РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15760 по описа за 2015 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.И.К. от с.Баня твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на
29.07.2012г. към 22.00ч. по републикански път ІІ-37, са му причинени телесни увреждания.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС - л.а.
„Фолксваген пасат“, С. Н.С.. Ищецът е бил пътник в автомобила. Получил е много
тежки телесни увреди, описани подборно в исковата молба. Преживял е продължително
лечение и дълъг възстановителен период , който все още не е приключил. Заплатил
е и големи разходи във връзка с лечението си. Посочва, че във връзка с ПТП е
било образувано ДП №244/12г. на РУП Панагюрище, по което вината на водача на
автомобила е установена. Ищецът сочи, че увреждащият автомобил имал сключена
застраховка ГО при ответника с период на покритие валидна към датата на ПТП,
което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени
вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 350 000лв.,
ведно с лихвата от деня на увреждането и 5618лв. обезщетение за имуществени
вреди ведно с лихвата от датата на извършване на всеки разход. Претендира за
разноски.
Ответникът З. „Л.и.” АД оспорва иска
по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, наличие на вина у водача на
МПС. Твърди, че ищецът няма качеството на пострадало лице, а напротив – той е
извършителя на деликта. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
По
делото не се спори, че на 29.07.2012г. около 22,30ч. на път ІІ-37 между гр.Панагюрище
и гр.Пазарджик е настъпило ПТП, при което л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ********е
самокатастрофирал. Съставен е протокол за оглед на местопроизшествие, в който е
описано къде и в какво състояние е намерен лекия автомобил.
Във връзка с установяване на механизма
на ПТП по делото са допуснати и събрани гласни доказателства:
Св.Д.Н.,
от с.Б., установява, че на процесния ден е бил с приятели на парка на селото,
когато към 22.00-22.30ч. чули силен трясък. Отишъл на местото на ПТП, за да
окаже помощ на евентуални пострадали. Когато пристигнал на место свидетелят
видял , че С. е наполовина извън автомобила. Не видял от коя страна на
автомобила извадили С. С.. Разбрал, че в автомобила са били две пострадали лица.
Не знае кой пострадал в коя част на автомобила се намирал. Знае че А.К. бил
изваден по-късно, след като пристигнала пожарната и полицията. Той бил затиснат
така, че притеклите се на помощ хора не могли да го извадят. Знае, че А.К. е
бил контактен, тъй като другите момчета разговаряли с него. Свидетелят не знае
кой е бил водачът на автомобила. Не знае дали А.К. е бил с поставен
обезопасителен колан.
Св.С.
С. установява, че заедно с ищеца К. са претърпели ПТП. Заедно пътували на
29.07.2012г. от гр.Панагюрище за с.Баня. Автомобилът не бил на А.К., а на друго
лице. Свидетелят е категоричен, че А. е управлявал автомобила. Свидетелят седял
на пасажерската седалка до водача. От катастрофата не си спомня нищо. Събудил
се в болницата.
Св.П.Т.е
бил дежурен автопатрул към РУ Панагюрище. Спомня се , че ПТП настъпило в
тъмната част на денонощието, че намерили автомобила извън пътното платно и
силно деформиран. Единият пострадал бил вече изваден от автомобила. С колегите
от пожаро-аварийна безопасност извадили втория пострадал. Той бил слабо
контактен, оплаквал се от болки в областта на корема, после се установило че
бил със спукан пикочен мехур. Свидетелят не си спомня кой е бил водачът на
автомобила, не си спомня къде се намирал ищеца преди да бъде изваден от
автомобила. Не си спомня и дали е бил с поставен предпазен колан.
Св.С.К.–М.
работи като фелдшер в ЦСМП Панагюрище. Спомня си за инцидента, тогава била
дежурна. Отивали по друг сигнал, но видели хора на пътя, спрели да попитат дали
има нужда от тяхната помощ. Видяла вече
една линейка да тръгва от местото в посока към Панагюрище. Разбрала, че има
втори пациент от ПТП, това бил ищеца А.К.. Спомня, че катастрофиралият
автомобил се е намирал перпендикулярно на пътя, на гумите си. Дясната врата на
колата била отворена, пациентът бил в седнало положение. Не си спомня дали
дясната предна или задна врата е била отворена. Свидетелката го попитала как се
казва- той й отговорил. Попитала го дали той е шофьора – той отговорил „не“.
След това го извадили от колата и го поставили на носилка.
Св.И.М.е
бил дежурен в районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ и е
бил повикан за процесното ПТП. На место заварил автомобила извън пътното платно,
паднал на лявата си страна. Бил силно деформиран в предната си част и под него имало паднали дървета. Дърветата
били под лявата част на автомобила. Установили, че в автомобила има пострадало
лице. Свалили автомобила на гумите му. Успели да отворят задна дясна врата.
През това време пристигнал екип на Бърза помощ и с тяхно съдействие успели да
извадят пострадалия. Разбрал по-късно, че пострадалият се казвал А.К.. Спомня
си, че горната част на тялото на А. било на задната седалка, а краката му били
на покрива – ламарините били много смачкани и навлезли вътре в купето. Извадили
А. от задна дясна врата. Не знае кой е бил водачът на автомобила. Не е вадил от
автомобила С. С.. Разбрал, че С. е откаран в Пазарджик.
Във връзка с ПТП е образувано ДП №
244/12г. на РУП Панагюрище, пр.пр.№ 651/12г. на РП Панагюрище. Наказателното производство
е водено срещу ищеца А.К. за престъпление по чл.343 ал.1 б.б вр. чл.342 ал.1 от НК. По делото е представено постановление на РП Панагюрище от 14.11.2012г., с
което наказателното производство е прекратено срещу ищеца,тъй като пострадалият
С. С. изрично е заявил , че не желае срещу К. да се води наказателно производство
и желае образуваното да бъде прекратено.
По делото е назначена комплексна
съдебно медицинска автотехническа експертиза. Същата
установява, че автомобилът се е движел със скорост около 110 км/ч. След преодоляване
на десет завой с висока скорост, автомобилът е придобил склонност за движение
по тангентата на завоя. За да избегне излитане по тангентата, водачът е завил
рязко на дясно, при което автомобилът вече е загубил напречната устойчивост и
движейки се косо през пътното платно, е напуснал от дясно, където преминавайки
през храсти и дървета е настъпило разрушаване на автомобила, като се е
установил върху лявата си страна. При оказване на помощ от граждани и
пожарната, автомобилът е изпратен на колела, както е намерен от разследващите
органи. Причината за ПТП е високата
скорост на движение на автомобила.
Изследвайки
получените от ищеца и от С. С. увреждания вещите лице не могат да дадат
категоричен отговор кой от двамата е бил водачът и кой е седял на пасажерското
до водача място. Установено е, че контузиите по тялото на С. са предимно в
лявата половина на тялото. Контузиите на ищеца са по цялото тяло, като
счупването на долната челюст е в дясно. Това счупване е получено от директен
удар в дясната половина на лицето. Счупените кости на таза и раната в областта
на срамната кост са получени при притискане на таза отпред назад и отдолу
нагоре. Вещите лица посочват, че от медицинска гледна точка при ищеца няма
увреждания, които биха могли да се приемат за специфични в зависимост от
местоположението на тялото в автомобила. Според вещите лица по тялото на ищеца
няма травми, които да са получени от поставен предпазен колан.
Не
се спори, че автомобилът е имал сключена ЗЗГО при ответника , която покрива
датата на ПТП.
Във
връзка с твърдените имуществени и неимуществени вреди, съдът събра гласни и
писмени доказателства.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Обект
на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства /чл.257 ал.1 от КЗ, отм./. С договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. /така чл. 223 ал.1 от КЗ/отм.//. Съгласно чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Ищецът
не успя да установи, че той е пострадал от деликтното поведение на водач,
застрахован при ответника. Напротив доказателствата сочат , че той е бил
водачът и е причинил вреди на трети лица. От разпитаните свидетели св.С. е
категоричен, че ищецът е управлявал автомобила. Останалите свидетели не са били
очевидци на ПТП, пристигнали са по-късно и са участвали в изваждането на телата
на пострадалите. Св.М. е чула от самия ищец, че той не е управлявал автомобила.
Единствено св.Митов установява местоположението на тялото на ищеца след ПТП –
намирал се е на задната седалка и е бил изкаран от автомобила през задната
дясна врата. От огледния протокол е установено, че лявата врата е била силно
деформирана. От получените от ищеца и от св.С. телесни увреди вещите лица не
могат да направят заключение кой от тях е управлявал автомобила. Още повече, че
и ищеца и С. са били без поставени предпазни колани – вещите лица установяват
това обстоятелство за ищеца, а тялото на С. е било наполовина навън от
автомобила, когато са го намерили първите притекли се на помощ хода, което
сочи, че то не е било обезопасено с колан. Заклещването на тялото на ищеца,
получените от него телесни увреди сочат, че по-скоро той е бил в лявата част на
автомобила, т.е. на шофьорското място. След първия удар на автомобила /в дърво/
телата на намиращите се в автомобила ищец и св.С. са политнали напред, нагоре и
наляво /така вещото лице авто-експерт при изслушването му в с.з./. Именно
поради това и уврежданията на св.С. са предимно в лявата част на тялото му. Воланът
вероятно е попречил на свободното излитане тялото на ищеца, което е и
предизвикало тежката телесна увреда в таза и в областта на срамната кост. Ударът
в дясната половина на лицето довел до счупване на долната челюст на ищеца може
да се обясни с удар от главата на стоящия до него пасажер, когато тялото му се
е отклонило наляво при удара. Разбира се, това са хипотези на съда, които нямат
значение за спорния въпрос, а се опитват да обяснят случилото се.
Ищецът
не установи да е пострадал от деликтно поведение на шофьор, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Ето защо предявените искове следва да
се отхвърлят без съдът да изследва останалите предпоставки по чл.45 от ЗЗД. Не
се установи вредите на ищеца да са причинени от друг.
По разноските.
При този изход на делото ищецът няма
право на разноски, както и неговия процесуален представител.
Ответникът претендира разноски по
представен списък за 450лв. юрисконсултско
възнаграждение. Ищецът възразява по претендирания размер като прекомерен.
Съдът намира, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото, размера на предявения иск и продължителността на
производството, претендираният от ответника хонорар не е завишен. На основание
чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да го заплати на ответната
страна.
Направените от съда разноски следва да
останат в тежест на бюджета.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от А.И.К., ЕГН ********** *** срещу З.К.„Л.И.”, ЕИК ********със седалище *** и
адрес на управление *** искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5616лв. и
неимуществени вреди в размер на 350 000лв., ведно със законната лихва, представляващи
обезщетение за причинени от ПТП на 29.07.2012г. вреди, причинени виновно от
застрахован при З.К.„Л.И.” по застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № 22112001498123, период на покритие
от 12.06.2012г. до 11.06.2013г.
ОСЪЖДА А.И.К. да заплати
на З.К.„Л.И.”, ЕИК ********разноски по
делото в размер на 450лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия