РЕШЕНИЕ
№ 743
Хасково, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на
седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20237260701213 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А. П. В. от
[населено място] срещу Решение №195 от 04.10.2023г., постановено по анд №417 по
описа за 2023г. на Районен съд Свиленград. Твърди се, че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Счита се, че било допуснато съществено процесуално нарушение при
образуването на административнонаказателното производство. В акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
веднъж било посочено, че нарушението било извършено в 15.15 часа и втори път в
15.30 часа. В талона за медицинско изследване обаче било записано, че същият
бил връчен на проверяваното лице в 16.10 часа, а в протокола за медицинско
изследване било посочено, че в 16.50 часа лицето отказало да даде кръвна проба.
В същото време в талона за медицинско изследване било записано, че проверката
започнала в 15.30 часа. От разпита на свидетеля В. се установило, че първо
съставил акта и след това издал талона за медицинско изследване. Всичко това
означавало, че АУАН бил съставен преди започване на проверката и преди на
лицето да бил връчен талон за медицинско изследване. За да било установено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП следвало жалбоподателят не само да отказвал
тестване, но и да бил отказал да се ползва от другия способ за проверка на
наличието на наркотично или упойващо вещество – медицинско изследване на
кръвта. В тази връзка били и разпоредбите на чл.6 и следващите от Наредба №1 от
19 юли 2017г. за реда за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Предвид горното можело да се направят
два извода - нарушена била процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
талона за медицинско изследване и АУАН бил съставен преди лицето да заяви пред
служители на ЦСМП, че не желае да даде кръв за изследване. Отказът за тестване
с полеви тест не можело да бъде направен преди на проверявания да бъде връчен
съставеният талон за медицинско изследване, което в случая станало в 16.10
часа, а отказът за даване на кръв бил заявен в 16.50 часа. Освен това,
посоченото в АУАН и НП място на извършване на нарушението не отговаряло на
обективната истина. В тези актове за място на извършване било записано
кръстовище на ул.*** и ул.О. П. в [населено място], в посока ул.Ц. С., но от
разпита на свидетелите се установило, че жалбоподателят управлявал лекия си
автомобил в [населено място], при което бил спрян и отведен в сградата на РУ
Свиленград, където свидетелят В. поискал да го тества. От нарушителя било изискано
да направи тест за употреба на НУВ едва в сградата на РУ на ул.Крайречна и
именно там бил направен отказ, а не на посочените в акта и НП улици. Последвал
и отказ за даване на кръв за изследване в ЦСМП Свиленград. При това положение,
ако нарушение било извършено, то това станало в сградата на РУ Свиленград,
респективно в тази на ЦСМП Свиленград. Не на последно място, не било доказано
времето на извършване на нарушението. Също така, в талона за медицинско
изследване липсвал съществен реквизит, а именно подпис на проверяваното лице.
Като не възприел горните изводи и не обсъдил голяма част от тях, районният съд
бил постановил неправилно решение. Иска се неговата отмяна и отмяна на
потвърденото НП, както и присъждане разноски за две съдебни инстанции.
Ответната страна – Началник Група в ОДМВР
Хасково, РУ Свиленград, не изразява становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград е
потвърдил Наказателно постановление №23-0351-000054 от 09.03.2023г., издадено
от Началник Група в ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което за нарушение по
чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП на А. П. В. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за това, че отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за наличие на наркотични вещества или
техни аналози и отказал кръвна проба в ЦСМП Свиленград.
За да постанови решението си районният съд е
приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Спазени били
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице било пълно съответствие между
описанието и нарушената законова разпоредба. Спазени били и сроковете по чл.34,
ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Освен това, АУАН и НП били издадени от компетентни органи.
Правилна била и правната квалификация на нарушението. Отказът на водача да му
бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, били два
различни способа, дадени като алтернативни възможности, които контролиращият
орган следвало да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде
установено дали управлява след или без употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Ако водачът откажел само медицинското изследване, но се съгласял
да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той нямало да
осъществи състава на чл.174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следвали и при
обратната хипотеза, когато проверяваният водач откажел да му бъде извършена
проверка с техническо средство, но се съгласил да даде проба за медицинско
изследване. По тази причина изброяването на методите за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози не представлявало две различни
хипотези на административни нарушения. Ставало дума за едно единствено
нарушение, изразяващо се в това, че водачът МПС отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо по
кой метод. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
безспорно се установявали описаните в АУАН и НП обстоятелства, а имено, че
жалбоподателят управлявал лек автомобил и след надлежна покана изрично отказал
да бъде тестван за употреба на НУВ с техническо средство, като не изпълнил и
предписанието за медицинско изследване. Спазени от страна на актосъставителя били
нормите на чл.6, ал.2 и чл.9, ал.6 от Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за
установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Неоснователни били наведените възражения, че АУАН следвало да
бъде съставен след издаване на талон за медицинско изследване и ако лицето
откажело или не се явило в съответното болнично заведение в нормативно
определения срок, както и че актът бил съставен преди да бъде дадена възможност
на лицето да се яви в ЦСМП да даде кръв за изследване. Безспорно в случая било,
че жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка за употреба на НУВ с
техническо средство. По отношение възражението за мястото на извършване на
нарушението съдът посочил, че с оглед вида на извършеното неотносимо за състава
нарушението е обстоятелството дали деянието било установено при проверка,
извършена в сградата на РУ Свиленград, респ. в сградата на ЦСМП Свиленград или
на кръстовището на ул.Г. С. и ул.О. П. в посока ул.Ц. С. в [населено място].
Точната улица, на която нарушителят бил спрян за проверка и придружен до сграда
на РУ Свиленград за да бъде тестван с техническо средство, не били елемент от
обективната страна на процесното деяние. Последното обстоятелство щяло да бъде
такъв елемент, ако деянието било за управление на МПС със скорост над
определената, предвид наличието на допълнително въведени ограничения в някой
участъци или ако било извършено друго нарушение на забрана, въведена по
отношение на конкретен участък от пътната мрежа. В случая забраната за управление
на МПС след употреба на алкохол или НУВ и отказ на водача да бъде тестват за
употребата им важала за всеки един участък от пътната мрежа, както в населено,
така и в извън населено място. Нарушаването на тази забрана всякога
представлявало нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Налице били обективният и
субективният елемент от състава на нарушението. Административните наказания
били правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размер.
Предвид нарушението, правилно и в съответствие с чл.6, ал.1, т.3 от Наредба
№Iз-2539 на МВР на водача били отнети 12 контролни точки. Не били налице
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е правилно.
При провеждане на административнонаказателната процедура
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34
от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му. Възраженията на жалбоподателя относно
посочените улици и РУ като място на извършване, както и относно различните
посочени часове в съставените документи, са обсъдени от въззивната инстанция
подробно и задълбочено, като настоящия състав ги споделя напълно.
Административнонаказателната отговорност на
касатора А.Варимезов е ангажирана на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП,
като за да бъде наложено наказание на посоченото основание, то следва да е
установено, че водачът е управлявал моторно превозно средство и е отказал да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Нарушението е описано в съставения АУАН и в НП, като обстоятелствата относно
извършената проверка и отказа на водача да бъде тестван с техническо средство
установяващо употребата на наркотични вещества и техни аналози са изложени
подробно, а нарушението е квалифицирано по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Действително при изписването – "отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози" е
цитирана разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
съдържаща в състава си отделни хипотези на отказ за извършване на проверка - с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и с
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, като в случая в АУАН и НП ясно е
посочено, че водачът е отказал както проверката с полеви тест, така и
лабораторното изследване. Посочването на текста за неизпълнение на предписание
за извършване на химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на
употреба на наркотични вещества или техни аналози, настоящата инстанция счита,
при изричната и точна нарушена разпоредба - чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП,
но и допълнителното фактическо описание за издаден талон за изследване,
настоящата счита, че е с оглед прецизиране на дадената допълнителна възможност
на жалбоподателя да извърши лабораторно изследване, от която той не се е
възползвал. Поради това в АУАН и в НП в тази им част е направено достатъчно
подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които
то е извършено, и не може да се счита, че съществува неразбиране от страна на
лицето за какво го санкционират. В този смисъл не е нарушено правото на лицето
да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение, изразяващо се в отказа
на водача да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества, поради което и правилно въззивната инстанция е потвърдила
наказателното постановление.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Свиленград е потвърдил наказателното
постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №195 от 04.10.2023г.,
постановено по анд №417 по описа за 2023г. на Районен съд Свиленград, с което е
потвърдено Наказателно постановление №23-0351-000054 от 09.03.2023г., издадено
от Началник Група в ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, и с което на А. П. В. за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
|
Председател: |
|
|
Членове: |