Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1, изр. първо от ЗЗД.и кумулативно съединен иск по чл.86, ал. 1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на мораторната лихва от датата на забава до подаване на исковата молба. Ищецът "П. И." Е. твърди в исковата си молба и до пълнителната искова молба, че по силата на договор DDM 036 Rev.1 приложен на стр. 3 от делото, сключен с ответника "И. В. Т. " се е задължил да извърши строително- монтажни работи, подробно индивидуализирани в т.1.1 от договора.. Към договора е бил сключен анекс от 26.10.207г. касаещ изменение срока на договора и начина на плащане на аванса и окончателно заплащане сдължимите суми по договора. Ищецът поддържа, че е изпълнил качествено и в срок възложените му дейности. За изпълнените строителни работи бил съставен акт -констативен протокол от 18.1.2008г , подписан от представляващи двете страни, стр.15 от делото, с който страните приемат, че изпълнителят е изпълнил точно и в срок възложената му работа. Въпреки отправените му писмени и устнÞ покани за заплащане на дължимата сума, ответникът - възложител не е изпълнил задължението си. Поради това ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 23 553,77 лева, разликата от общата стойност на договора и платения аванс, за което има съставена данъчна фактура, намираща се на стр. 14 от делото, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по горепосочения договор, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и направените по делото разноски, както и сумата от 7 724,95 лева, представляваща мораторна лихва от датата на забавата до подаване на исковата молба 9.02. 2012г., за което прилага лихвен лист. По направените възражеиня на ответника в отговора, намира, че същите касаят само недоказаността на претенцията. Това, че договорът не носи подписа на ищеца не опорочава постигнатото съгласие между страните. Освен това не е необходимо наличие на акт обр.19, който в конкретната хипотеза се замества от съставения констативен протокол. Ответникът оспорва предявения иск. Поддържа, че изпълнените от ищеца СМР изобщо не са били приети от него като възложител, тъй като не е бил съставен акт обр 19 съгласно действуващото законодателство. Оспорва истинността на представения от ищеца договор, тъй като от името на ищеца няма положен подпис, оспорва и представената проформа фактура, както и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Твърди, че предишното негово ръководство е оставило счетоводството в безспорядък и не може да се установи, кой договор е изпълнен, кой не. Поради изложеното моли искът да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно сключения между ищеца, в качеството му на изпълнител и ответника, като възложител, Договор за строителство страните са уговорили, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши в срок до 55 работни дни от датата на превеждане на аванса договорените СМР, конкретизирани по вид, единични цени и количества в 1.1. от договора. В раздел II, т. 1. от договора е уговорена цена за възложените СМР в размер на 133 490,72 лева , без ДДС, а в раздел II, т. 3 е предвидено плащането да се осъществи на следните етапи: авансово плащане в размер на 18 194,10 лева и след съставяне на подписан протокол да се доплатят вложените материали и труд в размер на 23 578,85 лева до седем дни от приключване на СМР и остатъкът от 10 210, 20 лева да се изплати на 6 равни месечни вноски , считано от следващия месец от подписване на двустранния протокол. С анекс от 26.10.2007г.е променен начина на заплащане, като авансовото плащане е договорено в размер на 48 056 лева с ДДС , а остатъкът -доплащане в рамер на 56 066 лева с ДДС на 6 месечтни равни вноски. По делото е предсатвена фактура от 2.11.2007г. за преведен аванс в размер на 48 056 лева, за която вещото лице дава заключение, че е включена в дневника за продажби в счетоводството на ищеца и СД по ДДС . Съгласно раздел VI, т. 2 от договора неизправната страна дължи неустойка в размер на основен лихвен процент плюс два пункта надбавка за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на договорената цена. На стр. 10 и 11 се намира спецификация приложение № 1 към договра, който установява вложените материали и общата стойност на СМР вкл. и труд. На 18.1.2008г. е съставен двустранен констативен протокол, подписан от представляващи на двете страни, чиято представителна власт не се оспорва, че са извършени СМР на обща стойност 59674,81 лева, като се приспадне приведения авенс, остават за разплащане 19 628,14 лева. Истинността на представения акт е оспорена от ответника досежно авторството на подписа му. Австорството се установява от разпитаният свидетел К., представляваща дружеството към момента на съставяне на протокола и същият признава, че е подписал оспорения протокол. Поради което, съдът приема ,че извършеното оспорване не е доказано. По делото е представена проформа фактура №795/18.1.2008г. , издадена от ищеца за процесната сума с включен ДДС, съставляваща окончателно плащане по договор за СМР.Фактурата не е подписана от представител на ответника, като получател на услугата. От заключението на вещото лице се установява ,че проформа фактурата не представлява първичен счетоводен документ. Същата не е отразена нито в счетоводството на ищеца , нито в това на ответника. От изслушаната съдебно-икономическа експертиза по делото, която съдът цени като обективна и безпристрастна се установява, че фактурата, издадена за преведения аванс е осчетоводена при ищеца, включена в СД по ДДС, а проформа фактурата за окончателното плащане не, тъй като проформа фактурита не е документ за счетоводни цели. Воденото при ищеца счетоводство е редовно, докато ответникът е отказаъл достъп до неговото такова. От показанията на разпитания по делото свидетел П. К. се установява, че същият е представлявал дружеството -ответник, че същият е подписан констативния протокол, че ищецът е извършил процесните СМР, като разплащането е ставало на части и е останала нерезплатена такава. При установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото е сключен договор за строителство, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел да извърши в определения в работни дни срок СМР, конкретизирани по вид, единични цени и количества в Приложение № 1, съставляващо неразделна част от договора. В раздел II, т. 1. от договора е уговорена цена за възложените СМР , която е изменена със сключен анекс № 1 общо за стойност от 133 490,72 лева като първи етап е в размер на 51 983,15 лева , без ДДС, а в раздел II, т. 3 е предвидено плащането да се осъществи на следните етапи: авансово плащане в размер на 28 527,65 леева изменено с анекса на 48 056 с ДДС и остаотък от 56 066 лева на 6 равни месечни вноски следващи етапа на подписване на двустранен протокол. По делото не е спорно, че въпросните СМР са били извършени / всички доказателства в тяхната съвкупност доказват това, съдебно-счетоводната експертиза, издадената фактура за преведения аванс, протокол за приемане на СМР, разпит на представляващ дружеството К. /. Въпреки направеното оспорване на частните документи, за част от тях / договора и атекса /на основане ч.192 ал 2 от ГПК , тъй като се оспорва документ, който нодси подписа на представляващ дружеството ответник, то в негова тежест е било да докаже неговата неистиност, което не е сторено в хоад на съдебното дирене. Липсата на подпис на ищеца не опорочаав по никакъв начин документа, тъй като ищецът по всяко време може да го подпише/ странн защо не го е сторил към момента на подаване на исковата молба./. Доказателства за обвързващата сила на този частен документ е и извършеното авансово плащане. По делото е представен двустранен констативен протокол, а възражението на ответника е, че съгласно договора това трябва да бъде акт образец 19, съгласно т.1.2 от договора касае издаване на актове по Наредба № 3 /2003г. В същото време в т.ІІІ 5 е допусната възможност работата да бъде предадена с констативен протокол, какъвто е настоящия случай - съставен е двустранен протокол от 28.05.2007 г., съставен лица, доказано по делото представители на страните по делото. Още повече, че предмет на договора е доставка на амшини и съоръжения /за които е изключено приложението на акт обр .19 / съгласно действуващата към момента на казуса Наредба № 3 в редакцията си от 2003г. Следователно настоящият състав приема ,че със съставянето на този двустранен протокол, чието оспорване е неуспешно в хода на съдебното дирене, но следва да се приеме, че ответникът е приел ,че възложената работа е изпъленна точно / качествено и срок/ и че остава наразплатена част от 19628,14 лева без ДДС. Фактът, че въз основа на този протокол не е съставена редовна данъчна фактура, поражада само административна наказателна отговорност за ищеца съгласно данъчното законодателство. Съставена проформа фактура е допълнително доказателство, макар същото да не се използва за счетоводни цели, че сумите са дължими. Ответникът е направил възаржение за изтекла тригодишна погасителна давност, тъй като се касае за периодични плащания. Определено настоящия състав не намира, че са налице периодични плащанеия, а видно от сключения договор е налице разсрочване на заплащане на главницата на 6 месечни равни вноски, което не покрива критериите на закона в чл.111 б в , където примерно са изпроени периодичните плащания, такива от наем, лихви и други периодични т.е. при което за всеки отделен период възниква ЮФ за тяхното плащане / напр. ежемесечното ползване на нето помещеине/ докато в конкретната хипотеза имаме едно плащане ,ЮФ от който възниква това задължение за ответника е изпълнение на договора изработка, само че по волята на страните то следва да се изплаща на равни вноски ,което не го прави периодично плащане. Следователно това възаржение за изтекла кратка погасителна давност е неоснователно. С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът е доказал, че вземането му за оставащата част от дължимото възнаграждение по договора за строителство / с ъс сключването на двустранния протокол от 18.1.2008г. е станало изискуемо/ІІ 2.3. от договора и т2 от сключения анекс /. Предвид това предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло като основателен. При уважаване на този иск следва да се уважи и кумулативно съединения такъв по чл. 86 ал 1 от ЗЗД . Налице е предпостваката длъжникът - ответник да е изпаднал в забава по отношение на парично задължение, то той дължи обезещетение в размер на законната лихва. ПРиложения лихвен лист не е бил оспорен от длъжника -ответникът, поради което съдът го приема кат одоказан размер на дължимото обезщетение. Това, че страните са уговори в договора неустойка в друг размер, то след като не е направено възражение в тази насока, а ищецът не е поискал обезщетение за действително претърпените вреди, то искът следва да се уважи в предявения размер. При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представения списък за разноските по чл. 80 ал 1 от ГПК -2865, 19 лева , от които д.т. в размер на 1251,19 лева, съдебно-икономическа експертиза 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1564 лева. Воден от горното, съдът, РЕШИ: ОСЪЖДА "И. " с ЕИК .... със седалище и адрес на управление Г.В. ул А.П. № 2 да заплати на П. И. Е. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Г.В. Западна Промишлена Зона , Б. Н. сумата от 23 553,77/ двадесет и три хиляди петстотин петдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки - извършени СМР за 19 628,14 и дължимо ДДС / на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1, изр. първо от ЗЗД , и 7724,95/ седем хиляди седемстотин двадесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки / с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ОСЪЖДА "И. " с ЕИК ... със седалище и адрес на управление Г.В. ул А.П. № 2 да заплати на П. И. Е. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Г.В. Западна Промишлена Зона , Б. Н. разноски по производството 2865, 19 лева/ две хиялди осемстотин шестдесет и пет лева и деветнадасет стотинки/, от които д.т. в размер на 1251,19 лева/ хиляда двеста и петдесет и един лева и деветнадасет стотинки /, съдебно-икономическа експертиза 50 лева/ потдесет / и адвокатско възнаграждение в размер на 1564 лева./ хиляда петстотин шестдесет и четири ./ Решението, подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : |