Решение по дело №5183/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 479
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 4 юли 2022 г.)
Съдия: Неделина Минчева
Дело: 20215530105183
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Стара Загора, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20215530105183 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.1 от КЗ, вр.
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата АНТ. Д. Д. от гр.Стара Загора твърди в исковата си молба, че на 25.09.2016г.
пострадала от ПТП. За претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди
ответникът „ЗД БУЛ ИНС“ АД гр.София, бил осъден с Решение №35/17.01.2018г. по т.дело
№148/2017г., по описа на ОС гр.Стара Загора, да заплати на ищцата сумата от 80000,00лв.
за неимуществени вреди, и сумата от 3696,15лв. за имуществени вреди. С Решение
№118/01.04.2020г. по т.дело №278/2019г., по описа на ОС гр.Стара Загора, изменено с
Решение №260019/05.02.2021г. по в.т.дело №405/2020г., по описа на Апелативен съд
гр.Пловдив, ответникът бил осъден да заплати на ищцата сумата от 40000,00лв.
обезщетение за допълнително настъпили от същото ПТП неимуществени вреди и сумата от
4167,88лв. обезщетение за допълнителни имуществени вреди.
Ищцата твърди, че след влизане в сила на горепосочените решения е продължила да
прави разходи за лечение на травмите, получени от ПТП на 25.09.2016г., като
имуществените вреди, които допълнително е претърпяла възлизат на общата сума от
2948,87лв. В тази сума влизат разходи за медикаменти по приложени фактури, както и
разходи за рехабилитация и престой в болница. За тези допълнително извършени разходи
ищцата е предявила претенция пред застрахователя по реда на чл.432 във връзка с чл.380
КЗ, но е получила изричен отказ за обезщетяването им. Това породило за ищцата правен
интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени имуществени
1
вреди в размер на общо 2948,87лв., от които 33,39лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/25.11.2019г.; 16,38лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/27.12.2019г.; 73,21лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/02.01.2020г.; 48,99лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/02.02.2020г.; 25,72лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/25.03.2020г.; 13,43лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/28.03.2020г.; 26,94лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/10.04.2020г.; 26,94лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/17.04.2020г.; 16,21лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/21.04.2020г.; 89,40лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/12.05.2020г.; 19,02лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/14.05.2020г.; 89,40лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/18.06.2020г.; 91,92лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/03.07.2020г.; 53,88лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/28.07.2020г.; 109,96лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/06.08.2020г.; 11,40лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/26.08.2020г.; 92,04лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/02.09.2020г.; 16,21лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/11.09.2020г.; 62,80лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/16.09.2020г.; 5,54лв. за заплатени лекарства по фактура №2740/01.10.2020г.;
89,04лв. за заплатени лекарства по фактура №**********/04.10.2020г.; 62,80лв. за заплатени
лекарства по фактура №**********/09.10.2020г.; 11,38лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/16.10.2020г.; 56,08лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/10.12.2020г.; 39,87лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/30.12.2020г.; 114,61лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/16.01.2021г.; 48,99лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/28.01.2021г.; 105,15лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/12.02.2021г.; 93,43лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/26.02.2021г.; 72,98лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/25.03.2021г.; 74,96лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/16.04.2021г.; 85,09лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/08.06.2021г.; 90,81лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/18.06.2021г.; 300,00лв. за проведено санаториално лечение от 21.06.2020г. до
30.06.2020г.; 84,00лв. за болнично лечение от 23.09.2020г. до 30.09.2020г.; 397,00лв. за
балнеолечение и рехабилитация от 19.11.2020г. до 25.11.2020г.; 300,00лв. за санаториално
лечение от 27.05.2021г. до 05.06.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от датата на поканата до застрахователя - 24.06.2021г. до окончателното им изплащане.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“ АД гр. София, в депозирания писмен отговор взема
становище за неоснователност на исковете. Счита, че ищцата вече е била обезщетена за
причинените й имуществени вреди. Претенцията на ищцата излизала извън рамките на
2
понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Твърди, че при присъждане на
обезщетенията по предходните дела са взети предвид и прогнозите за бъдещо лечение на
ищцата. Периодът на лечение на можел да бъде безкраен и вредите да бъдат постоянно
увеличавани. Извършените разходи не били в резултат на влошаване на здравословното
състояние на ищцата, а продължаване на лечението й, част от оздравителния процес, който
вече бил взет предвид. Оспорва извършените разходи и техния размер. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата.
В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощника си, който поддържа
предявения иск и претендира за разноски по делото. Ответното дружество не изпраща
представител. Депозирало е молба, с която моли съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира
за установено следното:
По делото не се спори, че на 25.09.2016г. ищцата е пострадала от ПТП, причинено от
л.а. „Фиат Типо“ с рег. № СТ ........... СР, управляван от водача Д. Т. И., вследствие на което
на ищцата са причинени телесни увреждания. Същият автомобил към датата на
произшествието е бил с валидно сключена застраховка Гражданска отговорност“ към
ответното дружество. С решение, постановено по АНД № 490/2017г., по описа на СтРС,
виновният водач Д. И. и призната за виновна в това, че на 25.09.2016г. при управление на
лекия автомобил е нарушила правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост
е причинила телесни увреждания на ищцата – престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, предл.2,
вр. чл. 342, ал.1, предл.3 от НК, като й е наложено административно наказание.
За претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди ответникът „ЗД
БУЛ ИНС“ АД гр.София, е осъден с Решение №35/17.01.2018г. по т.дело №148/2017г., по
описа на ОС гр.Стара Загора, да заплати на ищцата сумата от 80000,00лв. за неимуществени
вреди, и сумата от 3696,15лв. за имуществени вреди. С Решение №118/01.04.2020г. по т.дело
№278/2019г., по описа на ОС гр.Стара Загора, изменено с Решение №260019/05.02.2021г. по
в.т.дело №405/2020г., по описа на Апелативен съд гр.Пловдив, ответникът е осъден да
заплати на ищцата сумата от 40000,00лв. обезщетение за допълнително настъпили от
същото ПТП неимуществени вреди и сумата от 4167,88лв. обезщетение за допълнителни
имуществени вреди.
Ищцата представя епикриза, издадена от Отделение по рехабилитация на
Специализирана болница за рехабилитация „Стайков и фамилия“ ЕООД, резервация №
********** и вносна бележка за заплащането й, амбулаторен лист от 10.06.2020г.,
медицинско направление за санаториално лечение от 10.06.2020г., копие от лична
амбулаторна карта, както и фактури с касови бонове, и банково бордеро, относно извършени
по повод лечението й плащания – за медикаменти и осъществени санаториални и
рехабилитационни процедури.
С молба, адресирана до ответното дружество, ищцата е поискала застрахователното
3
дружество да й изплати допълнително обезщетение в размер на 3 389.37 лв. за претърпени
имуществени вреди за направени разходи за продължаващо лечение на травмите й,
причинени от настъпилото на 25.09.2016г. ПТП. Молбата е връчена на 24.06.2021г., видно
от известие за доставяне.
В отговор на молбата, до ищцата е изпратено писмо изх. № 5863/24.08.2021г. от
ответника, с който последният отказва да изплати исканото обезщетение, поради липсата на
пряка причинно следствена връзка между настъпилото ПТП, получените увреждания и
сторените разходи за лечение.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, чието заключение съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено. Вещото лице е констатирало, че
представените от ищцата разходни документи за осъществени плащания за лечение относно
настъпилите усложнения и влошаване на здравословното й състояние, са във връзка с
претърпяното от нея ПТП на 25.09.2016г., като подробно е посочил всеки от разходните
документи. Общият размер на направените разходи, според експертизата, възлиза на
3429.97 лв. Всички направени от ищцата разходи са по повод закупуването на медикаменти
и заплащането на такси за балнеолечение. Вещото лице посочва, че множеството травми
получени у ищцата, вследствие ПТП, са със забавени възстановителни процеси, което
изисква необходимостта през определен етап продължаване на лечението с цел
възстановяване. За възстановителния процес, от съществено значение е спазването на
рехабилитационната програма, което предопределя невъзможността балнеолечението да се
осъществява чрез финансиране от НЗОК.Вещото лице е изброило финансово поеманите от
държавния бюджет /ВЗ, НЗОК и ведомствените фондове/ заболявания, измежду които
причинените на ищцата увреждания не фигурират. Посочва също, че при осъществяване на
още няколко рехабилитационни курсове би могло здравословното състояние на ищцата
изцяло да се възстанови.
По делото е изслушан като свидетел А. Т. Г., която твърди, че вследствие нанесените
увреждания на ищцата от ПТП, последната продължава да изпитва болки. За да намалява
тези болки, ищцата освен, че приема медикаменти, редовно ходи и на процедури в
санаториуми, известни с лечебната си сила.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като същите са в съответствие с
доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 423, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 45
от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ намира приложение в случай, в който ищецът
твърди, че е претърпял вреди, вследствие ПТП, и насочва вземането си за възмездяването им
срещу застрахователя на гражданската отговорност на водача, виновно причинил
инцидента. За успешното провеждане на прекия иск в тежест на ищеца е да установи при
4
условията на пълно и главно доказване наличието на 1) валидно сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника, 2) настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования, 3)
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и 4) вида и размера на
претърпените вреди.
В конкретния случай единственото оспорване от ответника касае липсата на връзка
между причинените на ищцата вреди, претендирани допълнително, и настъпилото ПТП.
По делото безспорно се установява, че причинените вследствие настъпилото на
25.09.2016г. телесни увреждания са с продължителен период на възстановяване. За тази цел
се явява необходимо поддържащо рехабилитационно лечение, както и употребата на
медикаменти. Всички получени увреждания отговарят на тези от представената по делото
медицинска документация. Представените по делото разходо оправдателни фактури с
касови бонове потвърждават осъществените разходи по повод осъществявано
медикаментозно и рехабилитационно лечение. Поради това, съдът приема за установено, че
направените разходи за лечението на ищцата са в пряка причинна връзка с настъпилото й
увреждане, вследствие ПТП от 25.09.2016г. Ето защо, искът за заплащане на претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в допълнително направени разходи за лечение, се явява
основателен.
Относно размера на дължимото от ответника обезщетение: видно от представените
фактури с касови бонове, и заключението на съдебно медицинската експертиза, размерът на
направените разходи за лечение възлиза на 3 429.97 лв. Тъй като искът е предявен за сумата
от 2 948.87 лв. то същият се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен.
Върху така определения размер на обезщетение за имуществени вреди се дължи
обезщетение за забава. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор "Гражданска отговорност", но е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, като застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди, включително за
вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която,
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат
от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице. По тези съображения съдът приема, че застрахователят
дължи заплащането на законната лихва за забава, считано от датата, на която ищцата е
поканила застрахователя за плащане на обезщетение – 24.06.2021г. /видно от известие за
доставяне/. /В този смисъл решение 44/02.06.2015 г., постановено по т. д. 775/2014 г. на
ВКС, I т. о./.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски, в
5
размер на 460 лв. за платен адв. хонорар. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Материалният интерес в исковото производство е 2 948.87 лв., като съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза
на сумата от 436.42 лв. Договореният между ищеца и защитника му хонорар от 460 лв. е
малко над минималния, като предвид извършените процесуални действия, платеният
хонорар не е прекомерен.
Водим от горното, Съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от Стоян
Проданов и Крум Крумов, да заплати на АНТ. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Стара Загора,
ул. ..........., със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. Хаджи Димитър Асенов № 89, ет.4, офис
2, чрез адв. З., сумата от 2 948.87 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за
направени допълнителни разходи за продължаващо лечение на увреждания, вследствие
настъпило на 25.09.2016г. ПТП., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 460 лв., представляваща направени
по делото разноски.
Плащането на сумите в полза на ищцата може да бъде извършено по банковата
сметка на пълномощника адв. З.:
IBAN: ............
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6