Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и втори ноември
две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 13056 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена от О.И.Д. против „П.Н.“ ЕООД, с
която предявява иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът претендира неимуществени вреди, които
се намират в пряка причинна връзка с поредица публикации през месец септември
2015 г. на интернет страницата – уебсайта www.pik.bg, а
именно: на 18.09.2015 г., на 23.09.2015 г., чрез които срещу ищеца се провежда
организирана кампания за публичното му злепоставяне чрез разпространение на
неверни, обидни и клеветнически твърдения по негов адрес. Твърди се, че
ответното дружество е собственик на посочената интернет страница. Твърди се, че
информацията е очевидно невярна. Поддържа се, че текстовете на двете статии
описани в исковата молба, съдържат ясни и еднозначни по съдържанието си обидни
и клеветнически твърдения, които са насочени пряко срещу личността на ищеца,
включително и такива, с които му се приписва извършването на престъпление.
Поддържа се, че честта и достойнството на ищеца са дълбоко засегнати от
обидните квалификации и твърдения, с които му се приписва извършването на
действия, несъвместими с честта и достойнството му, в това число и престъпни
действия или бездействия, сред които упражняване на неправомерен натиск върху
трети лица, неправомерен достъп до информация, злоупотреба със служебно
положение, неправомерно разпореждане с активи, целенасочено злепоставяне
интересите на управляваното от ищеца акционерно дружество „С.“ АД и на
акционерите му, както и недобросъвестна заблуда на клиенти на дружеството.
Поддържа се, че на ищеца са причинени сериозни неимуществени вреди.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, вследствие публикуваната на 18.09.2015 г. на интернет страницата –
уебсайта www.pik.bg статия
със заглавие „С.С. в ПИК! О.Д. пуснал на борсата 1 101 000 акции
часове преди да му повдигнат обвинение! /документ/, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 18.09.2015 г. до окончателното й плащане, да заплати и
сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, вследствие публикуваната на 23.09.2015 г. на интернет страницата –
уебсайта www.pik.bg статия
със заглавие „Първо в ПИК! Комисията за финансов надзор подхвана О.Д.!
Лекарственият бос обект на проверка заради рекордно количество акции, които
пуснал преди да го обвинят в афера за 62 млн.лева“, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 23.09.2015 г. до окончателното й плащане. Претендират се
всички направени по делото разноски.
В
законоустановения едномесечен срок на 21.12.2015 г. е постъпил отговор от
ответника чрез процесуалния му представител адвокат Р. надлежно упълномощен с
пълномощно приложено към отговора. Счита иска за допустим, но неоснователен.
Поддържа, че само по себе си разпространението на невярна информация с
негативни внушения за дадено лице не може да основе успешна претенция за
обезщетение в резултат на непозволено увреждане. Поддържа се, че в исковата
молба не е посочен конкретен израз или дума, които ищецът оценява като обида, а
общо посочените определено нямат такава характеристика. Поддържа се, че
оценките или мнението не подлежат на проверка за вярност и могат да ангажират
отговорността на ответника само, ако представляват обида.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявения иск чрез своите процесуални
представители и по съображения, подробно изложени в депозираните по делото
писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
оспорва изцяло така предявения иск чрез своя процесуален представител и по
съображения изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноските
по делото, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
Не е
спорно, а и от приетите по делото и неоспорени от ответника писмени
доказателства-констативен протокол акт № 104, том І, рег. № 2028/13.10.2015 г.
на Нотариус С.М., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 389, както и
разпечатки на хартиен носител от електронен сайт http://pik.bg
на публикации от 18.09.2015 г. и 23.09.2015 г./ се установява, че на
18.09.2015 г. на интернет страница/уебсайт-www.pik.bg, над
намиращата се в центъра на страницата снимка на ищеца е публикувана статия със
заглавие „С.С. в ПИК! О.Д. пуснал на борсата 1 101 000 акции часове
преди да му повдигнат обвинение! (документ)“. Под заглавието на
публикацията с удебелен шрифт е изписано: „Лекарският бос О.Д. е пуснал на
борсата цели 1 101 095 акции от компанията си „С.“ броени часове
преди Софийската градска прокуратура да му повдигне обвинение за финансови
престъпления за общо 62 млн.лева..“
….“От документ, с който медията ни разполага става ясно, че Д. е листнал
рекордно количество акции на 29 юли. Само ден по-късно той е привлечен като
обвиняем. Излиза, че Д. е имал вътрешна информация какво го очаква и е поискал
панически да заблуди клиентите си. Според юристи са касае за класическа пазарна
манипулация“….“Съмнителните финансови схеми не са новост за борсата на „С.“. На
23.09.2015 г. на интернет страница/уебсайт-www.pik.bg, над
намиращата се в вляво под заглавието снимка на ищеца е публикуван текст със
заглавието „Първо в ПИК! Комисията за финансов надзор подхвана О.Д.!
Лекарственият бос обект на проверка заради рекордно количество акции, които
пуснал преди да го обвинят за афера за 62 млн.лв.“. Под заглавието с удебелен
шрифт е изписано: „Комисията за финансов надзор е започнала проверка на
лекарствения бос О.Д. за пуснатите на борсата цели 1 101 095 акции от
компанията му „С.“ броени часове преди Софийската градска прокуратура да му
повдигне обвинение. Това разкри пред ПИК зам.-председателят на държавната
институция В.С.“. .. „Подозира се, че Д. е имал вътрешна информация какво го
очаква и е поискал панически да заблуди клиентите си. Според юристи се касае за
класическа пазарна измама“.….“Съмнителните финансови схеми не са новост за
борсата на „С.“. В публикациите е посочено, че на 30 юли 2015 г. Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу О.Д. и Б.Б. за данъчни
престъпления, след което следва информация за повдигнатото обвинение.
Между страните е прието за безспорно, че е налице възлагане на работа от
страна на ответника, както и че уебсайта www.pik.bg се управлява и
стопанисва от ответното дружество.
От удостоверение № 461/14.05.2016 г. и № 11456/11 г. от
30.06.2016 г. на СГП се установява, че към 13.05.2016 г. за О.И.Д. има данни за
повдигнати обвинения по пр.пр. № 11456/11 г., сл.д. № 134/14 г. по описа на СО
СГП. На 02.06.2015 г. с Постановление е повдигнато е обвинение по чл.255, ал.3,
вр. с ал.1, т.2 НК. На 30.07.2015 г. е внесен е обвинителен акт, въз основа на
който е образувано н.о.х.д. № 3039/15 г. на СГС.
От удостоверение изх. № 92-00-194 от 25.07.2016 г. на КФН
се установява, че през месец юли 2015 г. по отношение на акциите от капитала на
„С.“ АД в системата за търговия на „Б.Ф.Б.-София“ АД са въведени нареждания за
покупка с общ обем 719 008 акции и са изтъргувани 492 560 акции. В
хода на осъществявания текущ надзор върху търговията с посочената емисия акции
не е установено нарушение на разпоредбите на Закона срещу пазарните злоупотреби
с финансови инструменти.
Пред
настоящата инстанция са разпитани свидетелите С.Б.Д. и Б.Н.Л..
Свидетелката Д. установява, че
познава О.Д. от шест години и се намират в работни отношения. Ищецът е издател
на медиите, които свидетелката прави в момента. Отношенията между „ПИК“ и ищеца
не са добри, защото „ПИК“ непрекъснато публикува разни неща срещу Д.. В конкретния
случай ищецът бил изключително разстроен от публикацията. Лично свидетелката
през месец септември му се обадила и го попитала, дали е истина това и за какво
става дума. Ищецът бил много ядосан, много притеснен, а по принцип е много
сдържан човек. Двамата се видели в неговия кабинет. За времето, в което били
заедно, в рамките на около половин час му се обадили двама души, които говорели
по същия повод и той ставал все по-зле, почервенявал. Ищецът обяснил на
свидетелката, че в случая става дума за публична фирма и това е ужасно важно за
него, тъй като трябва да представя по добър начин фирмата пред нейните
акционери. Казал, че всички цифри са объркани, че това не е броя на акциите, че
има изключително много фактологически грешки и че не е вярно, че той е продавал
акции. Той бил възмутен не от публикацията, а от лъжата в нея и казвал, че
поставянето на петно върху неговата личност засяга цялата фирма, тъй като е
публична. Впоследствие публикацията била повторена с някакво допълнение и ищецът
също бил много нервен и започнал да обяснява, че това е някаква съвсем
целенасочено удряща вече не самия него кампания. Свидетелката установява, че
доста дълго време след публикациите ищецът не бил във форма, в кондиция и бил
много изнервен.
Свидетелката
Л. установява, че се познава с ищеца от близо 40 години, тъй като са състуденти
и близки приятели. Познава и цялото му семейство. От 2002 г. е служител на „С.“
и ежедневно има контакт с него. Ищецът е доказан мениджър и ръководител на
публично дружество, тъй като „С.“ нееднократно е награждавана за добро
корпоративно управление. Кампаниите от м. септември 2015 г. на интернет-страницата
на агенция „ПИК“ били много обидни и злонамерени и въобще не отговаряли на
истината. Ставало дума за продажба на акции 1 101 000 бр., което било
сбъркано с левовата равностойност на продажбата на акциите. Лично ищеца като
физическо лице или като представител на юридическото лице в същия ден, който в
публикациите са цитирали не е участвал в каквато и да е продажба на акции. Свидетелката
наблюдавала ежедневно ищеца. Той се затворил в себе си, не искал да общува с клиенти
на дружеството, с приятелите си. Свидетел е на хипертонични кризи.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на
неимуществени на ищеца, произтекли от две публикации на 18.09.2015 г. и
23.09.2015 г. на интернет страница/уебсайт-www.pik.bg., чрез
които срещу ищеца се провежда организирана кампания за публичното му
злепоставяне чрез разпространение на неверни, обидни и клеветнически твърдения
по негов адрес.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По начало
отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не
произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато
натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на
възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои
действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът
"възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето,
което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който
отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато
работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на
отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на
възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети
лица.
С оглед
установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната
характеристика на предявените искове, настоящият състав намира, че предявените
искове за причинени на ищеца неимуществени вреди са доказани по своето
основание.
За да
възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има
възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или
служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до
доказване на противното.
Възложителят
на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради
виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и
непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за
неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител.
Фактите,
че е
налице
възлагане на работа от страна на ответника, както и че уебсайта www.pik.bg
се управлява и стопанисва от ответното дружество, са приети за безспорни
между страните и в този смисъл доказани.
Спорно
е наличието на противоправно поведение на служители, съответно изпълнителни на
възложената от ответника работа.
За да се ангажира отговорността на
ответника, е необходимо да се установи, че твърденията са неверни и
съдържанието и начинът на излагането им уронват честта и достойнството на
ищеца. Подлежи на обезщетяване не всяка настъпила за последния вреда, а само
ако е причинена противоправно и виновно.
В регистрирания в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. София предмет на дейност на ответното
дружество се включва и създаване,
реализиране и представяне на медийни продукции под формата на текст, каквито безспорно представляват
двете процесни публикации.
Спазването на етичните норми в
Етичния кодекс на българските медии и правилата на добрата журналистическа
практика, изрязяващи се в получаване на потвърждение поне от два независими източника, както и
верността на излъчената информация в предаването на фактическите твърдения, е задължение на
журналиста.
Ответникът не е ангажирал нито
едно пряко или косвено доказателство, от което да се установява, че в двете
публикации е изнесена проверена и/или достоверна информация.
В решението на ЕСПЧ по делото Ф. срещу М. (F. v. M.) (№ 7), №
25367/05, § 41, 24 ноември 2009 г.) е прието, че когато, от една страна, се
съобщава определен факт и няма достатъчно доказателства в негова подкрепа, и от
друга страна, журналистът обсъжда въпрос от съществен обществен интерес,
проверката дали журналистът е действал професионално и добросъвестно е от
първостепенно значение. Като пак съобразно практиката на ЕСПЧ Съдът трябва да вземе
предвид на първо място дали публикацията е допринесла за дебат от обществен
интерес, естеството на дейностите, предмет на тази публикация, начина, по който
информацията е получена и отразена, както и как в нея е обрисувано съответното
лице, източникът на информация, предприетите стъпки за проверка на източника,
както и спешността на въпроса.
Предвид така посочените критерии
съдът приема, че журналистите на ответника не са действали професионално и
добросъвестно и със своите действия-изнасяне на неверни факти, начина на
интерпретиране на тези факти и даването на непремерена и не почиваща на
достоверни факти оценка на действията на ищеца, са внушили негативно отношение
към ищеца и са го
направили публично достояние
на широк кръг хора, с което са увредили ищеца.
Безспорно е налице обществен
интерес, когато публикацията
се отнася до политически въпроси или престъпления. В случая „пускането на борсата на акции“ не е
нито политически въпрос, нито само по себе си представлява престъпление.
Интерпретацията на фактите и свързването на пускането на борсата на акции със
съмнителни финансови схеми не почива на достоверни факти и обстоятелства.
На следващо място невярно е
заглавието на публикацията, а именно: „С.С. в ПИК! О.Д. пуснал на борсата
1 101 000 акции часове преди да му повдигнат обвинение! (документ)“. От удостоверение на СГП от
30.06.2016 г. се установява, че на ищеца е повдигнато и предявено обвинение с
Постановление от 02.06.2015 г., т.е. далеч преди твърдяната дата на продажба на
акции 29.07.2015 г. На 30.07.2015 г. е внесен обвинителен акт в съда.
Повдигането на обвинение и внасянето му в съд са различни фази от досъдебното
производство, осъществявани по различно време. Неверен е и посочения брой
акции, като сумата от 1 101 095 всъщност е стойността на акциите, а
не техния брой, както невярно е и твърдението, че Комисията за финансов надзор
е започнала проверка заради рекордно количество акции. Т.е. съобщават се определени
факти, които са неверни и няма достатъчно доказателства в тяхна подкрепа.
Посоченият в публикациите източник на информация-източници в бизнессредите сочи
на липсата на официален
източник на информация, т.е. това е налагало извършването на допълнителна проверка на фактите.
Определянето на ищеца като
„лекарственият бос“ и изводът, че Д. е имал вътрешна информация какво го очаква
и е поискал панически да заблуди клиентите си безспорно сочат на желание за внушаване на негативна нагласа в
обществото към ищеца. Начинът на излагането и
интерпретирането на фактите /неправенето на разлика между повдигане,
предявяване на обвинение и внасяне на обвинителен акт в съда, било умишлено,
било поради незнание, свързването на пускането на борсата на акции със
съмнителни финансови схеми/ също сочи на желание за публичното злепоставяне на
ищеца.
Предвид горното съдът намира, че
е доказано наличието на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответника. Изготвянето на публикациите и разпространението
им чрез уебсайта www.pik.bg е
инициирано от ответника.
От събраните по делото доказателства се установява, че законовата презумпцията
за вина на ответника не е
оборена. Вината като психическо отношение на дееца към увреждането, което се
претендира означава да е налице желание за внушаване на негативна нагласа в
обществото към ищеца, каквото се установява в процеса.
По размера на предявените искове.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца
неимуществени вреди, интензитета на болките и страданията.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от по 2 500 лв. за всеки
един от двата деликта, доколкото същите са осъществени на различни дати, или
общо сума в размер на 5000 лв.
При определянето на този размер съдът взема
предвид от една страна установените по-горе, вид, характер и интензитет на
вредите, изразяващи се в накърняване най-вече на собственото на ищеца, чувство
за чест и достойнство, като това негативно
емоционално изживяване не е било дълготрайно, както и начинът на причиняването
им от страна на ответника - чрез изричането на неверни твърдения и
оценки на поведението на ищеца,
които го злепоставят
и които са двукратно разпространени публично чрез уебсайта на ответното дружество.
От друга страна съобразява, че тези деликтни
действия не са повлияли в
някаква по-значителна степен на обществената дейност и изяви на ищеца или поне от ангажираните по делото доказателства не се
установява такова повлияване.
Съществен фактор при определянето на този размер на обезщетението са и
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, както и
най-вече - обстоятелството, че като известна обществена личност, на ищеца
обичайно се налага да търпи намеса в частноправната му сфера, особено от страна
на медиите, както и чрез тях, което не изключва противоправния характер на
процесните деяния.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите
житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Така мотивиран настоящият съдебен
състав намира, че предявените искове ще следва да бъдат уважени за сумата от по
2 500 лв. и отхвърлени за разликата над тези суми до пълния предявен размер от
по 25 100 лв.
По разноските в процеса:
С оглед частичното уважаване на
предявените искове, разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е направил разноски общо в
размер на 7008 лв. за заплатена държавна такса и възнаграждение за един
адвокат.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума
в размер на 698 лв., която е съответна на уважената част от исковете /5000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 2 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. От тази сума и
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
сума в размер на 2 340,91 лв., която е съответна на отхвърлената част от
исковете /45 200 лв./
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД “П.Н.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК */******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на О.И.Д., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, адвокатско дружество Д., А. и С. адвокат Я.Д. и адвокат Г. А.
сумата от 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лв./, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие публикуваната на
18.09.2015 г. на интернет страницата – уебсайта www.pik.bg статия
със заглавие „С.С. в ПИК! О.Д. пуснал на борсата 1 101 000 акции
часове преди да му повдигнат обвинение! /документ/, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 18.09.2015 г. до окончателното й плащане, да заплати и
сумата от 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лв./, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие публикуваната на 23.09.2015 г. на
интернет страницата – уебсайта www.pik.bg статия
със заглавие „Първо в ПИК! Комисията за финансов надзор подхвана О.Д.!
Лекарственият бос обект на проверка заради рекордно количество акции, които
пуснал преди да го обвинят в афера за 62 млн.лева“, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 23.09.2015 г. до окончателното й плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените искове за разликата над присъдените суми от по
2 500 лв. до пълния претендиран размер от по 25 100 лв., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата от 698 лв. /шестстотин деветдесет и осем
лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата инстанция, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК О.И.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокатско дружество Д.,
А. и С. адвокат Я.Д. и адвокат Г. А. да заплати на “П.Н.“ ЕООД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК */******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2 340,91 лв. /две хиляди триста и четиридесет
и 0,91 лв./ разноски направени от ответника пред настоящата инстанция,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: