№ 14747
гр. София, 17.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110134489 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Б. С. А. с ЕГН **********, гр. София, ул. Солун №43,
вх.А, ап.9, чрез адв. Г. и „*** СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, ул. Ястребец №23Б.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника, за
признаване за установено, че е погасена по давност възможността за ответника да събере
принудително от ищеца суми в общ размер 58,57лв., от които 27,95лв. – ½ от галвница за
доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот с аб. № 370510 – ап.9, находящ се в гр.
София, ул. Солун №43, вх.А,; 5,10лв. – ½ от главница за дялово разпределение; 25,52лв. – ½
от обезщетение за забава, които суми ответникът претендира извънсъдебно от ищеца за
периода 1.4.2012г.-30.6.2012г.
В срока по чл.131 „*** СОФИЯ“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
допустимостта на иска. Признава, че е погасена по давност възможността му да събере
принудително от ищеца посочените суми.
Неоснователно е възражението, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй
като ищецът има интерес да установи по отношение на ответника, че за последния е
погасена по давност възможността за принудително събиране на сумите, с оглед
предотвратяване на евентуален изпълнителен процес.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че има правен интерес от предявяване на
иска.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуване на валидно облигационно
отношение между страните при общи условия, по силата на което „*** София” ЕАД доставя
топлинна енергия в топлоснабдения имот в процесния период.
1
Не е спорно между страните, че ищецът е съсобственик на топлоснабдения имот, че в имота
е доставяна топлинна енергия в исковия период, размерът на задълженията за исковия
период, че същите са отразени в счетоводството на ответника, че ответникът ги претендира
извъсъдебно от ищеца, както и че възможността за принудително събиране на исковите
суми е погасена по давност.
Във връзка с горното ответникът е признал иска.
Относно разноските:
Съгласно Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Маргарита Г.: „не следва да се счита, че ответникът е дал повод за водене
иск с включването на погасени по давност задължения в издавани до потребителя
съобщения за наличие на парични задължения, тъй като изтичането на давността не
прекратява самото субективно право – след изтичане на погасителната давност вземането
продължава да съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо
(чл. 118 ЗЗД). Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква
кредиторът да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл,
отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на
погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само ако той
предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ.
оспори предявения основателен иск. Кредиторът не отговаря за разноските, направени в
исковия процес, ако признае основателността на иска, а длъжникът не се е възползвал от
възможността си да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин
да избегне съдебния процес.
В случая, видно от заявление с вх. № от ответника от 20.6.2017г., ищецът е платил
задължения за периода м.5.2014г.-м.4.2016г. и е направил възражение за погасяване по
давност на задълженията, станали изискуеми преди м.5.2014г., адресирано до кредитора.
Видно от писмо от 8.11.2019г. ответникът не е приел възражението и продължава да
претендира суми за периода м.11.2006г.-м.1.2014г.
Длъжникът е положил дължимата грижа преди предявяване на иска да оспори възможността
за принудително събиране на погасените по давност суми, а кредиторът не е уважил
искането, като по този начин е дал повод за водене на делото. Ето защо в случая разноски се
дължат на ищеца в размер на 50лв. за държавна такса.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 18.8.2020г. страните по него – ищецът и
адв. Петромила Башар Бъчварова са уговорили, че възнаграждението е на основание чл.38,
ал.1 т.2 ЗА.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая
предвид цената на иска и липсата на фактическа и правна сложност и заявеното искане от
страна на процесуалния представител, следва да се определи възнаграждение в размер от
300лв. /чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ/
2
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Б. С. А. с ЕГН **********, гр. София,
ул. Солун №43, вх.А, ап.9, чрез адв. Г. срещу „*** СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, ул.
Ястребец №23Б, че е погасена по давност възможността на ответника да събере
принудително от ищеца суми в общ размер 58,57лв., от които 27,95лв. – ½ от главница за
доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот с аб. № 370510 – ап.9, находящ се в гр.
София, ул. Солун №43, вх.А,; 5,10лв. – ½ от главница за дялово разпределение; 25,52лв. – ½
от обезщетение за забава, които суми ответникът претендира извънсъдебно от ищеца за
периода 1.4.2012г.-30.6.2012г.
ОСЪЖДА „*** СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, ул. Ястребец №23Б, да плати на Б. С.
А. с ЕГН **********, гр. София, ул. Солун №43, вх.А, ап.9 сумата 50лв. – разноски.
ОСЪЖДА „*** СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, ул. Ястребец №23Б, да плати на адв.
Петромила Башар Бъчварова с ЕГН ********** от САК с адрес гр. София, ул. Искър №69,
сумата 300лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3