Р Е Ш Е Н И Е
№ 260139
гр. Н., 09.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н.в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №104 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова
молба с обективно съединени установителни претенции с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска
от 4068, 11 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска
от 1390, 06 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска
от 20; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на
иска от 30 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на
иска от 1032, 70 лв., като молбата
е предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна
на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седА.ще
и адрес на управление гр. София, район “Витоша”,
ул. “Околовръстен път”, №260, представляван от М.И.В.и Д.Б.Ш., с пълномощник по делото *** С.З.от *АК, против ответника М.М.А. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че на
***г. между ищцовата страна, като кредитодател,
и ответника
М.М.А., като
кредитополучател, бил сключен договор за кредит №*** в размер на 5600 лева. В договора били установени договорностите за брой погасителни вноски, размер, падежи,
начало усвояване на кредита и др. На ***г. настъпил падежът на цялото кредитно
задължение, съгласно чл.6 от договора. ОстанА.
неиздължени 4 068,11 лева - главница; възнаградителна
лихва в размер на 1 390,06 лева за периода от ***г. до ***г., уговорена в чл.3
от договора, както и мораторна лихва в размер на 1
032,70 лева, за периода от ***г. до ***г.; такси по договора в размер на 20 лев
за периода от ***г. до ***г.; такси за нотариални покани в размер на 30 лв. за
периода от ***г. до ***г. След настъпване на крайната дата на падеж по договора
и поради неизпълнението на ответника, ищцовата страна
подала заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК и в РС - Н.било образувано
ч.гр.д. №***г. Издадена била заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист в полза на ищеца. Било образувано и изпълнително дело, но настоящият
ответник не бил намерен на установения за него постоянен и настоящ адрес,
поради което на ищцовата страна били дадени указания
да предяви установителни претенции. Предвид това и в
изпълнение на указанията на съда по чл.415 от ГПК ищцовата
страна подава настоящите установителни искове, като
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът М.М.А. й
дължи горепосочените суми, като главницата се претендира, ведно със законната
лихва, считано от ***т.
до окончателното плащане, като се претендират и направените разноски - 132,82- държавна такса в заповедното
производство, 407,07 лв. ***ско възнаграждение и
разноските в настоящото производство.
Ответникът М.М.А. не е бил намерен на постоянния си и настоящ адрес. Съдът е разпоредил връчването на книжата до него да се извърши по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. След изтичане на законовия срок съдът е приел, че книжата са му връчени редовно. На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. Г. С. от *АК. В законовия срок особеният представител не е подала писмен отговор. В хода на делото по същество особеният представител заявява, че счита за основателна и доказана претенцията за главница. Счита, че е недоказана претенцията за договорна лихва, тъй като не бил изяснен въпросът дА. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Относно останА.те претенции особеният представител не изразява становище.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца са представени следните писмени доказателства в заверени копия – договор за потребителски кредит №*** от ***г.; погасителен план към договора за кредит; 5 бр. банкови бордера; заявление от ***г. По искане на ищцовата страна към настоящото дело е приложено ч.гр.д. №***г. по описа на РС – Н., към което са представени и Общи условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица в „Юробанк България“ – АД; както и методология за определяне на референтен лихвен процент по потребителски и жилищно-ипотечни кредити. Също така по делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза.
От така представените по делото документи съдът счита, че се установява безспорно, че страните по делото са имА. договорни отношения по повод предоставен от ищцовата страна на ответника потребителски кредит. НА.чието на договорни отношения не е и оспорено от ответната страна. На ***страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 5 600 лв. за срок до ***. Страните са уговорили, че през първите 24 месеца от срока на договора ответникът ще заплаща променлива годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент за потребителски кредити в лева плюс договорна надбавка от -1, 25% процентни пункта, както към момента на сключване на договора БЛП на банката е бил от 13, 20%. За периода след първите 24 месеца и до края на срока на договора страните са уговорили, че ответникът ще дължи променлива годишна лихва, формирана от сбора от базовия лихвен процент за потребителски кредити в лева плюс договорна надбавка от 0, 750%. Годишният процент на разходите е определен на 17, 41 процента, а общата дължима сума на 9 294, 17 лв. Уговорени са с договора и такси и комисионни. Към договора страните са подписА. погасителен план, в който е отбелязан падежа и размера на всяка погасителна вноска за целия срок на договора.
На ***г. по сметка на ответника е била преведена договорната сума от 5 600 лв. От ***г. ответникът е започнал погасяването на кредита, като в изпълнение на договореностите е направил 31 месечни погасителни вноски и една вноска частично, в общ размер от 3 610, 77 лв., от които 1 531, 89 лв. – главница, 1 573, 77 лв. договорна лихва, 190 лв. такси и 315, 11 лв. застраховка по кредита. От ***г. ответникът преустановил плащането на кредита, като последната вноска била през месец ноември 2015 г. До крайния срок на договора ***г. от страна на ответника не били извършване плащания. Остатъкът от задълженията на ответника възлизал на следните суми: 4 068, 11 лв. – главница и 1 390,06 лв. възнаградителна лихва за периода от ***г. до ***г. били начислени и такси в общ размер на 50 лв.
На ***г. ищцовата страна е депозирала в РС – Н.заявление по реда на чл.417 от ГПК против ответника за дължимите суми по така сключения договор за потребителски кредит и е било образувано ч. гр. д. №***г. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение **от **г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищцовата страна сумите от 4068,11 лева - главница; 1 390,06 лева - възнаградителна лихва от 04.08.2015 г. до ***г.; 1 032,70 лева - мораторна лихва от ***г. до ***г.; 20 лева - такси от ***г. до ***г.; 30 лева - такси за нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата от ***г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 130,82 лв. - заплатена от заявителя държавна такса и 407,07 лв. - ***ско възнаграждение. Ответникът не е бил намерен на установените за него постоянен и настоящ адрес, поради което и на ищцовото дружество са били дадени указания да предяви установителна претенция.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от посочените по делото доказателства. Предвид това съдът счита, че установителните претенции за главница по договора, договорна лихва и мораторна лихва са доказани по основание и размер и като такива следва да се уважат. Видно е, че за периода ***г. – ***г. ответникът не е заплатил договорените месечни погасителни вноски /няма по делото доказателства за извършено плащане към ищцовата страна/, което се потвърждава и от заключението по назначената по делото експертиза. Ето защо съдът следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираната главница, както и договорно възнаграждение. По делото не се твърди а и няма доказателства за това вземането по договора да е обявено за предсрочно изискуемо. В случая е видно, че към датата на заявлението по чл.417 от ГПК – ***г. е бил изтекъл крайният срок на договора и вземанията за главница и договорно възнаграждение са станА. изискуеми в пълен размер. Предвид това съдът счита, че възражението на особения представител на ответника за недоказаност по основание размер на претенцията за договорно възнаграждение, е неоснователно. Също така по делото е установено, че ответникът е преустановил плащането по договора, считано от ***г. и без съмнение от тогава той е в забава. Предвид това основателно и доказано е искането на ищеца за присъждане на обезщетение за забава в размера на 1 032,70 лева - мораторна лихва за периода от ***г. до ***г. Заключението на експертизата е изчислило размер на мораторна лихва за периода от ***г. до датата на подаването на исковата молба – 22.01.2021 г., но в случая мораторна лихва е претендирана и следва да се присъда за периода ***г. до ***г.
Относно претенциите за такси по договора и за такси за нотариални покани, то съдът счита, че същите са неоснователни и недоказани. По делото е неясно, а и липсват доказателства за какво са начислени такси от 20 лв. В заключението на експертизата е отбелязано, че това са банкови такси, но не са посочени по делото доказателства за каква услуга са начислени. Също така няма доказателства по делото да са били изразходени такси и конкретно в размер на 30 лв. за нотариални покани. Ето защо относно сумите от 20 лв. и 30 лв., представляващ и такси, исковата молба като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по заповедното производство разноски, съразмерно уважената част от исковата молба а именно от направени разноски в размер на 539,89 лв. включващи 132, 82 лева държавна такса и 407, 07 лв. ***ско възнаграждение, ответникът следва да заплати разноски от 534, 49 лв. Той следва да заплати на ищцовата страна и разноските, направени по настоящото дело, също съобразно уважената част от исковата молба, а именно от общо направени разноски също в размер на 1 839,31 лв., включващи 132, 82 лв. внесена държавна такса, 794, 45 лв. заплатено ***ско възнаграждение, 662, 04 лв. депозит за особен представител и 250 лв. депозит за вещо лице /съобразно представения списък с разноски/, ответникът следва да заплати сумата от 1 820, 92 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М.А., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр. София, район “Витоша”, ул. “Околовръстен път”, №260, представляван от М.И.В.и Д.Б.Ш., с пълномощник по делото *** С.З.от *АК, сумите: 4068,11 лв. /четири хиляди шестдесет и осем лева и единадесет ст./ - главница; 1 390,06 лв. /хиляда триста и деветдесет лева и шест ст./ - възнаградителна лихва от 04.08.2015 г. до ***г. и 1 032,70 лв. /хиляда тридесет и два лева и седемдесет ст./ - мораторна лихва от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата от ***г. до изплащане на вземането, по договор за потребителски кредит №*** от ***г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр. София, район “Витоша”, ул. “Околовръстен път”, №260, представляван от М.И.В.и Д.Б.Ш., с пълномощник по делото *** С.З.от *АК, установителни претенции на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК против М.М.А., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, с цена на иска от 20 лв. /двадесет лева/ представляваща банкови такси и с цена на иска от 30 лв. /тридесет лева/, представляваща такси за нотариална покана по договор за потребителски кредит №*** от 04.04.2013г.
ОСЪЖДА М.М.А., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със
седА.ще и адрес на управление гр.
София, район “Витоша”, ул. “Околовръстен
път”, №260, представляван от М.И.В.и Д.Б.Ш., с пълномощник по делото *** С.З.от *АК, направените разноски по ч. гр. д. №***г.
по описа на РС – Н., съобразно уважената част от исковата молба, в размер 534, 49 лв. /петстотин тридесет и четири
лева и четиридесет и девет ст./.
ОСЪЖДА М.М.А., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр. София, район “Витоша”, ул. “Околовръстен път”, №260, представляван от М.И.В.и Д.Б.Ш., с пълномощник по делото *** С.З.от *АК, направените разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от исковата молба от 1 820, 92 лв. /хиляда осемстотин и двадесет лева и деветдесет и две ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: