Решение по дело №26/2023 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 74
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20235640200026
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. гр. Хасково, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640200026 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Образувано е по жалба от Т. И. Т. в качеството му на управител на „ТОНИ 100 "ООД-
Хасково, срещу Наказателно постановление №667159 – F653725 от 10.10.2022г. издадено от
заместник директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч. глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на състава на
чл.16, ал.1,т.4 вр.чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Излагат се доводи, че нарушението не е извършено умишлено. Твърди се, че
жалбоподателят е бил болен от Ковит и не е могъл да публикува отчета за 2020г. това
нарушение е било отстранено веднага, не са настъпили вредни последици. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени НП . В съдебно заседание пред Районен съд –
Хасково, жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез упълномощения по
делото представител – юрисконсулт Х.., оспорва жалба и в хода по същество моли същата
да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено,
по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание и писмено
становище, моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Агенцията по вписванията с писмо с вх. № 12-00-48/24.02.2022г. уведомява НАП, за
лица,които не са изпълнили задължението си по чл.38,ал.1 от ЗСч., а именно не са подали в
срок до 30.09.2021г. заявление за вписване и представяне на годишен финансов отчет за
2020г. При извършената служебна проверка от св.М. И. С. се констатира, че Т. И. Т. с ЕГН
**********, в качеството си на управител на „ТОНИ 100" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ
********* - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на
Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/
за 2020г., като не го е заявил за вписване и предоставило за обявяване в Търговския
регистър при Агенция по вписвания в законоустановения срок до 30.09.2021г. Установено е
и че „ТОНИ 100" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ********* е извършвало дейност през отчетния
период 2020г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив - офис Хасково Годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2600И0264266 и от приложения към нея годишен
отчет за дейността. От последните доказателства е видно, че дружеството има нетни
приходи от 153 358,18 лева през периода. Към датата на съставяне на АУАН ГФО на
дружеството за 2020г. не е заявен за вписване и не е представен за обявяване в Търговския
регистър към Агенция по вписвания. За това нарушение на дружеството на 19.05.2022г. е
съставен АУАН в отсъствие на представляващия дружеството. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в отсъствие на законния представител на „Тони
100“ ООД, град Тополовград, тъй като изпратената до дружеството Покана изх. № 023-
908/03.05.2022г. за съставяне на акта на адреса по чл. 8 ДОПК била връчена по електронен
път на 05.05.2022 г., но в указания срок законният представител не се е явил. Фактът на
съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е удостоверен с подписа на
свидетелите С. М. Н. и Т. М. Р., двете на длъжност „ ст. инспектор по приходите“ в ТД на
НАП – Пловдив, офис Хасково. Актът за установяване на административно нарушение бил
предявен чрез А. С. П. – упълномощено лице на 20.09.2022 г., когато бил връчен екземпляр
от съставения АУАН чрез същото лице , видно от отбелязването в приложената разписка.
Нарушението в АУАН е квалифицирано по чл.16, ал.1,т.4 вр.чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не е постъпило
в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр на възражение от страна на
дружеството – жалбоподател.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната в
процесния АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20.12.2022г.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. И. С.,С. М. Н. и Т. М. Р. относно
обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до
които са достигнали в хода на административнонаказателното производство, както и за
обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал. Показанията на посочените свидетели се основават на техни
преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги
2
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно Чл. 16. (1) Ръководителят на предприятието: т.4. отговаря за съставянето,
съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани
по този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или
от съответния орган, както следва: т. 1, изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.
всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата
година.
Според чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва
с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се
отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието,
за което е наложена глоба на жалбопадателя е обявено от закона за наказуемо с
административно наказание.
Административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН и е
предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. При съставяне на АУАН
съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето
му, които съобразно актуалното виждане в съдебната практика да се квалифицират като
съществени. На следващо място, следва да се отбележи, че в случая процесният акт за
установяване на административно нарушение е съставен в сроковете по ЗАНН, визирани в
чл. 34 от ЗАНН. В процесуалните срокове е съставено и атакуваното НП. В АУАН и НП
подробно е описано нарушението и обстоятелствата при които е било извършено, както и
датата и мястото на извършването му. Според настоящият състав на съда НП е издаден от
компетентен орган видно от приетата по делото Заповед ЗМФ -644/28.08.2020г., където
заместник директорите на териториалните поделения на НАП, са упълномощени да издават
НП по чл.74 от ЗСч.
От всички доказателства по делото изложената в НП фактическа обстановка по
отношение ангажираната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, е
доказана по безспорен начин. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта
и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени
средства по обвинението, повдигнато с АУАН, по което с наказателното постановление е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, действително, се установяват. Безспорно е, че
жалбоподателят като е бил длъжен в качеството си на представляващ – управител на
„ТОНИ 100" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, не е публикувал годишния финансов
отчет /ГФО/ на дружеството за 2020г., като не го е заявил за вписване и представило за
обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок в
случая до 30.09.2021г. По делото безспорно се доказа че ръководеното от жалбоподателя
дружество „ТОНИ 100" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ********* е извършвало дейност през
3
отчетния период 2020г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх.№ 2600И0264266 и от приложения към нея годишен
отчет за дейността. От последните доказателства е видно, че дружеството има нетни
приходи от 153 358,18 лева през периода. В случая управителя на дружеството
жалбоподател не оспорва констатациите в АУАН и НП, а именно, че е следвало да подаде
ГФО за 2020г. в определените законови срокове и не е сторил това. След като това не е
сторено съвсем правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на осн.чл.74,
ал.1 от ЗСч.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на
състава на административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството,
както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, тъй като с
оглед гореизложеното за жалбоподателя като управител на процесното дружество е
възникнало задължението да заяви и обяви в Търговския регистър, воден от Агенцията по
вписванията при МП годишен финансов отчет за 2020 г. и това е следвало да бъде сторено
най – късно до 30.09.2021 г. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез
неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като
настоящата, когато ръководителят на предприятието по смисъла на Търговски закон следва
да заяви и представи за обявяване в ТР в съответния срок годишен финансов отчет за 2020
г., а именно до 30.09.2021 г. Фактът, че в случая дружеството е упражнявало дейност през
2020г. препятства извод за наличие на хипотеза по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и необходимост от
прилагане на разпоредбите на чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството, изключващи
приложението на ал. 1 – 8 от същия законов текст, явяващ се по – благоприятен закон, но
приложим в хипотези, различни от установената.
В случая не са представени доказателства за изпълнение на това задължение в
съответния законоустановен срок или доказателства за наличие на обективна причина,
възпрепятствала точното изпълнение на задължението, като възраженията на
представляващия дружеството - жалбоподател в обратна насока за заболяване, като
обективна пречка за изпълнение на задължението са неоснователни. Не се сочат никакви
доказателства за обективното проявление на този факт, нито за продължителността на това
възпрепятстване. Евентуално оправомощаването на друго лице – счетоводител за
изпълнение на вменените по силата за закона задължения също не променят факта, че
задължено лице на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството
оставажалбоподателя, в качеството му на ръководител на предприятието, а така също то
остава адресат и на отговорността по чл. 74, ал. 1 от ЗСч. Реализирането в случая е
обосновано и в съответствие с материалния закон, като този факт и факта на
оправомощаване на адвокат са от значение единствено при уреждане на вътрешните
отношения на дружеството с неговия пълномощник съобразно договора за правна защита и
представителство и учредените пълномощия, какъвто впрочем по делото не е представен.
Изложеното е от значение и за преценката в контекста на довода за маловажност, който
съдът счита също за несъстоятелен. Деянието, обявено от чл. 74, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1
ЗСч. за наказуемо се изразява в неизпълнение задължението чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистърна ГФО, в срок до 30 септември на
следващата година, което за ГФО за 2020 г. означава до 30.09.2021 г. – присъствен ден.
Същото, от обективна страна се осъществява чрез бездействие. Нарушението действително е
извършено за първи път и с него няма данни да са настъпили допълнителни неблагоприятни
последици, но въпреки това съдът намира, че в случая не би могла да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение
4
по своя характер, както вече бе отбелязано, е формално и за неговата съставомерност не се
изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Процесното деяние обаче, не би
могло да се приеме, че се отличава от останалите нарушения от този вид, като се приеме че
обществената му опасност е явно незначителна. Срокът за публикуване на годишния
финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-
продължителен и е следвало да бъде спазен, като за процесното закъснение не е налице
обективна и изключваща отговорността причина. Поради това, обосновано и в съответствие
с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като не е допуснато
нарушение от наказващия орган и в дейността по индивидуализиране нанаказанието.
Правилно е определен размера на наказанието глоба в минималният размер предвиден в
санкционната разпоредба, а именно 200.00 лева. Тоест размера на наказанието е определен
по най ниска ставка визирана в чл.74, ал.1 от ЗСч. Поради това глобата е определена
правилно, като АНО е взел предвид, че нарушението е за първи път. Тоест според съда НП
следва да се потвърди като законосъобразно.
По отношение на разноските по направеното искане от наказващия орган, чрез
процесуалния му представител, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора и
новелата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, както предвижда ал. 4, то в
тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен юрисконсулт. Същото бе определено в размер в рамките
на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ по
отношение на деянието, описано в наказателното постановление, доколкото процесуалният
представител се явява и пледира в съдебно заседание. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ минималното възнаграждение за процесуално представителство в производства по
реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая,
изискваща специални и по - значими процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза, в полза на издателя на наказателното постановление в съдебно заседание и предвид
преценката при индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно
в тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63д от ЗАНН именно в
такъв размер.

Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №667159–F653725 от 10.10.2022г.
издадено от заместник директора на ТД на НАП, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Т. И. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.************, да заплати на ТД на
НАП Пловдив ЕИК 1310631880039 сумата от 80 лв. направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-
5
дневен срок от съобщаването му на страните.


Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
6