Р Е Ш Е Н И Е
№ 1448, 15.04.2020
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 26.02.2020 г. в
публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ
БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА
МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 11121 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление – бул. „Христофор Колумб” № 43, представляван от пълномощника му юрисконсулт ****,
твърди, че на 10.05.2012 г. в ****“ настъпило пътнотранспортно произшествие
между лек автомобил марка „****“, модел „****“, peг. № ****, собственост на **** и управляван
от **** и лек автомобил марка „****“, модел „****“, peг. № ****, собственост на „Булфарма“ ООД,
за което е изготвен протокол от контролните органи, в който е отразено, че
виновен за произшествието е водачът на лек автомобил марка „***”, модел „***“,
peг. № ****. Лекият автомобил марка „****“, модел „****“, peг. № ****, бил предаден за
ремонт в автосервиз, собственост на едноличен търговец ****с фирма „****”, за
което той издал фактура № **** г. на стойност
709.69 лева, сума в какъвто размер ищецът превел по банков път на
едноличен търговец ****с фирма „****” на 07.03.2013 г. Към момента на
настъпване на пътнотранспортното произшествие
за увреждащия лек автомобил марка „***“, модел „***“, peг. № ****, имало сключен с
ищеца с посредничеството на „ЕУРОБРОКЕРС ГРУП” ЕООД договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите във формата на застрахователна
полица № ***, плащането на премията
по който било разсрочено. При извършване на обичайна проверка преди изплащане
на застрахователното обезщетение на правоимащото лице било установено, че
ответникът, в качеството му на посредник, в нарушение на сключения с ищеца на
12.01.2011 г. Договор за агентство № ***не е отчел
своевременно последната, 4-та разсрочена вноска по застрахователния договор -
към 01.04.2012 г., когато е трябвало да бъде внесена и съответно отчетена
същата, такова отбелязване във вътрешната интегрирана система „***” няма, като
вноската е отчетена едва на 18.05.2012 г. Налице е неизпълнение на задължението
на „ЕУРОБРОКЕРС ГРУП” ЕООД да отчита сключените застрахователни полици в
сроковете, посочени в договоа за агенство и в Общите условия за сключване на
договори за агенство, поради което по силата на чл. 3.2 от Общите условия за
сключване на договор за застрахователно агентство същото дължи неустойка
съизмерваща се със стойността на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
в размер на 709.69 лева и направените ликвидационни разходи размер на 10 лв.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 719.69 лева ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2017 г., до окончателното й
изпащане. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът
„ЕУРОБРОКЕРС ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – ул. „Уста Генчо” №
6, представляван от пълномощника му адвокат ****, оспорва предявения иск, като
твърди, че вземането на ищеца е погасено по давност, поради което моли съда да
го отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди
твърденията на ищеца и правопогасяващото възражение на ответника във връзка със
събраните по делото доказателства намира следното :
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не
е оспорено, а и се установява от събраните по делото доказателства, че : на
10.05.2012 г. в ****, е произтекло
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил
марка „***“, модел „***“, peг. № ****, собственост на ***и управляван от ***и лек
автомобил марка „****“, модел „****“, peг. № ****, собственост на „Булфарма“ ООД и
управляван от ***, причина за което е нарушение на правилата за движението по
пътищата, извършено от водача на лек автомобил марка „***”, модел „***“, peг. № **** /обстоятелства,
които се констатират от приетия като доказателство заверен препис на Протокол
за ПТП № ***от 10.05.2012 г., съставляващ
официален свидетелстващ документ/; за лек автомобил марка „***”, модел „***“,
peг. № **** на 01.07.2011 г. е сключен между собственика му
и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите във формата на застрахователна
полица № ***/лист 14 от гр. д. № 25346 по описа на СРС за
2017 г./; във връзка с произтеклото на 10.05.2012 г. в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД е образувана щета № ***, по която за
ремонт на увредения автомобил е изплатена на доверен сервиз на застрахователя,
собственост на едноличен търговец ****с фирма „****” ЕИК *********, сумата от
709.69 лева с включен ДДС на 07.03.2013 г. /заверени преписи на фактура № *** от 17.12.2012 г. и на
извлечение за извършени транзакции, приложени на листове съответно 16 и 19 от
гр. д. № 25346 по описа на
СРС за 2017 г./
Не е налице и спор,
също така, че : застрахователна полица № ****/01.07.2011
г. е подписана от „ЕУРОБРОКРЕС ГРУП” ЕООД,
качеството му на застрахователен посредник – застрахователен агент на
ищеца, като отношенията във връзка с упражняването на тази дейност от ответника
са уредени в сключен между последния и застрахователното дружество на
12.01.2011 г. Договор за застрахователно агенство № ****, неразделна част от който са Общи условия на „ЗД ЕВРО ИНС„
АД за сключване на договори за застрахователно агенство /наричани накратко в
следващото изложение ОУ/; по силата на чл. 5 от договора за ответника, в качеството
му на застрахователен агент, е възникнало задължение да отчита получените
премии /вноски/ в срок до 3 дни и задължително до 10 часа на първия работен ден
на всяка седмица за скючените през предходната, което в процесния случай не е
сторено, като последната, 4-та вноска по процесната застрахователна полица,
която е следвало да бъде платена на 01.04.2012 г., е отчетена едва на
18.05.2012 г., в резултат на което ищецът е извършил плащане на застрахователно
обезщетение по договора за застраховка, който е бил прекратен.
Не е налице и спор,
че в чл. 3.2 от ОУ е предвидено при неизпълнение на задължение на агената по
договора за застрахователно агенство, по ОУ, Тарифите, указанията, процедурите
или на нарежданията на застрахователя, касаещи отделни видове застраховки,
когато поради неизпълнението от страна на агента застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение, задължение за агента да заплати на застрахователя
неустойка в размер на изплатеното застрахователно обезщетение.
Налице е, обаче, спор
относно дължимостта на претендираната неустойка за неизпълнение на горното
договорно задължение с оглед на наведеното в отговора правопогасяващо
възражение.
Съгласно чл. 111, б.
„б” ЗЗД взаменията за неустойки от неизпълнен договор се погасяват с 3-годишна
давност, която според чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо.
Констатира се по-горе
в настоящото изложение, че съобразно чл. 3.2 от ОУ задължението за плащане на
неустойка възниква при осъществяването на две предпоставки – неизпълнение на
предвидено в договора, общите условия, тарифите на застрахователя и т. н.
задължение на атента и плащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя. Следователно от момента на плащане на застрахователното обезщетение
от страна на последния вземането за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение става изискуемо и това е моментът, от който започва да тече
3-годишният давностен срок по чл. 111, б. „б” ЗЗД.
В процесния случай
съобразно представеното от ищеца заверено копие на извлечение за изършени
транзакции /лист 19 от гр. д. №
25346 по описа на СРС за 2017 г./ плащането на застрахователното обезщетение е
извършено на 07.03.2013 г., а исковата молба, по която е образувано настоящото
дело е подадена в Софийски районен съд на 25.04.2017 г., т. е. след датата, на
която е изтекъл давностния срок за процесното вземане – 07.03.2016 г.
Предвид
гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД като
неоснователен следва да бъде отхвърлен, а на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските по производството за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ето защо
съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – бул. „Христофор Колумб” № 43, против „ЕУРОБРОКЕРС
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление –
ул. „Уста Генчо” № 6, иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 719.69 лева като
неустойка по чл. 3.2 от Общи условия на „ЗД ЕВРО ИНС” АД за сключване на
договори за застрахователно агенство – неразделна част от сключен помежду им на
12.01.2011 г. Договор за застрахователно агенство № ***за неизпълнение на задължението на „ЕУРОБРОКЕРС ГРУП”
ЕООД да отчете в срок последната, 4-та вноска от застрахователната премия по
сключен с негово посредничество с ***договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите във формата на застрахователна
полица № **** г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление – бул. „Христофор Колумб” № 43, да заплати на „ЕУРОБРОКЕРС ГРУП” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Уста Генчо”
№ 6, сумата от 300 лева
разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страната.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Р.М.