РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. Пловдив , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330200826 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. Г.
П. - *** против Наказателно постановление № 6/13.01.2021 г., издадено от
Д.Г.Д. – изпълняващ правомощията на ***, с което на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 10000 (десет хиляди) лева за
нарушение по чл. 200, ал. 4 вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 120, ал. 3 вр. с ал. 1
от Закона за водите (ЗВ) вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за
емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти (Обн. ДВ бр. 97 от 28.11.2000
г., изм. ДВ бр. 24 от 23.03.2004 г.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди
актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП да не са
издадени от компетентни органи поради липсата на надлежното им
оправомощаване. Поддържа отговорността му да е ангажирана по отменена
материалноправна разпоредба, а именно на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6 от
09.11.2000 г. Взема становище извършването на нарушението да не е
доказано по делото, тъй като пробовземането е извършено преди точката на
заустване, което да не позволява да се установи дали и след тази точка
водното съдържание е извън емисионните норми, а също и дали процесното
деяние е довело до промяна в качеството на водите във водоприемника.
1
Твърди още размерът на имуществената санкция да е несправедлив и
незаконосъобразно определен. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от юрисконсулт В.Н., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г.С., който оспорва
жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира възраженията на
жалбоподателя да са неоснователни. Моли наказателното постановление да
бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от
субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 20.01.2021 г., установено от
приложеното по преписката известие за доставяне на препис от НП, а жалбата
е подадена на 26.01.2021 г. чрез административнонаказващия орган (АНО),
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата
е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
изменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 07.10.2020 г. свид. А.Х. Д. – ***, участвала в извършването на
планова проверка на обект „Винарска изба“, находящ се в гр. Съединение, с
ползвател жалбоподателя „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, съгласно
Заповеди № РД-821/2012 г. и № РД-962/2019 г. на министъра на околната
среда и водите за мониторинг на качеството на заустваните отпадъчни води.
Проверката била извършена съвместно с представители на Регионална
лаборатория – Пловдив към ИАОС София.
Жалбоподателят „ВП Брандс Интернешънъл“ АД като ползвател на
обекта зауствал отпадъчни води от два потока – производствени и битово-
фекални, във водоприемник общински отводнителен канал, който след около
100 метра се вливал в река Потока. В присъствието на служител на
дружеството-жалбоподател били взети проби от двата потока отпадъчни води
преди заустването им във водоприемника.
В така взетите проби от потока производствени води имало превишаване
на допустимите емисионни норми съгласно приложение № 5 към чл. 16, ал. 1
от Наредба № 6/09.11.2000 г. на показателите БПК5 и ХПК. Измерената
стойност на показателя БПК5 в заустваната от жалбоподателя отпадъчна вода
от потока производствени води била 804+/-101 mg/l при допустима норма от
40 mg/l. Измерената стойност на показателя ХПК в същите зауствани от
жалбоподателя отпадъчни води /от поток производствени води/ била 1235+/-
49 mg/l при допустима норма от 250 mg/l.
2
На 02.12.2020 г. свид. Д. съставила акт за установяване на
административно нарушение № 78 против „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, в
присъствието на двама свидетели и на представител на жалбоподателя.
Препис от акта бил връчен на пълномощника на дружеството срещу разписка.
При изследването на взетите проби се установило превишаване на
допустимите норми на показателите БПК5 и ХПК и в потока битово-фекални
води, зауствани от жалбоподателя. Измерената стойност на показателя БПК5
в този поток била 171+/-21 mg/l, а на показателя ХПК – 330+/-20 mg/l.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът изцяло дава вяра на показанията на свид. А.Х. Д.. От тях се
установяват времето и мястото на извършената проверка – на 07.10.2020 г. в
обект „Винарска изба“, гр. Съединение, стопанисван от „ВП Брандс
Интернешънъл“ АД. Изяснява се, че дружеството е зауствало отпадъчни води
- производствени и битово-фекални, в повърхностен воден обект. От
свидетелските показания се установява още, че на място е извършено вземане
на проби от двата потока отпадъчни води, като свид. Д. изяснява, че пробите
са взети преди точката на заустване и че това е направено целенасочено, тъй
като чрез проверката се е изследвало качеството на заустваната от обекта
отпадъчна вода, а не на повърхностните води. Установява се и че след
получаването на резултатите от анализа е констатирано превишаване на
допустими показатели на емисионните норми за съдържание на вредни и
опасни вещества в отпадъчните води, които били зауствани във водния обект.
Показанията на свид. Д. са изключително подробни, същите са вътрешно
непротиворечиви и се ценят като добросъвестно дадени от незаинтересован
по делото свидетел. Достоверността на свидетелските показания е и
проверена по делото, като те изцяло намират подкрепа в събраните писмени
доказателства, които са обективен източник на доказателствена информация.
От Констативен протокол № 000968/07.10.2020 г. се изяснява, че свид. Д.
е участвала в извършването на планова проверка на обект „Винарска изба“,
находящ се в гр. Съединение, стопанисван от жалбоподателя „ВП Брандс
Интернешънъл“ АД, като проверката е извършена на дата 07.10.2020 г.
От протокол за вземане на проби/извадки от води № 754 се установява,
че пробата е взета на 07.10.2020 г. в 14:00 часа от място „Винарска изба“, гр.
Съединение, стопанисвана от „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, от точка на
заустване на производствени води, както и че кодът на извадката от вх.-изх.
Дневник е 4959.20.
От протокол от изпитване № 10-1531 от 15.10.2020 г. се изяснява, че
3
резултатите от изпитването за показатели ХПК и БПК5 (ред № 8 и 9 в
таблицата по т. 7) са както следва: ХПК 1235+/- 49 и БПК5 804+/-101 по
извадка с код 4959.20 от точка на заустване на производствени води. Изяснява
се още, че мерната величина и за двата показателя е mg/l.
От Заповед № РД-154/28.02.2019 г. на министъра на околната среда и
водите се установява, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице,
действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.
Компетентността на административнонаказващия орган се установява от
Заповед № РД-8/10.01.2011 г. на министъра на околната среда и водите и
Заповед № РД-164/10.07.2020 г. на директора на РИОСВ – Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е на представител на жалбоподателя за запознаване със
съдържанието му, след което му е връчен препис срещу разписка. В 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този
вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и
териториално компетентен орган. Налице е и съответствие между
установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липсата на
материална компетентност на административнонаказващия орган и на
актосъставителя. Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗВ актовете за установяване на
нарушенията по чл. 200, ал. 1 с изключение на нарушенията по т. 16 и т. 34 -
т. 41 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на
околната среда и водите или от директорите на басейновите дирекции.
Процесното нарушение е по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, поради което
изискванията към компетентността на актосъставителя се определят по
посочената разпоредба на чл. 201, ал. 1 от ЗВ. Актът за установяване на
нарушението е съставен от свид. А.Х. Д., която е ***. Съгласно раздел X, т. 2
от Заповед № РД-154/28.02.2019 г. на министъра на околната среда и водите
свид. Д. е оправомощена да съставя актове за установяване на
административни нарушения по чл. 200, ал. 1 от ЗВ. Предвид така
представената заповед съдът приема, че е налице надлежно оправомощаване
в полза на актосъставителя, изходящо от компетентен орган – министъра на
околната среда и водите. Досежно компетентността на
административнонаказващия орган приложима е разпоредбата на чл. 201, ал.
2 от ЗВ, съгласно която наказателното постановление се издава от министъра
на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или
от директорите на басейновите дирекции. Директорите на регионалните
инспекции по околната среда и водите, сред които и директорът на
Регионалната инспекция със седалище в гр. Пловдив, са оправомощени да
издават наказателни постановления за този вид административни нарушения
4
със Заповед № РД-8/10.01.2011 г. на министъра на околната среда и водите.
Съгласно мотивната част на заповедта оправомощаването е за нарушения по
чл. 200 от ЗВ, като е направена привръзка с разпоредбата на чл. 151, ал. 4, т. 2
от ЗВ, постановяваща, че министърът на околната среда и водите чрез
регионалните инспекции по околната среда и водите в границите на
териториалния им обхват контролира обектите, формиращи отпадъчни води.
За процесното Наказателно постановление № 6/13.01.2021 г. се установява да
е издадено от лице, заемащо длъжността директор на дирекция „Превантивна
дейност“ в РИОСВ – Пловдив, но към момента на издаване на НП същият е
действал в качеството си на изпълняващ правомощията на директор на
РИОСВ – Пловдив. Налице е надлежно оправомощаване и за тази дейност,
като доказателство по делото представлява Заповед № РД-164/10.07.2020 г. на
директора на РИОСВ – Пловдив. Същата е изрично посочена в наказателното
постановление при обосноваването на компетентността на конкретното
физическо лице, издало постановлението. По тези съображения съдът намира
разгледаните възражения за неоснователни.
Несподелимо е и възражението отговорността на жалбоподателя да е
ангажирана въз основа на правна норма, която да не поражда действие към
момента на извършване на деянието, а именно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6 от
09.11.2000 г. Емисионните норми по показателите БПК5 и ХПК са посочени в
т.12.1 „Производство на спирт и алкохолни напитки“ от Приложение № 5 към
чл. 16, ал. 1 от Наредбата № 6/09.11.2000 г. Макар наредбата да е отменена, то
законодателят е въвел изключение относно нейното приложение, като
съгласно § 62, ал. 3 от ЗИДЗВ (Обн. ДВ бр. 58 от 31.07.2015 г.) „до
привеждане на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 7 и 13 в съответствие с този
закон се прилагат отменените наредби по чл. 135, ал. 1, т. 10 и 12, доколкото
не противоречат на този закон“. Именно по тези съображения приложената от
АНО разпоредба от Наредба № 6/09.11.2000 г. запазва действието си и се
явява приложим материален закон спрямо процесния случай.
Неоснователността на възражение с това съдържание е трайно изяснена в
съдебната практика, включително по казуси, по които обжалването пред съд е
предизвикано от жалбоподателя в настоящото производство. Напълно
идентично възражение е направено и при разглеждането на производството,
завършило с постановеното Решение № 1751 от 14.10.2020 г. по к.а.н.д №
1531/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като е прието за
неоснователно. Не са налице основания за преосмисляне на това становище и
то изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е и възражението за недоказаност на нарушението
предвид начина на пробовземане, което е преди точката на заустване. При
обосноваване на възражението е игнориран фактът, че нарушението по
чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ е формално, а не резултатно и за да бъде то довършено,
не е необходимо в обективната действителност да настъпва вредоносен
резултат по влошаване на качеството на водите във водоприемника с оглед
емисионните норми. Изпълнителното деяние на нарушението е ясно
5
определено в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ и представлява
дейността по изхвърляне на отпадъчни води във водни обекти или
канализационната система в нарушение на емисионните норми и изисквания.
Самото поведение по изхвърляне на такива отпадъчни води, които излизат
извън допустимите емисионни норми, е общественоопасно в степен,
оправдаваща използването на административнонаказателна принуда чрез
обявяването на това деяние за административно нарушение. Обстоятелствата
дали в резултат от деянието се е стигнало до негативна промяна в качеството
на водите във водоприемника и какво е било емисионното съдържание след
точката на заустване стоят извън предмета на доказване по делото. Това е
така, тъй като не се касае за признаци от състава на нарушението, очертан
съгласно посочените в НП правни норми. Евентуалното установяване на
влошаване на качеството на водите във водоприемника би могло да бъде
отчетено единствено като отегчаващо отговорността обстоятелство. Съдът
приема, че след като предметът на доказване по делото изисква да се
установи дали изхвърляните от жалбоподателя отпадъчни води са били в
нарушение на емисионните норми и изисквания, то напълно правилно
пробите са взети преди точката на заустване, т.е. изследвано е емисионното
съдържание на изхвърляните отпадъчни води. В този смисъл са и
изключително подробните показания на свид. Д., за които съдът намира, че и
сами дават отговор на разгледаното възражение. Свидетелката изяснява в кои
случаи при проверките си извършват пробовземането преди и в кои - след
точката на заустване. Втората хипотеза се свързва със случаите, когато се
осъществява мониторинг на водоприемника и тогава се изследва
въздействието на заустваните отпадъчни води върху екологичното състояние
на водоприемника. В конкретния случай обаче обект на проверката са били не
повърхностните, а отпадъчните води. Следва да се има предвид и че за да
преценят дали има извършено нарушение контролните органи следва да
установят емисионното съдържание на изхвърляните отпадъчни води, а не на
повърхностните, което потвърждава извода, че мястото на вземане на пробите
/преди точката на заустване/ е правилно определено. Така мотивиран, съдът
намери и това възражение за неоснователно.
По приложението на материалния закон настоящият състав приема, че от
събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен
начин жалбоподателят да е извършил административното нарушение.
Доказаха се времето и мястото на извършването му – на 07.10.2020 г. в обект
„Винарска изба“ гр. Съединение, чийто ползвател е жалбоподателят „ВП
Брандс Интернешънъл“ АД. Тези обстоятелства се установяват както от
показанията на свид. Д., изцяло кредитирани от съда, така и от констативния
протокол, съставен при извършената проверка. Изпълнителното деяние на
нарушението е осъществено чрез действие и представлява поведението по
заустване във водоприемника общински отводнителен канал на отпадъчни
води, които нарушават емисионните норми и изисквания. Тук следва да се
отбележи, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за заустваните
6
отпадъчни води от потока производствени води, доколкото само за тях в
нормативната уредба има предвидена емисионна норма за изследваните
показатели, но не и за водите от потока битово-фекални води. В акта и в НП
достатъчно ясно е посочено, че стойностите на показателите за потока
битово-фекални води се посочват единствено за пълнота на преценката за
реалната степен на обществена опасност на деянието и доколкото тези
стойности също са измерени при проверката. Деянието е съставомерно, тъй
като заустваните води са нарушавали емисионните норми и изисквания. В
тази връзка допустимите емисионни норми по отделните показатели са
регламентирани в приложение № 5 към чл. 16, ал. 1 от Наредба №
6/09.11.2000 г. Обект на изследване са показателите БПК5 и ХПК. Тяхното
максимално допустимо съдържание се определя в т. 12.1 „Производство на
спирт и алкохолни напитки“ от приложение № 5 от Наредбата и е както
следва: за показателя БПК5 - 40 mg/l, а за показателя ХПК е 250 mg/l. По
делото са събрани надлежни писмени доказателства, от които се проследяват
факта на пробовземането и на изследването на така направените извадки от
потока производствени води. Доказа се, че стойността на показателя БПК5 в
заустваните от жалбоподателя отпадъчни води от потока производствени
води е 804+/-101 mg/l. Тази стойност надвишава допустимата емисионна
норма от 40 mg/l. Стойността на показателя ХПК на заустваните отпадъчни
води от същия поток е 1235+/-49 mg/l. Тази стойност също надвишава
допустимата емисионна норма, която тук е 250 mg/l. Съдът обръща внимание,
че макар в Наредба № 6 от 09.11.2000 г. емисионната норма на показателите
да е определена в mg/dm3, а в наказателното постановление в mg/l, то това не
представлява процесуално нарушение, още по-малко такова от категорията на
съществените. Това е така, защото ноторно известен факт е, че 1 dm3 = 1 л (1
кубичен дециметър е равен на 1 литър). С други думи едно и също количество
е обозначено по различен начин, като предвид равенството между двете
величини преобразуването им не изисква никакво пресмятане, нито води до
промяна в стойността на установените показатели, а достатъчно е едната
величина просто да се замести с другата. Равенството между тях може да бъде
установено при справка във всяка измервателна таблица, боравеща с
разгледаните величини. При тези факти настоящият съдебен състав намира за
доказано нарушението, вменено на жалбоподателя. Същото, както беше
изяснено, е формално и от обективна страна е било довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от определен
вредоносен резултат. В случая нарушението е било довършено със
заустването във водоприемника на отпадъчни води, които са надвишавали
допустимите емисионни норми за съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водните обекти. Отражението, което това
деяние е имало върху повърхностните води, не е част от състава на
нарушението. С наказателното постановление е ангажирана обективната
отговорност на юридическо лице, поради което въпросът за вината не
подлежи на изследване в процеса, а възражението, че не е доказано деянието
7
да е виновно извършено, е неотносимо към преценката за
законосъобразността на обжалваното НП.
При доказано извършване на административното нарушение наказващият
орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция за нарушение,
извършено повторно. Съгласно § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на ЗВ
повторно е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е
наказан за нарушение от същия вид. На първо място съдът намира, че следва
да бъде оценено като добра практика квалифицирането на деянието като
извършено при повторност и посочване на обстоятелствата, които обуславят
квалифициращия признак, още при съставянето на АУАН, а не за пръв път
едва с НП. Именно това е законосъобразният подход, който да обезпечи
спазването на правото на защита на санкционираното лице. В конкретния
случай за определяне на повторността АНО се позовава на влязло в сила
Наказателно постановление № 1/08.01.2020 г., издадено от директора на
РИОСВ – Пловдив против дружеството жалбоподател. Установява се, че с
това наказателно постановление е наложена санкция за същото по вид
административно нарушение. За да е налице повторност обаче, се изисква
процесното деяние да е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
това НП. Както беше изяснено, нарушението, предмет на настоящото съдебно
производство, е извършено на 07.10.2020 г. Влизането в сила на наказателните
постановления е изрично регламентирано в раздел VI от глава трета на ЗАНН
с разпоредбата на чл. 64 ЗАНН. В тази връзка наказателно постановление № 1
от 08.01.2020 г. на директора на РИОСВ – Пловдив е влязло в сила на
14.10.2020 г. съгласно чл. 64, б. „в“ от ЗАНН. На тази дата е постановено
окончателното Решение № 1751 от 14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1531/2020 г. по
описа на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Следователно от
14.10.2020 г. е започнал да тече и едногодишният срок, през който НП № 1 от
08.01.2020 г., посочено в АУАН и в наказателното постановление, е могло да
обуслови квалифициращия признак повторност. Процесното деяние е
извършено преди този срок въобще да е започнал да тече, поради което
неправилно са приложени правилата за повторност от
административнонаказващия орган. Макар съдът да намира текста на
разпоредбата на § 1, т. 22 от ДР на ЗВ за напълно ясен и категоричен, то все
пак за пълнота могат да се посочат и примери от съдебната практика, в които
също се изяснява, че началният момент на теченето на срока е влизането в
сила на първото по време наказателно постановление, а не други
обстоятелства като например датата на издаването му или на неговото
връчване. Относимо тук е Решение № 934 от 11.05.2016 г. по к.а.н.д. №
431/2016 г. на Административен съд – Пловдив.
Съгласно трайната практика на административните съдилища в страната
при доказано извършване на нарушението неправилното му квалифициране
като извършено повторно не е основание за отмяна изцяло на наказателното
постановление, като нередовността се отстранява чрез изменение на
8
постановлението в частта му относно размера на наказанието/санкцията - така
изрично Решение от 17.05.2010 г. по к.а.н.д. № 1107/2010 г. на
Административен съд – Варна; Решение от 31.01.2013 г. по к.а.н.д. №
10540/2012 г. на Административен съд – Велико Търново; Решение № 3553
от 08.11.2010 г. по к.а.н.д. № 5466/2010 г. на Административен съд – София.
В този смисъл е и практиката на Административен съд – Пловдив. Идентичен
казус е разгледан във вече цитираното Решение № 934 от 11.05.2016 г. по
к.а.н.д. № 431/2016 г. на Административен съд – Пловдив, с което е оставено
в сила като законосъобразно и правилно решение на районния съд, с което
наказателно постановление, издадено от същата наказваща администрация, е
изменено в частта относно размера на санкция именно поради липса на
повторност. Настоящият съдебен състав изцяло споделя този подход. По този
начин не се нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като не се
прилага различен материален закон, който да не е описан в правната
квалификация на нарушението още в АУАН, а в последствие и в НП, нито се
вменяват нови факти. В случая единствено се прилага закон за по-леко
наказуемо нарушение, но без съществено изменение на обстоятелствената
част на административното обвинение, т.е. деецът се санкционира по
основния състав на нарушението вместо по по-тежко наказуемия
квалифициран състав за повторност. Нарушението с неговите признаци от
обективна страна (време, място, начин на извършване), срещу които
жалбоподателят се е защитавал в хода на целия процес, не се променят. Не се
прилага и непозната, непредявена му до момента правна норма, срещу която
също да не се е защитавал. Санкцията по основния състав е регламентирана с
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, посочена като нарушена и в АУАН,
и в наказателното постановление. В разгледаните съдебни решения изрично
са приети за неоснователни възраженията при този начин на процедиране да
се ограничават правата на нарушителя. Посочва се, че съдът не промяна вида
на административното наказание, а единствено изменя размера на санкцията,
с каквото правомощие той разполага. Обърнато е внимание и че с отпадането
на квалификацията повторност не се променят фактите, срещу които се
защитава нарушителят, и той продължава да е наказан за същото, а не за
друго по вид нарушение.
Предвид липсата на квалифициращия признак повторност размерът на
имуществената санкция следва да бъде определен съобразно правилото по
чл.200, ал. 1, т. 6 от ЗВ - от 1 000 до 5 000 лева. Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е приел, че санкцията следва да бъде
индивидуализирана над предвидения за това нарушение минимум с оглед
относителната тежест на установените отегчаващи обстоятелства. Като
такива съдът цени значителното превишаване на емисионната норма и при
двата разгледани показатели – БПК5 и ХПК; наличието на високи стойности
на тези показатели и в зауставните отпадъчни води от другия поток – за
битово-фекални води; превишаването на емисионните норми и изисквания за
допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води у
9
два показателя. Всички тези обстоятелства не са нови за жалбоподателя, те са
описани в АУАН и в наказателното постановление, предявени са му и той се
е защитавал срещу тях. Както касационният съд е констатирал в Решение №
1751/14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1531/2020 г. на Административен съд –
Пловдив, на жалбоподателя вече са налагани санкции за този вид нарушение
и доколкото те не са постигнали преследвания поправителен и
предупредителен ефект, то ако санкцията бъде намалена до предвидения в
закона минимум, тя не би била достатъчно ефективна принуда, която да
обезпечи постигането на преследваните цели. Съдът намира, че
имуществената санкция, подобно на административните наказания, не
представлява самоцелна принуда, а е насочена към мотивирането на дееца за
в бъдеще да се въздържа от извършването на такъв вид нарушения. От друга
страна настоящият състав отчита и че към момента на извършване на
процесното деяние - 07.10.2020 г., предходното наказателно постановление №
1 от 08.01.2020 г. против жалбоподателя не е било влязло в сила, поради
което към датата на нарушението спрямо него не е било упражнявано
поправително и предупредително въздействие. По тези съображения съдът
приема, че размерът на имуществената санкция следва да бъде намален на
2500 лева, който се явява справедлив, съобразен с конкретните факти по
делото и би съдействал за постигане на целите на наказанието. Размерът на
имуществената санкция е определен в границите по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. В
заключение следва да се посочи, че съгласно указанията по приложението на
процесуалния закон, изведени с Решение № 245 от 05.02.2021 г. по к.а.н.д. №
3164/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, дори в
наказателното постановление да няма ясно изложени мотиви относно
определения размер на имуществената санкция, ако не е мотивирана преценка
по чл. 27 от ЗАНН, тази преценка се дължи от съда, подобно на преценката,
която се прави по чл. 28 от ЗАНН, и не е основание за отмяна на
постановлението в тази част. При изменение на наказателното постановление
в частта му относно размера на имуществената санкция съдът може сам да
определи кой е справедливият размер, а не е обвързан винаги да намалява
санкцията до предвидения в закона минимум.
По гореизложените съображения съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление трябва да бъде изменено в частта му относно
размера на наложената имуществена санкция, която да бъде намалена на 2 500
лева, а в останалата си част наказателното постановление трябва да бъде
потвърдено.
Разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от страните, тъй
като нито една от тях не е поискала изрично това. Фактът на уважаване, респ.
на отхвърляне на жалбата не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната
направените разноски. Присъждането на разноски не е автоматична
последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по
дължимостта им съдът не се произнася служебно. За да се произнесе, съдът
трябва да бъде надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски.
10
Сезирането на съда е надлежно, когато до приключване на последното
съдебно заседание в съответната инстанция страната е направила искане за
присъждане на разноски (така Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. №
1164/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив). В случая
такова искане не е направено от нито една от страните по делото. По тези
съображения разноски не се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 6/13.01.2021 г., издадено от
Д.Г.Д. – изпълняващ правомощията на ***, с което на „ВП БРАНДС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И. Г. П. - ***, е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за административно
нарушение, квалифицирано по чл. 200, ал. 4 вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 вр. чл. 120,
ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за водите вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6 от
09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и
опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, като
НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция“ на 2 500 (две хиляди и
петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в
останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11