Р Е
Ш Е Н
И Е
№571
24.09.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №411 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.А.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1228-000170 от 14.02.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора.
Жалбоподателят сочи, че за всеки конкретен случай принудителната административна мярка трябвало да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка била индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следвало да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК, включително съответствие с визираните в чл.22 от ЗАНН цели на налагане на ПАМ. Целите на закона се постигали чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което било необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин можело да се установи дали издаденият административен акт преследвал законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица била пропорционална на преследваната цел, и дали бил спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. Дефинитивно ЗППАМ следвало да обезпечава изпълнение на конкретно задължение, или някаква нужда на органа, постановил налагането ѝ. ПАМ се налагали в случаите на констатирани административни нарушения като допълнителна мярка. Тя не можело да бъде налагана самостоятелно, без да е налице констатирано административно нарушение. Според правната доктрина, административното нарушение се считало за установено едва със съставяне на АУАН, тоест ПАМ се предхождала от съставяне на АУАН и последван от издаването на наказателно постановление. Чрез съставения АУАН се сезирал компетентния АНО с конкретен административно-наказателен спор и се искало да се произнесе по него, като се твърдяло, че било налице извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително било и в АУАН, и в ПАМ административното нарушение, което било вменено във вина на нарушителя, да бъде описано разбираемо, прецизно и точно в какво се състои неговото нарушение. ПАМ и АУАН трябвало да съдържат описани всички признаци (обективни и субективни) на посочената като нарушена разпоредба от съответния нормативен акт. Доказателствената тежест по обезпечаване на ПАМ с доказателства била изцяло на органа, който я налагал. Оспорващият заявява, че с влязло в сила споразумение по НОХД №500/2020 г. по описа на РС Стара Загора, за посоченото в ПАМ деяние му било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 (осем) месеца. Поради изложеното се моли за отмяна на обжалваната ПАМ, тъй като тя била в нарушение на принципа non bis in idem.
Ответникът, Началник група към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2020 г. от Д. Н.Ж., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, в присъствието на свидетелите 1. Т.И. Х.и 2. И.А.И., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №128594, срещу Д.А.Д. ***, за това, че на 14.02.2020 г., в 14:20 часа, в гр.Стара Загора, по ул.„Гоце Д.“ до номер 22 посока запад-изток по данни на свидетелите и очевидци 1 и 2, е управлявал собствения си лек автомобил „Опел“ с рег. номер ***като: Водачът управлява под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Установено с Дръг Тест 5000 ARLK-0072 който отчел положителен резултат на метамфетамин. Пробата е извършена в 02 РУ в 16:05 на 14.02.20 г. и е под номер 00225. Издаден талон за изследване номер 092903, връчени седем броя холограмни стикери. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARDN 0019, като уредът отчита 0 промила алкохол. Посочено е също, че с това водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. В инкорпорираната под текста на АУАН разписка е положен подпис за получаването на препис от акта от Д.А.Д. на дата 14.02.2020 г.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №20-1228-000170 от 14.02.2020 г., издадена от Г. Й.А., на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, се налага на Д.А.Д. ***, принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е обоснована с това, че Д. Н.Ж., на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, е съставил АУАН №GA 128594/14.02.2020 г. против Д.А.Д., за това, че на 14.02.2020 г. около 14:20 ч., в гр.Стара Загора по ул.„Гоце Д.“ до №22 посока запад-изток по данни на свидетелите – очевидци, е управлявал собствения си лек автомобил „Опел” с рег.№ ***, като водачът управлява под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с Дръг Тест 5000 ARLK-0072, който отчел положителен резултат на метамфетамин с проба №00225, извършена в 02 РУ в 16:05 ч. на 14.02.20 г. – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. В заповедта е вписано, че е отнето СУ МПС №*********.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 15.03.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 07.04.2020 г. по пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
По отношение срока на обжалване следва да се отчете, че с Решение на Народното събрание за обявяване на извънредно положение, обнародвано в ДВ бр.22 от 13.03.2020 г., е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. В Държавен вестник бр.28 от 24.03.2020 г. е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП). Съгласно §52 от ПЗР на ЗМДВИП, законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изброени (неотносими) изключения. Съгласно чл.3 от ЗМДВИП (редакция ДВ бр.28/2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: т.1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда; т.2. давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания.
Предвид цитираната нормативна уредба, към датата на съобщаване на оспорения акт на адресата му, регламентираният в чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП срок за съдебно обжалване на акта е спрял да тече, и не е бил изтекъл към датата на депозиране на жалбата, поради което същата не е просрочена.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.
На основание чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед №349з-723/06.03.2018 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Стара Загора, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, вр. ал.3, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, във връзка с чл.165 и чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Не е спорно, че Г. Й.А. е служител на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, т.е. попада сред посочените в т.1 от цитираната заповед държавни служители, предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, в приложимата ѝ редакция, действаща към датата на издаване на заповедта, предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която водачът управлява собственото си МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на обжалваната заповед става в достатъчна степен ясно защо е наложена принудителната административна мярка на жалбоподателя. В нея като фактически основания за издаването ѝ е посочено, че на определена дата и място Д.А.Д. е управлявал индивидуализиран по марка, модел и регистрационен номер лек автомобил, като след установяване с тест – Дръг Тест 5000 ARLK-0072, същият е отчел положителен резултат на метамфетамин с проба №00225, т.е. водачът управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Извършено е и препращане към съставения против Д.А.Д. АУАН с бл.№GA 128594 от 14.02.2020 г., в който се съдържат данни, че на посочените дата и място същото лице е било водач на лек автомобил, както и че при извършена му от органите за контрол на движението по пътищата проверка е установено, че водачът управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тези фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането ѝ. От друга страна, така изложеното фактическо описание е достатъчно да обоснове налагането на ПАМ на водача на лекия автомобил, по смисъла на приложената правна норма, и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на ПАМ.
Липсват доказателства, които да обосноват извод, че при издаването на обжалваната ЗППАМ са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат.
Съдът намира, че са били налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ, доколкото управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена на 14.02.2020 г., е основание за налагане на мярката по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а отчетеният с тест положителен резултат на водача Д.А.Д. на метамфетамин не е спорен по делото, и се доказва от представения като писмено доказателство резултат от Drӓger DrugTest 5000 SN: ARLK-0072, Test №225 2/14/2020, 4:05:13 РМ.
Оспорващият не представя по делото цитираното в жалбата му споразумение по НОХД №500/2020 г. по описа на РС Стара Загора, но дори да беше безспорно доказано, че за посоченото в ПАМ деяние на същия е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 (осем) месеца, то това обстоятелство от една страна подкрепя направените в ЗППАМ фактически установявания, а от друга – не нарушава забраната за двойно наказване. Тъй като наложената с обжалваната ЗППАМ принудителна административна мярка е временна по характер, и се налага „до решаване на въпроса за отговорността“, то и принципът non bis in idem в случая е спазен.
Налагането на принудителната административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН има за цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, поради което заповедта не е издадена за цел, различна от установената в закона.
Останалите наведени в жалбата доводи имат бланкетен характер на общотеоретични съждения, поради което и няма да бъдат обсъждани.
Наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния. Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1228-000170 от 14.02.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: