ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./………06.2019г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз. ч.търг.дело № 831 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.418 ал.4 от ГПК по частна жалба с вх.№ 29823 от 23.04.2019г., подадена от „ЛЕННО“ АД /с предишно наименование „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД/, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Оборище, ЦУМ, бул.Мария Луиза 2, ет.5,
представлявано от Александър Георгиев Тонков – изп.директор,
чрез пълномощник юрк. М. М. срещу разпореждане № 6353 от 12.02.2019г. по
ч.гр.д.№ 2175/2019 год. на РС Варна, в частта, в която е отхвърлено заявлението
на „ЛЕННО“ АД ЕИК ********* срещу И.А.А., ЕГН ********** от гр.Варна за следните суми: сумата над 1176,38
евро до пълния претендиран размер от 1206,12 евро, падежирала главница като сбор от дължимата главница по
вноски № 5 и № 6 вкл., падежирали на 22.09.2017г. и
22.10.2017г. съгласно приложение №1 – погасителен план от Договор за заем
кредит „Прайм“ – клиентски № 5110 от 22.04.2016г.; сумата
над 7.36 евро до пълния претендиран размер от 54,54 евро,
падежирала договорна лихва, включена във вноски №5 и
№6, съгл. приложение 1- погасителен план; сумата от 285,71 евро неустойка за
забава, претендирана на основание чл.2.3 б.С от
договора за периода от 23.09.2016г. до 07.02.2019г.
Частната жалба,
с оглед липсата на изпратено и получено от жалбоподателя съобщение за
обжалваното разпореждане, следва да се приеме за подадена в срок срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Заявителят, сега частен жалбоподател,
„ЛЕННО“ АД /с предишно наименование „ТНК Кепитъл
мениджмънт“ АД/ ЕИК ********* чрез пълномощник, е подал заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5110 от 22.04.2016г. с нотариална
заверка на подписите – документ по чл.417, т.3 от ГПК.
Заявлението е уважено
частично, като съдът е издал заповед за изпълнение и постановил незабавно
изпълнение, като е осъдил длъжника И.А.А., ЕГН ********** да заплати част от заявените суми за
главница и договорна лихва, като заявеното искане е отхвърлено за останалата
част от сумите, която е предмет на частната жалба по чл.418, ал.4 от ГПК. По
същество съдът намира частната жалба за частично основателна по следните
съображения :
Преценката на
заповедния съд в производството по чл.417 във вр. с
чл.418, ал.2 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя
документ, по отношение на който следва да се извърши проверка дали е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В качеството на
документ по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК договорът с нотариална заверка на
подписите е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него
задължения - за заплащане на парични суми или други заместими
вещи или за предаване на определена вещ. Само по изключение - при
предпоставките на чл.418, ал.3 от ГПК, тази преценка може да се разпростира и
спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на
задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
Относно възможността
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
да бъде издадена и за акцесорни вземания в
т.4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена и за акцесорни вземания като обезщетението за вреди от неточно
изпълнение на главното вземане, ако основанието на тези вземания е предвидено в
документа (уговорена
неустойка или лихва/, а размерът е определен в документа или определяем по
посочен в него начин. ТакИ.вземания се основават на
посочените в чл. 417, т.2 и 3 документи, тъй като не се установяват въз основа
на данни, стоящи извън изпълнителното основание.
Процесното
заемно правоотношение, на което се позовава заявителят – жалбоподател по своята
правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит, при което с
оглед качеството на кредитополучателя – физическо лице освен нормите на Закона за
потребителския кредит и ЗЗД и приложим е и Законът за
защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК,
във вр. чл. 143
– 148 ЗЗП.
За заповедния съд съществува възможност служебно да констатира наличието на
нищожна и/или неравноправна клауза, съобразно чл. 146, ал.
1 ЗЗП, предвиждащ нищожност
на неравноправните клаузи поради пряко противоречие с императивните норми,
защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. /така
Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на
Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено
задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК
и чл. 267 от
ДФЕС на реципираната в националното ни
законодателство ДиректИ.93/13/ЕИО/.
В случая представеният
от заявителя Договор за заем
кредит „Прайм“ – клиентски № 5110 от 22.04.2016г. е с
нотариална заверка на подписите и съставлява редовен от външна страна документ
по чл.417, т.3 от ГПК. При обосноваване размера на претендираната
главница и договорна лихва заявителят се позовава на чл.2.3, б.F от договора, предвиждащ
едностранно изменение на лихвения процент, което от своя страна води до
изменение съотношението между сумите за главница и лихва в погасителните вноски
и съответно размера на погасителните вноски. Предпоставка за изменението на
лихвения процент е неизпълнение на задължението на заемателя
за предоставяне на допълнително обезпечение по кредита при неизпълнение на
което и да е задължение на падежа: поръчителство на ФЛ или ЮЛ, както и
ипотека на недвижим имот, при определени условия. В случай, че заемополучателят не изпълни това задължение, размерът на
договорения лихвен процент се увеличава от 5 % на 36 % автоматично.
При изпълнение на горепосоченото задължение на съда служебно да констатира наличието на нищожни договорни клаузи настоящият състав намира, че чл.2.3, б.F от договора е в противоречие с добрите нрави, доколкото задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на поръчител/и, съответно учредяването на ипотека върху недвижим имот, не е определено като предварително условие за сключване на договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за промяна в лихвения процент, което води до скрито оскъпяване на кредита. Изложеното обуславя извода, че съответната клауза цели неоснователно обогатяване на кредитора, което е прави нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това обуславя прилагането на първоначалния лихвен процент, съответно присъждане на главница и лихва в размера по приложение 1 погасителен план, подписан между страните при сключване на договора, в какъвто смисъл е произнасянето на заповедния съд.
Относно претенцията за
заплащане на неустойка за забава заявителят се позовава на клаузата по чл.2.3
б.С и D от
договора, с
която е уговорено заплащане на неустойка за забава, равна на
законната лихва за забава по българското
право, приложима към всяка
просрочена сума за периода между падежа
на съответната погасителна вноска и датата на плащане, като се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение, до деня на пълното му
погасяване, и се изчислява на база реално изминали дни. Договорената неустойка
за забава представлява акцесорно вземане за
обезщетяване на вреди от неточно изпълнение на главното вземане, предвидено в процесния
договор за заем с нотариална заверка на подписите. Размерът й следва да се
приеме за определяем съобразно посочения в договора за заем начин, тъй като е
посочен размера и периода, през който се сочи да е налице забава. Съгласно
разясненията в т.4 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС подаденото от „Ленно“ АД заявление по
чл.417 ГПК следва да се уважи относно претендираната
от заявителя неустойка за забава в размер на 285,71 евро за периода от 23.09.2016г. до 07.02.2019г. В тази част
обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъбразен, като се постанови издаване на заповед по
чл.417 от ГПК за съответната част от заявените суми, както и за съразмерна част
от претендираните в заявлението разноски в размер на
38,64 лв., вкл. 11 лв. държавна такса и 27,64 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 6353 от 12.02.2019г. по
ч.гр.д.№ 2175/2018 г. на Районен съд Варна, в частта, в която е отхвърлено
заявлението на „ЛЕННО“ АД ЕИК ********* срещу И.А.А., ЕГН ********** от гр.Варна за сумата от 285,71
евро неустойка за забава,
дължима по чл.2.3 с и d от договора, дължима за периода от 23.09.2016г.
до 07.02.2019г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и
Изпълнителен лист по чл.418 ГПК в полза
на заявителя /с предишно
наименование „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД/ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ЦУМ,
бул.Мария Луиза 2, ет.5, представлявано от Александър Георгиев Тонков – изп.директор срещу длъжника ИВА А.А., ЕГН **********
от гр.Варна за сумата 285,71 евро, представляваща неустойка за забава, дължима за периода от 23.09.2016г.
до 07.02.2019г.по чл.2.3 С и D от договор за заем потребителски кредит „Прайм“ – клиентски № 5110 от 22.04.2016г.,
както и за разноски в размер на 38,64 лв., вкл. 11 лв. държавна такса и 27,64
лв. юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 6353 от 12.02.2019г. по ч.гр.д.№ 2175/2018 г. на Районен съд Варна в
останалата обжалвана част, с
която е отхвърлено заявлението на „Ленно” АД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ИВА А.А., ЕГН ********** от гр.Варна за сумата над 1176,38 евро до
пълния претендиран размер от 1206,12 евро, представляваща
сбор от дължимата главница по вноски № 5 и № 6 вкл., падежирали
на 22.09.2017г. и 22.10.2017г. съгласно приложение №1 – погасителен план от
Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5110 от
22.04.2016г.; сумата над 7.36 евро до пълния претендиран
размер от 54,54 евро, представляваща падежирала
договорна лихва, включена във вноски №5 и №6, съгл. приложение 1- погасителен
план.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ЗАПОВЕДТА за незабавно изпълнение и изпълнителният лист да се издадат от първоинстанционния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.