляво и преминал частично в платното за насрещно движение, при което ударил челно плъзгащо насрещно движещия се мотоциклет Иж 350 в лявата странична част. След удара двете МПС продължили движението си и се установили в покой без допълнителни повреди от други удари или падане на мотоциклетиста. Съгласно данните по делото, а именно: деформацията на двете МПС, разположението им след удара, наклона на пътното платно, атмосферните условия и уврежданията на водача на мотоциклета, вещото лице-автоексперт дава заключение, че преди удара автомобилът и мотоциклетът се движили със скорост от около 30 км./ч. Посочват, че при тази скорост, към момента на отклоняване на автомобила наляво, опасната зона за спиране на мотоциклета е била 15.36м., при отстояние от местоудара 11.51м.  По тази причина вещите лица дават заключение, че ударът е бил непредотвратим за водача на мотоциклета. Сочат, че причината за настъпване на произшествието е навлизане на лекия автомобил в платното за насрещно движение при насрещно движещия се в своята лента мотоциклет и неспазването на минималната странична дистанция между МПС при разминаване.

В показанията си св.М.-водач на лекия автомобил заявява, че видяла пред себе си мотоциклета, който след излизане от завой карал срещу нея, но внезапно предприел рязка маневра в нейно ляво и се ударил в левия калник на автомобила. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства и при отчитане нейната заинтересованост съобразно чл.172 ГПК.

При установения механизъм на произществието съдът намира водачът на лекия автомобил да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на ответника да обезщети причинените вреди.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

От събраните по делото доказателства и заключението на КСМАТЕ се установява, че като последица от произшествието и по-конкретно от силния директен удар в областта на лявата подбедрица от лявата предна част на купето на лекия автомобил ищецът получил следните травматични увреждания: открита многофрагментна фрактура на костите на лявата подбедрица; разкъсно-контузна рана; фрактура на върха на лявото колянно капаче и частично разкъсване на собственото сухожилие на колянното капаче. Фрактурата на лявото колянно капаче и получената разкъсно-контузна рана на лявото коляно и откритото многофрагментно счупване на лявата подбедрица, са довели до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Непосредствено след произшествието ищецът бил настанен в МБАЛ „Д-р Параскев Стоянов“ в гр. Ловеч, където направена операция по открито наместване на счупените кости на подбедрицата със  стабилизирани чрез интрамедуларен заключващ пирон на костните фрагменти. След изписването на 29.06.2017г. продължил лечението амбулаторно с назначени контролни прегледи и предписано обезболяващи. Раната на коляното зараснала с остатъчен белег за срок от 2 седмици, счупеното коленно капаче зараснало за срок до 40 дни, след което ищецът започнал рехабилитация на колянната става. Счупените кости на лявата подбедрица зараснали за срок от 6 месеца. Вещите лица сочат, че през този период ищецът е търпял болки и страдания, най-интензивни през първите 30 дни непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация.  В останалото време търпял спорадични болки при обща преумора и студено и влажно време, които преминавали след употреба на анаглетици. На 09.11.2017 г. ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК с 34% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година. Към датата на съставяне на заключението състоянието на ищеца било стабилизирано, счупените кости били зарастнали окончателно. Имал остатъчен белег в областта на лявото коляно в размер от около 8см., както и четири по-малки белега в областта на подбедрицата. Придвижвал се самостоятелно, без помощни средства, но с леко накуцваща походка наляво. Предстояло оперативно изваждане на интрамедуларния пирон, след която интервенция пострадалият щял да изпитва допълнителни болки за период от 30 дни и да се нуждае от кратък рехабилитационен курс. Не са събрани данни ищецът да е страдал от  предходни или съпътстващи заболявания, които да са оказали негативно влияние върху лечебния и възстановителен процес.       

Видно от показанията на разпитаната св.Л.А.непосредствено след злополуката при постъпване в болницата ищецът изпитвал силни болки, на крака му имало рана и бил много зле. След прегледа и изследванията в болницата в гр.Тетевен бил насочен и откаран в болницата в гр.Ловеч, където лекарите установили, че се нуждае от спешна операция на крака, но на момента нямало импланти. Извършили операцията без упойка, което било изключително болезнено и го поставили на легло за около седмица, когато били доставени импланти, поставени чрез последваща операция. След като го изписали продължил лечението си при свои близки, които се грижили за него. Около месец бил на легло, а след това постепенно започнал да се движи, но възстановяването било трудно и бавно. Не бил в състояние да се обслужва сам, поради което в ежедневието си подпомаган изцяло от близките си. Свидетелката сочи, че катастрофата му се отразила негативно и в емоционално отношение-чувствал се зле, не можел да спи, сънувал кошмари и самата катастрофа, отказвал да се храни, пиел много обезболяващи, чувствал неудобство от това, че други хора трябва да се грижат за него, станал напрегнат  и изнервен. Постоянно изпитвал болки, които след възстановяването се появявали спорадично при промяна на времето.

При тези доказателства съдът приема за безспорно установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди намиращи се в причинно-следствена връзка с произшествието. Получените травматични увреждания са му причинили болки и страдания за различен период от време поради различната им тежест и естество, като най тежките от тях са счупване на костите на лявата подбедрица, довели до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за около 7 месеца.

При съобразяване начина на получаването им, техния вид и характер, възрастта на ищеца /към деня на ПТП на 50г./, продължителността на търпените болки и страдания /общо около 7 месеца/, техния интензитет, и при отчитане общото възстановяване на здравословното състояние понастоящем без остатъчни явления или усложнения, с изключение на леко накуцваща походка и траен козметичен дефект от белези на лявото коляно и на лявата подбедрица, както и изживения стрес и негативни емоционални изживявания, съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 40 000лв., до който размер предявения иск се явява основателен.

Като доказателства по делото са приети фактура № **********/20.06.2017г. и касов бон към нея и фактура № **********/29.06.2017г. за заплатени в полза на МБАЛ. „Проф. Д-р. П. Стоянов“ АД гр.Ловеч 1548 лв. за медицински консумативи /закупуване на тибиален пирон, поставен при операцията/ и потребителска такса. Тези разходи са свързани с последващото лечение, поради което съставляват за ищеца имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с произшествието и подлежат на репариране от ответника съобразно чл.432, ал.1 КЗ. Поради това предявения иск в тази част следва да се уважи в пълния предявен размер.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, като вредните последици трябва да са в причинна връзка и с деянието на увредения, без необходимостта то да е виновно. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява. Изводът за наличие на съпричиняване  не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Разпоредбата на чл.137е ЗДв.П задължава водачите и пътниците на мотопеди и мотоциклети да използват защитни каски. По делото е установено, че ищецът не е управлявал мотоциклета с поставена каска, но предвид заключението на КМСАТЕ при първия му преглед след настъпване на произшествието не са били установени увреждания по главата, а само такива по левия долен крайник. При това положение неизпълнение на законовото задължение в случая се явява ирелевантно за настъпване на вредите, тъй като липсата на поставена каска на главата не е в причинна връзка с вредните последици и обективно не е допринесло за тяхното настъпване. В ЗДв.П не е регламентирано задължение за водачите и пътниците на мотопеди и мотоциклети да използват други предпазни средства, включително протектори. От друга страна в експертното заключение е посочено, че протекторите не биха оказали защитната роля, тъй като фрактурата на костите на лявата подбедрица на ищеца се дължи на нанесения директен удар от купето на лекия автомобил.

На следващо място по делото не се установи по категоричен и безспорен начин ищецът да е управлявал мотоциклета в нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДв.П, поради което релевираното от ответника възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.

При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по-ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 31.07.2017г., когато е получил претенцията на ищеца за плащане на обезщетенията до изплащането.

 

По разноските:

 

Ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащането на държавна такса за предявените искове и от разноски за КСМАТЕ.

Същият е представляван по делото от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. Р.Р.-ВТАК адвокатско възнаграждение в размер на 1924лв., определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата и с оглед изхода по предявените искове.

Ответникът е направил разноски общо от 3900лв., от които 300лв. за събиране на доказателства и платено адвокатско възнаграждение от 3600 лв. с ДДС. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и същото е приключило със събиране на доказателства в две съдебни заседания, поради което следва да се намали до минимално предвидения в наредбата размер от 2491.73лв. с ДДС. Предвид частичното отхвърляне на иска за неимуществени вреди /искът за имуществени е уважен изцяло/ на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от 558.35лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 1661.92лв., както и платено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещи лица от 161.20лв. или общо сумата 1823.12лв.

Водим от горното съдът 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.М.Р., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***  и ****, сумата от 40 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 15.06.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № ****, и сумата  от  1548лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 31.07.2017г. до изплащането, като 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 50 000лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода от деня на увреждането на 15.06.2017г. до 31.07.2017г. 

ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК ****, гр.София да заплати на адв. Р.Р.-АК-Велико Търново, с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1924лв.  

ОСЪЖДА Д.М.Р., ЕГН **********,***, да заплати на ЗК „Б.И.” АД, ЕИК ****,  гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 558.35лв.

ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК ****, гр.София да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1823.12лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: