Решение по дело №935/2020 на Окръжен съд - Плевен

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                           гр.Плевен,  08.02.2021 год.

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари  през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                             Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                                     Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                       ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

при секретаря   Д. Г., като разгледа докладваното от

съдията Емилия Кунчева  в.гр.дело № 935 по описа за  2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            С решение № 260012 от 24.09.2020 г. на Районен съд             гр. Никопол, постановено по гр.д. № 286/2020 г. е постановена мярка за закрила на основание чл. 5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ по отношение на Л.В.Б., с ЕГН **********,  като е задължен извършителят Д. Р. Ц.,***, ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу Л.В.Б.. С решението Д.Ц. е осъден да заплати по сметка на Никополски районен съд глоба в размер на 200 лв.  и държавна такса  по делото в размер на 25 лв.

           Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение на районния съд от Д.Р.Ц., подадена чрез пълномощника му адв. С.Б. ***. С жалбата се поддържа довод, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон и са изложени съображения в подкрепа на този довод. Претендира се отмяната на обжалваното решение.

          Ответницата по въззивната жалба Л.В.Б. изразява становище чрез процесуалния си предсставител  адв. В.П. *** за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

            Плевенският окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намери въззивната жалба за процесуално допустима и неоснователна, предвид следните съображения:

            С молбата си до районния съд  Л.Б. първоначално е поискала по отношение на нея да бъдат приложени  мерките по      чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН. Молителката е навела твърдения, че отношенията между нея и ответника били влошени напоследък  и той я  заплашвал с физическа саморазправа, нанасял й  побой, изгонил я  от жилището, в което живели съвместно, като  заключил личните й вещи и документи. По указания на първоинстанционния съд, молителката е депозирала уточняваща молба, в която е посочила датите на извършеното върху нея домашно насилие, за което е поискала закрила по реда на ЗЗДН. В тази молба е посочено, че на 07.07 и на 08.07.2020 г. е провела телефонни разговори с ответника във връзка с желанието й да й бъде осигурен достъп до семейното жилище, за да си вземе личните вещи, дрехи и документи от там. Ответникът отказал да й осигури такъв достъп и буквално заявил: „Ако още един път ми се обадиш, ще те намеря където и да си и ще те убия и не ми пука нито от полицаи, нито от прокурори, нито от адвокати, всичките са ми приятели. Ще те спукам от бой и не ми пука какво ще стане с теб.“ Тези заплахи създали реален страх у молителката за саморазправа с нея от страна на ответника, предвид предишните многократни побои и актове на физическо насилие върху нея и предвид факта, че молителката била  бременна тогава в четвърти месец, според нейните твърдения.

         Молителката е представила  декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която е описан конкретният акт на домашно насилие върху нея, извършен на 07.07. и 08.07.2020 г. от ответника, изразяващ се в отправени  заплахи по телефона, цитирани в самата декларация.

        Представила е също така етапна епикриза от 19.08.2020 г. с отразена в същата диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“ и назначено медикаментозно лечение съвместно с психолог.          

        Ответникът е оспорил основателността на молбата за защита срещу домашно насилие. Оспорил е фактическите твърдения за осъществени на посочените в молбата дати телефонни разговори между страните, като се е позовал на представените от него  писмени доказателства – справки за предоставени услуги от мобилен оператор.

 

        

           В проведеното на 24.09.2020 г. съдебно заседание пред районния съд, процесуалният представител на молителката е заявил, че поддържа молбата само за постановяване мярка за закрила ответникът да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката, но не и останалите, първоночално посочени мерки, тъй като молителката е напуснала страната и другите мерки се явяват неотносими.

          Не е било спорно между страните по делото, че същите са съжителствали на семейни начала до началото на м.юли 2020 г. в дома на ответника в с.Ч..

          Спорен остава въпросът осъществил ли е ответникът домашно насилие върху молителката на датите и по начина,  описан в уточняващата й молба и в депозираната декларация.

         При преценката на събрания по делото доказателствен материал, следва да се има предвид, че за нуждите на производството по ЗЗДН законодателят е предоставил специална доказателствена сила на декларацията на молителя по чл. 9, ал. 3 от същия закон. Тази декларация е основно доказателствено средство на пострадалото лице и ако не са събрани други доказателства в хода на производството, тя е достатъчно основание да бъде издадена заповед за защита. Това означава, че ако ответникът оспорва обстоятелствата, изложени в декларацията, той може да реализира своята защита  в това производство чрез насрещно доказване на факти и обстоятелства, оборващи декларираните от молителя.

          В случая такова доказване от страна на ответника не е било проведено, тъй като по делото липсват доказателства, които да оборят твърденията на молителката за извършено върху нея домашно насилие, удостоверени с декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Данните от представените справки на мобилен оператор за предоставени мобилни услуги на ответника по никакъв начин не опровергават изложените от молителката твърдения.

          С извършеното от него спрямо бившата му вече съжителка Л.Б. психическо насилие чрез отправени заплахи по телефона към нея за побой и дори за убийство, Д.Ц. е осъществил акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Пострадалата е потърсила защита по реда на ЗЗДН и следва да й бъде дадена такава чрез налагане спрямо извършителя на поисканата мярка по чл. 5, ал. 1, ал. 1  от ЗЗДН, която се явява подходяща в конкретния случай.

         Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което подлежи на потвърждаване.

      

        Въззиваемата страна не е претендирала деловодни разноски и при този изход на спора, разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.  

         На основание чл. 11, ал. 2, вр. с чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 12,50 лв.

         Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

 

                                               Р   Е   Ш   И  :             

 

           ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 24.09.2020 г. на Районен съд - Никопол, постановено по гр.д. № 286/2020 г.

           ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, вр. с чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН Д.Р.Ц.,***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 12,50 лв.

           Решението е окончателно.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: