№ 5026
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110211593 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. Я., ЕГН ********** срещу срещу
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 908778, с който на жалбоподателя, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена
"Глоба" в размер на сумата от 1200.00 лв. /хиляда и двеста/ лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания акт, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че АНО
не е констатирал повторност с изричен акт, както и че не е посочено дали ЕФ
№ 6864867 е влязъл в сила. Навеждат се доводи във връзка с нарушена
процедура по използване на АТСС.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител. Депозира писмени бележки със становище за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
1
На 13.03.2024 г., в 20.01 часа, в гр. София, по бул. "Черни връх", с посока
на движение от бул. „Свети Наум“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, С.
С. Я. управлявал лек автомобил „**********“, с рег. № ********, собственост
на *********, като до № 9 се движил със скорост от 95 км/ч /измерена 98 км/ч.
приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача“ при разрешена максимална
скорост на движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението било
установено чрез техническо средство "CORDON M2" № 1192, записващо и
заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС и скорост.
Системата за видеоконтрол е вписана под № В-46 в Регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в
списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г.
Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка №
034-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. системата за видеоконтрол е преминала
последваща периодична проверка в периода от 13.03.2024 г. до 21.03.2024 г.
със срок на валидност на проверката до 21.03.2025 г., като към датата на
заснемане на нарушението – 13.03.2024 г., е отговаряла на метрологичните
изисквания съобразно нормативните стандарти.
Първоначално бил издаден ЕФ Серия К № 8850825, с който бил
санкциониран законен представител на собственика на МПС – Ц.Р.А.,
изпълнителен директор на *********, но впоследствие той подал декларация
по чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, в която посочил, че именно
жалбоподателя е управлявал процесното МПС на посочените дата, място и
време. Въз основа на декларацията бил издаден процесния ЕФ, с който се
ангажира отговорността на жалбоподателя. В същото време настоящото
нарушение било извършено след като жалбоподателят бил наказан с ЕФ
Серия К № 6864867, издаден от ОДМВР – Хасково и влязъл в законна сила на
17.08.2023 г. за извършено друго нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство CORDON M2, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се
установява, че на процесната дата – 13.03.2024 г., в 20.01 часа., в гр. София,
бул. „Черни връх“, до № 9 е засечена скорост на движение от 98 км/ч преди
отчитане на допустимата грешка/, като са записани датата, часа, фиксираната
скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила – ********
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
писмени доказателства, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 9080778 г. на СДВР; ЕФ Серия К № 6864867, издаден от ОДМВР –
Хасково, свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; справка за собственик на превозното средство, посочено във
фиша; копие на Заповед на Министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на образец на електронен фиш; решение за одобрение на типа
на уреда за измерване; протокол от проверка № 034-СГ-ИСИС/21.03.2024 г.;
протокол за използване на АТСС от 13.03.2024 г. за времето от 19.30 часа до
21.30 часа, в гр. София, бул. „Черни връх“, до № 9, със снимков материал
относно разположението на АТСС, ежедневна форма на отчет за служебно
МПС, с рег. № *******, справка картон на водача, декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП.
2
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята цялост напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1, т.
1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно която
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Към датата на
изготвяне на снимковия материал е известен автомобилът и нарушителят -
ползвателят на автомобила. По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Законодателят цели да санкционира нарушителите на правилата за
3
движение по пътищата, като в отсъствие на контролен орган се ползва
установеното и заснетото с техническо средство, което е мобилно в
разглеждания случай.
В тази посока са и мотивите на Тълкувателно решение на ВАС №
1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., съгласно което електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, само по отношение на правното
му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. В този смисъл не се споделя твърдението в касационната
жалба, че ЕФ е издаден в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в ЕФ не се изписва името на
издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след
протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура
няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и
на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на
електронния фиш.
Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а
именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът
на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В случая,
разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното
постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална
норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган. Въпреки, че нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на
наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните
последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил
пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление
нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че
електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това
важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на
двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между
електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на
съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП/,
нито във връзка с процедурата по съставянето им.
Ето защо сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са
4
неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за
издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито
едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към
разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания.
Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават,
остават извън обхвата на препращащата норма. В този смисъл е константната
съдебна практика на касационната съдебна инстанция – виж. например
Решение № 4744 от 13.07.2023 г. по КАНД № 3934/2023 г. на
Административен съд София-град.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
CORDON M2, представляваща одобрен тип средство за измерване.
Процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Същата е
разположена на пътното платно, като това обстоятелство е удостоверено по
предвидения от закона ред, със съответната фотоснимка.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът
е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по
делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението, а в същото
време жалбоподателят е посочен като лицето управлявало МПС от
собственика му в декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Отделно, видно от материалите по делото е спазена процедурата по чл. 10,
ал. 1 – 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за осъществяване на контрол
на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, като е изготвен
протокол за използване на АТСС от 13.03.2024 г. за времето от 19.30 часа до
21.30 часа, в гр. София, бул. „Черни връх“, до № 9 и придружен от изискуемия
снимков материал.
Неоснователно е оплакването, че в ЕФ не е посочена разпоредбата на чл.
189, ал. 6 от ЗДвП, доколкото в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвиден такъв
реквизит, още повече, че това не е препятствало жалбоподателя да упражни
правата си.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при
пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал противоправния характер
на поведението си - че в рамките на населеното място се движи със скорост,
по-висока от максимално разрешената от 50 км/ч.
По отношение на приложената санкционна норма, съдът счита същата за
правилно определена, като на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП /в
редакцията й към датата на извършване на нарушението/, наказващият орган е
5
наложил наказание глоба в размер на 1200 лева, за установеното превишение
на скоростта от 41 до 50 км/ч, /в случая превишението е 45 км/ч, отчетено след
приспадане на толеранст от 3 км/ч в полза на водача от засечената скорост/, на
разрешената скорост в населено място, ограничена до 50 км/ч, съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Налице е абсолютно определена
санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Нарушенията на член
21, ал. 1 от ЗДвП касаят нарушение на установените в населено място
максимално допустими скорости на движение на МПС от съответната
категория или въведени ограничения със съответните знаци. За да е налице
повторност е необходимо водачът да извърши в съответния срок същото по
вид нарушение, а не същото нарушение. Нарушението на член 21, ал. 1 от
ЗДвП, за което водачът е санкциониран с електронен фиш серия К № 6864867
е връчен на водача на 02.08.2023 година и влязъл в сила на 17.08.2023, касае
същото по вид административно нарушение – нарушаване на забраната да се
превишава определена скорост по член 21, ал. 1от ЗДвП, с оглед на което
правилно е наложено наказание при съобразяване на разпоредбата на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП.
При така изложеното настоящият състав приема, че е нарушената
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно е
издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно
наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършване на
констатираното нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство и същият следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради
което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско
възнаграждение за представителство по делото, за присъждане на каквото е
направено съответно за това и своевременно искане. Ето защо в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно в размер на сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, съобразно фактическата
и правна сложност на делото и обстоятелството, че юрисконсултът не се е
явил в откритото съдебно заседание, а единствено е депозирал в писмен вид
становището си по делото. За заплащане на тази сума следва да се осъди
жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за това насрещната
страна да направи горепосочените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 908778, с който на С.
С. Я., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 5 от ЗДвП е наложена "Глоба" в размер на сумата от 1200.00 лв. /хиляда и
двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. С. Я., ЕГН **********, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр.
чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на СДВР,
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с
производството по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7