№ 875
гр. Сливен, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230101264 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит
№ 2646625/28.09.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, съгласно който същият трябвало да
върне сумата от 3328.63 лева, при сума на получаване 3000.00 лева, при ГПР от 21.07%, при
ГЛП от 19.27%, при срок на кредита от 12 месеца.
Съгласно чл.4.1 от Договора за потребителски кредит ищецът следвало да сключи
Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен
сключеният Договор за кредит.
Ищецът сключил Договор за поръчителство от 28.09.2022 г. с дружеството „Ай
тръст“ ЕООД, по силата на който договор, следвало да заплати възнаграждение в размер на
1743.40 лева.
Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 2646625/28.09.2022 г., сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11
и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договора за
потребителски кредит, е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание
чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Твърди се, че и Договор за поръчителство от 28.09.2022 г., сключен с „Ай тръст“
ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2
вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като се излагат съображения в тази насока.
Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, Договор за
1
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит №
2462208/25.10.2021 г. не бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и
да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент
е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по-
съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв
е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да можело да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Доколкото в Договора за потребителски кредит и Договора за гаранция била
предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да
бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Така
претендираната сума по Договор за потребителски кредит и Договор за поръчителство не
била индивидуализирана по никакъв начин, не ставало ясно каква част от нея е главница,
каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга
сума. Това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само била посочена обща
дължимата сума, без да става ясно какво точно се съдържа в тази обща сума, което
създавало невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от него вноски по погасителния
план какви компоненти включва, как са изчислени и на каква база.
Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочела, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължими от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите.
В Договора за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на
ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Доколкото
е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали
същото е включено в ГПР, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата,
дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно § 1, точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
2
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на
сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия
разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Счита се, че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за
кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 ал.2 от ЗЗП.
Сочи се, че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. В настоящият случай, такава нееквивалентност между
престациите е налице, тъй като сумата, която се претендира чрез него е в размер на близо
1743.40 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 60% от сумата на
отпуснатия кредит от 3000.00 лева. По този начин безспорно се нарушавал принципа на
добросъвестност и справедливост. Отделно от това, тази сума от близо 1743.40 лева, се
заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден
да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от
заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит, те.е чрез Договора за предоставяне на
поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 60%, без
каквато и да е насрещна престация. Така уговореното възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е
бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Със сключването на договор за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено
с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.
Предвид изложеното се моли съда да приеме, че Договор за потребителски кредит №
2646625/28.09.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД, вр.с чл.22 от. ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че
клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2646625/28.09.2022 г. е нищожна
на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от
ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.
Моли се съда да приеме, че Договор за поръчителство от 28.09.2022 г., сключен с
„Ай тръст“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание
чл.26 ал.1 пр.2, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД, чрез процесуален представител, в който се оспорват исковете изцяло по
основание и размер и се моли да бъдат отхвърлени.
3
Твърди се, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно
ЗПК и в този смисъл са неоснователни възраженията за нищожност, поради противоречие с
чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК и чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК.
Оспорва се твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с другия ответник, като се излагат аргументи в тази насока.
Оспорва се твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се
включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по
смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата
на общи разходи по кредита. Дори да се приеме, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална
недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до
отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение
за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски
кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство.
Предвид изложеното се моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани
предявените от ищеца искове за прогласяване на нищожност на договор за потребителски
кредит и договор поръчителство към договор за потребителски кредит.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Ай
Тръст“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се твърди, че предявеният иск е
недопустим и неоснователен.
Твърди се, че по силата на оспорвания договор, ответното дружество се е задължило
да гарантира изпълнението на задължението на ищеца по договор за кредит, като по този
начин е повишил неговата кредитоспособност и е спомогнал на същият да бъде отпусната
сумата, за която е кандидатствал. В самия договор за поръчителство обаче не били
уговорени никакви задължения за ищеца, тъй като съшият не бил страна по него.
Оспорва се твърдението, че между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца е сключен договор за
поръчителство. Договорът за поръчителство е двустранна сделка, страни по която са
кредитора и поръчителя, в конкретния случай това са „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“
ЕООД. Ищецът е сключил с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство,
който по своята същност представлява форма на договора за поръчка чл. 280 и сл. от ЗЗД, с
който кредитополучателят възлага на „Ай Тръст“ ЕООД срещу възнаграждение да сключи
договор за поръчителство и да обезпечи изпълнението на задължението му по договор за
потребителски кредит. Този договор е възмезден и на поръчителят е дължимо
възнаграждение за предоставената услуга - сключване на договор за поръчителство и
гарантиране на задължението. Евентуалната недействителност на този договор на
основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението
на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга,
4
но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения
във връзка със съшия договор за поръчителство. В този смисъл се счита, че искът за
прогласяване на нищожност на договора за поръчителство е неоснователен.
Сочи се, че „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които
индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на
договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит
изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение, т.е.
обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД е
единствена възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има
право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата
случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и
одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в
ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на
член 3, б.„ж“ от Директива 2008/48/ЕО.
Счита се, че договорът за потребителски кредит има необходимото съгласно ЗПК
съдържание, като е посочен приложим спрямо същия лихвен процент. Към договора за
потребителски кредит е изготвено и представено на ищеца Приложение № 1 „Условия на
кредита“, в което в т.10 в табличен вид е представен погасителен план съответстващ на
изискванията на ЗПК, в който е посочен общият размер на дължимата сума по месечната
погасителна вноска, както и нейните компоненти - главница и лихва и техният падеж
(конкретната дата от съответния месец). В този смисъл се счита, че са налице изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК и оплакванията на ищеца в този смисъл са несъстоятелни.
Предвид изложеното се моли съда да прекрати като недопустимо настоящето
производство в частта относно отрицателния установителен иск за нищожност на договора
за поръчителство.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че искът е допустим, се моли
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск за прогласяване
за нищожността на договор за потребителски кредит № 2646625/28.09.2022 г. и договор за
поръчителство към договор за потребителски кредит № 2646625/28.09.2022 г.
В срока за отговор на исковата молба и на основание чл. 211 от ГПК, ответното
дружество „Кредисимо“ ЕАД предявява насрещен иск срещу И. Г. С..
Твърди се, че на 28.09.2022 г. И. Г. С. като кредитополучател е сключил с
„Кредисимо“ ЕАД като кредитодател Договор за потребителски кредит № 2646625.
Дружеството е изпълнило задължението си да предостави на кредитополучателя заем
в размер на 3 000,00 лв., като сумата била усвоена от ищеца при лихвен процент по кредита
в размер (ГЛП) в размер на 19,27 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
21,07 %.
Съгласно приложения към исковата молба Договор за потребителски кредит,
5
кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 12 месечни вноски.
Крайният срок за връщане на заема бил 10.10.2023 г., видно от Приложение № 1 към
Договора за потребителски кредит, съдържащо погасителен план.
Към 16.05.2023 г. били падежирали 7 вноски по Договора за кредит за периода от
10.11.2022 г. до 10.05.2023 г. в общ размер на 1 889,58 лв., от които 1627,91 лева главница и
261,67 лева договорна възнаградителна лихва. Кредитополучателят бил направил плащания
в общ размер на 750,00 лв., а именно - 450,00 лв. на 15.11.2022 г., 100,00 лв. на 26.01.2023 г.
и 200,00 лв., на 28.02.2023 г. В случай, че плащанията бъдат разпределени за погасяване
единствено на падежиралата до 10.05.2022 г. главница в размер на 1 627,91 лв., бил налице
непогасен и изискуем поради настъпил падеж остатък от 877,91 лв., представляващ сбор от
остатък от главница по месечна погасителна вноска № 4 от 10.02.2023 г. в размер на 143,25
лв. и месечни погасителни вноски за главница № 5 от 10.03.2023 г., № 6 от 10.04.2022 г. и №
7 от 10.05.2022 г. в общ размер на 734,66 лв.
Заради неизпълнението на основното договорно задължение се сочи, че лицето било
търсено многократно с цел извънсъдебно уреждане на отношенията чрез сключване на
споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията и избягване на
предприемане на съдебно производство.
Дори ако се приеме, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, което ищецът твърди в исковата си молба, а „Кредисимо“ ЕАД изрично
оспорва, на основание чл. 23 ЗПК за И. Г. С. щяло да възникне задължение да върне на
„Кредисимо“ ЕАД чистата стойност на кредита, представляваща усвоената главница без
допълнително начислени на основание нищожния договор задължения, като договорни
възнаградителни лихви, мораторни лихви, такси и т.н. В конкретния случай чистата
стойност на кредита възлизала на 2 250,00 лева, равностойността на усвоената главница от
3000,00 лв., което обстоятелство не се оспорвало от ищеца, намалена със стойността на
направените плащания от 750,00 лв.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди И. Г. С. да
заплати на „Кредисимо“ ЕАД, сумата от 877,91 лева, непогасена и изискуема поради
настъпил падеж главница за периода от 10.02.2023 г. до 10.05.2022 г. по Договор за
потребителски кредит № 2646625/28.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението.
В условията на евентуалност и в случай, че искът на И. Г. С. бъде уважен, на
основание чл. 23 ЗПК, се моли И. Г. С. да бъде осъден да заплати на „Кредисимо“ ЕАД,
сумата от 2 250,00 лева главница, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по
Договор за потребителски кредит 2646625/28.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението.
Претендират се разноските по делото.
6
В законоустановения срок е постъпил отговор от адв. Д. М., в качеството му на
пълномощник на И. Г. С., в който счита насрещната искова молба за допустима, но изцяло
неоснователна и недоказана.
На първо място сочи, че Договор за потребителски кредит № 2646625/28.09.2022 г. е
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11 и чл.19 ал.4
от ЗПК, за което бил изложил подробни съображения в депозираната искова молба и с оглед
нищожността на Договора, доверителят му дължал само главницата по договора.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли главните и евентуални насрещни искови
претенции от „Кредисимо“ ЕАД, като неоснователни недоказани.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява.
Ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирана е молба от процесуален представител, в която уведомява съда, че
няма възможност да се яви в с.з. Моли да се даде ход на делото. Поддържа депозирания
отговор, поддържа и предявения насрещен иск. Моли да се пристъпи към изслушване на
депозираната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Нямам въпроси към вещото лице,
моли заключението да бъде прието. Моли за допълнителен срок за становище, ако ищецът
направи доказателствени искания. По същество моли съда да остави без уважение
предявените срещу ответното дружество главен иск за прогласяване на нищожност на
договор за потребителски кредит № 2646625/2022 г. и евентуален иск за нищожност на
клаузата на чл. 4,1 от въпросния договор. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ищеца да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата 877,91 лева – непогасена и изискуема
главница по Договор за потребителски кредит за периода от 10.02.2023 г. до 10.05.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
погасяване на задължението. В условията на евентуалност и в случай, че искът на ищеца
против „Кредисимо“ ЕАД бъде уважен, на основание чл. 23 от ЗПК, се моли да бъде осъден
същият да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 2250 лева, главница, представляваща
чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението. Претендира разноските по делото.
Ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 28.09.2022 г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит № 2646625, съгласно който същият трябвало да върне сумата от
3328.63 лева, при сума на получаване 3000.00 лева, при ГПР от 21.07%, при годишен лихвен
процент от 19.27%, при срок на кредита от 12 месеца.
Съгласно чл.4.1 от Договора за потребителски кредит ищецът следвало да сключи
7
Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен
сключеният Договор за кредит.
Ищецът сключил Договор за поръчителство от 28.09.2022 г. с дружеството „Ай
тръст“ ЕООД, по силата на който договор, следвало да заплати възнаграждение в размер на
1743.40 лева.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че размерът на предоставената от „Кредисимо“ ЕАД главница по Договор за
потребителски кредит №2646625/28.09.2022 г. е 3000.00 лв. Размерът на направените
плащания е 750,00 лв. Разпределението на сумите за погасяване на задълженията по
Договор са, както следва:
Главница – 269,07 лв.; лихва – 92,89 лв.; наказателна лихва за забава – 5,82 лв.;
разходи за извънсъдебно събиране на просрочените вземания – 40,00 лв.; вноска по договор
за предоставяне на поръчителство, администрирана към гаранта „Ай Тръст“ ЕООД – 342,22
лв
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожни, като противоречащи на добрите нрави и закона на
два договора – за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство са допустими, а
разгледани по същество и основателни.
По предявеният иск за прогласяване нищожност на сключения договор за
потребителски кредит.
Налице е сключен между страните договор за потребителски кредит. В конкретният
случай приложение намират нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в
съответствие с които съдът приема, че писмената форма на договора е спазена и няма
основания за подписване на електронния документ, чрез електронен подпис или последващо
подписване на хартиен носител.
С попълване на заявлението и изпращането му на кредитодателя, след получаване по
електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити, ищецът е направил електронно изявление, че
приема условията на договора, включително поръчителстването от страна на „Ай тръст”.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата
молба.Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на една
от клаузите на договора, а именно – клаузата на чл.4,съгласно която, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то
последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на
заявлението или да сключи договор за поръчителство с
8
одобрено от кредитополучателя юридическо лице „Поръчител” в срок от 48 часа от
подаване на заявлението.
Въведените в исковата молба от ищеца основания за недействителността са две:
нарушение на добрите нрави и на императивната законова разпоредба на чл.19 ал.4, вр. с
чл.21 ал.1 ЗПК .
Съдът следва да извърши преценка, доколко при наличието на някой от тях, водещ до
нищожност на посочената клауза, договорът за кредит би бил сключен и без тази клауза.
Накърняването на добрите нрави ще намери приложение, когато не е налице друго
основание за нищожност. В този смисъл съдът следва да разгледа първо нищожност поради
противоречие със закона. Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл.19 ал.4
ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен
неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1,
т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В случая в договора за кредит не е отразена действителната обща
сума,дължима от потребителя. В погасителния план не е включено задължението, поето по
договора за поръчителство. Така пропускането на „такса гарант“ се отразява на размера и на
ГПР,защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
При включването на таксата гарант като разход в размер на 1743.40 лева, ГПР който
е определен в договора за кредит на 21.07% ще надхвърли максимално допустимия
петкратен размер на законната лихва. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на
действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.2, т.4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 е посочена обща сума,
дължима от потребителя по кредита от 2407.44 лв., без в нея да е включено
възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е
прибавена при изчисляване на посочения ГПР.
Съдът приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищеца
да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като това е определено като
условие за отпускане и усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на
чл.4 от договора за кредит да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до неговата
реална промяна, защото задължава кредитополучателя да предприеме правни действия, като
се задължи с допълнителни разноски пред дружеството поръчител. Съгласно чл.19 ал.5 ЗПК,
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 размери, се считат за нищожни.
9
С оглед извода за нищожност на клаузата на чл.4 от Договора за кредит, следва да се
извърши преценка дали договорът за кредит би бил сключен без коментираната клауза.
Преценката следва да се извърши към датата на сключване на обсъждания договор за кредит
– 28.09.2022 г..
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните разпоредби на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски
кредит би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на
лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1,
т.9 и 10 ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на клаузата на чл.4 от процесния договор обуславя недействителността на
целия договор, защото без клиента да приеме опцията за поръчител договорът за кредит не
би бил сключен в този момент.
По изложените съображения, искът за прогласяване нищожността на договора за
кредит от 28.09.2022 г.., поради противоречие със закона подлежи на уважаване.
По предявеният иск за прогласяване нищожност на сключения договор за
предоставяне на поръчителство.
Въпреки, че всеки един от процесните два договора -този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, те следва
да се разглеждат като един комплексен договор. Връзката между двата договора е
определена от клаузата за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит
при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с определено от
кредитора юридическо лице - поръчител, както и сключването на договора за предоставяне
на поръчителство е в същия ден, в който е сключен и договорът за кредит. Нещо повече,
предвидена е изрична уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8,
ал.5,изр. второ от договора за поръчителство. В този смисъл и доколкото двата процесни
договора се намират във взаимовръзка по между си и като комплекс от правоотношения
между страните, последиците от прогласяването на недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
поръчителство. Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да е свобода да договаря
условията за поръчителство.
Поръчителят по договора за предоставяне на поръчителство, който е и икономически
10
по-силният субект, разполага и със защитата на чл.143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност
да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна
лихва върху платените суми от датата на плащането, което е и договорено в чл.2, ал.1 и чл.4,
ал.2. Така поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно
покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за
предоставянето на поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.
Макар и наречено възнаграждение за поръчителя, представлява допълнителна печалба за
кредитора в размер на 1743.40лева, сума, която представлява повече от половината от
отпуснатата главница по кредита. Когато търговецът създава предпоставки за получаване на
допълнителна парична облага във връзка с предоставения кредит и когато това се прави с
цел да се избегнат законови ограничения, да се реализира по – голяма печалба от страна на
кредитодателя, чрез договаряне на по-високо възнаграждение, независимо от начина на
нейното наименуване, тази облага представлява печалба за него и като такава следва да бъде
калкулирана като елемент на договорна лихва.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от 28.09.2022 г.., сключен с ищцата е нищожен на посочените две основания,
предвидени в чл.26, ал.1 ЗЗД –поради противоречие със закона и поради противоречие с
добрите нрави, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което следва да бъде прогласена
неговата нищожност.
В този случай и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно в случая ищецът дължи връщане единствено на предоставената сума.
Предвид изхода на спора Кредисимо ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във
връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА дължи на адв. Д. В. М. – пълномощник на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 760 лв. с ДДС и на ищеца д.т. в размер на 133.14 лева.
Ай Тръст ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА на адв. Д. В. М. – пълномощник на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 569 лв. с ДДС и заплатена д.т. в размер на 69.74 лева на ищеца.
По предявеният от Кредисимо ЕАД насрещен иск .
Предявен е главен осъдителен иск за сумата 877.91 лева, представляваща непогасена
и изискуема, поради настъпил падеж главница за периода от 10.02.2023 г. до 10.05.2022 г.,
ведно със законна лихва , считано от датата на предявяване на иска и при условията на
евентуалност осъдителен иск за сумата 2250 лева главница, представляваща чистата
стойност на кредита..
По предявените установителни искове от ищеца, съдът прие , че договорът за
потребителски кредит от 28.09.2022 г. е нищожен, поради противоречие със закона.
Нищожен е и договорът за предоставяне на поръчителство от 28.09.2022 г.., сключен
с ищеца на посочените две основания, предвидени в чл.26, ал.1 ЗЗД –поради противоречие
11
със закона и поради противоречие с добрите нрави, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно в случая
ищецът дължи връщане единствено на предоставената сума.
Установи се от заключението на вещото лице, че ответникът по насрещния иск е
направил плащания в общ размер на сумата 750 лева. За исковия период, съгласно
погасителния план дължи главница в общ размер на сумата 1627.91 лева, поради което
остава неиздължена главница в размер на 877.91 лева и в този размер предявеният иск ще
се уважи като основателен.
Предвид произнасянето по предявеният главен иск, съдът не дължи произнасяне по
предявеният евентуален иск.
В отговора на насрещната искова молба е направено искане за разсрочване на
изпълнението на осн. чл. 241, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 241, ал. 1 от ГПК предвижда
възможност за отсрочване или разсрочване изпълнението на решението с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства. По делото не са ангажирани
доказателства за влошено имотно състояние на ответника по насрещния иск, поради което
следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът по насрещния иск
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените разноски в
производството в размер на 50 лева д.т., 350 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК на Договор
за потребителски кредит № 2646625 от 28.09.2022 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.
„Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“ и И. Г. С. с ЕГН ********** от с.
Крушаре, общ. Сливен, ул. „Васил Коларов“ № 6
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК на Договор
за предоставяне на поръчителство от 28.09.2022 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.
„Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“ и И. Г. С. с ЕГН ********** от с.
Крушаре, общ. Сливен, ул. „Васил Коларов“ № 6.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на И. Г. С. с ЕГН
********** от с. Крушаре, общ. Сливен, ул. „Васил Коларов“ № 6 разноски в размер на
133.14 лева.
ОСЪЖДА„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
12
гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“ да
заплати на И. Г. С. с ЕГН ********** от с. Крушаре, общ. Сливен, ул. „Васил Коларов“ № 6
разноски в размер на 69.74 лева.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България“да заплати на адвокат Д. В. М. разноски в размер на 760 лева с ДДС.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“ Д. В.
М. разноски в размер на 569 лева с ДДС.
УКАЗВА на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, че могат да заплатят сумите за държавни такси и адвокатско възнаграждение по
следната банкова сметка:IBAN BG87UNCR 7000 1521 5143 14, ТИТУЛЯР адвокат Д. В. М. ,
а дължимите суми на ищеца с пощенски запис на адрес с. Крушаре, общ. Сливен, ул. васил
Коларов № 6.
ОСЪЖДА И. Г. С. с ЕГН ********** от с. Крушаре, общ. Сливен, ул. „Васил Коларов“
№ 6 да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България“ сумата сумата 877.91 лева, представляваща непогасена и изискуема, поради
настъпил падеж главница за периода от 10.02.2023 г. до 10.05.2022 г., ведно със законна
лихва , считано от датата на предявяване на иска 17.05.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА И. Г. С. с ЕГН ********** от с. Крушаре, общ. Сливен, ул. „Васил
Коларов“ № 6 да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България“ разноски в размер на 400 лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника по насрещния иск за разсрочване на
изпълнението по реда на чл. 241 от ГПК като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13