О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 413 Година 2020, 31.01 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На тридесет и първи януари, две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 178 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№57717/16.12.2019г., подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
– МВР на РБ, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от
Директора – Главен Комисар Николай Николов, чрез пълномощника- юрисконсулт
Стойкова, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.,,Александър Велики“№37Б,
срещу Решение №3377/04.12.2019г., постановено по гр.д.№6327/2019г. по описа на Районен
съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд
е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ -МВР на РБ, да заплати на З.В.П. сумата от
1647.47лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за 239.10 часа
извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен
труд през периода 01.07.2016г.-30.06.2019г. и преизчисления такъв с коефициент
1.143, сумата от 217.02 лв., сборна мораторна лихва, дължима върху отделните
задължения по главницата от 1647.47 лева, считано от 31.07.2019г. до
окончателното й изплащане.
Със същото решение ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ -МВР е осъдена да заплати сумата
от 350 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото, както и сумата
от 116.89 лв.- държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас и разноски
в размер на 180 лева- платен хонорар на вещо лице.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата
отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон.
На първо място, жалбоподателят заявява, че през процесния период действали Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба№8121з-776/29.07.2016г издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР., съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.
Оспорва извода на първоинстанционния съд, че за исковия период (01.07.2016г. до 31.06.2019г.) действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни/последната действала четири дни за посочения период/.
Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на съда за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззивникът. Позовава се на съдебна практика.
Заявява, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения се уреждали от ЗМВР, положеният нощен труд с осемчасова продължителност, не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по 0.25 лева на час съгласно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Счита за недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1.143 за генериране и заплащане на извънреден труд.
Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.
Излага становище, че ЗМВР препращал към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.
Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължало заплащане като извънреден труд. Подчертава, че ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства.
Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Горното противоречало на принципа на йерархия на нормативните актове.
Излага аргументи, че в платежните ведомости бил начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза.
Поддържа, че съдът кредитирал заключението по извършената СИЕ с манипулативен резултат, но не отчел обстоятелството, че част от положения нощен труд вече бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018г.до 17.07.2018г.
Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Има искане делото да се гледа в негово отсъствие. Към въззивната жалба е приложено копие от правна консултация на проф.Васил Мръчков.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Стойкова на 12.12.2019г. Въззивната жалба е входирана в
деловодството на БРС на 16.12.2019г.- следователно е подадена в
законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен
на процесуалния представител на ищеца на
15.01.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззвиаемия – З.В.П., чрез адв.З.Б.-***, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Изразява становище, че обжалавното решение е правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи.
Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.
В рамките на своите правомощия, на
основание чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК, въззивната инстанция установи, че депозирания
от говор на въззивната жалба от адв.З.Б.
– процесуален представител на въззиваемия
не отговаря на изискванията на
чл.261, т.2 ГПК, тъй като според пълномощното, намиращо се на л.5 от
делото пред районния съд, ищецът е упълномощил адв.Б. да го представлява само в производството пред Районен съд
-Бургас и не е налице представителна власт за производството пред Бургаски
окръжен съд. Следва да се укаже на жалбоподателя да потвърди извършените без
представителна власт процесуални действия по подаване на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че
делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№178/2020г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 10.02.2020г. от 09,30ч., за която дата и час на страните са
изпратени призовки.
УКАЗВА на въззиваемия З.В.П. да представи доказателства за
представителна власт на адв. З.Б.-***
пред въззивната инстанция, в срок до 10.02.2020г.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: